РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Благоевград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101019 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. С. П., ЕГН **********, против
„Многопрофилна болница за активно лечение—Благоевград"“АД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че от месец март 2015 г. ищеца работи в "Многопрофилна
болница за активно лечение - Благоевград“ АД. Твърди се, че през годините тя е заемала
различни длъжности в болничното заведение, като от 31.08.2020 г. ищеца е назначен на
длъжност „юрисконсулт“, която длъжност изпълнява и към датата на уволнението. Навежда
се, че в периода, през който ищеца изпълнява длъжността „юрисконсулт“, същата изпълнява
трудовите се задължения добросъвестно и изрядно, като за посочения период ищеца не е
наказвана дисциплинарно, няма отрицателна атестация, не съществуват и оплаквания от
работодателя, други служители или трети лица относно изпълнението на трудовите й
задължения.
Твърди се, че на 15.02.2024 г. в ответното болнично заведение е назначен нов
изпълнителен директор - Д. Г. Д., който започва изпълнението на функцията си като
изпълнителен директор, считано от 16.02.2024 г.
Твърди се, че непосредствено след постъпването на г-н Д. по отношение на ищеца
започнал да се упражнява тормоз и натиск за .доброволното“ й напускане като
„юрисконсулт“. Натискът се упражнявал от Д. Д. и Я. К. - заместник-директора по
икономическата дейност в болничното заведение. Твърди се, че на 20.02.2024 г. ищеца е
повикана от Я. К., който й предлага от името на изпълнителния директор доброволно да
освободи длъжността „юрисконсулт“, като в замяна ще бъде върната на старата й длъжност
„оператор въвеждане на данни“. Твърди се, че г-н К. уведомява ищеца, че ако не приеме
1
предложението ще намерят начин да я уволнят, като ищеца е отказал. Твърди се, че на
26.02.2024 г., десет дни след встъпването на г-н Д. като изпълнителен директор на
болницата, същият провежда разговор с ищеца, като отново й предлага преназначаване на
длъжността „оператор въвеждане на данни“, като ищеца отново отказва, след което г-н Д. й
връчва Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение М 93-00-39/ 26.02.2024 г.
и Заповед М 47/ 26.02.2024 г, с която прекратява трудово й правоотношение, считано от
26.02.2024 г. на основание разпоредбата на чл. 328, aл. 1, т. 5 КТ - липса на качества за
изпълнение на възложената работа, като в информационната система на НАП като дата на
прекратяване на трудовия договор на ищеца е посочена датата 27.02.2024 г.
Поддържа се, че дисциплинарното уволнение, наложено на ищеца е
незаконосъобразно, тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 328,
ал. 1,т. 5 КТ.
Сочи се, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя да са
налице следните законоустановени елементи: трайна липса на качества на работника или
служителя; неефективно изпълнение на работата и причинно-следствена връзка между
липсата на качества и неефективното изпълнение на възложената работа. Работодателят
може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
единствено, при кумулативното наличие на посочените предпоставки. Поддържа се, че в
процесния случай не е налице нито един от изброените елементи от сложния фактически
състав по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което обуславя незаконосъобразност на
извършеното уволнение.
Навежда се, че в Заповедта М 47/26.02.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение са изброени качествата, които според управителя липсват на ищеца за
ефективно изпълнение на работата. В заповедта работодателят е изброил „липсващите“
качества на ищеца за изпълнение на трудовите функции, които са: неумение за ефективна
организация и планиране на работата, както и разпределяне на времето си; неумение да
организира изпълнение на възложените задачи в поставените срокове и съобразно
нормативно установените такива, което се сочи, че води до значително забавяне при
произнасяне или въобще непроизнасяне по възложените задачи от юридическо естество;
липса на способност за анализиране на евентуални негативни последици от ненавременно
изпълнение на възложените задачи; липса на умения за работа в екип, способност за ясно и
убедително разясняване на въпроси от юридическо естество и др.
Ищецът оспорва всяко едно твърдение за липса на качества, описано в процесната
заповед. Сочи се, че твърдяната липса на качества е разгледана в контекста на две конкретни
събития, по отношение на които смята, че следва да се извърши преценката за
законосъобразността на уволнението: - В процесната заповед се твърди, че липсата на
посочените качества води до невъзможност изпълнителният директор на болничното
заведение да получи правна помощ на нужното експертно ниво. Сочи се конкретен случай,
от който г-н Д. е извел заключение за липса на качества, а именно, че ищеца е поднесла за
2
подпис проект на пълномощно, с което изпълнителният директор упълномощава сам себе
си. Твърди се, че в заповедта за уволнение не се посочват никакви подробности около
въпросния случай: не се посочва кога е представено пълномощното от ищеца на
изпълнителния директор; не се прилагат доказателства, с които се удостоверява, че ищеца е
изготвила и представила въпросното пълномощно в твърдяната форма; не се сочи какво е
било разпореждането към ищеца, като се прави довод, че липсата на конкретика очертава
като голословие и невярно твърдението на изпълнителния директор за липса на качества по
отношение на ищеца, поради което оспорва същото.; - Следващата ситуация, въз основа на
която се твърди, че е установена липса на качества по отношение на ищеца е описана на стр.
2, абзац 2 от Заповедта М 47/ 26.02.2024 г Сочи се, че въз основа на Заповед № 46/22.02.2024
г на изпълнителния директор на болничното заведение от ищеца е изискано да предостави
информация за документация във връзка с изпълнение на основната функция на длъжността
„юрисконсулт“ да ръководи и осигурява предоставянето на правна помощ на лечебното
заведение. В тази връзка се твърди, че ищеца не е изпълнила задачата, възложена й със
Заповед М 46/ 22.02.2024 г. на изпълнителния директор, поради липса на достатъчно опит и
качества, което е възприето като основание за прекратяване на трудовия й договор.
Твърди се, че изпълнителният директор на болничното заведение е изискал със
Заповед М 46/ 22.02.2024 г. на изпълнителния директор предоставяне на голям обем
информация, като множество справки, обективирани в т. 3 - 9 от заповедта. Навежда се, че
изисканата информация пот. 1, 2 и 5 от заповедта е неясна и говори за намерението на
изпълнителния директор да постави ищеца в невъзможност да изпълни поставената задача.
Твърди се, че заповедта, която е връчена на 22.02.2024 г. в 13:36 ч. на ищеца е от
служителката А. С., като е посочен и срок на изпълнението й, а именно до 16.00 ч. на
22.02.2024 г., като се прави довод, че ищеца е разполагала с точно два часа и двадесет и
четири минути, за да събере, обработи и предостави на г-н Д. огромната по обем
информация. включваща период от една година назад.
Навежда се, че при получаването и запознаването със съдържанието на Заповед № 46/
22.02.2024 г.ищеца разбира, че „начинът“ е намерен, като под въздействие на силен стрес от
случващото се, ищеца започва трескаво да събира изисканата информация, но за нея вече е
ясно, че не е възможно да я представи в указания срок до 16:00 ч. на същия ден, поради
което подготвя Становище с вх. номер 55-00-23/ 22.02.2024 г., което входира в
деловодството на 22.02.2024 г. в 15.10 ч. Навежда се, че с въпросното становище ищеца
информира изпълнителния директор, че предоставеният срок е недостатъчен за събиране,
обработване и предоставяна на нужната информация, поради което посочва, че й е
необходим по-дълъг срок. Поддържа се, че посоченото становище не е взето предвид от
изпълнителния директор, който не предоставя по-дълъг и разумен срок, а приема, че
възложената задача не е изпълнена, което е основание за прекратяването на трудовото й
правоотношение.
Поддържа се, че на 22.02.2024 г., в интервала от 13:36 ч. до 16:00 ч., в който е
следвало да се изпълни Заповед М 46/ 22.02.2024 г., на ищеца е възложена още една спешна
3
задача - да разгледа проект на одитен доклад от извършена проверка на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ - около 50 страници, след което да изготви отговор до
министерство на здравеопазването в рамките на 30 минути. Твърди се, че ищеца е изготвила
и подала отговора в размките на работния ден (22.02.2023 г.), като се сочи, че докладът е
постъпил на официалната поща на болничното заведение на 20.02.2024 г. в 15:29 часа, но е
изпратен за разглеждане и становище на ищеца на 22.02.2024 г. в 14:25 часа..
Прави се довод, че срокът за изпълнение на възложените задачи със Заповед №
46/22.02.2024 г е неразумно кратък и създава обективна невъзможност за ищеца да ги
изпълни в рамките на два часа и двадесет и четири минути, предвид факта, че ищеца е
трябвало да изпълнява и други възложени задачи.. Поддържа се, че обективната
невъзможност за изпълнение на поставените задачи със Заповед № 46/ 22.02.2024 г. не се
дължи на липса на качества от страна на ищеца, а на изключително краткия и неразумен
срок за изпълнението им. Навежда се, че каквото и старание да е положено от ищеца, то не
би било възможно да се изпълнят възложените задачи в определения срок.
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Прави се
довод, че в случая е налице недобросъвестност, респективно злоупотреба с право от
страната на работодателя при упражняване на правото му да възлага задачи на ищеца и да
изиска ефективното им изпълнение. Навежда се, че всъщност, д-р Д. не е целял реално
изпълнение на поставените задачи, а е искал да създаде обективна невъзможност за ищеца
да изпълни задачите, въз основа на което да обоснове прекратяване на трудовия й договор.
По този начин, д-р Д. е злоупотребил с право и е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ.
Навежда се, че в трудово-правната доктрина и практика е възприето становището, че
липсата на качества трябва да е трайно състояние на работника или служителя, тоест реално
да се проявява в достатъчно дълъг период от време, за да обоснове и нуждата от
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя.
Навежда се, че на стр. 2, абзац 3 от Заповедта М 47/ 26.02.2024 г. се твърди, че
липсата на качества датира от преди 26.02.2024 г. и продължава до датата на издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че не се посочва
изрично кой е началният момент, от който се твърди, че се е проявила липсата на качества
на ищеца, за да може съдът да направи преценка относно продължителността й. Твърди се,
че от встъпването си в длъжност на 16.02.2024 г. г-н Д. е имал възможност да наблюдава
изпълнението на трудовите задължения на ищеца точно 6 (шест) работни дни, в периода
16.02.2024 г – 26.02.2024 г., от която дата е прекратено трудовото правоотношение. Справи
се довод, че е невъзможно в рамките на шест работни дни да се установи трайна липса на
качества за изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, което сочело за
недобросъвестно поведение на управителят на болничното заведение, респективно
нарушение на чл. 8, ал. 1 К Т - очевидно целта на изпълнителния директор, предвид отказа
на ищеца да напусне доброволно, е била да се отърве по възможно най-бързия начин от нея,
за да бъде назначено друго лице.
4
Твърди се, че в рамките на процесиите шест работни дни в периода 16.02.2024 г. 9
26.02.2024 г. ищеца е подложена на всекидневен тормоз и силен стрес, изразяващи се в
устно и писмено възлагане на множество задачи с много кратки срокове, изолация от
трудовия колектив, натиск за „доброволното“ й напускане. Навежда се, че въпреки стреса,
ищеца е изпълнявала ефективно трудовите си задължения. Твърди се, че в посочения период
на ищеца са възлагани и други задачи, която тя е изпълнила своевременно и качествено -
Писмено становище по уведомление свх.М 92-К-З/20.02.2024 г. Становището е получено от
ищеца 10:26 ч. на 20.02.2024 г. със срок за изпълнение до 14:00 ч. на същия ден, като
становището е внесено в посочения срок; - Писмени обяснения с вх. номер 93-02-
102/16.02.2024 г Поставената задача е изпълнена своевременно.; -Изготвяне на отговор по
проект на одитен доклад от извършена проверка на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“. Поставената задача е изпълнена своевременно.
Твърди с, че от датата, на която ищеца е назначена на длъжността „юрисконсулт“ до
настоящия момент, тя не е наказвана дисциплинарно, не е налице отрицателна атестация
и/или оплаквания за липса на качества за ефективно изпълнение на работата и от
работодателя и/или други служители в болничното заведение или трети лица.
По иска за обезщетение за времето, през което е оставала без работа поради
уволнението се сочи, в случай, че се признае дисциплинарното уволнение за
незаконосъобразно и бъде отменено, за ищеца ще възникне субективното право на
обезщетение поради незаконно уволнение съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, тъй
като кумулативно са налице следните законоустановените предпоставки: Незаконно
дисциплинарно уволнение и вреда, която е настъпила за ищеца в следствие на незаконното
уволнение. Поддържа се, правнорелевантната вреда представлява пропусната полза, чийто
размер се определя по правилата на чл. 228, ал. 1 КТ във връзка с чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел, което включва и обезщетението по чл. 224 КТ и чл. 225, ал. 1
КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено. Твърди се, че последното начислено и изплатено трудово
възнаграждение на ищеца смисъла на чл. 228, aл. 1, предл. последно КТ е през месец януари
2024 г, в размер на 2376 лв. (две хиляди триста седемдесет и шест лева).
Навежда се, че в настоящия случай, посоченото изискване е налице, тъй като в
следствие на незаконното уволнение ищеца е останала без работа по трудово
правоотношение.
Прави искане пред съда да признае уволнението за незаконно и да бъде отменено,
както и се прави искане да се възстанови ищеца на длъжността, заемана преди уволнението,
както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
5
навежда, че оспорва наведената от ищеца искова претенция, като оспорва иска като
недопустим и неоснователен.
Навежда се, че неоснователно в исковата молба се твърди, че дисциплинарното
уволнение, наложено на ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Навежда се, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и установената
липса на качества у ищеца е обективна, като не се дължи на виновно поведение на ищеца.
Сочи се, че липсата на умение у ищеца за работа в екип, способност за ясно и убедително
разясняване на въпроси от юридическо естество, чрез аргументиране на позиция, изразяване
на становища и предложения за решения на възникнали правни казуси, необходими за
вземане на законосъобразни и адекватни управленски решения от работодателят в случая -
изп. директор на лечебното заведение, действително се явяват доказани предвид посоченото
в заповедта пълномощно, изготвено и поднесено за подпис на д-р Д. Д. на 21. 02.2024 г., с
което същият е следвало да упълномощи сам себе си.
Навежда се, че в исковата молба се сочи, че липсата на конкретика по отношение на
изготвеното пълномощно, очертава голословност и невярност на твърдението на
изпълнителния директор за липса на качества у ищеца, което е далеч от същността на
въпроса, а именно невъзможност работодателят - изп. Директор на „МБАЛ-Благоевград“
АД, да получи правна помощ на нужното експертно ниво.
Поддържа се, че всеки студент по право е запознат със същността на пълномощното
като документ, върху който се материализират правата, възникващи по силата на
упълномощаването, което от своя страна е сделка, с която едно лице /представител/
получава представителна власт, т.е право да извършва действия от името и за сметка на едно
друго лице /представляван/ с непосредствено действие за него. Резултатът от действията на
представителя настъпват директно в правната сфера на представлявания.
Сочи се, че предвид факта, че изготвянето на пълномощно е работа от юридическо
естество и задачата е била възложена на П. от работодателя д-р Д., то няма неяснота относно
това кой е бил в правото си да възложи задачата и авторството на документа.
Оспорват се и твърденията в исковата молба за начина, по който работодателя е
стигнал до изводите си, тъй като работодателят е изискал информация една година назад за
работата на П.. Сочи се, че при добро познаване и постоянно изпълнение на конкретно
задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и естеството на работа, П. е
следвало да има данни и отчет за това, което е работила и за което е получавала заплата.
Сочи се, че трайното проявление на липсващите професионални качества на П. е
видно от документите в трудовото досие, където от допълнително споразумение се
установявало, че П. не правила разлика между придобит трудов стаж и професионален опит.
Сочи се, че през целия период на обучение в ЮЗУ „Н. Рилско“ Благоевград по специалност
„Право“, П. е била в трудови правоотношения с „МБАЛ-Благоевград“, като е посещавала
занятия, без да ползва отпуски, което води до извод, че едновременно е посещавала лекции
6
и е полагала труд, което поражда съмнения в начина, по който е получила диплома за висше
образование.
Поддържа се, че липсата на качества е довело до неефективно изпълнение на
работата, обусловило основанието за уволнение.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, за него се явява и надлежен процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът, делегира процесуален представител, който оспорва иска, посочва
доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че по силата
на трудов договор от март 2015 г. ищеца работи в "Многопрофилна болница за активно
лечение - Благоевград“ АД. Видно от допълнително споразумение към трудов договор от
31.08.2020 г., ищеца е назначен на длъжност „юрисконсулт“, която длъжност изпълнява и
към датата на уволнението.
По делото не е спорно, че на 15.02.2024 г. в ответното болнично заведение е назначен
нов изпълнителен директор - Д. Г. Д., който започнал изпълнението на функцията си като
изпълнителен директор, считано от 16.02.2024 г..
С предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение М 93-00-39/ 26.02.2024 г. и
Заповед М 47/ 26.02.2024 г, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от
26.02.2024 г. на основание разпоредбата на чл. 328, an. 1, т. 5 КТ - липса на качества за
изпълнение на възложената работа.
В заповед № 47/ 26.02.2024 г. за прекратяване на трудовото право е посочено, че
липсват на ищеца качества за ефективно изпълнение на работата, като е налице неумение за
ефективна организация и планиране на работата, както и разпределяне на времето си;
неумение да организира изпълнение на възложените задачи в поставените срокове и
съобразно нормативно установените такива, което се сочи, че води до значително забавяне
при произнасяне или въобще непроизнасяне по възложените задачи от юридическо естество;
липса на способност за анализиране на евентуални негативни последици от ненавременно
изпълнение на възложените задачи; липса на умения за работа в екип, способност за ясно и
убедително разясняване на въпроси от юридическо естество, чрез аргументиране на
позицията си, изразяване на становища и предложения за решения на възникнали правни
казуси, необходими за вземане на законосъобразни и адекватни управленски решения от
работодателя и в случая – изпълнителния директор е в невъзможност да получи правна
помощ на нужното експертно ниво, поради липса на посочените качества от П., като П. е
поднесла за подпис проект на пълномощно, с което изпълнителният директор упълномощи
сам себе си.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, единия бивш
7
служител, а другия действащ служител при ответника.
Свидетелят Бл. Д. дава показания, че седем години работил в МБАЛ – Благоевград като
ръководител болнична аптека. Познава Н. П. от МБАЛ – Благоевград няколко години преди
сега да напусне. Докато изпълнявал длъжността „Ръководител болнична аптека“ е търсил
свидетеля правна помощ във връзка с дейността на болничната аптека - в три случая. По
въпроса за лицензите имали ново лице магистър-фармацевт, който постъпил на работа в
болнична аптека. Тогава се наложило лицензията за наркотични и разрешителното от
Министерството на здравеопазването да бъдат прехвърлени към магистър-фармацевт Л.,
обаче впоследствие станало така, че той отишъл в частна практика и трябвало лиценза да се
върне обратно при свидетеля. Цялата тази технология по прехвърляне на лицензите лицето
П. свършило много добре работата и навреме. При работата с Изпълнителната агенция по
лекарства и Министерство на здравеопазването, там има технологично време, в което няма
начин по-рано да се получат тези неща. По Наредба 10 – лекарствени препарати, които са
извън разрешени за употреба в Република България се съставя протокол с 5-членна лекарска
комисия и се изпраща в ИАЛ / Изпълнителна агенция по лекарства/. В срок било всичко
свършено, имало лекарства, които били животоспасяващи за реанимация, за хирургия, те
идвали навреме с помощта на П.. Имало процедура, която се дава за лекарствени препарати,
които са в позитивния лекарствен списък 174 позиции, този лекарствен списък трябвало да
се подаде навреме към Министерството на здравеопазването, ръководството се съмнявало,
че наистина не е правилно създадена тази процедура и заявката, свидетеля застанал зад тази
процедура и заявка и била пусната и тя към министерството и на следващия ден получили
отговор, че към нея няма забележки. Това го показал свидетеля на изпълнителния директор
д-р Д., той се съгласил, това го видял и заместник-директорът К.. В тези три неща П.
свършила много добре работата, доверявал се свидетеля на юридическата преценка на Н. П.
и останал изненадан, когато разбрал, че на следващия ден – след заявката към
министерството, тя е уволнена.
Сочи свидетеля, че напуснал поради липса на доверие, 7 години ръководител болнична
аптека. По време на Ковид-а се справял с големи трудности и накрая да има недоверие към
него. Напуснал с предизвестие 3 месеца През времето, когато изпълнявал свидетеля
длъжността „Ръководител болнична аптека“ имало и друг юрист, но не е имал пряк контакт
с тях, защото всяка година лекарствените препарати, които трябвало да се прогнозират от
страна на свидетеля като предложение към юридическото лице вървели – юриста, тогава
била Солачка. Към П. пращал, когато влязла в ролята на юрист. Първото нещо, което
станало било за лицензията за новия фармацевт, това е септември месец, преди септември
той направил изявление, че ще напуска. Оттогава започнал да работи с П., от лятото на
миналата година. Създава се протокол по Наредба 10, който се съставя в 3 екземпляра с 5-
членна лекарска комисия, в която комисия влизам и аз по задължение „Ръководител
болнична аптека“, те се пращат в ИАЛ, технологичното време е от 10 до 15 дни. Юриста я
подава. Протоколът се подготвя от юриста по предложение на свидетеля, защото дава
лекарствения препарат, точно как се формулира, фирмата, която се получава и количество,
8
което следва да се заяви. Технологичното време е от 15 до 20 дни, но като се обаждат от
реанимация по спешност, заявяват и без одобрение лекарства. Напрежението идвало от
това, че има необходимост, болният лежи, юриста придвижва документите към ИАЛ,
съставен е протокол за лекарството фентанил, има дата, която в системата е зададено. Строг
срок, в който трябва да бъде изпратен този протокол в ИАЛ няма, но спешно трябва да се
прави. След протокола трябва да се прати веднага, защото отделението чака лекарството, а
то е неразрешено за употреба и това значи, че трябва да се заяви от чужбина, за да дойде в
България. Трябва да пуснат протокола, за да се движи процедурата да дойде лекарството.
Получава съобщение от Изпълнителната агенция по лекарства, че фирма, примерно
„Фионикс“ или „Медикс“ – доставчикът, в протокола е посочен доставчика и количествата,
така че тази процедура максимум 10-15 дни. Тези лекарства не се държат на склад, това са
неразрешени лекарства. Само веднага с протокол и се заявяват от чужбина, така че
отделението носи такава отговорност, че трябва да има някакъв запас. По повод протокола
за фентанила са получили отговор от Агенцията, когато се качи или се изпрати 10 дни.
Протоколът се обработва и се качва за ден, лекарската комисия се знае, подписи се събират
от петимата, трите екземпляра – единият в аптеката, другият в архива, третият в ИАЛ и
върви процедурата по заявка и чакат одобрението.
Свидетеля Силвия Христова дава показания, че работи в МБАЛ – Благоевград на
длъжност „Организатор ТРЗ“ от 2014 година. Познава Н. П. от 2015 година. Свидетеля
започнала работа 2014 година, а Н. започнала 2015 година като оператор въвеждане данни в
урологично отделение. През 2017-2018 година започнала работа като юрисконсулт.
Свидетеля като организатор ТРЗ отговаря изцяло за оформянето и изплащането на
възнагражденията на служителите, а по времето, когато Н. започнала юрисконсулт имала и
възлагателна заповед като секретар на изп. директор. Работата не е пряко свързана с юриста
на болницата, защото не е юрист и няма поглед върху нейната дейност. Изпълнява задачи,
възлагани от изп. директор и свидетеля ги давала като документ, по който да работи, срочни
задачи са изпълнявани чрез свидетеля от изп. директор. В периода 2018 година до 2023
година имало и друг юрист на болницата. В процеса на работата е контактувала свидетеля с
юрисконсулт П., като сроковете са изпълнявани. Най-вероятно е имало задачи, които са
изпълнявали като екип, тя в качеството на секретар, нещо да се дооформи, да се предаде, в
такъв смисъл. Заповедите, свързани с трудовото правоотношение са изготвяни от юристите,
възлагани от изп. директор, ако свидетеля имала нещо общо то е било в подписването,
предаването, уведомлението на лицата, които имат отношение по самата заповед. Когато
свидетеля има проблеми в работата се обръщала и към двете юристки. Обръщала съм се и
към П. и към И. С.. Няма спомен да е избягвала възлагане на задачи или да се консултира с
П., ако това го е правил директора. Свидителя е на длъжност ТРЗ от 2014 година, но имала
възлагателна заповед и като секретарка. При ТРЗ идват документите за изпълнение и като
ТРЗ не може да възлага директно задача, както и няма право и като секретар да възлага
директно задачи. Единствено кореспонденцията, която директорът е адресирал до юристите
е човекът, който предава. Спомня си за изготвена заповед за разпределение на д-р Диева,
както и на други трима лекари, защото след това я начислила перо, което се полага. По
9
принцип пощата, която след като излезе от директора се дава в деловодството и
деловодителката е лицето, която я дава. Била е свидетел на създаване на пълномощно на
сегашния изп. директор за представителство пред НАП дотолкова, доколкото самата Н. П. е
казала, че е изготвила въпросното пълномощно, като самата П. е споделила, че изготвя
пълномощно, което да се представи в НАП. След това, когато е оставено в пощата го е
виждала пълномощното, но в момента на написването не е била. Сочи, че пълномощното е
представено по делото, като не знае дали са възникнали проблеми пред съответната
институция. Имало дилема, в която се коментирало – това ли е начина на изготвяне на
пълномощното, като цялата администрация го дискутирала, всички взели участие в нея –
това ли е начина, трябва ли от него за него да бъде оформено пълномощното. Имам предвид
от, тогава в качеството на физическо лице, д-р Д. Д. като изп. директор д-р Д. Д.. Дилемата
била един да упълномощи себе си.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото- обективно кумулативно евентуално съединени иска, като по
първия иск спорното материално право е правото на работника да иска признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, по втория иск правото на възстановяване на
предишната работа, която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; по третия иск
правото на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
която правна квалификация е чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ тогава, когато е налице неизпълнение на трудовите
задължения, което се дължи на обективната липса на качества на служителя. Когато
неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липсата на такива качества, то е
налице едно безвиновно поведение от страна на служителя, което води до некачествено или
неефективно изпълнение и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В случаите, когато неизпълнението се дължи на виновното
(умишлено или небрежно) поведение на съответния служител, то е налице нарушение на
трудовата дисциплина, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно
наказание, в това число и дисциплинарно уволнение.
Липсата на качества на работника или служителя, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ, трябва да е трайно състояние, което има обективен характер, докато при виновно
неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има нарушение на
трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност. В този смисъл, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е необходимо да съдържа конкретни данни за това, кои
качества не притежава уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на
10
работата му, като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично
посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя
с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да
изпълни. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, вменява задължение на работодателя да посочи и докаже точно какви
качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му
работа, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да
са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.
Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение,
причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества
означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата
на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но
законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се
извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на
принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за
уволнение – така т. 3 от тълкувателно решение № 4/ 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/
2017 г. на ОСГК. Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.
Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици,
които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване.
Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване
на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово
задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от
липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение,
както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за
прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора. За индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с
възложената работа).
За това, в заповедта за уволнение работодателят е длъжен да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици,
знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му
11
работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и
относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й.
В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства - относими към възложената
по трудовото правоотношение работа, за да може съдът да направи преценка за законността
на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и
правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. В заповедта се съдържат
изявления за липса на качества организираност, точност и прецизност, аналитично мислене
и умение за планиране на работата и разпределение на работното време, както и се
съдържат изводи за липса на качества на работника или служителя, но не са посочени
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални
умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява
възложената му работа ефективно.
На следващо място, в тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества – така и решение № 165/ 06.07.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 1611/
2009 г., IV г.о., ГК. В настоящият случай ответникът не установи по надлежния ред, че
изброените в прекратителната заповед факти обуславят проявление на липса при ищеца след
2021 г. на качества за изпълнение на възложената работа като трайно състояние, а не
единична проява. Доказването на отрицателните факти „липса на качества“ се осъществява
чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената
работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания,
липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип,
недисциплинираност или други подобни причини, на липса на професионални качества или
на лични качества, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.
Подобен извод не следва и от показанията на свидетелите. Единствено представените от
ответника някои писмени доказателства касаят изготвен проект на пълномощно, с което
изпълнителния директор упълномощава сам себе си да се представлява. В уволнителната
заповед, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, обаче не са посочени какви точно
качества липсват на ищеца за ефективно изпълнение на работата, не са посочени фактите,
които са свързани с поведението на ищеца и защо при тези факти работата му е
неефективна, като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението. Липсват в
заповедта конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятстват
изпълнението на трудовите функции. Посочените в заповедта факти касаят действия на
изпълнителния директор, представляващ ответника, което по закон е лицето, което сключва
и прекратява трудовите договори със работници и служители в болници, които действия се
изразяват в изискани справки и становища във връзка с основни функции на длъжността
„юрисконсулт“. В настоящия случай е налице висок по интензитет от извършени проверки и
12
необясним интерес новоназначения представляващ МБАЛ Благоевград от изискване на
информация за реда и начина на организирано назад във времето правно представителство и
начина на организиране сключването на договори на лечебното заведение с външни
юридически и физически лица, справки за изготвени документации по проведени процедури
по ЗОП, справка за предоставени становища по правни въпроси, касаещи дейността на
лечебното заведение, извършени от ищеца, но всички тези посочени в заповедта за
уволнение факти, от една страна, касаят евентуално неизпълнение на трудови задължения на
ищеца (нарушения на трудова дисциплина, а не липса на качества), а от друга страна,
доколкото може да се приеме, че е налице нарушение на трудова дисциплина, не стоят в
причинна връзка с липса на качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата. Тук
следва да се отбележи, че високия интензитет на проверки, относно които назначени
проверки по делото липсват доказателства да са обосновани от наличие на конкретни
нарушения (доколкото касаят желание на новоназначения изпълнителен директор за
създаване на лош образ на назначен юрист), създават своеобразен натиск върху служителя,
което неминуемо води до допускане на грешки - нарушение на трудова дисциплина, което е
основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не може да се направи извод, че
тези грешки са резултат от липса на качества в ищеца. Липсват доказателства, от които да се
установи, че допусканите нарушения на трудовата дисциплина от ищеца са в резултат на
липса на качества на ищеца според длъжността и последвалото от това евентуално
неизпълнение на работата.
Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите
функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Но това неизпълнение в случая
не се дължи на липса на качества у ищеца – няма наведени факти и няма доказателства за
недостатъчни професионални знания, умения, навици, или поради недостатъчен опит или
природни дадености, поради което в случая неизпълнението на трудовите задължения не е
едно трайно състояние и не е обективно. То е резултат от реализирания натиск чрез
непрестанни проверки и искани незабавни становище по правни въпроси.
Според настоящия съдебен състав, в исковата си молба ищеца прави възражение и
по чл. 8 от КТ. Съобразно тази разпоредба се изисква добросъвестност при упражняване на
трудовите права, като не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически
и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и
движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически
увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното
време. Довода, който прави ищеца, касае работодателска намеса по повод прекратяване на
правоотношението му. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 8
от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник.
Според доводите, изложени в исковата молба, работодателя е нарушил
13
изискването за добросъвестност, което се презюмира по смисъла на чл. 8, ал. 2 от КТ,
основно защото единствената му цел с извършваните непрестанни проверки и искането за
изготвяне на незабавни становища е била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.
Навежда се в исковата молба, че изготвянето на справки и становища за изключително
кратък и неразумен срок е невъзможност, за която няма задължение за изпълнение, като
това е с цел уволнението на ищеца.
Хронологията на събитията след встъпването на длъжност на новия изпълнителен
директор и извършените действия от него спрямо ищеца, съпоставена с представените
писмени доказателства – заповед № 46/ 22.02.2024 г., с което е направен опит за
обосноваване на липса на качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата й като
„юрисконсулт“, водят до извод, че е целяно създаване на основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Като се съобрази, че в настоящето производство не се установи
у ищеца да липсват качества за ефективно изпълнение на работата и хронологията на
събитията – непосредствено след встъпването на новия изпълнителен директор на
лечебното заведение, извършените проверки и изисканите справки и информация, без да са
обективирани съществени нарушения при изпълнение на работата, е взето решение за
уволнение, което решение е формирано от изпълнителния директор, който е извършвал и
проверките. В този смисъл, основателен се явява и доводът на ищеца, че заповедта за
уволнение е издадена в нарушение на чл. 8 КТ – прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е резултат не на липса на качества за ефективно изпълнение на
работата, а е свързана с отказ да се освободи позицията явно за заемане от друго лице, като
целта на проверките е създаване на основание за уволнение.
Това е опорочило процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение,
което обуславя извода за отсъствие на предпоставките за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, при
липсата на предвидени в закона пречки, какъвто е настоящия случай, предпоставя
основателност на исковата претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „юрисконсулт“.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа в рамките на срока по чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира за
частично основателно. Ищецът, чиято е доказателствената тежест с представените по дело
доказателства е установила факта, че вследствие на уволнението е останала без работа 4
месеца, като и към настоящия момент не е започнала такава. От математическия сбор на
месеците и размера на последното пълно брутно трудово възнаграждение се установява
размера на вредите, които тя е претърпяла от незаконосъобразното уволнение, изразяващи се
в неполучено трудово възнаграждение, като дължимото й се за тях обезщетение е в размер
на 9 504 лева за оставане без работа за срока от 26.02.2024 г. до 26.06.2024 г. включително.
Над този период, искането е неоснователно, поради ненастъпил срок.
С оглед изхода на делото, искането с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за присъждане
14
на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде
уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наложеното „ уволнение”, обективирано в Заповед № 47/ 26.02.2024 г. на
изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение—
лагоевград"“АД, ЕИК *********, за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № 47/ 26.02.2024 г. на
изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение—
Благоевград"“АД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. С. П., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението,
обективирано в Заповед № 47/ 26.02.2024 г. на изпълнителния директор на „Многопрофилна
болница за активно лечение—лагоевград"“АД, ЕИК *********, работа, представляваща
длъжността „юрисконсулт“ „Многопрофилна болница за активно лечение—
Благоевград"“АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение—Благоевград"“АД, ЕИК
*********, да заплати на Н. С. П., ЕГН **********,, сумата в размер на 9504.00 лева (девет
хиляди петстотин и четири лева), ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа за срока от 26.02.2024 г. до 26.06.2024 г.
включително, като отхвърля иска над този размер за срока до 26.08.2024 г. до
претендирания размер от 14256 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение—Благоевград"“АД, ЕИК
*********, да заплати на Н. С. П., ЕГН **********, сумата в размер на 2500.00 лв. /две
хиляди и петстотинлева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение—Благоевград"“АД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград сумата в размер на 480.16
(четиристотин и осемдесет лева и 16 ст.) лв., представляваща държавна такса по исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15