Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 04.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15663 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по исковете, предявени от В.С.М., ЕГН *********, с пост. адрес ***
срещу В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от П.В.Б.и В.П.Б., искове с правно основание
чл. 128 ал.1 т.2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл.221 ал.1 от КТ, за заплащане на
сумата от 1950 евро, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2018г. в размер на 1 150 евро и за м. февруари 2018г. /до 14.02.2018г./
в размер на 800 евро., сумата от 2000 лева.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9
дни за 2017г. и 2018г. и сумата от 2250
лева., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие от работника, ведно със законната лихва върху сумите от датата
на завеждане на исковете – 18.10.2018г. в съда до окончателното изплащане на
задълженията.
Обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди, че
на 25.09.2017 година, встъпил в трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжността «корпусник» и работил до 14.02.2018 година в един
завод, находящ се в гр. ***** *****. Не знае параметрите на
трудовото си правоотношение поради липса на екземпляр от трудовия му договор.
Предвид на това, че
работодателят не му изплатил възнаграждението за м. януари 2018 година, в
началото на следващия месец, провел разговор по телефона с представител на
дружеството - П.Ч., който го уверил, че превод на работна заплата ще има до
10.02.2018г. Тъй като това не се случило, на 13.02.2018 провел последващ
разговор със същото лице и му заявил, че считано от 14.02.2018г., прекратява
трудовия си договор с дружеството на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, без
предизвестие, поради неизплатено трудово възнаграждение, което да докладва на
управителя на дружеството. На 14.02.2018г. не се явил на работното си място в
горецитирания завод в гр. ***. Не е уведомявал писмено дружеството. Счита, че
му се дължат горепосочените суми. Твърди, че месечното му възнаграждение за
последния отработен месец е в размер на 1150евро.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
В него се сочи, че
исковете по чл. 128 от КТ са допустими,
но неоснователни, а тези по чл. 224 ал.1
от КТ и чл.221 ал.1 от КТ са недопустими, поради липса на прекратяване на
трудовия договор. Сочи, че изложените в
исковата молба обстоятелства относно начина на прекратяване на трудовото
правоотношение, свеждащо се до устно изявление по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ,
адресирано до друг служител на ответното дружество П.Ч., не обективира
фактическия състав на соченото основание за прекратяваме на трудовия договор от
ищеца без предизвестие. Моли за прекратяване на производството по тези искове.
Ответника не оспорва, че:
- между страните е
възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 215 от
24.08.2017 г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева месечно;
- с допълнително
споразумение от 23.01.2018 г. страните са постигнали съгласие работникът да
престира труд и да бъде командирован с тази цел в завод в гр. *** - Г..
Уговорили са основно трудово възнаграждение в размер на левовата равностойност
на 1415 евро или 2 767.50 лева.
Оспорва се, че трудовият договор не бил връчен на ищеца, както и че
трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ без
предизвестие от него.
По силата на чл. 335, ал.2, т.З от КТ при прекратяване на трудовия
договор без предизвестие той се счита прекратен от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора. Наличие на такова писмено
изявление от страна на ищеца, което да е било адресирано до ответника, не се
твърди в исковата молба и не се представя.
Твърди се, че за м. януари на 2018 г. трудовото възнаграждение на ищеца
е изплатено напълно чрез банков превод по банкова сметка ***е и съгласие.
Изплатени за м. януари като трудово възнаграждение са 817.25 лева. Изплатеното
трудово възнаграждение за м. януари е съобразено с обстоятелството, че за
периода от 01.01.2018 г. до 26.01.2018 г. то е в размер на 500 лева, а едва
след 26.01.2018 г. до 31.01.2018 г. е начислено и изплатено съобразно
завишението по допълнителното споразумение.
Що се отнася до възнаграждението за м. февруари на 2018 г.същото към
14.02.2018 г. не е било изискуемо, нито е в посочения от ищеца размер.
Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца не прекратено на посоченото
от него основание на 14.02.2018 г., нито за ищеца са били налице предпоставките
за прекратяването му по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Трудовото възнаграждение не е
било изискуемо и към посочената дата ответникът не е бил в забава по отношение
на задължението си за трудово възнаграждение на работника за м. януари и за м.
февруари на 2018 г. На това основание ответникът няма задължение за
обезщетяване на ищеца на основание чл. 221, ал.1 от КТ.
Оспорва се иска и по размер. Съгласно чл. 228 от КТ обезщетението по
чл. 221, ал.1 от КТ се определя от брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. БТВ на
ищеца за този месец не е в посочения от него размер от 2250 лева.
Обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ се дължи само при прекратяване на трудовото
правоотношение, за което по делото липсват данни.
Обезщетение не се дължи и поради това, че ищецът е ползвал за 2017 г.
платен годишен отпуск от 8 дни, считано от 21.11.2017 г. до 30.11.2017 г.
включително, съгласно молба за ползване на платен годишен отпуск № 099 от
20.11.2017 г. и заповед № 099 от 20.11.2017 г. на управителя на ответното
дружество.
В с.з. ищецът поддържа исковете си, не се явява в последно с.з. и не
представя становище по съществото на делото, а ответникът поддържа отговора си
и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са искове с правно осн. 128 ал.1 т.2 от КТ, чл.
224 КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ. В тежест на ищеца по делото е да докаже
предпоставките за уважаване на исковете, а именно: че е бил в трудово
правоотношение с ответника за периода, за който претендират трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, че същото е
прекратено на соченото правно основание и на посочената дата, че ищецът има
неизползван платен годишен отпуск в посочения брой дни и размерът на дължимите
плащания, както и датата на изискуемостта им.
Не се спори по делото, че между страните е възникнало
трудово правоотношение.
Видно от доказателствата по делото, между страните е
сключен трудов договор № 215 от 24.08.2017 г., съгласно който ищецът се е уговорил
да изпълнява трудови функции на длъжността „шлосер-монтьор“ с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 500 лева месечно.
С допълнително
споразумение от 23.01.2018 г. страните са постигнали съгласие работникът да
престира труд и да бъде командирован с тази цел в завод в гр. *** – Г., като
основното му трудово възнаграждение в р размер на 1415 евро или 2767,50 лв.
месечно, считано от 26.01.2018г. до 31.12.2018г.
Не са събрани по делото доказателства за надлежно
прекратяване на ТПО между страните. Ищецът
твърди, че е прекратил ТПО без предизвестие поради неизпълнение на задължението
на работодателя да му заплати трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Това задължение произтича от факта, че
трудовият договор е формален и за неговата действителност законът изисква
писмена форма. Поради това и за неговото прекратяване е необходима същата
писмена форма. Устното изявление на работника, че прекратява трудовият договор
не е достатъчно, за да породи целените от него правни последици. Поради това
извършеното от ищеца съгласно неговите твърдения – провеждане на разговор по
телефона с представител на дружеството - П.Ч., не е достатъчно и трудовият му
договор не е бил валидно прекратен на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, без
предизвестие, както ищецът твърди. Съгласно чл. 335 ал.2, т.3 от КТ при
прекратяване на трудовия договор без предизвестие той се счита прекратен от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.
Наличие на такова писмено изявление от страна на ищеца, което да е било
адресирано до ответника и получено от надлежен негов представител липсва. В
тежест на ищеца е било да установи този факт при условията на пълно и главно
доказване. Поради липса на доказване факта на прекратяване на трудовия договор,
исковете, основани на твърдения за надлежно прекратяване на трудовия договор,
както и за прекратяване на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, без предизвестие, а именно исковете по чл. чл. 224 КТ и чл. 221
ал. 1 от КТ, подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По исковете с правно осн. чл.128, ал.1 КТ:
Съгласно чл. 128 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен в
уговорените срокове да начислява във ведомостите за заплатите, трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да
изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Иск по чл. 128 от КТ може да бъде предявен и без да е
налице прекратяване на трудовото правоотношение. За основателността на иска
следва да бъдат доказани следните предпоставки: наличие на ТПО в посочения
период, полагане на труд за периода и липса на плащане на трудово
възнаграждение от страна на работодателя при настъпил падеж на задължението за
плащане.
Не е спорно между страните, че за периода м. януари
2018г. до 14.02.2018г. /до която дата е претенцията на ищеца/ между страните е
съществувало ТПО и ищецът е престирал труд. От доказателствата по делото се
установява, че до 26.01.2018г., ищецът е работил по ТПО с ответника в България
/при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500лв./, а след тази
дата е бил командирован в Г. /с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2767,50 лв./
Съгласно изслушаната по делото ССЕ, брутното трудово
възнаграждение за месец януари в размер на 1053,18лв., а нетното трудово
възнаграждение в размер на 817,25лв. То е начислено от работодателя и изплатено
на работника на 08.02.2018г. чрез превод по банкова сметка ***асно уговорка
между страните, което обстоятелство не се оспорва от ищеца, както и се
потвърждава от негово изявление в Обяснение от 14.05.2018г. /л. 4 от делото/,
дадено пред работодателя. Изплащането на друго лице – близък на работника е
допустимо и е уредено в чл. 270 ал. 3 от КТ.
За периода 01.02.2018-14.02.2018г. дължимото брутно
трудово възнаграждение е в размер на 1245,38лв., а нетното – 966,39лв. Същото е
начислено от работодателя, но не е изплатено на работника.
Съгласно чл. 270 ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. В представените по делото трудов договор и допълнително
споразумение, не е посочен срок за плащане на ТВ, следователно е приложима
диспозитивната разпоредба на чл. 270 ал. 2 от КТ и падежът на задължението на
работодателя да заплати възнаграждението за месец 02.2018г. е на 30.02.2018г.,
т.е. падежът е настъпил.
Следователно искът се явява основателен за сумата от 966,39лв.,
или равностойността от 494,11 евро, доколкото искът е предявен в евро. За
разликата до 800евро искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху цената на уважения иск, или сумата от 50лв.
Съдът намира, че предвид изхода на спора разноски се
следват и на двете страни. Ищцовата страна обаче не е представила доказателства
за наличието и размера на сторените от нея разноски, въпреки че е поискала
заплащане на разноски. Ответната страна, съгласно представения от нея списък по
чл. 80 от ГПК и доказателствата, е сторила разноски в размер на 800лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 704.13лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.Б.Е.Д.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от П.В.Б.и
В.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА В.С. М., ЕГН *********, с
пост. адрес ***, сумата от 494,11 евро
/четиристотин деветдесет и четири евро и 11 евроцента/, представляваща незаплатено нетното
трудово възнаграждение за периода 01.02.2018-14.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда –
18.10.2018г. до окончателното изплащане на задълженияето, на основание чл. 128
ал. 1 т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на В.С.М., ЕГН *********, с пост. адрес ***
против В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от П.В.Б.и В.П.Б., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 150 евро, представляваща незаплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2018г. и сума в размер на 305,89евро, представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2018г. /01.02.2018-14.02.2018г./, сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9
дни за 2017г. и 2018г. и сумата от 2250
лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие от работника, ведно със законната лихва върху сумите от датата
на завеждане на исковете – 18.10.2018г. в съда до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл. 128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА
В.С.М., ЕГН *********, с пост. адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно и поотделно от П.В.Б.и В.П.Б., сумата от 704.13лв. /седемстотин и четири лева и 13ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от П.В.Б.и В.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС,
сумата от 50лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: