РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер           1031                  15.03.2019   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пловдив                                                      I брачен състав

На петнадесети март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  16901                                              по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.К. чрез нейната майка и законен представител Е.Д. против Г.К.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Родителите не живеели заедно от р. н. д.. Направили опит д. с. с. з. и отново с. р. п. *** ***г. Ответникът не заплащал издръжка от р. н. д.. Имал добри доходи. Прави се искане да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка от 300лв. от 04.01.18г.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В същият се твърди, че страните н. с. с. и р.. Последното с. с. било от *** до *** ***г. След това бащата виждал детето, давал средства, пазарувал. Заплащал бил 150 лв. месечно. Прави искане да бъде присъден минималния законов размер. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че Д.К. е дете на Е.Д. и Г.К..

Не се спори между страните, а и от показанията на с. Й. Д., б. н. и. п. м. л., се установява, че детето се отглежда от своята майка. С. още разказва, че родителите се разделили е. д. с. р. н. д.. Направили опит да живеят заедно в периода от ***г. до ***-*** *** ***г. После отново се разделили.  Майката била подпомагана от с. при посрещане нуждите на детето. Бащата не закупувал необходимото, дори и след молби за това. Купувало се за б. с. а. м.. Една кутия струвала 30лв. С израстването се включвали р. х. в м.. Около 100лв. на месец стрували п. на Д.. Д. к. била 20 лв. на седмица. Детето ядяло и различни видове пюрета готови и домашно приготвени. Майката получавала минимален доход. Не достигал да задоволи нейните и на детето нуждите. С. заплащала всички сметки. Д. р. с по 2см. н. м.. Купували дрехи. Бащата имал доход около 1400-1500лв. като част от парите получавал за извънреден труд и не всички суми били отразени във фишовете му за заплата. Работел като *** *** *** ***. Имал една среща с детето, за която с. знаела.

От показанията на с. Н. К., б. н. и. п. б. л., се установява, че след р. н. д. р. с. р.. С. се от а. до ю.. Бащата минал на 4 часов работен ден. Имал кредит. Купувал п. и м..

Съдът кредитира показанията на с. съгласно чл.172 от ГПК, като ги счита за достоверни и непротиворечиви.

Относно доходите на родителите се установи, че майката получава около 500лв. месечно. Бащата реализира доход от около 1300 лева.   

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 500,00 лева, от които минимум 150 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето на детето, посрещане на потребностите. Детето е в ниска възраст, което е свързано с разходи за п., с. х., често закупуване на дрехи, поради растежа. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Ето защо и бащата следва да поеме по-голям дял в издръжката на детето, тъй като не участва с непосредствени грижи в израстването на детето. Ответникът е и родителят с по-високи доходи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява издръжка в размер на 300лв., а останалите средства следва да се поемат от майката.

Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Като законодателят поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя и над други задължения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 300 лв. месечно за детето, считано от 26.10.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Относно претендираната издръжка в размер на 300 лв. месечно за минал период от ***г. до завеждане на исковата молба - 26.10.2018г. съдът намира, че искът е частично основателен и следва да се уважи в размера до 150 месечно и за периода от месец юни 2018г. до 26.10.18г. Установи се в хода на производството, че ответникът е живял с детето си от ***г. до ***г. Също така за някои месеци е привеждал издръжка, макар и в размер под законовия минимум. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена в размер от 150 лв. за периода от 06.06.2018г. до 26.10.18г. Съдът приема, че детето е имало нужда от издръжка и в този период, тъй като не се установи съществена промяна в нуждите и разходите по детето в процесния период, предхождащ подаване на исковата молба. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 300 лв., и за времевия период от 04.01.18г. до 05.06.2018г.

Разноските по делото в размер на 600 лв. за а. в. следва да се възложат върху ответника с оглед уважаване на иска. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 432 лв., изчислени върху тригодишните платежи, както и държавна такса от 50 лв. за иска за издръжка за минал период от време.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Г.С.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на ненавършилата пълнолетие Д.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА Г.С.К. ЕГН ********** да заплати на ненавършилата пълнолетие Д.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, за минал период от време, считано от 06.06.2018 г. до завеждане на исковата молба - 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева, както и за времевия период от 04.01.18г. до 05.06.18г.

ОСЪЖДА Г.С.К. ЕГН ********** да заплати на Д.Г.К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Д. ЕГН ********** сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/, представляващи разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Г.С.К. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 482,00 лева /четиристотин осемдесет и два лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.