Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

гр. Велинград, 24.07.2018 г.

 

В       И  М  Е  Т  О       Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №127/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК  вр. чл.79, ал.1, предл.І и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Макс Колект“ ООД твърди, че по силата на приложение №1 към рамков договор за продажба на вземания от 25.5.2015г. е придобил от цедента „Макс Телеком“ ООД вземане, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет услуги №DE081001140514017 от 14.5.2014г., като длъжникът е уведомен за цесията от стария кредитор. Твърди договорът да е бил сключен между цедента „Макс Телеком“ ООД и ответника  Б.Х.Х., като дружеството е изпълнило задължението да предостави услугата, а ответникът не е заплатил част от дължимата цена за периода 14.5.2014г. – 30.6.2014г. в размер на 8,65лв. с вкл. ДДС, съгласно фактура №********** от 1.6.2014г. Поради това неизпълнение се претендира договорът да е развален едностранно от доставчика на услугата на основание чл.87, ал.2 ГПК - без предоставяне на подходящ срок за изпълнение, при условията на т.14.1.4.1 от Общите условия на оператора на мобилна услуга – неплащане в срок на абонаментната цена за услугата. Претендира се и компенсаторна неустойка при развалянето по чл.5.13 от Общите условия в размер на 89лв. поради неизпълнение задължението на ответника да върне на оператора предоставеното му устройство – модем USB-MW-K3500 Modacom с №001D9309F735.

Ищецът твърди да се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд-Велинград по ч.гр.д. №847/2017г., за цедираните вземания, включващи: главница в размер на 8,65лв., ведно със законната лихва забава от подаване на заявлението на 19.6.2017г. до плащането; неустойка за невърнато устройство в размер на 89лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника в размер на 334,14лв. и мораторно обезщетение в размер на 2,16лв. за периода 17.6.2014г. – 16.6.2017г. Поради това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, иска установяване на част от вземанията по заповедта в размер на 8,65лв. главница и 89лв. неустойка за невърнато устройство. Не предявява иск за съществуването на останалите вземания. Претендира съдебни разноски по настоящото дело, както и присъждане на разноските в заповедното производство.

Ответникът Б.Х.Х. е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в открито съдебно заседание и не е направила искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

 Ищецът чрез своя процесуалния представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението следва да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 275лв., от които 75лв. внесена държавна такса и 200лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство в размер на 25лв. – ДТ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност с предявената част от вземанията по заповедта за изпълнение. Те също следва да се поставят в тежест на ответника.

 Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, Велинградският районен съд

Р Е Ш И:

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Б.Х.Х., ЕГН ********** дължи на ищеца „Макс Колект“ ООД, ЕИК ********* сумата 8,65лв. – цена за мобилен достъп до интернет услуга по фактура №********** от 1.6.2014г., ведно със законната лихва забава от 19.6.2017г. до плащането и сумата 89лв. – неустойка за невърнато мобилно устройство модем USB-MW-K3500 Modacom с №001D9309F735, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №594/20.6.2017г., издадена по ч.гр.д. №847/2017г., по описа на РС-Велинград.

ОСЪЖДА Б.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на „Макс Колект“ ООД, ЕИК ********* сумата от 275 лева – деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Б.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на „Макс Колект“ ООД, ЕИК ********* сумата от 175 лева - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №847/2017г. на РС-Велинград, определени по съразмерност.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: