МОТИВИ към присъда по НОХД
№8/2013г.по описа на Районен съд Н.
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против Н.С.И.
и А.С.А.,двамата обвиняеми по ДНП №325/2012г.по описа на РУ”Полиция” гр.Н..,в
това,че през периода от 20.07.2012г.до 25.07.2012г.край с.П.,обл.Ш.,в съучастие
като извършители помежду си и с непълнолетния
М.С.С.,ЕГН:**********,/като последният е разбирал свойството и значието на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си/,отнели чужди движими вещи -6 броя колички от железен
“Г”образен винкел и с платформа от ламарина и корпус /кожух/от агрегат,на обща
стойност 100.14лв.от владението на Г.И.В. и собственост на ЕТ”Г.-Г.В.” ,без
нейно съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвоят,като случаят е
маловажен –престъпление по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите ,редовно призовани се явяват
лично и с назначеният им по ДНП служебен защитник адв.Ц.К.,вписана в ШАК.
Доколкото подсъдимите признаха изцяло
фактите,изложени в обстоятелстветата част на обвинителния акт и се съгласиха да
не се събират допълнителни доказателства,за тях,производството по делото беше
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК/в хипотезата на чл.371 т.2/.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимите,в съвкупността им с писмените доказателства,събрани по воденото ДП
№325/2012г.по описа на РУП гр.Н.,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимитe Н.С.И. и А.С.А.
*** и се познават добре помежду си.И двамата са безработни,нямат постоянни
доходи,от които да се препитават.,осъждани са.
Един от възприетите от тях начини за осигуряване
на средства за съществуване е намиране и отнемане по незаконен начин и
предаване на метални отпадъци в съответните пунктове за вторични суровини.
Така на неустановена с точност дата в периода
между 20.07.2012 г. до 26.07.2012 г.двамата подсъдими,заедно Н.С.И. и А.С.А.
заедно със свидетеля – непълнолетният М.С.С. *** за с. П., обл. Ш. с конска
каруца.Пътят им минавал покрай т.нар. „***“, находящ се край с. М., обл. Ш.,
представляващ стопански двор и сграда на бившо ТКЗС, а понастоящем собственост
на ЕТ „Г.-Г.В.“, същата и управител, който обект реално не се ползвал и нямало
хора.
Тримата се сговорили и решили да влязат в този обект с
цел да извършат кражба на предмети от метал, които в последствие да продадат в някой
пункт за вторични суровини.Спрели каруцата до оградната мрежа /бодлива тел/, в
района, където мрежата била смъкната. Влезли в стопанския двор, а след това и в
малка стаичка, находяща се до навеса, чиято врата не била заключена. От стаята
подсъдимите и свидетеля взели железен
корпус – кожух на агрегат за електрически ток – 57 кг, който изнесли през
оградата/представляваща бодлива тел,паднала на земята/ извън стопанския двор в
близките храсти.После подсъдимите и свидетеля
отново се върнали в сградата и от
въпросната стая взели и изнесли шест броя колички, направени от „Г“ – образен
железен винкел с размери на платформата 65х85 см.,които също натоварили в
каруцата.
В същия ден тримата отишли до гр. Н., обл. Ш. и продали в пункт за
вторични суровини шестте колички. Свидетелката П.Р. издала ПИС № 30/22.07.2012
г. и договор за покупко-продажба № 25/22.07.2012 г. на името на подсъдимия Н.С.И., като му платила 15,39 лв.
След като
предали количките,двамата подсъдими и свидетеля М.С. се върнали до т.нар. „***“
край с. П., обл. Ш. и натоварили в каруцата укрития железен корпус на агрегата,
след което пак се върнали в пункт на „С.“ ООД – гр. С. със закупчик –
свидетелката П.Р., която издала ПИС № 30/22.07.2012 г. и договор за
покупко-продажба № 30/22.07.2012 г., пак на името на подсъдимия Н.С.И., като му
платила отново 15,39 лв. Получените пари тримата младежи похарчили още в същия
ден в гр. Н., обл. Ш. за храна.
В хода на
разследването с протокол за доброволно предаване от 27.07.2012 г. свидетелката П.Р.
е предала на орган на РУ „Полиция“ – гр. Н. един брой кожух, железен – 57 кг./на
л.20 по ДНП/.
Видно от
заключението на назначената по ДНП съдебно-оценителна експертиза,изготвена от
вещото лице М.М./на л.27 по ДНП/,която не беше оспорена от страните и съдът я
цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвена е, че
стойността на противозаконно отнетите движими вещи/ собственост на ЕТ „Г.-Г.В.“/ е в общ
размер на 100,14 лв..
При така
установеното от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се
установи по делото,че през периода от 20.07.2012г.до 25.07.2012г.край с.П.,обл.Ш.,двамата
подсъдими Н.С.И. и А.С.А., в съучастие като извършители помежду си и с непълнолетния М.С.С.,ЕГН:**********,отнели
чужди движими вещи -6 броя колички от
железен “Г”образен винкел и с платформа от ламарина и корпус /кожух/от
агрегат,на обща стойност 100.14лв.от владението на Г.И.В. и собственост на ЕТ”Г.-Г.В.”
,без нейно съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвоят,като случаят е
маловажен ,с което от обективна страна осъществили състава на престъпление по
чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл-подсъдимите са разбирали свойството на
извършеното от тях и неговият противоправен резултат и са целяли неговото
настъпване..
По отношение
на лицето ,взело участие в извършване на престъпната дейност –непълнолетният М.С.С.,по
воденото ДНП е била назначена съдебно-психиатрична експертиза,в заключението по
която вещото лице е приело,че деянието е сторено от С. поради лекомислие и
увлечение/.Поради тази причина,с Постановление от 03.01.2013г.на наблюдаващия
прокурор по ДНП №325/2012г.по описа на РУП гр.Н.,материалите по воденото ДНП по
отношение на него са отделени и са изпратени на МКБППМН гр.Н. за прилагане на
възпитателни мерки по ЗБППМН.
За въпросното
инкриминирано деяние,по което срещу подсъдимите е повдигнато обвинение- чл.194
ал.3 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода до една година или
пробация или глоба от 100 до 300 лв.
Следва да се
отбележи,че и двамата подсъдими са осъждани са престъпления против
собствеността,като в случая би могла да се обсъди хипотезата на “повторност” на
деянията,по смисъла на чл.28 ал.1 и 2 от НК.,което от своя страна да обуслови
квалификацията на престъпленията ,извършени от тях,като такава по чл.195 ал.1
т.7 във вр.чл.194 ал.1 от НК,но само,ако се приеме,че случаят е немаловажен.
В конкретния
казус,с оглед на ниската стойност на предмета на престъпното
посегателство,критичното отношение на подсъдимите към стореното от
тях,сравнително по-леко укоримия мотив,които в съвкупността си формират
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид,съдът намери,че изпълнителното деяние на всеки от тях
представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК,поради и което
споделя изцяло лансирата от обвинението теза,че се касае за престъпна
деятелност по смисъла на чл.194 ал.3 във вр.ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК-“маловажен
случаи на противозаконно отнемане на чужда движима вещ”.
След като призна подсъдимите за
виновни по възведеното срещу тях обвинение,съдът пристъпи към определяне на
съответното наказание за всеки от тях и счете,че с оглед най-вече на съдебното
минало на двамата и младата им възраст,както и липсата на доходи,адекватна
наказателна мярка за постигане целите на превенцията е чрез осъждането им на
ПРОБАЦИЯ със съответните пробационни мерки ,в размери,ориентирани между средния
и минимален размер,предвиден в закона,ориентиран по-скоро към минималния.,както
следва:1/по чл.42а ал.2 т.1 от НК- “задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване през пробационния
служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –“задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и 3/по чл.42а
ал.2 т.6 от НК- “безвъзмезден труд в полза на обществото” от 200/двеста часа/
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът
постанови вещественото доказателство корпус железен /на съхранение в РУ”
Полиция” гр. Н./да се върне на неговият собственик Г.И.В..
На основание чл.189 ал.1 от НПК съдът възложи
в тежест на подсъдимите и направените по делото разноски./по воденото ДНП за
изготвяне на съдебно-оценителна експертиза/.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
19.03.2013г.
Районен
съдия: .............................................
Светла
Радева
: