Решение по дело №311/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1106
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20223100500311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Варна, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500311 по описа за 2022 година
Производството се провежда при условията на чл.293, ал.3 ГПК, след отмяна на въззивно
решение по в.гр.д.№ 2917/ 2020г. Окръжен съд-Варна.
Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение №
2744/ 30.06.2020г. по гр.д.№ 15937/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че Е. А. П. не дължи на дружеството-ответник
сумата 15 925.84лв., представляваща корекция на начислена ел.енергия за периода от
27.09.2017г. до 26.09.2018г. за обект в гр.Варна, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Оспорва решението с възражения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал. Излага
фактически и правни аргументи за правомерно начисляване на задължението въз основа на
обективно установените данни за доставена и реално потребена електроенергия, която е
отчетена от средството за търговско измерване. Определената стойност се дължи от абоната,
на основание чл.200, ал.1 ЗЗД. Пддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с
което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят
направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна- Е. А. П., чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
1
Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника
вземане към ищеца в размер на 15 925.84лв., начислено след корекция за обект на
потребление в гр.Варна, с.а. Д.Ч., с кл. № ********** и аб. № ***********, за периода от
27.09.2017г. до 26.09.2018г., по издадена фактура № **********. С конкретни възражения
оспорва редовността на корекционното производство, съставеният констативен протокол,
констатациите на метрологичната експертиза, методиката и основанието за начисляване на
допълнително количество електроенергия, предвид липсата на нормативен акт,
регламентиращ правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно
обема и стойността на доставената ел.енергия за минал период. С конкретни възражения
оспорва да е потребено посоченото количество ел.енергия на посочения адрес, отчетено от
законно монтиран и сертифициран електромер, в частност, че не е обслужвал процесния
адрес. Провереното СТИ не е преминало първоначална и последваща проверка, съгласно
чл.26, ал.1 от ЗИ, и е напълно негодно да измерна ел.енергия в обекта, собственост на
ищеца.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на
претенцията. Твърди, че начислената сума представлява цена на реално доставена и
потребена електрическа енергия , която се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ,
вр. чл.200, ал.1,предложение първо от ЗЗД. Вземането е съобразено с резултатите от
проверката на СТИ и констатациите в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-
Русе, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена
сила. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочит на регистър 1.8.3.
В евентуалност, да се приеме, че задължението възниква по силата на установената между
страните облигация по покупко-продажба на електроенергия, съгласно чл.183 ЗЗД.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата,
обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени
доказателства.
Във връзка с повдигнатите възражения се преценяват:
Констативен протокол № 1202382/ 26.09.2018г., съставен от служители на
„Eлетроразпределение Север“АД, относно резултатите от проверката на измервателната
система на обект в гр.Варна, с.о.“Д.Ч.“. Съществуващият електромер е демонтиран със снети
показания от регистри 1.8.1.,1.8.2,1.8.3,1.8.4. и 1.8.0, и предоставен за експертиза от БИМ.
Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели.
Констативен протокол №1702/23.08.2019г. на метрологичната експертиза,
установила, че процесният електромер е тип ME 162-D1A52-МЗКО, статичен, еднофазен,
двутарифен електромер. Предоставен в запечатан найлонов плик с пломба № 507527, и
показания на тарифите: Т1008048.7kWh.,Т2-010902.8 kWh, без механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок, с необходимите обозначения на табелката. С оценено
съответствие /има допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на
нотифицирания орган/. При проверка на точността не отчита грешка над максимално
допустимата /4.4.-4.7./, съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
2
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не съответства на техническите
характеристики- при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема и наличие на
преминала ел.енергия на Т3 - 0084334.244 kWh., невизуализирана на дисплея.
Съобразно констатираното натрупване в невизуализиран регистър е одобрено
становище за начислението на допълнително количество електрическа енергия в размер на
84334 кВТч,с фиксиран период 27.09.2017г.- 26.09.2018г., на стойност 15925.84лв. с ДДС,
съгласно фактура № **********/ 26.08.2019г. Абонатът е уведомен за задължението и срокя
на погасяване.
Според приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата
експертиза , електромерът е тип „ISKRA“- ME 162, с ток 5/ 85 А произведен 2013г., и през
същата година е преминал задължителна проверка за годност в БИМ. Към 23.01.2017г. е
монтиран в обекта на потребление-гр.Варна, вилна зона, м-ст „Д.Ч.“ № 63. Срокът на
метрологичната годност изтича през 2019г. Съгласно т.6 е монтиран нов на обекта, като
технически показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.0. не може да са различни от „о“, както са
вписани за 1.8.1 и 1.8.2.
По протокол за монтаж № **********/ 7.11.2013г. на електромер с фабричен номер,
идентичен на процесния, е с „ 0“ показания на регистри 1.81/ Т1/ и 1.8.2/ Т2/.
Във въззивното производство е допусната комплексна съдебно-техническа
експертиза, с участието на вещи лица- електроинженер и софтуерен специалист. Според
заключението електромерът съхранява информация само за общото количество консумирана
електроенергия в регистрите, към датата на проверката. Не е възможно да се определи
началната дата, от която е започнало натрупване в невизуализиран регистър 1.8.3.
Промяната на данни в паметта за парпаметризация се осъществява с помощта на софтуер
през входно- изходно устройство/ оптичен порт/ или физически достъп, чрез програматор,
по изброените начини в т.1.:- чрез физически достъп до паметта, чрез софтуер от
производителя на микроконтролера, използван за направата на СТИ; - чрез специализиран
сервизен софтуер за параметризация, или зловреден софтуер през оптечния порт за
комуникация , разработен специално за СТИ Iskra ME 162, чрез който да се заобиколи
защитата но устройството. Количеството електроенергия в регистър 1.8.3 е вследствие на
софтуерно въздействие върху паметта на електромера, свързана с параметризацията, по
отношение на часовете от денонощието и дните от седмицата, в които следва да се включи
определен тарифен регистър. Манипулацията е резултат от целенасочени човешки дейности,
изключващи техническа грешка. На въпроса, разполага ли дружеството със софтуерна
програма, която променя показанията в арифите на СТИ, е посочено, че предоставеният от
производителя софтуер- Iskra ME 162, позволява параметризиране /Meter View, защитен с
пароли, които дават достъп до функциите -параметризиране, отчитане, сверяване на
часовника, смяна на паролите за вход в програмата и паролите за достъп до електромера / и
четене на данни /Meter Read/. Електромер с монофазно захранване има допустима мощност
за битови абонати- 10 kW.
По справка за потреблението на обекта , в периода 17.09.2017г.- 26.09.2018г. е отчетено
3
потребление в размер на 2898 кВтч. Прибавено към определеното за доплащане в размер на
84334 кВтч, е общо 87 232 кВтч. за 365 дни, което е извън допустимото и не може да бъде
доставено за едногодишен период. Максимално допустимо за обекта е потребление от
61 320 кВтч за 365 дни.
Със заключението на допълнителна СТЕ е посочена стойността на натрупаното
количество електроенергия в Т3- 84334 кВТч, за периода от датата на монтажа- 07.11.2013г.
до датата на проверката- 26.09.2018г., в размер на 12 4366лв. с ДДС, съгласно утвърдените
от КЕВР цени на електроенергия за битови абонати.
По същество на спора:
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на
доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена
ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите
към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението
му.
В разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия
се регламентират от норми на ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата
на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. В сила са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.
№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Начисленото
количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 /Т 3/ като реално потребление на
доставена и неотчетена ел.енергия, след извършена проверка на електромера в лабораторни
условия.
Установеното в скрит регистър количество електроенергия от 84334 kWh е реално
доставено и потребено в обекта на ищеца, съобразно данните от констативния протокол на
БИМ, потвърдени със заключението на двете съдебни експертизи.
По силата на сключения договор за продажба на електроенергия , на основание
чл.200, ал.1 ЗЗД във вр. чл.183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на потребената, но
4
неотчетена електроенергия от невизуализиран регистър 1.8.3. Разпределена за периода от
монтажа на СТИ на 07.11.2013г до проверката на 26.09.2018г., общо за 1785 дни, при
действащите за този период цени на електроенергия за битови абонати , представените в
таблица към заключението от 03.06.2022г., дължимата сума е 12 438.66лв. с включен ДДС.
Предявеният иск е частично основателен до размер на сумата 3487.18лв., съобразно
констатациите на допълнителната експертиза за стойността на потребеното и неотчетено
количество електроенергия в размер на 12 438.66лв.
Решението с различен правен извод следва да бъде отменено в частта за сумата
12 438.66лв., начислена по фактура № **********/ 26.08.2019г., и вместо него да се
постанови отхвърляне на исковата претенция в посочения размер, като неоснователна и
недеказана. В останалата част, за сумата 3487.18лв.- част от претендираното вземане по
фактурата от 26.08.2019г., следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По разноските:
При този изход от спора в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да се
присъдят разноските, направени пред всички инстанции, за които има направено искане и
представени доказателства. Съобразно списък по чл.80 ГПК пред първа инстанция са
претендирани общо 2478 лв., от които 2148 лв. за адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС и 300 лв. депозити за вещи лица. В производството по в. гр. д. №3581/ 2020 г. на ВОС
са представени доказателства сумата за 2392.20лв., от които 2148 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС и 244.20лв. – държавна такса. Претендираните и доказани разноски в
производството пред ВКС са 2148 лв. адвокатско възнаграждение, 244.20лв. държавна такса
и 30лв. държавна такса по допустимост на касационното обжалване, а пред настоящото
производство претендираните и доказани разноски възлизат в размер на 2528лв., от които
2148лв. адвокатско възнаграждение и 380 лв. депозити за СТЕ.
Предвид основателността на възражението за прекомерност, поддържано от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 903.15лв. с ДДС за всяка
инстанция. След направената редукция общият размер на разноските, направени от
ответника по делото, съразмерно отхвърлената част на иска са 3776.28лв., в който размер
следва да се уважи.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2744/ 30.06.2020г. по гр.д.№ 15937/ 2019г. на Районен съд-
Варна, в частта, в която е прието за установено, че ЕК. А. П., ЕГН- **********, не дължи на
„Енерго-Про-Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата 12 438.66лв., начислена по фактура №
**********/ 26.08.2019г.,като стойност на потребена и неотчетена електроенергия, с адрес
на потребление- гр.Варна, с.о.Д.Ч. 510, 63, и в частта на присъдените разноски, и вместо
5
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. А. П., ЕГН- **********, срещу „Енерго-Про-
Продажби“ АД, ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните,
че не дължи на дружеството сумата 12 438.66лв. представляваща начислена ел.енергия по
фактура № **********/ 26.08.2019г., за обект в гр.Варна, с.о.“Д.Ч.“ 510, № 63, с кл. №
********** и аб. № **********., като неоснователен, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Е. А. П., ЕГН- **********, да заплати на „Енерго-Про-Продажби“ АД
,ЕИК *********, сумата 3776.28лв.--съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6