РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Б., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100366 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 410 от ГПК, като
е образувано по предявена искова молба от „П. К. Б.“ ЕООД, против Р. П. Е. с
ЕГН********** от гр. Б., ***, за признаване за установено, че Е. има
задължения към ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит №
*** г., както следва: главница в размер на 2424,43 лв., договорно
възнаграждение в размер на 504,77лв .; законна лихва в размер на 291,35лв.
дължима от 02.02.2022 г. до 27.02.2023 г.,
„П. К. Б.“ ЕООД предявява с исковата си молба и осъдителен иск за
сумата в размер на 566,72 лв., представляващо закупена услуга ФАСТ в
размер на 566,72 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер
на 1322,24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли присъждане и направените по делото разноски.
Моли, служебно да бъде приложено ч.гр.д. № 119/2023 г. на Районен
съд - Б..
Ответника, в указания от съда срок по чл.131 от ГПК е подала писмен
отговор чрез адв. А. Д. от АК-С..
Ищецът твърди, че на 26.02.2020 г. между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит № ***, при следните параметри:
1
Сума на кредита: 3400 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на
вноската: 165.56 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.13 %; Годишен
лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 5960.46 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1020.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2380.00 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 94.44 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 9360.46 лв.;
Общ размер на вноска: 260.00 лв.;
Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди се, че длъжника,ответника Е. се е запознала с условията по
договора и доброволно е подписала клаузите.
В точка V от договора „Поискани допълнителни възможности“ е
избрана опцията за рефинансиране по друго задължение на Р. П. Е. към „П. К.
Б.“ ЕООД, в размер на 1766.77 лв.
На 27.02.2020 г. от ищеца била преведена сумата в размер на 1633.23
лв. по посочена от длъжника Р. П. Е. банкова сметка. Общият размер на
отпуснатата главница е 3000.00 лв.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № *** длъжника дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит предварително
определено в погасителен план.
Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема,
да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на
504.77 лв. /петстотин и четири лева и седемдесет и седем стотинки/.
Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 01.08.2021 г. до дата на предсрочна изискуемост -
02.02.2022 г.
Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желанието на
ответника,като последната се е съгласила с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на
2
1020.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2380.00 лв.
Твърди се,че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения
и е направил петнадесет пълни и една непълна погасителни вноски, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит: „Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници или
попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер“, на 02.02.2022 г. ДПК № *** е обявен за предсрочно изискуем
от страна на „П. К. Б.“ ЕООД.
На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което е
информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно
изискуемо.Твърди се че последното е получено от ответника.
Размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № *** е в общ
размер на 4 860.60 лв. /четири хиляди осемстотин и шестдесет лева и
шестдесет стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията по договора, от които по погасителен в размер на 4106.57 лв.
Сумата от 458.64 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т.12.1 от ОУ, от законната лихва заплатени са 295.39 лв.
Претендира се и законна лихва в размер на 291.35 лв., от 02.02.2022 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2023 г., и законна лихва от датата
на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Предявено е вземане към датата на депозиране на ИМ в общ размер на
5109.51 лв. /пет хиляди сто и девет лева и петдесет и една стотинки/, от
които: главница в размер на 2424.43 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и
четири лева и четиридесет и три стотинки/, договорно възнаграждение в
размер на 504.77 лв. /петстотин и четири лева и седемдесет и седем ст./,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 566.72 лв. /петстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и две ст./, възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1322.24 лв. /хиляда триста двадесет и два лева и
двадесет и четири стотинки/ и законна лихва в размер на 291.35 лв. /двеста
деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, дължима от 02.02.2022 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2023 г., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***.
Твърди се ,че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
3
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, което от страна на Е. не било
сторено,предоставената в заем сума била усвоена.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П. К. Б." ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - Б.. По
заявлението е образувано ч. гр. д. № 119/2023 г.
След като длъжника Р. П. Е. е подал възражение срещу издадената от
съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване
на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 26.05.2023
г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендират възнаграждение за закупена услуга Фаст, възнаграждение за
закупена услуга Флекси, като на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „П.
К. Б.“ ЕООД подава настоящия осъдителен иск. За останалата част от
заявените вземания на ищецът било указано да подаде установителен иск на
основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез
адв. Д. в който същият намира исковете за недопустими и неоснователни като
ги оспорва по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.
Направено е възражение за недействителност на Договор за
потребителски кредит №*** от 26.02.2020г., евентуално конкретните негови
клаузи да бъдат обявени за нищожни, на основание чл.22 от ЗПК, както и на
основание чл. 146 то Закона за защита на потребителите и на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Правят възражение срещу това, че сумите по ДПК са дължими, тъй като
ищецът не бил изпълнил своето задължение по договора, да предостави
заемната сума от 3 400лв. Размерът на действително предоставената от ищеца
заемна сума била 1 633.23лв, като за горницата от 1 766.77лв. до 3 400лева,
договорът не бил изпълнен.
Не се спори,че ответникът да е сключил с ищеца Договор за
потребителски кредит № *** от 26.02.2020г., по силата на който, „П. К. Б.“
ЕООД се е задължил да предостави сумата от 3 400лв. Договорената
възнаградителна лихва е в размер от 2 560.46лв. или общо дължима сума от 5
960,46лв. Периодът на кредита е 36 месеца, с дата на първа вноска 1.4.2020г. и
дата на последна вноска 01.03.2023г., при месечна вноска от 164.56лв.
Твърди се, че при сключване на ДПК кредиторът е посочил на
потребителя, че за да бъде одобрен и да му бъде отпуснат кредит, трябва да
4
заплати допълнителна такса. Тъй като ответникът е имал спешна нужда от
финансови средства за покриване на належащи нужди и е нямал друга
възможност, е бил принуден да се съгласи с всички предложени условия.
Във връзка с това, след подписване на предоставените за подпис
документи, ответника е установил, че в ДПК е посочено, че закупува пакет от
допълнителни услуги, а именно: допълнителна услуга „Фаст“. за която дължа
възнаграждение от 1 020.00лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която
дължа възнаграждение от 2 380.00лв. или възнаграждение зя допълнителни
услуги в общ размер от 3 400лв. ( съгласно посоченото п Раздел VI
„Параметри“ от ДПК).
Плащането на тази сума е разсрочено за срок от 36 месеца (съвпадащ
със срока на ДПК), при размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги от 94.44лв. Вноската по пакета от допълнителни услуги е дължима
ведно с дължимата месечна вноска по кредита, при което месечната вноска,
включваща закупения пакет допълнителни услуги, главницата и
възнаградителната лихва по кредита се увеличава до 260,00лв. месечно.
Вноските се дължат и заплащат съгласно погасителен план - първата от които
с падеж 01.04.2020г., а последната - 1.3.2023г., при общ размер на
задължението от 9 360,46лв., при уговорен годишен процент на разходите
(ГПР) от 49.13% и при годишен лихвен процент (ГЛП) - 41,00%.
Твърдят, че „П. К.“ ЕООД не изпълнил своето задължение, като не е
предостави на ответника заемната сума от 3 400лв.
Размерът на действително предоставената от ищеца заемна сума е 1
633.23лв. Съгласно т. VI от ДПК, сумата от 1 766.77лв. служи за
„рефинансиране“, без да е уточнено, за рефинансиране на какво точно става
въпрос. Твърдят, че рефинансиране изобщо не е било извършвано, поради
което главницата от 1 766.77лв. не е предоставена на ответника.
Потвърждава се изложеното в исковата молба от „П. К.“ ЕООД, че в
погашение на задълженията по ДПК ответникът е заплатил на ищеца сума в
общ размер от 4 860.60 ла. Сумата е изплатена в периода от 01.04.2020г. до
15.8.20221. Към отговора са приложени платежни нареждания в подкрепа на
тези твърдения.
Твърдят, че с преведените суми е погасена изцяло предоставената
главницата в размер на 1 633.23лв., а в случай че съдът приеме че ДПК е
изпълнен от страна на ищеца - то с плащанията са изплатени главницата от 3
400лв. и 1 460.60лв.. представляващи част от дължимата за периода от
5
01.03.20201. до 02.02.2022г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем) договорна лихва в общ размер 2 122.78лв.
Твърди се, че нито едно от направените плащания не е отишло за
погасяване на възнаграждение за закупените от допълнителни услуги „Фаст“
и/или „Флекси“, тъй като клаузите, уреждащи това задължение, били
нищожни и като такива не са породили правно действие и никога ответника
не е дължала тяхното заплащане.
Молят Договор за потребителски кредит № *** от 26.02.2020г. да бъде
обявен за недействителен поради противоречие със закона и/или накърняване
на добрите нрави, а изплатените суми са дадени без основание.
На същите основание се твърди нищожност и на конкретните
разпоредби за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в
ДПК,като сключени поради крайна нужда и явно неизгодни условия,при
които ако не са били на лице, не би сключила процесния договор или не при
тези условия.
Моли главни искове за заплащане на главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да бъдат приети
за неоснователни и да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради неоснователност на главните искове и недължимост на
претендираните по тях суми, молят да бъдат отхвърлени и акцесорните
искове за заплащане на неустойка за забава и лихва за забава.
В РС-Б. е било образувано ч.гр.д.№119/2023г. ,по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от П. К. Б. ЕООД,срещу
длъжника Р. П. Е. с ЕГН********** от гр.Б..
Предмет на заявлението са суми в общ размер на 2424,43 лева
главница ведно със законната лихва считано от 28.02.2023г. до изплащане на
вземането;
Сумата в размер на 504,77 лева представляваща договорено
възнаграждение за периода от 01.08.2021г. до 02.02.2022г. ;сумата в размер на
146,61 лева,представляваща законна лихва върху главницата за периода от
02.02.2022г. до 27.02.2023г.,сумата в размер на 30,52 лева законна лихва
върху договореното възнаграждение за периода от 02.02.2022г. до
27.02.2023г.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№48/17.03.2023г. съдът е разпоредил длъжника да заплати на кредитора
претендираните суми, дължими по договор за потребителски кредит Стандарт
6
№***, в общ размер 3106,33 лева.
С разпореждане №280/17.03.2023г. заявлението е отхвърлено
заявлението от кредитора срещу длъжника ,в частта досежно сумите 566,72
лева представляващо неплатено възнаграждение за услугата Фаст, както и
сумата в размер на 34,27 лева представляваща законна лихва върху
претендираното вземане за периода от 02.02.2022г. до 27.02.2023г. по
договор за ПК СТАНДАРТ №*** и сумата в размер на 1322,24 лева
представляваща неплатено възнаграждение за услугата Флекси, както и за
сумата в размер на 79,95 лева представляваща законна лихва върху
претендираното вземане за периода от 02.02.2022г. до 27.02.2023г. по договор
за потребителски кредит Стандарт №***.
Срещу Заповедта за изпълнение е подадено възражение с вх.
№1428/30.03.2023г. от длъжника и с Определение №262/18.05.2023г. съдът е
указал че може да предяви искове относно съществуването на вземането си
срещу длъжника в 1-месечен срок от уведомлението.
Срока по чл.415,ал.4 от ГПК относно Заповедта е спазен.
Установителните искове, предмет на делото са предявени в указания
срок и предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл.410 от
ГПК.
В този смисъл исковете са допустими.
Що се отнася до осъдителния иск с който дружеството претендира
осъждане длъжника да заплати в негова полза сумата в размер на 566,72 лева
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 1322,24 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до изплащане на вземането,то съдът счита, че това
право е преклудирано и иска е недопустим.
Видно дружеството ищец е получило Разпореждане №
280/17.03.2023г. на 21.03.2023г. по ел.поща в 14:37:18ч., а исковата молба е
заведена с вх. № 2749/23.06.2023г., а самото дружество е уведомило за това
заповедния съд с молба с вх. № 2750/23.06.2023г./погрешно вписана дата
23.03.2023г./.
Процесното вземане произтича от скл.договор за ПК № ***г. скл.
между П. К. Б. ЕООД и Р. П. Е..
Ищецът по договора е предоставил в качеството си на кредитор на Е.
в качеството и на кредитополучател сумата в размер на 3400,00лева, при
следните параметри :срок на кредита-36месеца; размер на вноската 165,00
7
лева; ГПР-49,13%;годишен лихвен процент -41%,лихвен процент на ден-
0,11%.Между страните е сключено и споразумение инкорпорирано в договора
за кредит за предоставяне на клиента на допълнителни слуги срещу
възнаграждение от 3400,00лева при уговорен размер. Така общото
задължение по договора става 9360,46 лева при размер на погасителната
вноска от 260,00 лева.
Допълнителните услуги по посочения пакет вкл. право на
приоритетно разглеждане и изплащане по потребителския кредит,както и
право на промяна на погасителния план на кредита-отлагане на погасителни
вноски,намаляване на вноски, смяна на падежа им.
Според процесния договор ГПР е в размер на 49, 13 %, т. е. не
надвишава максимума от 50%, регламентиран с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва.
Ако ГПР включва единствено договорната лихва по кредита, то по
аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е допустимо лихвата да
надвишава до пет пъти законната лихва и в тази хипотеза цената на
кредитирането няма да е свръхпрекомерна, а клаузата относно
възнаградителната лихва ще е действителна, въпреки че последната би
достигнала до пет пъти размера на законната лихва.
В случая уговореният ГЛП /годишен лихвен процент/ е в размер на
41, 00 %, т. е. се равнява приблизително на четирикратния размер на
законната лихва.
Когато обаче ГПР включва и други разходи, това би се отразило на
преценката дали уговорената възнаградителна лихва, равна на четирикратния
размер на законната лихва, е прекомерна. Така в хипотезата на формално
посочения в процесния договор ГПР от 49, 89 % договорената
възнаградителна лихва от 41, 17 % не е прекомерна. Но в случая ГПР в
действителност надвишава посочения в процесния договор за кредит.
Посочен е формално ГПР от 49, 89 %, като очевидно част от него в размер на
41, 17% представлява договорното възнаграждение /възнаградителна лихва/, а
останалите 8,13 % касаят други неупоменати в договора разходи по кредита.
В ГПР не са включени разходите по закупения от ответницата Е.
пакет от допълнителни услуги, които са в общ размер на 3 400,00 лв., т. е. в
размер, този на кредита, и оскъпяват кредита с над 100 %. Посоченият в
процесния договор в абсолютна стойност годишен процент на разходите, без
да се уточнява как е формиран и какви компоненти включва, поставя
8
задълженото лице в положение да тълкува всяка една от клаузите в Общите
условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал.
1 от ЗПК.
Нещо повече-уговорено е значително по размер възнаграждение от
5960,46 лв. съразмерно кредит от 3 400,00 лв. за предоставяне на пакет
допълнителни услуги-приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за промяна на погасителния план /отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяна на дата на падеж/, които по естеството си имат
отношение към усвояване и управление на кредита.
Въпреки, че в договора изрично е посочено, че изборът и
закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие
за получаване на кредита,посочено е дори че е поискано и закупена като
допълнителна услуга от Е., на практика уговарянето му е наложено и
обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически
по-слабата страна в правоотношението,тази на кредитополучателя.
В противен случай не би имало логика кредитополучателят да поеме
допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от
допълнителни услуги, което е равно по размер от отпуснатия кредит, и то за
услуги, представляващи една евентуална възможност /не е сигурно, че
кредитополучателят ще се възползва от тях/, а не реално предоставени такива.
С уговорката за допълнителни услуги се въвежда задължение за потребителя
да заплати за правото да договаря с кредитора за изменение параметрите на
договора, като на потребителя не е гарантиран определен резултат, а същият
зависи изцяло от волята на кредитора.
Предвиждането на горното възнаграждение за допълнителни услуги
осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне
на заетата сума по кредита /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. По тези
причини уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги също е
следвало да се включи в ГПР, тъй като за потребителя същото представлява
разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
При това положение уговореното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, за което също не е ясно как се определя по размер,
респ. се дължи независимо от престирането на услугите, оскъпява по скрит
9
начин кредита, респ. ГПР като основен критерий за длъжника при определяне
на финансовата тежест на кредита.
При включване в ГПР и на възнагражденията по пакета за
допълнителни услуги очевидно същият ще надвиши ограничението от 50 %.
Налага се извод, че в процесния договор е налице неточно посочване на ГПР
по размер, което и при липса на детайлизация в договора кои са
компонентите на ГПР сочи на нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК тези
нарушения са достатъчни да обусловят цялостна недействителност на
договора за потребителски кредит.
Съдът счита,че ответника дължи само чистата стойност на кредита
/главницата от 3400,00 лв./ съгласно чл. 23 от ЗПК.
В същото време по делото е установено, че ответницата е заплатила
975,57лева, т.е. за разликата от 2424,43 лева, за която не е спорно по делото,
че не е върната на дружеството /в тази насока е и заключението по
назначената ССчЕ по процесния договор.
Главницата от 3400,00 лв. се дължи на плоскостта на неоснователно
обогатяване като дадена при първоначална липса на основание съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД /хипотеза на нищожен договор за
кредит, който изначално не е породил правни последици/. Към главницата
ответника дължи и законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.02.2023 г., до
окончателното й изплащане-вземане предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 48/17.03.2023 г., издадена по ч. гр.
д. № 119/2023 г. на Балчишкия районен съд.
По въпроса допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск да
бъде уважен на основание чл. 23 от ЗПК до размера на чистата стойност на
кредита при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност
на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК,съгласно посоченото по-горе.
Съобразно съществуващата в тази насока практика на ВКС договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
10
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе, и от задължението за периодичност за връщането
на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума
по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание
чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор,
в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в
какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
Вземането на кредитора за главницата от 3400,00 лева не е погасено
по давност. По правило задължението за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване е безсрочно /не е на договорно основание и няма
уговорен срок за изпълнение между страните, нито има определен такъв срок
в закона/ и се дължи веднага, т. е. изискуемостта му настъпва веднага с
неоснователното разместване на блага . В случая се касае за вземане именно
на плоскостта на неоснователното обогатяване, което става изискуемо от
момента на неоснователното разместване на блага-в настоящата хипотеза към
датата на сключване на нищожния договор за кредит 26.02.2020 г.
Приложима е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и
очевидно към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК от
кредитора-28.02.2023г. -давността не е изтекла, респ. същата е прекъсната с
подаване на заявлението /чл. 116, ал. 1 б. "б" от ЗЗД/ и не тече по време на
висящността на настоящия съдебен процес /чл. 115, ал. 1 б. "ж" от ЗЗД/.
Предвид изложеното по-горе предявеният установителен иск за
сумата от 2424,43 лева, респ. искът за установяване дължимостта на тази сума
11
следва да бъде уважен,а относно претендираната договорно възнаграждение в
размер на 504,77 лева и законна лихва в размер на 291,35 лева,дължима от
02.02.2022г. до 27.02.2023г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а
и по силата на нищожен договор-недопустимо.
По отношение на предявеният осъдителен иск съдът както посочи по-
горе е недопустим и като такъв следва да бъде отхвърлен,т.к.за същият е
постановен съдебен акт, а именно с Разпореждане № 280/17.03.2023г. е
отхвърлено заявлението от кредитора срещу длъжника в частта досежно
сумите 566,72 лева представляващо неплатено възнаграждение за услугата
Фаст , както и сумата в размер на 34,27 лева представляваща законна лихва
върху претендираното вземане за периода от 02.02.2022г. до 27.02.2023г. по
договор за ПК Стандарт *** и сумата в размер на 1322,24 лева
представляваща неплатено възнаграждение за услугата Флекси, както и за
сумата в размер на 79,95 лева представляваща законна лихва върху
претендираното вземане за периода от 02.02.2022г. до 27.02.2023г. по договор
за потребителски кредит Стандарт ***, което е било връчено по ел.поща на
заявителя/ищец по настоящото делото на 21.03.2023г./, за който е имало срок
на обжалване, но поради това че не е било обжалвано разпореждането и като
влязло в сила е преклудирано правото на кредитора да го предяви.
Т.е. съдът приема,че този иск е предявен извън срока по чл.415,ал.4
от ГПК, поради което предявяването му е недопустимо.
Двете страни са претендирали сторените от тях съдебно-деловодни
разноски.
Ищцовото дружество има право на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
сторени от него разноски в заповедното и исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете /на уважения иск за главница от 3 400 лв/, а
ответницата има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на сторени от нея
разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлените
искове .
В заповедното производство по ч. гр. д. № 119/2023 г. на БРС "П. К.
Б." ЕООД е сторило следните разноски: 102,19 лв. държавна такса, платена
върху размера на общо вземане по заявлението от 5109,51 лв;
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В исковото производство дружеството е сторило следните разноски:
247,97 лв+360,00лева юрк.възнаграждение.
Съразмерно на уважения установителен иск с цена 3 400 лв. на ищеца
12
„П. К. Б." ЕООД следва да се присъдят разноски, както следва: за заповедното
производство 102,19държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за исковото производство 247,97 лв държавна такса и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
минимален размер от 100 лв. предвид неголямата правна и фактическа
сложност на спора.
В исковото производство адв.Д.-процесуален представител на
ответницата Е. претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр.с чл.7,ал.2,т.2 от наредба №1/2004г. за МРАВ, поради оказана
безплатна адвокатска защита
Поради уважаването на един от исковете с цена 3 400 лв. или на адв.
Д. се дължи възнаграждение в размер на 540,00лева.
Също така в исковото производство ответната страна е направила
разноски за назначаване на ССЕ в размер на 300,00 лева, за което ищцовата
страна, следва да бъде осъдено да ги заплати.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. П. Е. С ЕГН********** от гр.
Б., *** дължи на „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, по договор за потребителски кредит № ***г. сумата в
размер на 3400,00 лв. /три хиляди и четиристотин лева/, представляваща
главница /чистата стойност на кредита/ по договора, ведно със законната
лихва върху горната сума, начиная от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 28.02.2023 г., до окончателното й
изплащане-вземане предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 48/17.03.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 119/2023 г. на
Балчишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта в която се иска да бъде признато за
установено, че Р. П. Е. С ЕГН********** от гр. Б., *** дължи сумата в
размер на 504,77 лева, представляваща договорно възнаграждение и законна
лихва в размер на 291,35 лева, дължима от 02.02.2022г. до 27.02.2023г.,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ ***, като неоснователен,поради нищожност на договора.
13
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. С., *** осъдителен иск по отношение на
Р. П. Е. с ЕГН********** от гр. Б., ***, да заплати сумата в размер на 566,72
лв., представляващо закупена услуга ФАСТ и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1322,24 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда 28.02.2023г. до окончателното изплащане
на вземането, като недопустим.
ОСЪЖДА Р. П. Е. с ЕГН********** от гр. Б., *** да заплати на „П. К.
Б.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сторени
съдебно-деловодни разноски в производството по ч. гр. д. № 119/2023 г. на
Балчишкия районен съд в размер на 152,19 лева.
ОСЪЖДА Р. П. Е. с ЕГН********** от гр. Б., *** да заплати на „П. К.
Б.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сторени
съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 366 /2023 г. на
Балчишкия районен съд в размер 347,97лева.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, да заплати на Р. П. Е. с ЕГН********** от гр. Б., ***
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 2 от наредба № 1/2004г.за МРАВ, в размер 540,00лева, както и сумата
в размер на 300,00 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му от страните пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
14