Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. С., 16 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 25.03.2019 г. в състав:
Марина
ГЮРОВА
при участието на секретаря Миланова и прокурор Герасимов, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 963/19 г., намери за установено
следното:
Защитникът на задочно осъдената подсъдима М.Г.Д. (ЕГН: **********)***
Р. (САК), е подал в срока и по реда на глава ХХІ от НПК въззивна жалба срещу постановената
от СРС (НО, 134 с.) по н.о.х.д. № 6514/17 г. присъда № 532346/12.11.2018 г., с
която Д. е била призната за виновна за две престъпления по чл. 182, ал.2, вр.
чл. 26, ал.1 НК (осъществени в периода 19.09-29.12.2015 г. по отношение на
контактите между бившия й съпруг А.А.Т.и общите им две деца – А.А.Т.и С.А.Т.) и
санкционирана при условията на чл. 23, ал.1 НК с общо най-тежко наказание –
„пробация“, включваща за 6 месеца задължителните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1-2 НК.
Жалбата, поддържана от
адв. Р. в откритото заседание пред СГС, е с искане за оправдаване на подс. Д.
(чл. 336, ал.1, т.3 НПК) и с изтъкнати в негова подкрепа аргументи в три насоки:
а)
за процесуални нарушения при събирането на доказателствата (прочитане на
показания на свидетели при условията на чл. 281, ал.5 НПК без да е било дадено
съгласие от подсъдимата); б) за неправилно приложение на
материалния закон (с игнорирането на факта, че още от м. ноември 2015 г. бащата на децата е знаел
адреса, на който те са преместени в Кр. Дания и на практика е можел да ги
посещава при добро желание); и в) за несправедливост на наказанието
– с довода, че пробация, наложена лице, което не живее в Р. България, би довела
до необходимост подс. Д. да изостави децата си в Дания, за да се явява в
българските пробационни служби.
Прокурорът при СГП
пледира, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намери, че
следва да отмени обжалваната присъда.
Допуснати са съществени
процесуални нарушения, налагащи повторно разглеждане на делото от първата
инстанция – чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3 НПК.
І.Липса на мотиви –
чл.348, ал.3, т.2 НПК.
От изготвените към
присъдата мотиви изобщо не става ясно колко престъпления (според СРС) подс. М.Д.
е осъществила. Обявеният в с.з. на 12.11.2018 г. диспозитив (л.472 от н.о.х.д.)
е възпроизвел изцяло заключителната част на обвинителния акт, според която -
престъпленията са две: всяко от тях (по чл. 182, ал.2 НК), осъществено като
продължавано (по чл. 26, ал.1 НК) с по 8 деяния. Доводи в тази насока обаче,
съдът не е отразил в правната обосновка на мотивите си (л.478-479 от н.о.х.д.),
от които е видно, че е прието наличие само на едно престъпление, макар и осъществено
като продължавано. Противоречието е от такава категория, че прави неразбираема
действителната воля на първоинстанционния състав относно въпросите по чл. 301,
ал.1, т.1-3 НПК.
Мотиви „липсват“ и в тази
част, в която СРС е следвало да обсъди съдържанието на доказателствата,
противоречията в тях и кореспондиращите си факти. Вместо това, в рамките на 11
реда бланкетно е посочено, че са били кредитирани показанията на разпитаните
свидетели (кои – не става ясно), като същите са оценени като „логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви…“ и т.н. Да се заяви въз основа на кои
доказателствени материали съдът е установил фактите (чл. 305, ал.3 НПК),
означава не просто въпросните материали да бъдат декларативно изброени, а да се
анализира тяхното съдържание откъм достоверност и относимост, както и да се
направи съпоставка с останалите обстоятелства по делото. Освен това, коментирайки
правните аспекти в деянията на подс. М.Д., Районният съд се е позовал директно на
досъдебния разпит на св. С.П.(л. 478, гръб от н.о.х.д.), чийто показания са
били незаконосъобразно прочетени при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК. Свидетелката не се е явила в заседанието, за което е призована, а прочитането
(вж. л.101 от н.о.х.д.) е извършено без необходимото по чл. 281, ал.7 НПК съгласие
на защитата на подсъдимата, доколкото в
съдебния протокол такова не е отразено.
ІІ.Ограничаване на
процесуалните права на страните – чл. 348, ал.3, т.1 НПК.
Пострадалият от описаните
в обвинителния акт две престъпления свидетел А.А.Т.не е бил призован за първото
(разпоредително) заседание и така не е бил уведомен за възможността (чл. 247б, ал.
2-5 НПК) да упълномощи повереник, да встъпи в процеса като частен обвинител, да
предяви граждански иск, да се запознае с материалите. Дори да не е имал
намерения да упражнява тези свои права, Тонев е следвало да бъде информиран за
тях, най-малкото – поради опцията, встъпвайки като страна, да разполага и със
самостоятелна възможност да обжалва присъдата в конкретни нейни части.
Допуснатите от СРС пороци
не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, първо - защото
изготвянето на мотивите е суверен акт на решаващия съд и волята му следва да е
еднопосочно формулирана; и второ – защото въззивният съд няма правомощия да
конституира нови страни в наказателното производство.
Повторното разглеждане на
делото следва да започне с провеждането
на разпоредително заседание, за което да бъдат призовани всички страни.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 НПК,
Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 532346/12.11.2018 г. по н.о.х.д. № 6514/17 на СРС (НО, 134
с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: