Мотиви по
АНД № 2380/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 9/2019 г. по описа на РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив с
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия С.М.Д., ЕГН: **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Д. е повдигнато обвинение за това, че
за времето от 05.07.2017 г. до 20.01.2019 г. включително, в с. Три водици, обл.
Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с
лице от женски пол – А.Р.И., ЕГН: **********, ненавършило **-годишна възраст – престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение срещу С.М.Д., се предвижда наказание „лишаване от свобода“
до две години или „пробация“, както и „обществено порицание“. Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от
Глава Осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба
на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по
реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното
обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна. Взема
становище, че тъй като обвиняемият не е сключил граждански брак с лицето, с
което е заживял съпружески, то не следва да се възползва от предвидената в
закона привилегия да не бъде наказван, като обосновава наличието на
предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, което предлага на съда да
бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер.
Обвиняемият С.М.Д. заявява, че не желае защитник и се
защитава сам. Дава обяснения, в които посочва, че е знаел, че А.Р.И. не е била
навършила ** години, когато са заживели заедно, като двамата са живеели на
семейни начала и имат свое дете, както и планове в бъдещ неопределен момент да
сключат граждански брак. В хода на съдебните прения заявява, че моли наложеното
му наказание да е глоба, а в последната си дума иска от съда глобата да бъде в
минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият С.М.Д. е роден на *** ***, ***, български
гражданин, живущ ***, с основно образование (завършен ** клас), неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Непълнолетната А.Р.И. била родена на *** г. Още като
бебе била изоставена от майка си и отгледана от баба си - свид. А.Г.И., майка
на бащата на А.Р.И.. На 20.06.2017 г. непълнолетната А.Р.И. избягала от дома на
баба си в гр. Стамболийски, за да заживее заедно с приятеля си – обвиняемия С.М.Д..
Той бил роден на *** г. и навършил пълнолетие на 05.07.2017 г. След бягството
на непълнолетната А. през месец юни 2017 г. двамата с обвиняемия заживели на
съпружески начала в дома на родителите на Д. ***, където живеели до 20.01.2019
г., когато непълнолетната А.Р.И. напуснала дома на Д. и се прибрала в дома на
баба си, заедно с роденото по време на това им съжителство дете – Л.С.Д..
Последната била родена на *** г. Макар че на **.**.2019 г. св. А.Р.И. навършила
** години, не били предприети никакви действия, за да получи разрешение за
сключване на граждански брак.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите А.Р.И. (лист 26 от досъдебното
производство); А.Г.И. (лист 27 от досъдебното производство); А.Ц.Г. (лист 28 от
досъдебното производство), писмени
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Д. (лист 6 от
делото); социален доклад относно непълнолетната А.Р.И., ЕГН: ********** (лист 15-16
от досъдебното производство); характеристична справка (лист 36 от досъдебното
производство).
Съдът дава вяра
на показанията на свидетелките А.Р.И., А.Г.И. и А.Ц.Г., които намира за
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Същите
служат и за взаимната си проверка, при която не бяха констатирани противоречия
между тях. От показанията на свидетелките А.Р.И. и А.Г.И. се установява, че
първата е заживяла заедно с обвиняемия Д. на дата 20.06.2017 г., двамата са
живеели в дома на обвиняемия като семейство, а от съвместното им съжителство на
**.**.2018 г. се е родило общото им дете Л.С.Д.. Установява се още, че
обвиняемият припознал детето като свое и то получавало необходимата му грижа,
редовно било водено на консултации при лекар, направени му били всички
задължителни ваксини. От показанията на А.Р.И. се изяснява и че обвиняемият е
работил, като е осигурявал пари за издръжка на детето си и на свидетелката Р.И..
Свидетелката Г. в показанията си посочва, че на 20.06.2017 г. й се е обадила по
телефона св. А.Г.И., която й казала, че непълнолетната А. е отишла в дома на
момче от с. Три водици и не е искала да се прибере, което кореспондира с
показанията на другите две свидетелки. Изяснява се и че на следващия ден след
телефонното обаждане св. Г. е отишла да разговаря с дъщеря си (св. А.Р.И.),
като я е намерила в дома на обвиняемия Д., но А. е отказала да се прибере и е
заявила, че ще остане да живее при обвиняемия и неговите родители. Изяснява се
още, че между родителите на обвиняемия и тези на непълнолетната А.Р.И. не е
имало уговорки за даване на пари, нито е била упражняване принуда, за да
заживеят те заедно.
От справка за съдимост на обвиняемия Д. се установява,
че той не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на глава
осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, приета за установена от съда, поради което и по
аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият С.М.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
От обективна
страна за времето от 05.07.2017 г. до 20.01.2019 г. включително в с. Три
водици, обл. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял
съпружески с лице от женски пол – А.Р.И., ЕГН: **********, ненавършило **-годишна
възраст.
Съдът намира, че правилно е определен периодът от
време, през който е било осъществено продълженото престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК. Макар по делото да се доказа, че обвиняемият е заживял съпружески със
св. И. още на 20.06.2017 г., то към този момент Д. не е бил навършил пълнолетие
и следователно не е бил годен субект на престъплението. Правният белег
„пълнолетно лице“ следва да се тълкува във връзка с правилото по чл. 2 от Закона
за лицата и семейството, гласящ, че с навършване на 18-годишна възраст лицата
стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и
да се задължават. Следователно началният момент, в който е било налице
съставомерно деяние, е датата 05.07.2017 г. На следващо място от обективна
страна се установи, че на 20.01.2019 г. св. А.Р.И. се е прибрала в дома на баща
си и баба си и е напуснала този на обвиняемия, поради което правилно към тази
дата е отнесен и крайният момент от непрекъснато траещото дотогава, считано от
05.07.2017 г., съставомерно деяние по чл. 191, ал. 1 от НК. Мястото на
извършване на престъплението също е правилно определено, като по делото се
доказа св. А.Р.И. и обвиняемият да са живеели в дома на последния, който се е
намирал именно в село Три водици, област Пловдив. Авторството на деянието от
страна на обвиняемия Д. също е категорично доказано както от показанията на
свидетелите очевидци, но така също и то не е спорно между страните, като
обвиняемият признава това обстоятелство в обясненията си. От обективна страна
лицето, с което обвиняемият е заживял – св. А.Р.И., е от женски пол и не е било
навършило **-годишна възраст през периода от време, през който е било
осъществено деянието. Категорично доказан по делото е и правният белег
„съпружеско“ заживяване между Д. и И.. Този извод се прави от показанията на
свидетелите А.Г.И. и А.Ц.Г., както и на самата А.Р.И.,
съжителствала с обвиняемия. Доказателство за този факт представлява и роденото
от съвместното им съжителство дете. Престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е
формално и с осъществяване на изпълнителното му деяние същото е било довършено,
без необходимост от настъпването на някакъв допълнителен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му обвиняемият Д. е съзнавал, че той е навършил пълнолетие,
а А.Р.И. не е навършила **-годишна възраст, съзнавал е и че двамата не са
сключили граждански брак, но са заживели съпружески. Следователно обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, като в съзнанието си е бил формирал
представа относно наличието на всички елементи от състава на престъплението, но
въпреки това е осъществил процесното престъпление.
По тези съображения съдът приема, че по делото е
доказано по несъмнен начин, че обвиняемият С.М.Д. е осъществил от обективна и
от субективна страна престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен с решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от Д.
престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицание“, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Съдът констатира и че
не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила.
По тези съображение настоящият състав приема, че обвиняемият С.М.Д. трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на обвиняемия, обстоятелството, че той полага грижи за роденото
си от съвместното съжителство със св. И. дете, като е осигурявал необходимите
им средства за издръжка, обвиняемият заявява и желание да сключи граждански
брак със св. И., като посочва, че двамата имат планове да сторят това в бъдеще,
но още не са определили конкретна дата. Същевременно не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното съдът намира, че
обвиняемият С.М.Д. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
По делото няма приобщени веществени доказателства и
сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.