МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 295 от 12.12.2018
г.
ПО НОХД № 7933/2018 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI
СЪСТАВ
Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за
разглеждане обвинителен акт по бързо производство № ЗМ/06-641/2018 г. по описа
на VI РУ при ОДВР Пловдив, пр. пр. № 10998/2018 г. по описа
на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на Л.А.Б., ЕГН ********** за това,
че на 30 .11.2018 г. в гр. Пловдив е извършил
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият Б.,
като прави предложение на същия да бъде определено наказание при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в размер на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено по чл. 66 от НК за срок от три години, и 3000
лв. глоба. Счита, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК, за което излага подробните си аргументи.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Б., намира,
че от събрания доказателствен материал се установява изложената във
обвинителния акт фактическа обстановка, но пледира извършеното престъпление да
е такова по чл. 354а, ал. 5 НК, доколкото с оглед на установеното количество и
неговата парична равностойност и обществената опасност на престъплението е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на това
счита, че наказанието следва да е „глоба“.
Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние. В
дадената му последна дума моли да му бъде наложено наказание „глоба”.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира
за установено следното.
От
фактическа страна:
Подсъдимият Л.А.Б. с ЕГН ********** е роден на *** г.
в гр. В.. Същият е ****, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, осъждан, с постоянен адрес ***, а местоживеенето му е на адрес *********.
На 30.11.2018 г. в гр. Пловдив подсъдимият Б. посетил
кв. „Столипиново“, от където си закупил наркотични вещества – хероин и
марихуана, за да ги употреби, тъй като самият той бил наркозависим.
На същата дата - 30.11.2018 г., свидетелите Г.С. и Д.Б.
- полицейски служители при VI РУ на ОД на МВР - Пловдив били на работа и
изпълнявал служебните си задължения. Те застьпили наряд за времето от 08:00 ч.
до 20:00 ч. по предварително утвърден график, заедно с колегата им Е.Г.. Като
автопатрул полицейските служители обслужвали територията на VI РУ на ОД на МВР
- Пловдив. Около 17:00 ч. на 30.11.2018 г. св. С., св. Б. и колегата им Г.
патрулирали в гр. Пловдив, по ул. „Храбрец“, в кв. „Столипиново“. Пред № 28
забелязали лице от мъжки пол, чието поведение им се сторило съмнително. Спрели
го и извършили рутинна проверка. Полицейските служители установили
самоличността му, а именно подсъдимият Л.Б.. При проведена беседа с него
относно това дали в себе си държи забранени за притежание вещества или предмети,
подсъдимият признал, че в себе си държи марихуана и хероин, които бил закупил,
от непознато за него лице за лична употреба. Полицейските служители докладвали
в дежурната част на VI РУ на ОД на МВР - Пловдив. Б. бил отведен в сградата на
районното управление, където доброволно предал намиращите се в него наркотични
вещества, а именно - 3 бр. пакетчета с кафяво-зелена тревна маса, завързани от
единия край на възел, и 1 бр. пакетче с кафяво прахообразно вещество, завързано
на възел от единия край. За целта бил съставен протокол за доброволно предаване
от 30.11.2018 г., в който подсъдимият лично записал, че марихуаната и хероина
са лично негови и са за лична употреба, като били закупени от кв. „Столипиново“,
от непознато за него лице от ромски произход, за сумата от 25 лева. Обв. Б. бил
задържан по реда на ЗМВР, за срок от 24 часа, със Заповед peг. № 331/30.11.2018
г. По случая било образувано настоящото досъдебно производство – БП № 641/2018 г.,
по описа на VI РУ на ОД на МВР - Пловдив.
В хода на наказателното производство била назначена и
изготвена химическа експертиза. С протокол № 1892/01.12.2018 г., от експерт при
Сектор БНТЛ при ОД на МВР-Пловдив, по делото било установено следното:
Прахообразното вещество /обект № 1/ представлява хероин,
с нето тегло 0,063 гр. и съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/
56,9 тегловни процента.
Сухата, зелена на цвят, растителна маса /обект № 2/
представлява марихуана с общо нето тегло 0,988 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 8,0 тегловни процента.
Остатъкът от изследваните вещества - 0,034 гр. хероин
и 0,748 гр. марихуана били запечатани в полиетиленов плик, със силиконов печат
„РДВР Пловдив 053“. Същите с писмо от 04.12.2018 г. /л. 30 ДП/ са изпратени в
ЦМУ - София, Отдел „МРР – НОП“.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
марихуаната и хероинът представлява вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата им и са забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство,
стойността на наркотичните вещества, възлиза както следва: 0,063 гр. хероин,
със съдържание на 56,9 тегловни % диацетилморфин, възлиза на стойност 7,56 лв.
при единична цена за грам от 120 лв. и 0,988 гр. марихуана, със съдържание на
8,0 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/, възлиза на стойност 5, 93 лв., при единична
цена за грам 6 лв.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното от подсъдимия Л.Б. самопризнание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство: гласни – разпит на обвиняем на ДП (л. 6), обяснения пред съда (л.
12 НОХД), косвено от показанията на свидетелите Г.С. (л. 16) и Д.Б. (л. 19), писмени
– протокол за доброволно предаване от 30.11.2018 г. (л. 17), изготвените
химически експертизи с протокол № 1892 и протокол № 1890 от експерт при БНТЛ –
ОД на МВР Пловдив (л. 23 и 28), писмо до ЦМУ за изпращане за съхранение на
наркотични вещества (л. 30), веществени доказателства, съдържащи се в бял
неразпечатан плик на л. 29, справка за съдимост на подсъдимия (л. 9-10),
характеристична справка (л. 11), заповед за задържане на лице по ЗМВР (л. 7).
На основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Б. се подкрепят от разпита му
пред орган на досъдебното производство, обясненията дадени добросъвестно пред
съда, протокола за доброволно предаване, експертизите, веществените
доказателства и останалите писмени доказателства, чиято съвкупна достоверност
на носената в тях информация се потвърждава от косвените гласни доказателства –
показанията на полицейските служители С. и Б., лично възприели подсъдимия,
ситуацията, неговите изявления, а относно съставянето на протокол за доброволно
предаване и тези на Б.. С оглед на това съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Л.А.Б. с деянието си е осъществил състава на престъплението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Налице са обективните признаци на състава на
посоченото престъпление, а именно - на 30.11.2018 г. в гр.Пловдив подсъдимият Л.Б.
без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества хероин с
нето тегло 0,063 гр. и съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/
56,9 тегловни процента на стойност 7,56 лв. при единична цена 120 лв. за грам и
марихуана с общо нето тегло 0,988 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 8,0 тегловни процента на стойност 5,93 лв. при
единична цена 6 лв. за грам. Хероинът и марихуаната са включени в Приложение №
1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина. Установява се по безспорен начин, че подсъдимият е държал предметите
на престъплението, доколкото е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху
тях, намирайки се в него самия, и с намерение да ги ползва лично.
По делото не са събрани доказателства, а не са и
изложени твърдения от подсъдимия да е имал надлежно разрешително за
упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Б. е съзнавал
общественоопасния му характер, изразяващ се в държането на забранени от закона
вещества с психотропен ефект, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, осъществени в самото държане, и е искал те да настъпят. Той е знаел,
че не е притежавал съответните документи за държането на наркотични вещества.
По въведеното от защитата възражение, че извършеното
от подсъдимия Б. деяние следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3,
т. 1 от НК, а именно като „маловажен случай“, съдът счита, че извършеното
престъпление не отговаря на изискванията на същата разпоредба.
Кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата
на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
От това следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Така ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното и на дееца и то всичко това след сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид, при положение че обществената
опасност в конкретния казус се окаже по-ниска.
В случая се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба. Количеството и стойността на предмета на
деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая.
Става дума за марихуана с нето тегло 0,988 гр. на стойност 5,93 лв. и хероин с
нето тегло 0,063 гр. на стойност 7,56 лв. всичко на обща стойност от 13,49 лв.
Следователно става дума за много малко количество дори и в съвкупната стойност
и тежест на притежаваните наркотични вещества. Не без значение обаче остава
видът на притежаваното, а именно два различни вида високорискови наркотични
вещества, едното от които представлява хероин. Следва да се отчете още че
намереното количество марихуана у подсъдимия не е било в едно единствено
пакетче, а е било разпределено на три места, наречени по жаргон от самия него
„три петички“. От друга страна той е закупил и представена му като „една
десетка“ хероин, което следвало да се равнява на 1/10 от грама, но по-късно е
установил, че е действителност е почти на половина по-малко. Може да се направи
извод, че това не е била еднократна доза, а е могло и е било предназначено да
бъде употребено на няколко пъти.
Данните за личността на дееца несъмнено също имат
отношение към преценката дали случаят е маловажен. В случая не са налице такива
положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца. Л.Б. макар
да не търпи последиците на осъждан, доколкото от справката му за съдимост е
реабилитиран по право за първото си осъждане, а за второто, с което е изчерпва
и записванията в справката, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание, то не може да не се отчете, че е с
обременено съдебно минало, и двете предходни отбелязвания в справката касаят
престъпление по чл. 354а от НК, а последното наказателно производство срещу
него е приключило с влязъл в сила акт на 19.10.2018 г., т.е. малко повече от
месец преди да извърши и деянието по настоящото дело.
Прави впечатление и обстоятелството, че видно от
справката за съдимост се установява, че предходен съдебен състав веднъж вече е
проявил снизходителност спрямо подсъдимия, доколкото с решение №
1689/03.10.2018 г. на ПРС по НОХД № 5715/2018 г., същият е бил признат за
виновен именно на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т.1 НК, каквото именно
се иска и от защитата по настоящото дело.
Изложеното разкрива типичните прояви на престъпление
от този вид – чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а не маловажен случай по ал. 5, тъй
като не се различава от обикновените случаи на наркозависими, които изпитват
необходимост да удовлетворят своето желание, и придобиват и държат наркотични
вещества.
От друга страна обществената опасност на дееца и
другите обстоятелства около престъплението сочат, че той се характеризира не
просто като обичайния субект на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, но като
лице с трайна нагласа да не се съобразява и впечатлява от упражнената държавна
репресия.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани
с деянието и личността на осъдения, следователно не може да обоснове извод за
значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на
конкретния деец.
По
индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и
приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.
В тази връзка съдът индивидуализира наказанието на
подсъдимия в рамките на санкцията на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, според
правилото на чл. 58а, ал. 1 НК, отчитайки вида и размера на предвидените в нея
наказания – „лишаване от свобода” от една до шест години и „глоба” от две до десет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието
„лишаване от свобода“ съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство признанието от подсъдимия за извършеното деяние и вината му за
това, чието поведение е неизменно от първоначалното действие по досъдебното
производство до приключването му. Взе се предвид и указаното съдействие на
органите на разследването, изразеното искрено съжаление, малкото количество и
стойност на намерените наркотични вещества, трудовата ангажираност на дееца,
критичното му отношение към извършеното.
Същевременно съдът отчете и факта, че подсъдимият Б. е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и че е с обременено съдебно минало все за престъпления по чл.
354а от НК, видно от приложената по делото справка за съдимост. Съобрази и обстоятелството,
че е установил трайни криминогенни навици, свързани с държането на наркотични
вещества, както и че е наркозависим, който не проявява воля за окончателно
прекъсване с вредоносните си навици, видно от своите обяснения. Заявеното, че в
момента подсъдимият също е започнал метадонова програма, не може да се отчете
за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не отразява качествена
личностна характеристика на подсъдимия.
Поради това, като се съобразиха целите на наказанието
по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, чийто размер на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр.
чл. 54, ал. 1 НК бъде намален с една трета и да се наложи наказание в размер на
една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Така определеното наказание се прие при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите, а определеното
преди редукцията наказание се ориентира към минимума на предвиденото в
Особената част от НК и в малка степен над него, но не и самият минимум,
доколкото все пак са налице отегчаващи обстоятелства.
Доколкото съдът е наложил наказание „лишаване от
свобода“ до три години, а именно една година и четири месеца, лицето не е търпи
последиците на реализирана наказателна отговорност, като не се счита на
осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, и за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да
изтърпява наказанието си, тъй като в негов личен интерес и в интерес на
обществото е да продължи и завърши успешно лечението си от наркотична
зависимост и да полага труда си, то съдът намира, че са налице условията на чл.
66, ал. 1 от НК и подсъдимият Б. следва да бъде освободен от изтърпяване на
наложеното наказание, като същото бъде отложено за срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата. Съдът счита, че подсъдимият е реабилитиран по
право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК по отношение на одобреното от съда
споразумение № 41/09.03.2015 г. по НОХД № 5344/2014 г. на СГС в сила от същата
дата, тъй като в изпитателния срок не е извършил друго престъпление, а такова е
извършено след това, а именно 27.08.2018 г. Отделно от това с решение №
1689/03.10.2018 г. на ПРС по НОХД № 5715/2018 г., същият е бил признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК беше
постановено от определеното наказание лишаване от свобода за една година да
бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР на 30.11.2018
г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат
направените по делото разноски в размер на 94 лв. за изготвянето на химическа
експертиза, които да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Пловдив.
Веществените доказателства – празни опаковки,
съдържащи се в бял хартиен плик, приложение на л. 29 от досъдебното
производство беше постановено след влизане в сила на присъдата да се унищожат
като вещи без стойност.
По делото са приобщени с Протокол за
доброволно предаване от 30.11.2018 г. като веществени доказателства един брой
запечатан плик, съдържащ остатък, със силиконов печат „РДВР Пловдив 053“,
съдържащ остатък от изследването на наркотични вещества, предадени в ЦМУ, отдел
„МРР-НОП“ за съхранение.
Л.А.Б. е признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК. Цитираното по-горе
количество количеството наркотични вещества 0,063 гр. хероин и 0,988 гр. марихуана,
а след изследването 0,034 гр. хероин и 0,748 гр. марихуана се явяват предмет на
извършеното престъпление, поради което на основание чл. 53, ал. 2, б. „А”, вр.
чл. 354а, ал. 6 от НК следва да се отнемат в полза на държавата с цел тяхното
унищожаване, в който смисъл е и постановената присъда.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.