РЕШЕНИЕ
№ 41
Велико
Търново, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
8/2020г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното по фактите и правото:
Производство по реда на чл.145 - 178
от АПК, във връзка с чл. 73, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано по жалба вх. №
20/06.01.2020г. в АСВТ, подадена от името на Община Велико Търново, действаща
чрез упълномощения процесуален представител.
Оспорва се Решение № РД-02-14-1296/
11.12.2019 г. на директор на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на националния орган по
смисъла на § 2, т. 2.1., част „Национален орган“, т. 1 от Меморандума за
изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата
за териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020(обн.
ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила за Република България от 28.03.2016 г.),
ратифициран със закон (обн. ДВ бр. 16 от 26.02.2016 година).
С оспореното решение, на основание
чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, вр. с § 5, т. 4 от ДР към същия
закон, е определена финансова корекция в
размер на 2 676,00 лв. с ДДС, представляваща разликата между действително
платената цена по Договор с предмет „доставка и гаранционно обслужване на нови
компютърни конфигурации, принтери и компоненти за нуждите на структурите на
Община Велико търново“, сключен с „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ООД и цената предвидена в
офертата на изпълнителя.
Жалбоподателят счита, че Решението на националния орган/НО/ е материално
незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Твърди, че не са налице основания за
налагане на финансова корекция/ФК/. Неправилно се приема, че възложителят има
право да поръчва само конфигурациите, посочени в ценовото предложение.
Посоченият там лаптоп с тези характеристики представлява минималните параметри,
които възложителят ще приеме като най-евтин вариант. НО няма констатирана
нередност по критериите за оценка. Видно е от пълната ценова листа на
доставчика, че е закупена конфигурация с по-добри характеристики на по-ниска
цена, която е в рамките на бюджета на проекта. Настоява, че е напълно законно
да поръчва от тази ценова листа и да се извърши такава замяна. НО неправилно
тълкувал чл.20 от ДОП. Възложителят има право да купува всякакви конфигурации
от избрания по правилата на ЗОП изпълнител.
По тези съображения жалбоподателят иска от съда
да отмени решението на НО. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт,
който пледира за основателност на жалбата по подробни съображения, изложени в същата.
Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът- директорът на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на Националния орган на Програмата за
териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020/Програмата/,
действащ чрез упълномощения процесуален представител, счита жалбата за
неоснователна. Настоява, че обжалваното Решение на НО на Програмата е
законосъобразно и не страда от пороците, изтъкнати в жалбата. Излага подробни
доводи в депозирано писмено становище преди заседанието/вж. л.26 и сл./.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно
установения размер.
При проверка редовността и
допустимостта на оспорването съдът констатира, че жалбата отговаря на
формалните изисквания за реквизити. Депозирана е в преклузивния срок. За
постановеното Решение е връчено съобщение чрез среда за електронен обмен на съобщения/СЕОС/
на 11.12.2019г. Жалбата е депозирана на 20.12.2019г. според вх. номер в МРРБ.
Предвид това е редовна и допустима. Съгласно нормата на чл.133, ал.1 от АПК,
доколкото адресат на акта е Община Велико Търново, то АСВТ е родово и местно
компетентния съд по конкретния спор.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена като на ответника е указано, че следва да установи пред съда
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, че е
налице сочената нередност, както и фактическите и правни основанията за
налагането на финансова корекция върху допустимите разходи по визирания в
мотивите Договор за възлагане обществена поръчка, а ФК е правилно определена по
основание и размер.
Делото е основано изключително на
писмени доказателства, представени с административната преписка. Същите не са
оспорени. В хода на съдебното следствие не са ангажирани нови доказателствени
средства. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между
страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На практика
страните не спорят по установинет факти, а по тяхната правна интерпретация.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и обсъди съвкупно представените
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
1.Община Велико Търново е бенефициер
по сключен Административен договор с Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния/в качеството
му на УО на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020 – Договор за
субсидия от ЕФРР № 99756/03.09.2018г. Целта е предоставяне на Община Велико
Търново на безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР за проект ROBG-576 „Изкуство и култура
- общи трансгранични активи в подкрепа на устойчивото развитие на
туризма“.
2.Договорът касае предоставяне от УО
на Община Велико Търново на безвъзмездно финансиране по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния – България“ 2014-2020, чрез ЕФРР като общата стойност на бюджета на
проекта е 1 487 271,41 евро, от които в бюджета на Общината като
партньор 749 956,57 евро. От тях 85% са чрез ЕФРР – 637 463,08 евро и
13% НФ – 97 486,86евро и 2% собствения принос на общината – 15 006,63
евро. Съгласно актуалната редакция на чл.1, ал.2, изр. последно от ЗУСЕСИФ
средствата от националното финансиране се считат за средства от ЕСИФ.
3.Въз основа на този договор, в
изпълнение на дейностите по проекта, Община Велико Търново е стартирала процедура по
ЗОП, пряко договаряне по чл.182, ал.1, т.2 от ЗОП, с Решение №
РД24-41/09.05.2018г. за обществена
поръчка с предмет: "Доставка по заявка и гаранционно поддържане на нови
компютърни конфигурации, принтери и компоненти за нуждите на Община Велико
Търново “.
4.Вследствие на проведената процедура
за възлагане на обществена поръчка по ЗОП Община Велико Търново е сключила Договор/без
№/ от 21.05.2018г., с изпълнител „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ООД - град Велико Търново,
с ЕИК ********* с предмет извършване на доставка и гаранционно поддържане на нови компютърни
конфигурации, принтери и компоненти за нуждите на Община Велико Търново по предварителна заявка и по единични цени, съгласно ценовата оферта на
изпълнителя, неразделна част от този договор, т.е рамков договор. В периода
14.09.2018г.-13.12.2018г. по този ДОП са отчетени само разходи за закупуване на
два преносими компютъра на обща стойност 4 680,00лв. с ДДС.
5. Извършен е последващ контрол за
спазване на правилата на ЗОП при обявяване, провеждане на поръчката и сключване
на договора с възложителя по конкретния проект. Констатациите от извършената документална проверка са отразени
в Контролен лист от 08.02.2019г. за първо ниво на контрол. Формулирани са три
забележки, вклч. тази по т.3.1. относно неправомерното изменение на ДОП.
Констатирано е несъответствие между цената, посочена в ценовото
предложение на изпълнителя и цената на доставеното ИТ оборудване. В ценовото
предложение на изпълнителя е предложена доставка на преносими компютри с
предварително инсталирана операционна система/по т.10.4 от техническата
спецификация/ на единична цена от 835,00лв. без ДДС или 1 002,00лв. с ДДС.
От Възлагателното писмо с № 5300-17530-215/13.11.2018г. и Приемо-предавателен
протокол от 19.11.2018г. е видно, че изпълнителят е доставил два броя преносими компютри с предварително инсталирана ОС на
единична цена от съответно 1 950,00лв. без ДДС и 2 340,00лв. с ДДС. Прието
е, че с това си действие възложителят е нарушил принципа на добро финансово
управление и в частност този на ефикасността, като е поръчал по-скъп продукт
отколкото в Техн. Спецификация, макар да разполага с достатъчен финансов ресурс
по бюджета на проекта. Прието е наличието на три броя нарушения на ЗОП с
финансов ефект, в т.ч. процесното изменение на договора в нарушение на чл.116,
ал.1,т.1 от ЗОП.
6. Във връзка с горното до НО на
Програмата е подадено Уведомление за нередност/изх. № Н-168-ПНК/11.02.2019г./, свързано
с горецитирания ДБФП. Сигналът е регистриран при НО под № 99-00-3-44/13.02.2019г.
в МРРБ.
7. За така констатираните нарушения
и изводи, НО на Програмата е уведомил Община Велико Търново. Последната е
депозира възражения срещу отчета от първониво на контрол/ПНК/ с вх. №
91-00-3-56/26.02.2019г., поради неверифицирани разходи.
8. На основание чл.73, ал.2 от
ЗУСЕСИФ с писмо изх. №
99-00-3-44//1/04.04.2019г. Националният орган е дал възможност на Общината да
възрази срещу констатациите. Писмото е връчено по пощата с ОР на 11.04.2019г. В
посочения срок не са постъпили възражения по основанията и размера наФК, нито
са представени допълнителни доказателсва. Поради настъпили законодателни промени
и извършена от НО преквалификация нанарушението е изпратено писмо изх. №
99-00-3-44/2/15.08.2019г., с което е дадена нова възможност на Общината да
депозира възражение. Такова е постъпило с вх. № 99-00-3-44/3/27.08.2019г.
Отново е направена преквалификация на нарушението от правна страна и е дадена
за трит път възможност за отговор на общината с изх. №
99-00-3-44/4/08.10.2019г. Според данните от СЕОС е получено на 09.10.2019г. В
срок е постъпило Възражение с вх. № 99-00-3-44/5/23.10.2019г.,
което е разгледано по същество от НО.
9. НО на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A
Румъния – България“ 2014-2020 приел за неоснователно възражението на
бенефициера и постановил акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСЕФ – оспореното пред
настоящия съд Решение № РД-02-14-1296/11.12.2019г., с което е установено
извършено нарушение с финансов ефект, което е квалифицирано като нередност и е
определена финансова корекция на
бенефициера в размер на 2 676,00лв. с
ДДС, представляваща разликата между действително платаната цена по Договор за обществена
поръчка от 21.05.2018г., с изпълнител „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ООД и цената, предвидена
в офертата на изпълнителя. Решението е връчено с придружително писмо изх. №
99-00-3-44/7/11.12.2019г., регистрирано в СЕОС на същата дата.
По жалба срещу така постановеното
Решение на НО на Програмата в процедура по чл.73 от ЗУСЕСИФ е образувано настоящото производство.
Относно фактическите и правни
основания на акта на администрацията съдът установи следното:
НО приел за установено да е извършено
от бенефициера в качеството му на възложител на посочената обществена поръчка едно
от нарушенията, от посочените три в
Уведомлението за нередност, а именно доставяне на оборудване на цени по-високи от оферираните.
Заключил, че това е нарушение на принципа на добро финансово управление. Подвел нарушението
под нормите на чл.30 и чл.102 от Регламент/ЕС ЕВРАТОМ/ №966/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно финансовите правила,
приложими за общия бюджет, във връзка с чл.4, § 8 от Регламент № 1303/2013. В
тази връзка като преценил, че нарушението има финансов ефект върху бюджета на
ЕС, установил нередност, която
класифицирал по т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/Наредбата за посочване на нередности/, приета с ПМС№27 от 28.03.2017г.,
а именно: нарушаване на принципите по чл.4, §8, чл.7 и 8 от Регламент /ЕС/
№1303/2013.
Според фактическите констатации в
оспореното Решение нарушението се изразява в следното:
Констатирано е несъответствие между
цената, посочена в ценовото предложение на изпълнителя и и цената, на която е
заплатено доставеното оборудване. Завишението в цената е сторено в нарушение на
чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, т.к. в ДОП няма клаузи за подобно изменение на
техническото и ценовото предложение на изплънителя.
В обобщение от фактическа страна съдът заключи,
че страните нямат спор по фактите, които са установени с годни, относими и
неоспорени писмени доказателства. Спорът касае правилното приложение на
материалния закон във връзка с квалификацията на нередността и извършването на
финансовата корекция.
При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
1.В случая служебно дължимата
проверка установи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 73, ал. 1
ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
случая Решението за ФК е издадено от оправомощено лице в рамките на делегираната
му компетентност, съгласно т.I.1.”б” от
Заповед № РД-02-14-191/26.02.2019г. на министъра на МРРБ
На основание § 5 от ДР на ЗУСЕСИФ,
законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за европейско
териториално сътрудничество, доколкото друго не е предвидено в приложимото за
тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори,
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България. В това число
според т.4 на §5 от ДР на с.з. и по
отношение на категориите нередности и минималните и максималните стойности на
процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2 от
същия.
Институционалната рамка на органите
за управление и контрол по Програмата е регламентирана в Меморандума за
изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата
за териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020(обн.
ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила за Република България от 28.03.2016 г.),
ратифициран със закон (обн. ДВ бр. 16 от 26.02.2016 година). Меморандума за изпълнение, съгласно чл. 5, ал.
4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната, с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му
противоречат.
Правомощията на Националния орган по
отношение на предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности, са
дефинирани в § 2, т. 2. 1, част "Национален орган", т. 3, б.
"ж" и б. "к" от Меморандума за изпълнение. МРРБ в качеството
на Национален орган по Програмата гарантира съответствието на обществените
поръчки с българското национално законодателство и отговаря за предотвратяване,
откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Република България. На
основание § 2, т. 2. 3, б. "А", т. 1 от същия меморандум всяка страна
членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от
бенефициерите, разположени на нейна територия. Бидейки НО по Програмата същият
изпълнява функциите на УО с координираща роля за България , съгласно т.1 от раздела
„национален орган” на §2 от Меморандума за изпълнение. Националният орган е
компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициер по Програмата
/така Решение № 10651 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3777/2017 г./.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата за посочване на нередности, същата се прилага и по отношение на
Програмата за териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020.
На основание чл. 2, т. 2 от
Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално
сътрудничество (т. е. и настоящата програма) е отговорен за процедурите, регламентирани
в Наредбата.
С Решение № 156 на Министерски съвет
от 21.03.2014г. за национален орган по процесната Програмата за ТГС с Румъния е
определена Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на
МРРБ.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия
към момента на определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ
(ДВ. бр. 68 от 22 Август 2017 г.), дирекция "УТС" изпълнява функциите
на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните
граници на ЕС 2014 - 2020 (между Румъния и България и Гърция и България).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по
този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в
тези случаи определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I,
т. 1, б. "б" и т.3 от Заповед
№ РД-02-14-191/26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, директорът на
дирекция "УТС" е оправомощен да ръководи и организира дейността на
Националния орган по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020,
включително да издава административни актове по ЗУСЕСИФ.
2. Решение № РД-02-14-1296/11.12.2019
г. на ръководителя на НО на Програмата не страда от пороци, относно форма (реквизити и мотиви на акта).
Решението е издадено в задължителната по закон писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа
фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено съмнение за нередност
с вх. № 99-00-3-44/13.02.2019г. Община Велико Търново е била уведомена за
констатираната нередност. С решението си, НО
реално приключва сигнала за нередност, като извършва финансова корекция
на общината. Правните основания в оспорения акт за определяне на ФК са чл.30 и
чл.102 от Регламент №966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет, във връзка с чл.4, § 8 от Регламент № 1303/2013, а нередността е
отнесена към т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на
нередности - нарушаване на принципите по
чл.4, §8, чл.7 и 8 от Регламент /ЕС/ №1303/2013. Подробно в решението на
ответника са изложени констатираните факти от процедурата по възлагане на
поръчката, както и конкретните обстоятелства, които са приети като нередности.
3. Законодателят е регламентирал
специални правила за процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция. Такъв срок е бил осигурен на бенефициера неколкократно/вж. т.8 от
настоящото в раздела по фактите/. Последният е депозирал възражения, които са
обсъдени от НО, но са приети за неоснователни. Доколкото на получателя на
помощта е дадена възможност да изрази становище и представи доказателства във
връзка с установените нарушения, съдът не установи да е нарушено правото на
защита на същия. Решението за определяне на финансова корекция не е издадено в
срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, но съдържа от формална страна мотиви, в
които са обсъдени възраженията на бенефициента. В този ред на мисли и във вр. с
гореустановеното, съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е основание за отмяна на оспорения акт.
4. При преценка на съответствието на
оспорения в настоящото производство административен акт с материалния закон, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 2, т. 36 на Регламент №
1303/2013, нередност е всяко нарушение
на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В сила от
21.12.2013г., съгласно чл.154 от същия. Разпоредбата е действащо право при
издаване на оспорения пред съда ИАА за определяне на ФК, при сключване на ДБФП
и при сключване и изпълнение на Договора за ОП.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и
инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно
посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че
всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагането, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
С оглед на тази правна регламентация
на първо място органът трябва да докаже наличието на нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото
прилагане. В случая органът твърди, че е налице нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, свързано с действия на бенефициера, което има за последица
нанасяне вреда на бюджета на ЕС, т.е. на средствата от ЕСИФ, както предвижда
чл.70, ал.т.10/предишна т.9/ от
ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ
нередностите по ал. 1, т. 9 на нормата се посочват в акт на Министерския съвет.Актът,
който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ, е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от
28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г.,
изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (наричана за краткост
по-долу само Наредбата за посочване на нередности).
Точка 2 на Приложение № 2 към чл. 2,
ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности е основанието за констатираната
нередност, посочено от АО. Това основание по визираната Наредба определя като
нередност нарушаване на принципите по чл.4, §8, чл.7 и чл.8 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013. В случая се твърди нарушение на чл.4, §8 от Регламент №1303/2013, с
който се въвежда задължение за спазване принципите на добро финансово
управление. За този вид нередност Наредбата предвижда налагане на финансова
корекция в размер 100%, като корекцията може да бъде намалена на 25 на сто или
на 10 на сто – в зависимост от тежестта на нарушението.
Спорът по настоящото дело на
практика се свежда само до това налице ли е соченото от НО нарушение на правото
на ЕС и оттам – правилно ли е наложена финансовата корекция. Административният
орган в оспореното Решение е посочил, че констатираните факти съставляват
нарушение на разпоредба на Европейското право – чл.30 и чл.102 от Регламент/ЕС,
ЕВРАТОМ/ №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет, във връзка с чл.4, § 8
от Регламент № 1303/2013.
Действащо право по отношение бюджета
на ЕС при сключване на Договора за ОП е бил Регламент/ЕС, ЕВРАТОМ/ №966/2012. Съгласно
чл.281, §1 от Регламент 2018/1046, Регламент №966/2012г. се отменя, считано от
02.08.2018г. Но съгласно чл.279, § 3 от Регламент 2018/1046, Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Делегиран
регламент (ЕС) № 1268/2012 продължават да
се прилагат по отношение на правните задължения, поети преди влизането в
сила на настоящия регламент, какъвто е настоящия случай.
Член 30 от Регламент/ЕС, ЕВРАТОМ/
№966/2012 въвежда изискването да се спазват принципите на икономичност,
ефикасност иефективност при разходване на средства от ЕСИФ от бюджета на ЕС.
Към този финансов регламент препраща нормата на чл.4, §8 от регламент №1303/2013.
Член 102, §1 от Регламент №966/2012, който е озаглавен „Принципи, приложими за
обществените поръчки“, има следното съдържание: Всички обществени поръчки,
финансирани изцяло или частично от бюджета, са в съответствие с принципите на
прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация.
Като прецени фактите по делото и
приложимия по време материален закон, съдът прие, че в случая правилно административният орган, с
оглед верните констатации, е достигнал до извод за извършени нарушения на правото на Европейския съюз, в частност
визираните норми на чл. 30 и чл.102 от Регламент №966/2012/отм./.
Съгласно ценовото предложение,
неразделна част от договора за доставка, изпълнителят е приел да достави
преносими компютри с предварително инсталирана операционна система (по т. 10.4
от техническата спецификация) на единична цена от 835,00 лв. без ДДС или
1002,00 лв. с ДДС. С възлагателно писмо № 5300-17530- 215/13.11.2018 г. и
Приемо-предавателен протокол от 19.11.2018 г., изпълнителят е доставил два броя
преносими компютри с предварително инсталирана операционна система, на единична
цена съответно от 1950,00 лв. без ДДС или 2340,00 лв. с ДДС. Не са представени
доказателства, които да обуславят
специфични нужди и необходимостта от замяна на един компютър с друг на значително по-висока от обявената в ценовото
предложение цена. С това е извършен необосновано висок
разход, което е проява на нарушение на
принципа на добро финансово управление, в частност принципа на икономичност
- чл.30, §2, ал.1 от Регламент № 966/2012.
Принципът на икономичност изисква
ресурсите използвани за осъществяване на определени дейности да са в подходящо
количество, качество и при най-добра цена. В случая заявяването на компютри,
които не са включени в техническата спецификация, и то на по-висока цена, която
не е определена при условията на прозрачност и публичност, не може да бъде
определена като най-добрата цена. Не е ясно защо възложителят е приел, че за
изпълнение на дейностите по поръчката ще му е необходимо оборудване, различно
от включеното в техническото предложение, при това на по- високи цени.
Техническата спецификация съдържа
минимално изискуемите характеристики на техниката, предмет на доставката и може
да бъде надграждана от участника чрез предлагане на по-добри параметри, но на
същите цени. Това обаче е различно от замяната на един артикул с друг, компютър
с различни характеристики и то на по-висока цена.
Нарушен е и принципът на ефикасност
при разходване ан средствата от ЕСИФ. Той се отнася до най-доброто съотношение
между използвани ресурси и постигнати
резултати. В случая възложителят е могъл със значително по-малък ресурс да
закупи компютри съгласно техническата спецификация. Действително заявеното оборудване не надхвърля заложения бюджет, но това не
е основание да не се налага корекция. Одобреният бюджет е индикативен и
представлява максимално допустимите разходи по проекта. Определянето на
максимален бюджет по проекта не означава, че е задължително разходването на
всички средства от него, без да е налице обоснована нужда от това. Заложената
сума трябва да бъде разходвана при спазване на принципа за добро финансово
управление и при осигуряване на максимална конкуренция и прозрачност.
Съгласно чл. 20 от сключения с
изпълнителя ДОП, при невъзможност за доставка на първоначално оферирани
артикули, изпълнителят е длъжен да подмени същите с такива, с аналогични или
по-добри параметри, технически съвместими с наличното оборудване и на цени,
равни или по-ниски от оферираните. Никъде
в документацията по изпълнение на договора не се твърди, че оферираното
оборудване не се произвежда или е остаряло, нито се сочат обективни пречки за
доставката му, т.е. оферираната техника все още се е предлагала на пазара. При
тези обстоятелства възложителят е нарушил принципа на доброто финансово
управление, в частност принципа на ефикасност, като е поръчал доставка на
по-скъп продукт, пренебрегвайки параметрите, заложени в съставената от него
техническа спецификация.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 1
от ЗОП изисква промените да са предвидени в документацията за обществената
поръчка и в договора. Съобразно цитираната по-горе клауза на чл. 20 от ДОП,
изпълнителят може да достави оборудване с аналогични или по-добри параметри, но
на цени, равни или по-ниски от оферираните. Доставеното от изпълнителя
оборудване е на цени по-високи от оферираните, поради което разпоредбата на чл.
116, ал. 1 , т. 1 от ЗОП е неприложима в случая, тъй като подобна възможност за
завишаване на цените не е предвидена нито в документацията за участие в
поръчката, нито в самия договор. В тази хипотеза е налице нарушение на клауза
на договора.
Доставянето на оборудване с
параметри, различни от оферираните не е обусловено от настъпването на непредвидени
обстоятелства. В такъв случай неспазването на реда за изменение на договора е в
нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Настъпването на непредвидени
обстоятелства не е нито обосновано, нито доказано от възложителя.
В заключение доставеното оборудване на цени, по-високи от оферираните несъмнено е нарушение на принципите на добро финансово управление.
По изложените мотиви, при наличните
доказателства съдът прие за осъществени сочените от АО нарушения на правото на
ЕС. Същите са съществени и имат отрицателен финансов ефект за бюджета на Съюза,
т.к. в него се отчитат неоправдани разходи. В този ред на мисли, съдът сподели
правния извод на НО, че е осъществен фактическия състав на нередност, съгласно
легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на
Регламент № 1303/2013. Нарушението е съставомерно, защото произтича от
действието на бенефициера – възложител на ОП. Нарушени са конкретни нормативна
разпоредби на Европейското право. Нарушението има финансово отражение – платена
е цена за оборудването с 2 676,00лв. по-висока от оферираната.
Следва да се посочи, че самият
законодател, приемайки Наредба за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции презюмира наличие на реална или
хипотетична вреда за средствата от ЕСИФ. Отново нормативен акт, цитираната вече
Наредба в чл.2, ал.3, определя, че за нарушение като настоящото квалифицирано
по чл.70, ал.1, т.10/пред. Т.9/ от ЗУСЕСИФ се прилага диференциалния метод. Съгласно чл.4 от Наредбата за посочване ан
нередности, при този случай, размерът ан ФК трябва да е равен на реално
установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства –
допустими разходи. Органът е изложил мотиви как е определил размера на вредата,
като разликата между действително
платената цена по ДОП/4 680,00лв. с ДДС/ и цената, предвидена в офертата ан
изпълнителя/2 004,00лв. с ДДС/, а именно: 2 676,00лв.
В случая съдът приема, че е доказан фактическия
състав на нередност, а същата е квалифицирана правилно от правна страна по
чл.70, ал.1, предишна т.9 от ЗУСЕСИФ, във вр. с т.2 по Приложение № 2 към чл.2,
ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности.
Относно основата и размера на ФК,
съдът установи, че са правилно определени. НО е изложил мотиви, че предвид
механизма на нарушението може да се
определи точно размера на средствата, които са разходвани неправомерно, т.е.
възможно е да се определи размера на причинената вреда, поради което е
използван диференциалния метод,
съответнствие с чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности.
В заключение по изложените мотиви
съдът намери, че е налице нарушение на правото на Европейския съюз, представляващо
нередност, което има отрицателен финансов ефект за бюджета на ЕС, поради
което правилно от НО е определена ФК в посочения
размер при използване на диференциален метод. Този извод определя и решаващия
такъв, че актът за определяне на финансова корекция поради наличие на нередност
е законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от ответната страна. Същите са своевременно заявени и
следва да бъдат определени в размер на 100,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от НЗПП.
При образуване на ннастоящото дело
на 06.01.2020г. е отменена с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., считано от 03.12.2019г.
алинея 7 от чл.27 на ЗУСЕСИФ. Предвид това, по аргумент от противното и на
основание чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ Община велико Търново дължи държавна такса за
производството. Определена съобразно материалния интерес от 2 676,00лв.
същата възлиза на 26,76лева. Доколкото същата не е внесена при образуване ан
делото следва да бъде осъден жалбоподателят да я заплати.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, във вр. с чл.73, ал.4 от
ЗУСЕСИФ, VII-ми административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Община Велико Търново,
срещу Решение №РД-02-14-1296/11.12.2019г. на Националния орган на програмата за
териториално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020,с което
е определена финансова корекция на бенефициера в размер на 2 676,00лв. с
ДДС, представляваща разликата между действително платената цена и тази,
предвидена в офертата на изпълнителя по Договор за обществена поръчка от 21.05.2018г.,
с изпълнител „ВАЛИ КОМПЮТЪРС“ООД - град Велико Търново, с ЕИК ********* за доставка
и гаранционно поддържане на нови компютърни конфигурации, принтери и компоненти
за нуждите на Община Велико Търново по
предварителна заявка и по единични цени,
съгласно ценовата оферта на изпълнителя.
ОСЪЖДАОбщина Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, пл.
"Майка България" № 2, представлявана от кмета на общината да заплати
на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - гр. София сумата
от 100,00лв. (сто лева) разноски по
делото.
ОСЪЖДАОбщина Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, пл.
"Майка България" № 2, представлявана от кмета на общината да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд Велико
Търново държавна такса за
производството в размер на 26,76лв.
(двадесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки).
Решението подлежи обжалване или
протест пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава
чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото, по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: