О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...08.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 1293 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№ 30370/08.05.18г. от С.Г.Н., и В.Г.Н., и двамата с адрес ***, действащи чрез
пълномощник адв.Р.И., против Определение №
3795/28.03.18г. по ч.гр.д.№ 17208/2017г. на ВРС, с което е оставено без
уважение искането с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнително
дело № 020177110400701 по описа на ЧСИ № 711 Д.П. - Я..
В частната жалба се навеждат твърдения за
неправилност на определението поради неговата незаконосъобразност.
Жалбоподателите сочат, че съдът не се е съобразил с
практиката на ВКС и СЕС във връзка с преценката на съда за наличието на
неравноправни клаузи в заповедното производство. Излагат, че са посочили
клаузите от Договора за кредит и допълнителните споразумения, които са
неравноправни. Твърдят, че съдът следва да осъществява служебен контрол за
такива клаузи и при наличието им е длъжен да отхвърли заявлението или на
по-късен етап да спре изпълнението. Сочат, че е постановено съдебно решение в
тяхна полза, в което се установява, че цитираните клаузи са неравноправни,
което не е съобразено от ВРС. Излагат, че следва да се извърши преценка за
настъпването на предсрочната изискуемост, доколкото е
условие за издаването на заповед за изпълнение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от
насрещната страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път №260, е подаден писмен отговор , с който оспорва жалбата
като недопустима и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок
за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Жалбоподателите имат правен интерес да искат спиране по
реда на чл. 420 ГПК, независимо, че с оглед твърдението на отв.страна
изпълнителното дело било спряно на друго основание, видно и от приложено
съобщение от 19.07.18г. Това е така, тъй като спирането е постановено въз
основа на обстоятелства, изложени в друго производство, и е възможно причината
за спирането да отпадне преди приключване на производството по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17208/2017г., като в тази хипотеза жалбоподателите биха останали без защита срещу изпълнението
на заповедта. Отделно от това решението по воденото между страните
гр.д.№29032/16г. на СРС не би засегнало изпълн.сила
на изп.основание по запов.производство.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №17208 по описа за 2017
година на ВРС, е образувано по заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу В.Г.Н. и С.Г.Н., и двамата с постоянен адрес ***, за заплащане
на следните суми: сумата от71109,67лв. главница по договор за кредит от 28.07.2005г. и доплън.споразумения,
заедно със законната лихва от 30.10.17г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 13469,64лв. договорна
лихва за времето от 2.01.2016г. до 19.09.2017г., сумата от 1663.39лв.
наказателна лихва за времето от 2.01.2016г. до 30.10.2017г., 168.00лв.
нотариални такси и 155лв. такси за периода 04.01.2016г. до 30.10.2017г.
Въз основа на това заявление в полза на
заявителя е издадена заповед №9368/13.11.17г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ срещу длъжниците В.Г.Н. и С.Г.Н., като е
допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист
за гореописаните суми.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение
от длъжниците на 21.02.18г , като
едновременно с възражението по чл. 414, ал.2 ГПК е подадена и частната жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която е отхвърлена с влязло в
сила определение №1912/01.06.2018г. по ч.т.д. №632/2018г. на ВОС, както
и молба по чл.420 ГПК за спиране изпълнението на принудителното изпълнение. Видно от материалите по ч.гр.д.№ 17208/2017г. на ВРС, възражението на длъжниците е в срок и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си. С оглед изложеното и доколкото искането за спиране е направено с
молба от същата дата, то следва, че същото е в срока по чл. 420 ГПК, поради което е и процесуално допустимо.
С обжалваното определение ВРС е приел, че липсват
убедителни писмени доказателства за недължимост на
присъдените суми, респ. не е представено надлежно обезпечение за кредитора,
както и че въпросите за наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост могат да бъдат разглеждани единствено в
производството по обжалване на незаб.изпълнение.
Посочено е още, че не е достатъчно твърдение за неравноправни клаузи , а следва да се
представят и доказателства за това като се обоснове връзката, за да може да се
постанови спиране на изпълнението.
Възможността длъжникът да поиска спиране на
изпълнението, реализирано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, по
смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК в духа на Директива 93/13/ЕИО следва да се
тълкува в смисъл, че издалият заповедта за изпълнение съд може да извършва
преценка дали наведените доводи за неравноправност на
клаузи в потребителския договор имат отношение към претендираното
от кредитора вземане и по този начин да бъде обосновано спиране на
принудителното изпълнение, което да гарантира, че ще бъде постигната пълна
ефективност при разрешаване на спора. При това спиране обаче длъжниците
(потребители) не могат да се поставят в по-благоприятно положение от останалите
длъжници, които се възползват от възможността за спиране на изпълнението по чл.
420 от ГПК, а и самото спиране не трябва да засяга необосновано интересите на
кредитора. Затова само по себе си твърдението за наличие на неравноправни
клаузи не е достатъчно, за да се постанови спиране на изпълнението на заповедта
за изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК. В този случай длъжникът трябва
не само да твърди наличието на такива клаузи, но и да представи надлежни
доказателства за това и да обоснове връзката между тях, за да може да бъде
направена преценка дали това твърдение е вероятно основателно и въз основа на него
може да се допусне спиране.
Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на
заповедното производство преценката за неравноправност
може да бъде извършена служебно от съда само ако нищожността се извежда от
текста на самата договорна клауза, без да е необходимо да бъдат събирани
доказателства в подкрепа на релевираните твърдения,
тъй като законовата уредба не предвижда заповедното производство да дублира и
предрешава резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на
ответника ще бъдат предмет на доказване. В рамките на осъществявания от
заповедния съд контрол за редовност на представените документи от външна страна
преценката за наличието на неравноправни клаузи може да се извърши само ако
тази неравноправност е установима
от текста на самия договор. В разглеждания случай при упражняване на служебното
правомощие на съда в текста на договора не се констатират клаузи с очевидно
неравноправен характер, като се има предвид формалния характер на преценката,
която дължи съдът в заповедното производство. От друга страна преценката за
валидност е възпрепятствана и от бланкетния характер
на предприетото оспорване, в което не се съдържа позоваване нито на конкретни
клаузи от договора, които се оспорват като нищожни, нито на фактически твърдения,
които да могат да бъдат субсумирани под някой от
предвидените в чл.143 от ЗЗП фактически състави, представляващи основания за
недействителност, още повече предвид вероятността да е налице индивидуално
договаряне.
Налага се изводът, че оплакванията за наличие на
неравноправни клаузи следва да бъдат разгледани в рамките на висящия исков
процес за дължимост на вземанията, иницииран по реда
на чл.422 от ГПК, както и в преюдициалния спрямо него
спор за нищожност, предмет на гр.д. № 29032/2016 г. на СРС. Наличието на висящо
съдебно производство между страните за установяване на неравноправни клаузи не
е пречка за упражняването на правата на кредитора по договора и допълнителните
споразумения към него, нито е достатъчно само по себе си да служи като основание
за спиране на изпълнението, при липса на представени в производството по чл.420
от ГПК други доказателства за недължимост на
вземането. Във връзка с представеното от жалбоподателите
Решение № 288217/07.12.2017г. по гр.д. № 29032/2016г. на СРС следва да се
отбележи, че същото не е влязло в сила, поради което и съдът не би могъл да го
съобрази при извършване на преценката си дали посочените клаузи са
неравноправни и въз основа на него не могат да се черпят изводи за наличието на
основания за спиране по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което молбата
следва да бъде оставена без уважение.
При така направените изводи настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №3795 от 28.03.2018г. на
ВРС, постановено по ч.гр.д. №17208/2017г. на Варненски районен съд, 26 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: