Решение по дело №906/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 10012/15.12.2012г., постановено по гр.д. № 210/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. Б. Т., ЕГН *, от град Б., У. „Асен Христов” № 25, . 3, чрез адв. Даниела Миладинова Стойкова, АК Б..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, за неправилност на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Извеждат се от жалбоподателя и доводи за необоснованост на решението на РС Б., поради изградени грешни правни изводи на съда при оценката на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Така за да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД като недоказан и неоснователен, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е установено по делото по безспорен и несъмнен начин, че ищеца има качеството на кредитор по отношение на ответното търговско дружество, тъй като сключения между страните предварителен договор е бил прекратен, чрез едностранно волеизявление за това от представителят на „В и Т” О., а освен това липсват данни за плащане на цената по договора от купувача. Излагат се аргументи, че въз основа на допуснатите и изслушани от първоинстанционния съд съдебни експертизи, безспорно се установява че има регистрирани внесени суми по Търговските книги на „В и Т” О., като същите са във връзка със заплащането на цената по договора. Възразява се с въззивната жалба, че сключения между страните предварителен договор не е развален, тъй като липсват данни на основание чл. 87 от ЗЗД, да е отправяно такова изрично волеизявление от едната страна в писмена форма, които да е достигнало до знанието на другата страна, както и да е даван подходящ срок за изпълнение от направилия волеизявлението. След като липсват данни сключения между страните предварителен договор да е бил развален едностранно по реда на чл. 87 от ЗЗД, то първоинстанционния съд неправилно е приел, че ищцата по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, не е имал качеството на кредитор по отношение на дружеството ответник - „В и Т” О.. Отделно с въззивната жалба са наведени правни възражения, че за да има ищцата качеството на кредитор по отношение на ответника, в настоящия случай като кредитор с непарично вземане на основание предварителен договор за продажба, не е необходимо вземането да е станало ликвидно и изискуемо, в каквато насока е постоянната съдебна практика. Отделно предявен е в настоящото производство само иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като правоотношението от които произтича вземането на кредитора не става предмет на делото и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията на които ищеца основава твърдението за увреждане от страна на ответника. Съдът може да приеме че правоотношението не съществува само ако същото е отречено със сила на пресъдено нещо. В съдебната практика е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор/Р – 552- 15.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 171/2009г. на ІV г.о и Р – 630/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 754/2009г. на ІV г.о/. Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено извършената сделка за покупко продажба, която се атакува с предявения иск, да е довела до намаляване на имуществото на длъжника и поради това да е увреден ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като се навеждат доводи, че в настоящия случай липсват данни да е платена посочената в нотариалния акт продажна цена, поради което с разпореждането длъжника е намалил имуществото си и това е довело във всички случаи до увреждане на кредитора. Във връзка с оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила се излагат съображения, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и така е стигнал до погрешни правни изводи, като е постановил едно порочно съдебно решение. С въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД като доказан и основателен.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от „В и Т.” О., чрез пълномощника му по делото – Теодора Крумова В., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възразява се срещу твърдението, че въз основа на изслушаните по делото експертиза се установява плащане на цената по сключения между страните предварителен договор. Напротив и трите експертизи сочат че плащане на цената по договора не е имало и ако е имало превеждане на суми, то не е било във връзка с цената на договора. Възразява се от пълномощника на въззиваемото дружество и срещу твърдението с въззивната жалба, че предварителния договор не е бил прекратен. От една страна, твърди се че такова волеизявление е направено с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд по реда на чл. 131 от ГПК, но изрично писмено волеизявление до другата страна в този случай не е било и необходимо, с оглед на разпоредбата на чл. 11 във връзка с чл. 5 и чл. 12 от Договора за покупко продажба на апартамент от 21.09.1999г. С писмения отговор на въззивната жалба отново е депозирано писмено известие до Веселенка Б. Т., за разваляне на договора за покупко продажба от 21.09.1999г. поради неплащане на дължимата цена, в размер на 5 482.00лв. С писмения отговор не са направени доказатлествени искания.

В представеното по делото писмено становище и писмена защита, жалбоподателката В. Б. Т., чрез пълномощника си- адв. Даниела Миладинова Стойкова, АК Б., поддържа становищата навадени с въззивната жалба на посочените в същата правни основания. Оспорва възраженията направени с отговора на въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като неоснователен.

Пълномощникът на въззиваемото дружество- „В и Т.” О.- адв. Камбуров, в насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание при съдебните прения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди въззиваемите и сторените по делото разноски.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд искова молба от В. Б. Т., ЕГН *, адрес гр.Б., У.”Асен Христов” № 25, .3, чрез пълномощника дъщеря си- Мария Тодорова Паланкова, ЕГН *********, от град Б., У. „Полковник Дрангов” № 1., В. А, срещу „В и Т.” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., У.”Т. А.” № 22, представлявано от Управителите Валентин Николаев Веселинчев и Теодора Крумова В., както и срещу С. В. В., ЕГН *, на адрес: гр.Б., У.”Т. А.” № 22, .4, А..

Предявен е иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите.

Исковата претенция се основа на фактически твърдения за сключен между В. Б. Т. и „В и Т.” О., на основание чл. 19 ал.1 от ЗЗД, предварителен договор за покупко-продажба на апартамент от 21.09.1999г., по силата на чл.3 от който, дружеството-продавач, се задължило да построи и да предаде на купувача недвижимия имот, описан в чл.1 от предварителния договор, а именно: гарсониера, намираща се на сутеренния етаж, със застроена площ от 45.68 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, състояща се от сутеренен етаж, партер /гаражи и мазета/, три жилищни етажа и мансарден етаж, в парцел XVI, кв.149 по плана на VII-ми микрорайон на гр.Б., срещу заплащане на продажна цена в размер на 5 482 щатски долара, която е платена от купувача изцяло и в брой, в деня на сключване на договора- 21.09.1999г. Твърди се с исковата молба, че дружеството продавач не изпълнило задължението си да прехвърли собствеността върху изградения недвижим имот на платилия цената за него купувач, но с договор за покупко-продажба от 28.10.2011г., оформен в Нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, въззиваемото дружество- „ВиТ. О.”, чрез управителя си В. Н. В., прехвърлил на С. В. В., чрез нейната майка и пълномощник Т. К. В., правото на собственост върху процесния имот, като към момента на изповядването на сделката, купувача С. В. В. е била дъщеря на управителят на дружеството продавач и е била представлявана като страна по сделката от своята майка и законна представителка – Т. К. В..

Изложеното от фактическа страна породило за въззивницата- В. Б. Т., правния интерес от предявяване на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД пред първоинстанционния съд. В исковата си молба тя твърди че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.1999г.,се легитимирала като кредитор по отношение на въззиваемото дружество- „ВиТ.” О.. Същото дружество с договор за покупко-продажба от 28.10.2011 г., оформен в нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, по възмезден начин е отчуждило недвижимия имот, предмет на сключения между тях предварителен договор, като с прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот на С. В. В., дъщеря на управителят на дружеството продавач, съществено са увредени интересите на кредитора купувач по предварителния договор за продажба, като са налице основанията на чл.135 от ЗЗД. Тъй като разпоредителната сделка увреждаща интересите на въззивницата В. Б. Т., е сключена с трето лице и поради възмездния характер на същата, съобразно чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД се изисква лицето, с което длъжникът е договарял във вреда на кредитора си, също да е знаел за увреждането. В настоящия случай третото лице (купувач) е било дъщеря на законните представители и управители на дружеството-прехвърлител (видно от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг.№ 3896/07.09.2010 г. и нотариална заверка на съдържанието с peг.№ 3897/07.09.2010 г. на нотариус М. Г.), то в сила е презумпцията, съдържаща се в чл.135 ал.2 от ЗЗД, че знанието на купувача по сделката за увреждането на кредиторовия интерес на купувача по предварителния договор за продажба се предполага, до доказването на противното.

С исковата молба пред РС Б. се иска от съда, да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителна по отношение на В. Б. Т., увреждащата я покупко-продажба от 28.10.2011г., сключена между „ВиТ.” О. и С. В. В., обективирана в нотариален акт № 162, том II, peг. № 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус К. М., относно самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор 04279.622.217.1.18 по кадастралната карта и регистри на гр.Б..

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от ответната страна, като се оспорва качеството на кредитор на въззивницата В. Б. Т., като се възразява че от исковата претенция не става ясно какво е задължението на ответниците – да върнат сумата от 5 482.00 щатски долара, за които се твърди че са платени като цена по предварителния договор или да бъде сключен окончателен договор за продажба. Във връзка с оспорването на качеството на кредитор на въззивницата В. Б. Т., се възразява с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния, че между Т. и „В и Т.” О. не съществува облигационна, вещно правна, търговска или друга връзка, по силата на която дружеството въззивник да дължи заплащането на определена сума или извършването на определени действия, за задължения поети със сключен между страните договор. Това е така защото предварителния договор за продажба на недвижими имот е бил прекратен едностранно и на основание чл. 11, поради това че купувача не е зплатил договорената с него сума, в срока предвиден в предварителния договор, като плащането на цената не е извършено и към момента на отговора. С писмения отговор е направено и възражение за изтекла давност по отношение на евентуалните претенции за сключване на окончателен договор по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД, на основание чл. 110 и 111 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства от първата съдебна инстанция в тяхната съвкупност, настоящият състав на ОС Б., прие за установено и доказано от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че В. Б. Т. е собственик (съсобственик) на недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.Б., съставляващо парцел XVI, пл.№ 3384, кв.149, при съседи улици от две страни, трафопост и Спас Захариев. В това си качество, заедно с останалите съсобственици на имота - Н. С. и З. Г., на 17.07.1997г., са сключили договор за учредяване на строеж върху недвижим имот в полза на „В и Т” О., представлявано от Валентин Николаев Веселинчев, срещу задължение за построяване на жилища, оформен в Нотариален акт № 99, том IV, нотариално дело № 1305/1997 г. на PС Б.. По силата на договора съсобствениците взаимно и безвъзмездно си учредили право на строеж за изграждане на обекти, подробно посочени в нотариалния акт, в предвидената за построяване върху имота жилищна сграда-сутерен с гаражи, офиси и мазета, три жилищни етажа и един мансарден етаж (60 градуса), със застроена площ на ниско тяло 71.72 кв.м. - сутерен, и на жилищната сграда - 217.62 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект. По силата на нотариалния акт въззивницата се легитимира като титуляр на правото на строеж за следните обекти: "Апартамент А" на трети жилищен етаж и "Мансарден апартамент Б". Със същия договор собствениците учредили в полза на „ВиТ.” О., представлявано от Валентин Николаев Веселинчев, право на строеж за построяване на гореописаната жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект, с изключение на обектите, описани в раздел I на нотариалния акт (за които собствениците-учредители взаимно и безвъзмездно си учредили право на строеж).

Исковата претенция е основана и на сключен на 21.09.1999г. между В. Б. Т., като купувач, и „ВиТ.” О., представлявано от Валентин Николаев Веселинчев, в качеството му на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на апартамент на основание чл. 19 ал.1 от ЗЗД. По силата на чл. 3 от договора, дружество-продавач, се задължило да построи и да предаде на купувача недвижимия имот, описан в чл.1 от предварителния договор, а именно: гарсониера, намираща се на сутеренния етаж, със застроена площ от 45.68 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, състояща се от сутеренен етаж, партер /гаражи и мазета/, три жилищни етажа и мансарден етаж, в парцел XVI, кв.149 по плана на VII-ми микрорайон на гр.Б.. Страните уговорили продажна цена в размер на 5 482 щатски долара, посочена в чл.1 от договора, която е следвало да бъде заплатена на дружеството-продавач напълно и в брой, в деня на сключване на договора- 21.09.1999г.

В раздел ІV на сключения предварителен договор за продажба са уговорени санкции за неизпълнение- в чл. 9 неустойка за забава в полза на купувача, при забавено изпълнение от продавача на задълженията му по договора с повече от 30 дни и в чл. 11 в който страните са се договорили при забавяне на плащането на цената от купувача по съответните вноски с 15 дни, същият да дължи на продавача неустойка за забава в размер на 0.2 % за всеки просрочен ден върху дължимата сума, като след този срок в полза на продавача е признато правото да прекрати едностранно договора, а сумата внесена до момента да се върне без начисляване на лихва.

С предварителния договор за продажба са договорени между страните няколко срока за изпълнение. Продавачът- „В и Т.” О. е поел задължението да изгради и предаде описания в чл. 1 недвижим имот, в 12 месечен срок, считано от датата на даване на строителна линия, във вида описан в чл. 3 от договора. В чл. 10 от Предварителния договор за продажба, сключен на 21.09.1999г. между В. Б. Т. и „В и Т.” О., е уговорено че същият е в сила до датата на подписване на приемането на сградата с Акт обр. 16, а в чл. 15 ал. 2 от предварителния договор, като срок за изпълнение на същия е посочен- 25.12.1999г.

По делото пред първоинстанционния съд е направено възражение от процесуалния представител на „В и Т” О., че не е платена договорената продажна цена, която В. Б. Т. е следвало да плати като купувач по сключения предварителен договор за продажба, като съдът е допуснал и назначил съдебно икономически експертизи. При наличието на две единични експертизи с противоречащи заключения на вещите лица, съдът е допуснал и назначил тройна съдебно икономическа експертиза. От заключението на тримата експерти – Р. К. В., В. Х. В. и Н. С. М. се установява, че за периода от 01.09.1999г. до 01.09.2000г., във вътрешната касова книга на „В и Т.” О., има отразени следните записи на внесени суми от Т. Треновски:

1.на дата – 17.09.1999г.- има вписана сума от „Тошко”, в размер на 500.00лв., съответстваща на отразен запис в индивидуалната партида на Т. Треновски за същата сума. Тази сума е отразен като касов приход. Основанието за внасянето и е посочено само в индивидуалната партида и е за- „довършителни работи”;

2.на дата- 15.10.1999г.- има вписана сума от „Треновски” в размер на 6 710.00лв. Тази сума е отразена като касов приход, без да е посочено основанието за плащане.

В заключението си експертите не могат да отговорят на въпроса дали е налице редовност на воденето на счетоводните книги на „ВиТ.” О. за 1999- 2000г., тъй като не разполагат с достатъчно данни за такъв отговор, а в т. 4 от заключението си сочат, че има издадени приходни касови ордери за покупката на апартаментите в същия блок от трети, неучастващи в делото лица, но не са открити приходни касови ордери за сумите платени от Т. Треновски.

За установяване на обстоятелството дали купувача по предварителния договор- В. Б. Т. е заплатила посочената в предварителния договор продажна цена, пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели. Свидетелките Люба Спасова и Величка Стойнева са съответно зълва и братовчедка на В. Б. Т.. Те сочат в показанията си, че въззивницата се е настанила в гарсониерата на партера още през 1999г., като знаят че е заплатила цената за този апартамент, но не са присъствали лично на плащането. Двете свидетелки сочат, че за заплащането на дължимата цена, Треновски са теглили кредит и взели от тях суми назаем. Свидетелките А.П. и Г. Г. са работили в счетоводството на „ВиТ.” О., като в показанията си пред първоинстанционния съд твърдят, че сумата за заплащане на цената по предварлителния договор от 5 482 долара не е постъпвала в счетоводството на въззиваемото дружество, тъй като ако така е била внесена като цена за недвижим имот, то задължително е следвало да има издаден приходен касов ордер, а на купувача се дава отрязък от същия.

Установява се по делото от събраните писмени доказателства пред първоинстанционния съд, че строителството на жилищната сграда е изпълнено, като са издадени всички строителни книжа и документи. Видно от акт за узаконяване № 33/22.01.2010 г., издаден от главния архитект на Б., за обект "Жилищна сграда Г+3ет.+М/60/ в УПИ XVI-3384, кв.149 по плана на VII-ми микрорайон на гр.Б." има одобрени проекти от 11.08.1997 г. и издадено разрешение за строеж № 182/13.08.1997г. Видно от посочения акт, строителството на сградата било изпълнено в отклонение от одобрените строителни книжа, което се изразявало в следното: на кота +/- 0.00 м., гараж 1, част от офис 3, част от мазе 2 и част от обслужващия коридор били обособени в апартамент Б, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, антре и баня с WC, с обща застроена площ от 44.50 кв.м. С акт № 33/22.01.2010 г. на главния архитект на Б., на основание §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ били узаконени извършените отклонения при изграждането на сградата с административен адрес гр.Б., У.Чаталджа № 1. Недвижимият имот, предмет на предварителния договор, бил изграден и за него били издадени всички строителни книжа. Недвижимият имот-апартамент, предмет на предварителния договор за продажба, е заснет и отразен в кадастралната карта и регистри на гр.Б. като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.622.217.1.18.

Въззивницата В. Б. Т. преди завеждането на настоящото дело, направила постъпления пред „ВиТ.” О. за прехвърляне на правото на собственост върху процесния апартамент, но и досега правото на собственост не е прехвърлено от продавача на купувача. След извършена от въззивницата справка в СВ Б., по повод нейното желание за сключване на окончателен договор в изпълнение на предварителния такъв, с изненада тя установила, че ответното дружество се е разпоредило със своето имущество, като е прехвърлило на трето лице правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор.

Пред първоинстанционния съд е представен и приет като писмено доказателство договор за покупко-продажба от 28.10.2011г., оформен в Нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, по силата на който въззиваемото дружество- „ВиТ. О.”, чрез управителя си Валентин Николаев Веселинчев, прехвърлил на С. В. В., чрез нейната майка и пълномощник Теодора Крумова В., правото на собственост на самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор 04279.622.217.1.18, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 44.50 кв.м., адрес гр.Б., У.Чаталджа № 1, етаж 0, апартамент Б, брой нива на обекта - 1, находящ се в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор 04279.622.217 по кадастралната карта и регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със заповед № КД-14-01-530/04.10.2011 г. на началника на СГКК Б., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 04279.622.217.1.19, 04279.622.217.1.5, 04279.622.217.1.3, 04279.622.217.1.2 и 04279.622.217.1.1, под обекта - няма, над обекта - 04279.622.217.1.6, 04279.622.217.1.17 и 04279.622.217.1.7, заедно с прилежащото мазе № 13, с полезна площ от 8.35 кв.м., както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект по одобрен архитектурен проект представлявал апартамент Б, на партерен етаж, със застроена площ от 44.50 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, при съседи: коридор, стълбище, гаражи и двор, заедно с прилежащото мазе № 13, с полезна площ от 8.35 кв.м., при съседи на мазето: гараж № 8, мазе № 1, коридор и улица, както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект представлявал самостоятелен обект от жилищна сграда-сутерен с гаражи, жилища и мазета, три жилищни етажа и един мансарден етаж /60 градуса/, със застроена площ на ниско тяло 71.72 кв.м. - сутерен, и на жилищната сграда - 217.62 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект, построена в парцел XVI-3384, квартал 149 по плана на гр.Б., действащ към 1997 г., при съседи на имота: улица от две страни, трафопост, Спас Захариев. С посочения договор дружеството-продавач, чрез своя управител Валентин Николаев Веселинчев, по възмезден начин прехвърлило правото на собственост върху описания имот на трето лице - С. В. В.. Третото лице-купувач било дъщеря на законния представител и управител на дружеството-прехвърлител./Удостоверение за родствени връзки № 839/19.12.2011г./ След извършена справка в Tърговския регистър по партидата на ВиТ. О., въззивницата В. Б. Т. установила, че сьдружници в същото дружество са лицата Валентин Николаев Веселинчев и Теодора Крумова В.. Същите лица се явявали и законни представители на „ВиТ. О.” в качеството им на управители на същото, като управлението на дружеството се осъществявало от двамата управители заедно и поотделно. Съдружниците и управители на ВиТ. О. Веселинчеви били съпрузи, а тяхна низходяща роднина е С. В. В.. Не се спори между страните по настоящото дело, че при сключването на договора за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 162, том II, peг.№ 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, купувачът по сделката С. В. е дъщеря на управителите на дружеството-продавач, като при изповядването на сделката същата била представлявана по упълномощаване на практика от управителя на дружеството-продавач. Третото лице /купувач/ е дъщеря на законния представител и управител на дружеството-прехвърлител.

Въз основа на фактическите си изводи, изградени въз основа на доказателствата събрани от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. На условията за редовност с оглед на лицето от което изхожда и изискванията на закона за задължителни реквизити, отговаря и депозирания писмен отговор от въззиваемото дружество.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, като първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение.

Въззивницата - В. Б. Т.- ищца пред първоинстанционния съд, твърди че е кредитор на непарично вземане от „ВиТ.” О., като за нея е налице правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД пред съда. В съдебната практика е утвърдено становището, че купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като кредитор на непарично вземане, може да предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване на недействителни спрямо него, правните действия с които продавача по предварителния договор е прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, на трето лице. Такова действие безспорно уврежда интересите на купувача по предварителния договор, тъй като защитата, която му осигурява предявяването на иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, не е достатъчна за да му бъдат защитени интересите. При прехвърлителна сделка в полза на трето лице, продавача по предварителния договор, сам се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията поети с предварителния договор- да прехвърли окончателно правото на собственост върху имота на купувача след заплащането на уговорената продажна цена. Когато длъжникът отчужди имота, обект на предварителния договор, за купувача в някои случаи безвъзвратно би отпаднала възможността да го придобие, ако не си послужи с отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, какъвто е предявен и по настоящото дело. /Р- 537- 2004г. на ІІ т.о. на ВКС по гр.д. № 1381/2003г./Ето защо безспорно е че правото на Павлов иск е признато и на купувача по предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Качеството на кредитор на В. Б. Т. е било оспорено от представителят на дружеството въззивник още пред първоинстанционния съд, на основание възражението че тя като купувач по сключения предварителен договор за продажба, не е заплатила уговорената между страните продажна цена – 5 482 щатски долара, поради което предварителния договор за продажба не е произвел действието си и за дружеството въззивник - „ВиТ.” О. не е възникнало задължение да престира съобразно поетите по предварителния договор задължения. Възразява се с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд също така, че към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, между страните не съществува облигационно правоотношение на основание Предварителен договор за продажба от 21.09.1999г., тъй като този договор поради незаплащането на уговорената продажна цена в срок, е бил прекратен на основание чл. 11 от договора.

Пред съда е предявен от ищцата В. Б. Т. за разглеждане само иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като същият не е обективно съединен с друг иск за вземането на страната по сключения предварителен договор, нито е даван срок на длъжника „ВиТ.” О. да изпълни задълженията си, макар и след уговорените срокове, след като престацията от страна на продавача по предварителния договор е все още обективно възможна. В множество решения на ВКС на РБ е прието, че когато съдът е сезиран само с иск по чл. 135 от ЗЗД, той не може в същото производство да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор- в случая дали страните продължават да са обвързани от предварителния договор. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство – например такова по предявен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД между приемателя и обещателя. В производството по Павловия иск, съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти. За да приеме обратното, вземането следва да е отречено със сила на пресъдено нещо. С иска по чл. 135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, като те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка може да бъде прогласена за недействителна само по отношение на кредитора ищеца и ако в последствие въз основа на съдебно решение по друго дело, това негово качество бъде отречено по съдебен ред, непротивопоставимостта на увреждащата сделка спрямо купувача по предварителния договор ще отпадне и тази сделка отново ще бъде изцяло валидизирана. Поради тези съображения в съдебната практика е възприето становището, че в производството по предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ответника не може да се брани с възражения, основани на оспорване на правоотношението, от което ищецът черпи правата си на кредитор. /Р – 552- 2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по гр.д. № 171/2009г.; Р – 122- 2011г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по гр.д. № 1028/2010г.; Р- 1128- 2008г. на І г.о. на ВКС на РБ по гр.д.№ 3867/2007г. и др./ Изложеното дава основание да се приеме, че в настоящото производство недопустимо е възражението на представителят на дружеството продавач по сключения предварителен договор за продажба, че същият не е произвел своето правно действие, поради което страните по делото не са обвързани с правоотношение възникнало на основание така сключения договор, без да са възразили че същият е недействителен и без това да е било признато за установено преди завеждането на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД по съдебен ред, с влязъл в законна сила съдебен акт.

Още по- ясно изразена е възприетата от съдебната практика забрана за релевиране на възражения срещу действителността на правоотношението, от което ищеца черпи качеството си на кредитор, в производството по предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, когато ищецът е купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот. При този вид договори не настъпва вещно правен ефект по отношение на недвижимия имот, предмет на договора, като не се транслира правото на собственост. Продавачът в настоящия случай - „ВиТ.” О., е поел задължението да изгради и да предаде на купувача- В. Б. Т., правото на собственост върху апартамент, като част от изграждащата се сграда, след заплащането на уговорената между страните продажна цена. На практика с предварителния договор страните по него са поели задължения да сключат „окончателен” такъв в един по- късен момент, тъй като все още не е била налице готовност у тях да сключат окончателния договор веднага. Престациите на страните по уговорените и възникнали между тях облигационни отношения, следва да са окончателно изпълнени към момента на прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба. Към този момент продавача следва да е собственик на имота, а купувача следва да е платил дължимата по договора цена. Всяко закъснение за престиране от страните по поетите от тях облигационни отношения по договора, е основание за претендиране от другата страна за обезщетение за забава, но не може само по себе си да бъде основание за прекратяване на предварителния договор за продажба, щом изпълнението е все още обективно възможно, освен ако в самия договор от страните изрично е уговорено друго. Безспорно е че ищецът следва да изпълни задълженията си по предварителния договор, тъй като в противен случай ответникът може да се брани с възражение за неизпълнен договор, уважаването на което би имало за последица осъждането на ответника да изпълни едновременно с ищеца./Р – 1241-2000г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ/. Това обаче е недопустимо в производството по което е предявен иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В настоящия казус, поради несъвършенството на сключения между страните Предварителен договор за продажба от 21.09.1999г., в самия договор са предвидени няколко срока за изпълнение на договора- в чл. 3 за изпълнение на задължението на „ВиТ.” О. да изгради имота, предмет на предварителния договор за продажба, в чл. 10 и в чл. 15 ал.2 за срока на действие на предварителния договор изобщо. Въззивницата В. Б. Т. не е изгубила качеството си на кредитор на непарично вземане, основано на задължението на длъжника „ВиТ.” О. да и прехвърли окончателно правото на собственост върху изградения имот, на основание същия предварителен договор. Това е така, защото облигационното правоотношение между страните по предварителния договор продължава да съществува и след изтичане на уговорените между страните срокове за неговото действие. За срока на предварителния договор за продажба на недвижим имот, не е предвидено от закона действие на правопрекратяващ за правоотношението юридически факт. Уговорените между страните по предварителния договор срокове, съставляват падежът на задължението за всяка от страните по предварителния договор, след изтичането на който възниква правото за всяка една от тях, в рамките на съществуващото облигационно отношение, да търсят реално изпълнение на своето вземане от другата страна- купувачът чрез предявяване на иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а продавача- да претендира закъсняло изпълнение или обезщетение по реда на чл. 79 и сл. от ЗЗД. /Р- 1210 от 19.11.2008г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по гр.д. № 3804/2007г./

За да са налице предпоставките по чл. 135 от ЗЗД и ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника, съдът следва да анализира характера на вземането, тъй като макар да не се изисква същото да е изискуемо и ликвидно, то следва да е действително – да е възникнало, да не е прекратено или погасено по давност. Въззивницата В. Б. Т. не би имала качеството на кредитор спрямо въззиваемото дружество- „ВиТ.” О., ако предварителния договор за продажба от 21.09.1999г. е развален или прекратен към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Безспорно в процесуална тежест на купувача по предварителния договор е доказването на това че е добросъвестна страна. По настоящото дело не се доказва по несъмнен начин, че В. Б. Т. е заплатила на продавача- „ВиТ.” О., уговорената с договора продажна цена от 5 482 щатски долара. Експертното заключение по изслушаната от първоинстанционния съд тройна съдебно икономическа експертиза сочи, че плащане на суми от Т. Т. на „ВиТ.” О. в периода 1999г е било извършвано, но не се установи какво е неговото основание. Поради изложените по- горе в настоящото решение правни съображения, настоящият състав на въззивен съд счита, че дори и да не е заплатена изцяло или отчасти уговорената продажна цена, в уговорения между страните по делото срок, това не е основание за прекратяване на действието на сключения предварителен договор за продажба, а основание за продавача да възрази че ще изпълни задължението си по предварителния договор едновременно с плащането на цената от купувача.

Не са налице основания за настоящия състав на ОС Б. да счете, че предварителния договор за продажба на недвижим имот от 21.09.1999г. е бил прекратен/развален/ на основание чл. 11 от същия. Това възражение на дружеството въззивник „ВиТ.” О., чрез неговия процесуален представител е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не се доказа че са налице от обективна страна основанията, които страните са договорили от обективна страна в чл. 11 от Договора, за да бъде договора прекратен едностранно от продавача. Като обективно условие за такова разваляне на договора е уговорено между страните забавяне на плащането на цената по договора от купувача с 15 дни, но от съответните вноски. Тълкуването на текста на чл.11 от договора, на който представителят на въззиваемото дружество се позовава, води на извода за несъответствие на текста с останалите клаузи на предварителния договор за продажба на недвижим имот, тъй като никъде в този договор не е договаряно от страните, плащането на продажната цена да бъде извършено на вноски, нито е приеман план за такова разсрочено плащане. Поради тази причина не може да се обоснове извода, че купувача е изпаднал в забава с 15 дни, тъй като не е ясно кога е следвало да бъде заплатена последната вноска. На второ място, също от тълкуването на нормата на чл. 11 от сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, следва да се приеме, че страните не са договорили прекратяването на договора при наличието на основанията на чл. 11, да настъпи автоматично. Договорено е между страните подписали предварителния договор, че при условията на чл. 11 от договора, за продавача възниква възможността да упражни правото си на едностранно разваляне на сключения предварителен договор за продажба. Общият способ за едностранно, извънсъдебно разваляне на договорите, регламентиран в чл. 87 ал.1 от ЗЗД установява правилото, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, за което отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника достатъчен подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора развален. От потестивното право на разваляне може да се ползва само изправната страна, като волеизявлението следва да е направено в писмена форма, тогава когато и самият договор е сключен в писмена форма, като следва да стигне до знанието на другата страна по договора. Тъй като с предварителния договор за продажба само се обещава окончателна продажба, като не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват права по отношение на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, съдебната доктрина и практика е признала възможността предварителния договор да бъде развален с писмено предизвестие, извънсъдебно и без да е необходимо предявяването на иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. В настоящия случай обаче не се установи и доказа, представителите на „ВиТ.” О., да са се възползвали от правото си да развалят едностранно предварителния договор за продажба, на основание чл. 11 от договора, за което да е отправено до другата страна писмено предизвестие, с даден подходящ срок за заплащане на дължимата цена. Ето защо съдът счита, че предварителния договор за продажба от 21.09.1999г. не е едностранно развален по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД по установения от закона ред и същият е валиден като поражда задължения за страните по настоящото дело, към момента на предявяването на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В тази връзка за писмено предизвестие за едностранно разваляне на предварителния договор, не може да се приеме изявлението на страната, направено с отговора на жалбата, за пръв път пред въззивната инстанция, тъй като това е процесуално недопустимо.

За да бъде уважен като основателен предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за това: 1. действително възникнало и непрекратено вземане; 2. увреждане на кредитора/намаляване имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване удовлетворяване на кредитора/ и 3. Знание за увреждането по време на извършване на увреждащото правно действие от страна на длъжника. Липсата на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Поради изложените по- горе в настоящите мотиви съображения, оспорването на качеството на кредитор на В. Б. Т. е неуспешно проведено, като същото въз основа на събраните по делото доказателства е неоснователно. Същата следва да бъде приета за кредитор на непарично вземане от „ВиТ.” О., въз основа на сключен между страните Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.09.1999г., който е валидно сключен, не е обявен по съдебен ред за недействителен с влязъл в законна сила съдебен акт, като не е развален или прекратен по установения в разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗЗД законов ред.

Във връзка с предявения отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, установи се и доказа по делото и другата материално правна предпоставка, с наличието на която законът свързва уважаването на констативния иск като основателен. Безспорно се установи извършването на едно правно действие – договор за покупко-продажба от 28.10.2011г., сключена между „ВиТ.” О. и С. В. В., обективиран в нотариален акт № 162, том II, peг. № 8115, дело № 300/2011 г. на нотариус Красимира Минкова, относно самостоятелния обект в сграда, заснет с идентификатор 04279.622.217.1.18 по кадастралната карта и регистри на гр.Б., сключен в предвидената от закона нотариална форма за действителност, с който продавача по предварителния договор за продажба на недвижим имот, се е разпоредил възмездно с недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трето лице. Налице е едно валидно правно разпореждане, което е произвело своето правно действие, като няма основание същото да бъде прието от съда за недействително на някое от изрично предвидените в закона правни основания. Няма навадени такива възражения и от страните по делото, като не се оспорва действителността на извършения договор за продажба. От друга страна договора за покупко продажба е сключен на 28.10.2011г., след като вече продавача по предварителния договор е бил вече поел задължението за окончателно прехвърляне на правото на собственост върху същия имот на купувача по договора- В. Б. Т., т.е. след като въззивницата вече е била негов кредитор на непарично вземане.

При отговора на въпроса – налице ли е увреждане на интересите на кредитора- В. Б. Т. с извършената разпоредителна сделка/сключен договор за покупко продажба на недвижимия имот, предмет и на предварителния договор за продажба/ от страна на длъжника „ВиТ.” О., съдът се ръководи от установилата се трайна съдебна практика на ВКС на РБ, с която се дават указания, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжника се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Така за извода за наличието на “увреждащо действие”, като предпоставка за уважаването на предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, достатъчно е само по себе си сключването от длъжника на сделка с трето лице, с която длъжника се разпорежда със собствения си имот и така намалява имуществото си, с което кредитора му може да се удовлетвори при принудително изпълнение за вземането си. Не е необходимо в тази връзка да се изследва възможността дали кредитора може да се удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника. /Решение от 11.05.2010г. по гр.д. № 1./2010г., Решение от 25.06.2010г. по гр.д. № 1294/2009г. и Решение от 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС на РБ/. Впрочем съобразно разпределената от съда доказателствена тежест между страните по делото, длъжника следва да опровергава чрез представяне на доказателства, че с извършването на разпоредителната сделка, която ищецът иска да бъде отменена чрез предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, не се увреждат интересите на кредитора, ако се докаже че длъжника разполага с достатъчно друго имущество, с което да удовлетвори интересите на кредитора по неговото вземане. Такива доказателства в настоящото производство от страна на дружеството въззивник- ответник пред първоинстанционния съд, не са представени.

Фактът на увреждането на кредитора се преценява към момента на сключването на увреждащата сделка, чиято недействителност се иска да бъде обявена от съда, като в определени случаи/какъвто е и настоящия/, знанието за увреждането се презумира от закона. В случаите на извършено дарение е достатъчно длъжника да е знаел, че уврежда кредиторите си, за да бъде обявено дарението за недействително, а в случаите на възмездни сделки- знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице в чиято полза длъжника се е разпоредил, е негов близък роднина- съпруга, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. /чл. 135 ал.2 от ЗЗД/. Установи се по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства, че Управителят на дружеството продавач по увреждащата сделка, е баща на С. В. В., на която е продаден недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба. Знанието за увреждането се предполага и поради това, че пълномощник на купувача по сделката е била майката – Теодора Крумова В., която към този момент е съдружник и управител на „ВиТ.” О., заедно със съпруга си.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд в настоящия си състав счете, че са налице всички предпоставки от обективна страна, за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД като основателен. Доколкото изводите на въззивната инстанция не съответстват на тези на първоинстанционния съд, следва решението на РС Б., на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде уважен, така както е предявен.

Следва с оглед на промяната на изхода на делото от въззивната инстанция, разноските на ищцата- В. Б. Т. от първата съдебна инстанция да бъдат възложени на ответниците- „ВиТ.” О. и С. В. В., като същите бъдат осъдени да и заплатят- сумата 282.63лв./двеста осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/; сумата 400.00лв./четиристотин лева/, за адвокатски хонорар; сумата – 200.00лв./двеста лева/ за разноски за вещи лица, както сумата 98.26лв. за държавни такси във връзка с допускането на обезпечение и вписването на издадената обезпечителна заповед в АВ, служба по вписвания – Б..

Следва поради уважаване на въззивната жалба като основателна, да бъдат осъдени въззиваемите-„ВиТ.” О. и С. В. В., да заплатят на въззивницата- В. Б. Т., сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар, в размер на 600.00лв., както и сумата- 141.32лв./сто четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, с оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 10012/15.12.2012г., постановено по гр.д. № 210/2012г. по описа на РС Б., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него постановява:

ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., Община Б., У. „Асен Христов" № 25, . 3, увреждащата я сделка - договор за покупко - продажба от 28.10.2011 г., сключена между: „В и Т — 80" О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. „Георги Димитров" № 33 (понастоящем „Т. А."), представлявано от Управителите В. Н. В. и Т. К. В. и С. В. В., ЕГН *, с адрес: гр. Б., У. „ Т. А. " № 22, . 4, an. 8, оформена с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 162, том. II, рег. № 8115, дело № 300 от 2011 г. на Н. К. М., с рег. № 415 в НК, с район на действие PC - Б., вписан в СлВп-Б., при АВ-София, с В.рег. № 3433/28.10.2011г., акт № 188, том XI, дело № 1933/2011г.относно следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, заснет с идентификатор № 04279.622.217.1.18, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ от 44.50 кв.м., вписан с адрес: гр. Б., п.к. 2700, У. „Чаталджа", № 1-а, етаж № 0, апартамент № Б, брой нива на обекта 1, находящ се в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор № 04279.622.217 по кадастралната карта и регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция_по кадастъра, изменена със заповед КД-14-01-530/04.10.2011г. на Началника на СГКК-Б., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № 04279.622.217.1.19; № 04279.622.217.1.5; № 04279.622.217.1.3; № 04279.622.217.1.2 и № 04279.622.217.1.1, под обекта - няма данни за собственост и над обекта: № 04279.622.217.1.6; № 04279.622.217.1.17 и № 04279.622.217.1.7, ведно с прилежащото мазе №13, с полезна площ от 8.35 кв.м., както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект по одобрен архитектурен проект,представлява апартамент Б, на партерен етаж, със застроена площ от 44.50 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, при съседи: коридор, стълбище, гаражи и двор, ведно с прилежащото мазе № 13, с полезна площ от 8,35 кв.м., при съседи на мазето: гараж № 8, мазе № 1, коридор и улица, както и съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект представлява самостоятелен обект от жилищна сграда - сутерен с гаражи, жилища и мазета, три жилищни етажа, и един мансарден етаж /60 градуса/, със застроена площ на ниско тяло 71.72 кв.м. - сутерен и на жилищната сграда 217.62 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект, построена в парцел XVI-3384, квартал 149 по плана на гр. Б., действащ към 1997г., при съседи на имота: улица от две страни, трафопост, Спас Захариев.

ОСЪЖДА „В и Т — 80" О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. „Георги Димитров" № 33 (понастоящем „Т. А."), представлявано от Управителите Валентин Николаев Веселинчев и Теодора Крумова В. и С. В. В., ЕГН *, с адрес: гр. Б., У. „ Т. А. " № 22, . 4, an. 8, да заплатят на В. Б. Т., ЕГН *, от град Б., У. „А. Х.” № 25, . 3, сумата 282.63лв./двеста осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/; сумата 400.00лв./четиристотин лева/, за адвокатски хонорар; сумата – 200.00лв./двеста лева/ за разноски за вещи лица, както сумата 98.26лв. за държавни такси във връзка с допускането на обезпечение и вписването на издадената обезпечителна заповед в АВ, служба по вписвания – Б., съставляващи разноски пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА „В и Т — 80" О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. „Георги Димитров" № 33 (понастоящем „Т. А."), представлявано от Управителите Валентин Николаев Веселинчев и Теодора Крумова В. и С. В. В., ЕГН *, с адрес: гр. Б., У. „ Т. А. " № 22, . 4, an. 8, да заплатят на В. Б. Т., ЕГН *, от град Б., У. „А. Х.” № 25, . 3, сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар, в размер на 600.00лв., както и сумата- 141.32лв./сто четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, с оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :