Решение по дело №292/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2024 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20237240700292
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

  383

 

       гр. Стара Загора, 01.02.2024 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                     РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                         

при секретаря   Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора  Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н..дело    292 по описа  за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово против Решение № 53 от 06.10.2023 г., постановено по АНД № 110/ 2023 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 24-003221 от 25.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за формална и материална законосъобразност на обжалваното НП. Според него в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП във връзка с обстоятелствата по извършване на деянието. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 17, ал.1 и по ал.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /Наредба № 3 от 19.04.2001г/, тъй като е представил списък за 2022г. Счита, че ако според наказващия орган в списъка не са включени лични предпазни средства, които е било необходимо да бъдат включени, то работодателят би извършил нарушение на чл.17, ал.3, т.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. Намира за неправилно посочена и датата на извършване на нарушението. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено  НП № 24-003221 от 25.05.2023г на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.

 

         Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт м. оспорва жалбата и моли решението на Районен съд Гълъбово да бъде потвърдено, но не по всички изложени в него мотиви. Не споделя изводите на съда за липса на риск от статично електричество в обекта на касатора, но с оглед поведението му след установяване на нарушението намира за правилно приложена разпоредбата чл.415в от КТ в случая. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

                                                                                                                                       

         Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 24-003221 от 25.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора  въз основа на АУАН № 24-003221/ 27.04.2023 г., с което на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 17, ал.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 31.03.2023 г. и на 19.04.2023 по работни места и представени документи в обект Площадка брикетопроизводство, цех „Подготвителен“, обект 03 /кота 3.50/, стопанисван от „Брикел“ ЕАД, във връзка с настъпила в обекта трудова злополука с летален изход на 31.03.2023г между 05:00ч и 06:00ч при почистване на натрупан по пода въглищен прах, отделян при работата на гумено-лентов транспортьор,  е установено, че работодателят „Брикел“ ЕАД е съставил списък, който съдържа работните места, професиите и видовете работа, за които се изискват лични предпазни средства; вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство; конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства и срока за износването им, но в този списък не  е определил необходими лични предпазни средства за защита на ръцете под китките, стъпалата и цялото тяло от статично електричество за работно място „Оператор обогатителна фабрика-МТТМ“ при работа в близост до елементи с голям натрупан заряд като лентови транспортьори, съгласно неизчерпателния списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряване на лични предпазни средства, посочен в Приложение № 3 към чл.17 – I. Физични рискове /Физични-електрически, риск от Статично електричество/ от  Наредба № 3 от 19.04.2001г. Прието е, че от 20.04.2023 г. работодателят е в нарушение.

 

   При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Гълъбовоq без  да излага доводи за спазване на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, обосновава извод за извършване на вмененото нарушение на чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. При съобразяване със събраните свидетелски показания и факта на представяне на списък за 2022 г. на личните предпазни средства намира, че е приложима нормата на чл.415в от КТ. По тези съображения изменя НП, преквалифицирайки нарушението като маловажно и определя наказание „имуществена санкция“ в размер на 100лв.

 

   Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

 

  Административнонаказателната отговорност на „Брикел“ ЕАД гр Гълъбово е ангажирана за нарушение на чл.413, ал.2 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Следователно, за да е налице съставомерно деяние, трябва да се касае за неизпълнение на изрично формулирано задължение за работодателя да осигури определени условия при осъществяване на конкретна работа с оглед гарантиране здравето и безопасността на изпълняващия я работник.

 

  Посочената за нарушена норма на чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001г предвижда в зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска и след консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, комитета/групата по условия на труд и службата по трудова медицина работодателят да определя необходимите лични предпазни средства независимо от това, дали рисковете, личните предпазни средства и дейностите са посочени, или не в приложения № 1, 2 и 3.

 

В случая от доказателствата по делото е видно, че при извършената проверка е представен списък на личните предпазни средства в зависимост от спецификата на работните места и оценката на риска за 2022г в „Брикел“ ЕАД.  Действително, в него не фигурират такива за риск „Статично електричество“, какъвто е включен през 2023г. По преписката и в съдебното производство не е представена оценка на риска, а от показанията на свидетеля Н.К.се установява, че работно място „Оператор обогатителна фабрика-МТТМ“ в обект Площадка брикетопроизводство, цех „Подготвителен“ и полагащият труд на това място работник не могат да бъдат засегнати от статично електричество. По тази причина оставя неясно защо наказващият орган и съдът считат, че са налице предпоставките на чл.17, ал.2 от Наредба № 3 от 19.04.2001г  за включване в списъка на лични предпазни средства за защита от статично електричество, както и кои са тези предпоставки.

 

Отделно от това, сочената дата на нарушението – от 20.04.2023 г., също не кореспондира с обстоятелствата по случая. Според чл. 284, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предоставя безплатно включеното в списъка по чл.17 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Полагането на труд от работниците в обект Площадка брикетопроизводство, цех „Подготвителен“, обект 03 /кота 3.50/ очевидно попада в списъка на дейностите, за които се изисква ползване на лични предпазни средства. Задължението за предоставянето им възниква от деня на постъпване на работа на работника, съгласно чл. 18, ал. 1 от същата Наредба. Носенето на личните предпазни средства и облекло е задължение на работника в процеса на работа, но работодателят е длъжен да ги осигури при постъпването му на работа. След като трудовата злополука с работника, за когото се твърди, че не са предоставени точно определени предпазни средства, е настъпила на 31.03.2023 г., няма как последващата дата 20.04.2023г. да бъде дата на нарушението, за което в случая е привлечен към отговорност работодателят.

 

Не може да бъде споделено и становището на съда, че случаят е маловажен по смисъла на чл.415в от КТ. Съгласно тази правна норма за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая няма извършено административно нарушение, поради което липсват предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ.

 

         С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е  постановено при неправилно приложение на  закона и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде решено по същество. Тъй  като извършаването на вмененото нарушение не е доказано в хода на първоинстанционното производство, включително в посоченото време, процесното НП № 24-003221 от 25.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

     Водим от горното и на основание 221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                                                     

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ      Решение № 53 от 06.10.2023г., постановено по АНД № 110/ 2023г. по описа на Районен съд Гълъбово, вместо което постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-003221 от 25.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.