О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 294 27.01.2020
г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 136 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.Г., ЕГН **********,***
чрез адв. Р.Д. (пълнм. л. 66 - до приключване на делото пред всички инстанции) с
адрес за връчване гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 1, ет. 2 против Решение
№ 2809/01.11.2019г. по гр.д. № 2641/2019г. по описа на РС Бургас, с което е
прието за установено по предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, че ответникът Г.С.Г.
дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата 708,45 лв. (седемстотин и осем лв. и
четиридесет и пет ст.), представляваща неплатена главница по Договор за
кредитна карта на физически лица № 117/08.03.2012 г. и Анекс № 1 към него от
20.11.2013 г., сключени между „УниКредит Булбанк“ АД и ответника, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания
са част от предмета на Заповед № 3629/08.10.2018 г. за изпълнение на парично
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7156/2018 г. на БРС, както
и ответникът е осъден да заплати разноски.
С въззивната жалба решението се намира за
недопустимо, евентуално за неправилно. Жалбоподателят счита, че решението е
недопустимо, тъй като „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не било валидно представлявано и
исковата молба била нередовна. Излага подробни съображения, че упълномощаването
на юрисконсулт от адвокатско дружество „Иванов и Денев“ противоречи на
разпоредбите на Закона за адвокатурата като за да е валидно упълномощаването
следвало упълномощеното адвокатско дружество да упълномощи друг адвокат и ЗА не
предвиждал възможност адвокатското дружество да преупълномощава лица, които не
притежават качеството на адвокат, липсвало и необходимото съгласие на клиента.
По тези съображения счита, че постановеното решение е недопустимо и моли да
бъде обезсилено. Излага съображения и за неправилност на обжалвания акт като
изразява несъгласие с извода на съда, че кредитът не трябвало да се обяви
за предсрочно изискуем. В този смисъл
сочи, че с пар. 1, т. 1 от Анекс № 1/20.11.2013г. към Договор за кредитна карта
№ 117/08.03.2012г. страните договорили кредитът да се преоформи в потребителски
кредит. Самият ищец представил уведомление изх. № 6105/10.08.2018г. до
ответника, с което го информира, че задължението е изцяло и незабавно
предсрочно изискуемо, но друг бил въпросът, че липсвали доказателства
уведомлението да е достигнало до знанието на длъжника. В пар. 9 от посочения
по-горе анекс било предвидено, че при пълно или частично неплащане на парично
задължение по кредита, цялата непогасена част от кредита, ведно с лихви за
просрочие, автоматично ставали предсрочно и незабавно изискуеми. Позовава се на
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., че банката следва да е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди датата на
издаване на заповед за изпълнение. В случая липсвало валидно уведомяване на
длъжника. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
можело да се счита за валидно обявяване на предсрочна изискуемост. Ето защо
счита, че банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, поради което към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не било
налице изискуемо вземане за заявените суми. По тези съображения моли решението
да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, а в случай, че не се
намерят основания за обезсилване, обжалваното решение да се отмени като
неправилно и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Няма доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена в законния
двуседмичен срок, от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса,
поради което същата се счита за редовна и допустима.
В срок е постъпил писмен отговор от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД чрез адв. Н.К. *** (общо пълнм. л. 22 от въззивна инстанция и л.
44 от първа инстанция), преупълномощена от „Иванов и Денев – адвокатско
дружество“, представлявано от управляващи съдружници адв. Жельо Денев и адв.
Иван Иванов, адвокатското дружество като пълномощник на ЕОС МАТРИКС ЕООД
(пълнм. л. 41 от първа инстанция), с който въззивна жалба се намира за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Относно възраженията
за недопустимост на решението, представителят – адвокат, потвърждава всички
извършени действия от юрк. Паолина Йовчева като последната към днешна дата била
вписана като адвокат в АК Стара Загора и в този смисъл намира възраженията във
въззивната жалба за неоснователни. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че „Уникредит Булбанк“ АД е предоставило на Г.С.
сума в размер на 1500 лева като кредитът следвало да се погаси в срок до
28.02.2016г. На 20.11.2013г. бил сключен Анекс № 1 към кредитна карта за физически
лица № 117/08.03.2012г. между „Уникредит Булбанк“ АД и Г.Г. като
кредитополучател, Златина Тумбалова като поръчител и Павел Царев като втори
поръчител, по силата на който договорът за трансформирал от кредитна карта в
потребителски кредит с разрешен лимит 1500 лева. Съгласно т.2.3 погасеният
размер по кредита бил 785 лева като към датата на подписването оставащия размер
на неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата бил 715 лева. Длъжникът
поел задължение да възстанови оставащата сума ведно с начислени лихви, такси,
комисионни и условия и срокове, регламентирани в анекса. Вноските били с падеж
20 –то число на месеца считано от 20.11.2013г. до 20.02.2015г. След сключване
на анекса били погасени част от вноските и оставало задължение в размер на
964,24 лева, от които 708,45 лева главница и 255,79 лева договорни лихви. На
20.02.2015г. задълженията по договора окончателно падежирали. Вземането на „Уникредит
Булбанк“ АД към длъжника било закупено от ищеца чрез договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 23.11.2015г. Сочи, че ищецът не се позовава на института на
предсрочна изискуемост, налице бил обективния факт на неплащане след настъпване
на крайния срок за плащане 20.02.2015г., поради което вземането било изискуемо.
Поддържа, че с обжалваното решение съдът е обсъдил всички възражения на
ответника. Излага подробни съображения, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия. Намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което моли
да се потвърди. В условията на евентуалност, ако се отмени решението и се уважи
въззивната жалба прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя пълномощно. Няма
доказателствени искания.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Г.С.Г.,
ЕГН **********,*** чрез адв. Р.Д. с адрес *** против Решение №
2809/01.11.2019г. по гр.д. № 2641/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно
настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 136/2020 г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 04.03.2020г.
от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.