№ 88
гр. Ловеч, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20254300600168 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 33/14.12.2023 г., постановена по НЧХД № 338/2022 г.,
Ловешкият районен съд е признал подсъдимата А. П. А., с ЕГН **********,
от гр.Ловеч, ***, за виновна в това, че на 24.04.2022 г., около 20:30 часа в
гр.Ловеч, пред жилищен блок на ***, в съучастие като извършител с П. А. П.
и Г. И. П. причинила на А. Д. Д. с ЕГН ********** болка и страдания, без
разстройство на здравето, изразяващи се в кръвонасядания по крайниците -
леви мишница и бедро, дърпане, скубане, поради което и на основание чл.130
ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 НК я е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от
свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години от
влизане на присъдата в сила, както и за това, че по същото време и на същата
място се заканила с престъпление против личността на А. Д. Д., че ще й счупи
краката, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.1 от НК я е
осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен
изпитателен срок.
Признал е подсъдимата А. П. А. за виновна и в това, че по същото време
1
и на същото място казала в присъствието на А. Д. Д.-К. унизителни за честта и
достойнството й думи, наричайки я „курва“, „мърша“ и псувайки я на майка,
поради което и на основание чл.146 ал. 1 от НК, я е осъдил на глоба в размер
на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание по отношение на А. П. А. в размер на 3 /три/ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му за
срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъединил е към така
определеното общо най-тежко наказание изцяло наложената глоба в размер на
1 000 /хиляда/ лева, платими в полза на държавата, по сметка на бюджета на
съдебната власт.
С горецитираната присъда Ловешкият районен съд е признал
подсъдимия
П. А. П., с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ***, за виновен в това, че на
24.04.2022 г., около 20:30 часа в гр.Ловеч, пред жилищен блок на ***, в
съучастие като извършител с А. П. А. и Г. И. П. причинил на А. Д. Д.-К. болка
и страдания, без разстройство па здравето, изразяващи се в кръвонасядания по
крайниците - леви мишница и бедро, дърпане, скубане - престъпление по
чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1
от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да
заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
С горецитираната присъда Ловешкият районен съд е признал
подсъдимата Г. И. П., с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ***, за виновна, в това,
че на 24.04.2022 г., около 20:30 часа в гр.Ловеч, пред жилищен блок на ***, в
съучастие като извършител с А. П. А. и П. А. П. причинила на А. Д. Д.-К.
болка и страдания, без разстройство на здравето, изразяващи се в
кръвонасядания по крайниците - леви мишница и бедро, дърпане, скубане,
поради което и на основание чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като я е
осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и за
виновна в това, че по същото време и на същото място се заканила с
престъпление против личността на А. Д. Д.-К. с ЕГН **********, че ще я
пребие и ще й счупи краката, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
2
чл.144ал.1 от НК я е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, отложено
с три години изпитателен срок.
Признал е подсъдимата Г. И. П. за виновна и в това, че по същото време
и на същото място казала в присъствието на А. Д. Д.-К. унизителни за честта и
достойнството й думи, наричайки я „курва", „мърша" и псувайки я па майка,
поради което и на основание чл.146 ал. 1 от НК, я е осъдил на глоба в размер
на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание по отношение на Г. И. П. в размер на 3 /три/ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението му за
срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъединил е към така
определеното общо най-тежко наказание изцяло наложената глоба в размер на
1 000 /хиляда/ лева, платими в полза на държавата, по сметка на съдебната
власт.
С горецитирания съдебен акт съдът е осъдил подсъдимите А. П. А., П.
А. П. и Ганета И. П. да заплатят солидарно на А. Д. Д.-К. с ЕГН **********
сумата от 1 000 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 24.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Осъдил е А. П. А. да заплати на А. Д. Д.-К. сумата от 1 000 /хиляда/ лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по
чл.144 ал.1 от НК и 1 000 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 24.04.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Осъдил е Г. И. П. да заплати на А. Д. Д.-К. сумата от 1 000 /хиляда/ лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по
чл.144 ал.1 от НК и 1 000 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението почл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 24.04.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Осъдил е подсъдимите А. П. А., П. А. П. и Ганета И. П. да заплатят по
сметка на РС – Ловеч разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
3
подсъдимите А. П. А., П. А. П. и Г. И. П. в предвидения от закона срок.
Развиват се съображения за това, че обжалваният съдебен акт е необоснован,
незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменен.
Считат, че с оглед анализа на доказателствата, съдът е следвало да
приеме, че обвиненията повдигнати им с частната тъжба срещу тях са
останали изцяло недоказани и да ги оправдае. Твърдят, че постановявайки
осъдителната си присъда по всички обвинения, съдът е допуснал нарушение
на закона.
В заключение молят настоящата инстанция да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова,
с която да ги признаете за невиновни в извършване на престъпленията, за
които са били предадени на съд и осъдени.
В съдебно заседание въззивниците П. А. П. и Г. И. П., редовно
призовани, не се явяват, като се представляват от защитника си адв. В. от
ЛАК.
Защитникът адв. В. моли настоящата инстанция да постанови
оправдателна присъда, тъй като видно от всички събрани доказателства,
включително и от видеозаписа, доверителите му не са причинили телесните
повреди на пострадалата. На следващо място акцентира, че е налице
разминаване му диспозитива на постановената присъда и тъжбата, в която е
посочил частния тъжител. Твърди, че по отношение на подзащитния му П. П.,
тъжителката е посочила че П. й е нанесъл „шамар по лицето“, а съдът го е
признал за виновен за „дърпане и скубане“, без изменение на обвинението.
Твърди, че за подзащитната му Г. П. се отнася същото. Счита, че посоченото е
съществено процесуално нарушение и следва присъдата най-малко да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ЛРС на
основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3 от НПК, излага съображения
в тази връзка.
На следващо място счита, че има нарушение по чл.305, ал.3 от НПК, тъй
като са налице противоречия в доказателствените материали, като съдът не е
изложил съображения защо приема едни от тях, а други се отхвърлят. В тази
връзка сочи, че на страница 10 от мотивите, първоинстанционния съд е приел
показанията на свидетелите К. и Б., но липсват мотиви защо не се приемат
обясненията на подсъдимите - няма нито един ред, релевира доводи в тази
насока.
4
На следващо място изтъква, че нормата на чл. 305, ал. 2 от НПК изисква
в мотивната си част на присъдата решаващият състав да посочи установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
съображенията за взетото решение, счита, че такова нещо липсва в присъдата.
Твърди, че реално присъдата е обемна, но в първата си част пресъздава
мотивите на частния тъжител, във втората част пресъздават исканията и
мотивите на подсъдимите и чак след 9-та страница има съждения на съда,
които са изключително кратки. Сочи, че в по-голямата част и последните две
страници е кой за какво го осъжда, т.е. имаме мотиви от една страница.
Счита, че следва да бъдат отхвърлени показанията на свидетелката Б.,
тъй като видно от протокол № 654 от 07.07.22 г. на ЛРС е приобщена като
писмено доказателство преписка № 176200/5307/08.06.2022 г. на РУ-Ловеч.
Видно от преписката, която вече е писмено доказателство по настоящото
производство, е че на свидетелката Б. към онзи момент са били снети
показания, в които последната сочи, че е отишла на място, когато полицията
вече е пристигнала, това са нейните саморъчни показния. Твърди, че тези
показания, независимо, че са събрани извън наказателния процес, се
подкрепят от показанията на свидетеля С., който при разпита си пред съда
казва, че когато отишъл на място тази свидетелката не е присъствала.
На следващо място, твърди, че в мотивите на решаващия съд, без
отговор е останало възражението на защитата за липса на съприкосновение от
Г., П. и А. - това е страница 6 от съдебен протокол № 1087 от 2024 г. на РС-
Ловеч. Сочи, че няма нито дума защо не се приемат тези възражения в
мотивите и откъде се извежда подобен извод.
В заключение моли настоящата инстанция, ако не се приеме, че е налице
основание за оправдаване на доверителите му, присъдата да бъде отменена и
делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Ловеч.
В съдебно заседание въззивничката А. П. А., редовно призована, не се
явява като се представлява от защитника си адв. И. от ЛАК.
Защитникът адв. И. заявява, че поддържа казаното от адв. В. за всички
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Относно
своята доверителка, твърди, че е с тъжбата им е повдигнато обвинение, че е
нанесла удари и шамари по лицето на тъжителката, а в присъдата пише, че са я
скубали и дърпали. Твърди, че колегата му е наблегнал в по-голямата част от
пледоарията си какви телесни повреди са нанесени, а никъде не става ясно в
5
мотивите за останалите престъпления, за които са осъдени, а именно за
заканата и обидата, за които в тази си част на присъдата не разбират от какви
доказателства съдът е извел своите правни изводи, за да ги осъдят по тези две
обвинения.
Счита, че изцяло са кредитирани показанията на пострадалата, на
нейния съпруг и на свидетелката Б., както стана ясно, поне за тях, че
последната не е присъствала там. Твърди, че св. Б. е заявила пред полицаите
процесната вечер, че е дошла по-късно, впоследствие си е сменила
показанията. Сочи, че тези аргументи не са коментирани в мотивите, като за
тях не става ясно защо са осъдени и за тези две престъпления. Изтъква, че от
изгледания от въззивния съд и страните клип, се установява, че доверителката
му е единствената, която има съприкосновение, защото тя първа е извадена от
строя от съпруга на частната тъжителка, с нанесена средна телесна повреда.
Твърди, че А. е най-вече пострадала от този инцидент, с оперативна намеса,
шини, като не е могла да се оправи една година, а в крайна сметка е осъдена,
че набила частната тъжителка, по начина по който е написано в присъдата и я
обиждала, и й се заканвала. Счита, че тези обстоятелства не се доказват от
първоинстанционното разглеждане на делото и са налице сериозни
разминавания в мотивите, по-скоро липсата на такива по отношение на тези
обстоятелства. Заявява, че е съгласен с колегата си, който казва, че са налице
основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
поради което моли настоящият състав да съобрази тези аргументи,
преглеждайки доказателствата по делото, да се съгласи с тях и да върне делото
на първоистанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание въззиваемата А. Д. Д.-К., редовно призована се
явява лично и с повереника си адв. Г. от ЛАК. Излага, че поддържа казаното от
повереника си и желае присъдата да бъде потвърдена.
Повереникът адв. Г. изтъква, че по отношение на диспозитва, за делата
за престъпления от частен характер, в прерогативите на съда е да определи
правната квалификация на деянието, независимо от това каква е посочена
като такава в тъжбата. Заявява, че не вижда ЛРС съд да е излязъл извън
диспозитива на обвинението за престъпление на А. П. по чл.130, ал. 2 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК. Сочи, че в присъдата действително е записано, че
тъжителката е била скубана, което очевидно е станало ясно при гледане на
видеозаписа, като такова обстоятелство не е заявено в тъжбата, но счита, че не
се касае за съществено процесуално нарушение, а настоящата инстанция
може, произнасяйки се по жалбата, да приеме, че няма обвинение за такова
6
обстоятелство и да постанови в тази част оправдателна присъда, но в
останалите части няма как да си затворим очите и да твърдим, че няма
съприкосновение, както се изразява защитата, от страна на А. върху
пострадалата.
На следващо място - обясненията на подсъдимите. Твърди, че и тримата
подсъдими са дали обяснения, районният съд ги е отхвърлил, тъй като се е
позовал на други доказателства по делото, а именно на свидетелските
показания на В.К. и А.Б., както и косвените показания, досежно главния факт,
подлежащ на доказване, от страна на полицейските служители, позовал се е
най-вече и на заключението на съдебно-техническата експертиза във връзка с
предадения от подсъдимите видеоматериал, който е бил предмет на анализ,
както при събиране на доказателствата, така и при постановяване на
присъдата. Счита, че обясненията и на тримата подсъдими са изцяло защитна
тяхна позиция, но не и източник на доказателства.
Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, напротив
в случая първоинстанционният съд е анализирал е доказателствата отделно,
най-вече гласните доказателства, свързани със съдебно-техническата
експертиза и видеоматериала и е извел правен извод, че пръв започва
противоправните действия подсъдимата А. П.. Сочи, че като се погледне
видеозаписа в 20:37:53 часа, тя започва с едно блъскане на кормилото на
велосипеда, другата част на това кормило попада в тялото на частната
тъжителка, от там естествена реакция на съпруга на частната тъжителка -
свидетелят К., е да защити същата и се е опитал да ги разгони. Твърди, че в
същото това време обаче и А. П., държейки и дърпайки косата в следващите
секунди на частната тъжителка, а нейната майка срещу нея, й нанасят удари и
причиняват инкриминираната телесна повреда. Излага, че в един следващ
момент, когато тя се навежда и взима някакъв предмет от земята и го хвърля в
посока на частната тъжителка. Твърди, че от съдебномедицинската експертиза
е установено, че при тези действия от подсъдимите, са причинени и описаните
в тъжбата увреждания, възприети и от съда.
Счита, че не следва да се дискредитират показанията на св. Б., по
изложените от защитата доводи, а именно, тъй като противоречат на
показанията на св. К. – като се твърди, че следва се вземат предвид нейните
саморъчни сведения, написани в полицията в първите мигове след инцидента.
Твърди, че тези сведения не са събрани по реда на НПК, а не може присъда да
се основава на доказателства, които не са събирани по реда на НПК.
Изтъква, че ако подсъдимата А. П. е пострадала, това е станало
вследствие действия на съпруга на частната тъжителка за което е образувано
друго наказателно производство. Счита, че по никакъв начин частната
тъжителка не е могла да се защити, камо ли да причини някакви увреждания
на А. П..
Твърди, че по отношение на останалите осъдителни диспозитиви за
престъпленията по чл. 144 и чл. 146 от НК, съдът се позовава на показанията
на свидетелите Б. и К., за да защити тезата си и да постанови своята
7
осъдителна присъда против подсъдимите.
В заключение предлага да бъде потвърден първоинстанционният
съдебен акт.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, становищата на
страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от въззивната
инстанция и от РС – Ловеч и след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 от НПК, намира за
установено следното :
Въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,
т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви, което води до
отмяна на присъдата. В конкретния случай в обжалвания съдебен акт липсва
отговор на всички възражения и доводи направени от страна на защитата. В
тази връзка по време на съдебната прения в пледоарията си пред РС – Ловеч
(л.166 – л.168 от НЧХД) защитникът адв. К. е релевирала многобройни
възражения досежно авторството на деянията касаещи индивидуалната
деятелност на всеки един от подсъдимите, достоверността на
доказателствените източници и по – конкретно показанията на свидетелите
В.К. и А.Б., съпоставката им с другите гласни доказателства, както и с
изготвената по делото съдебно – техничска експертиза. Всяко едно от
възраженията си защитникът е подкрепил с множество конкретни примери.
Същите касаят приложението на закона с оглед правилното решаване на
въпросите по чл.301 НПК. В мотивите на ЛРС, от които правните
съображения на съда заемат един абзац (л.178), по отношение възраженията
на адв. К., решаващият съд е отбелязал :
„Съдът не споделя възражението на защитата на подсъдимите, че са
налице условията за прилагане на института на реторсията за престъплението
по чл.146 от нк. за да се приложи разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК е
необходимо обиденият да е отвърнал веднага с обида. в случая, освен
твърденията на самите подсъдими, които съдът приема за тяхна защитна
позиция, не се събраха каквито и да било доказателства, тъжителката да е
обиждала А. и П., което се потвърждава и от езика на тялото на тъжителката в
приложния видеозапис по време на целия инцидент - без бурно
жестикулиране, с внимание, насочено предимно към съпруга й и с гръб към
подсъдимите през по-голямата част от времето.“.
Съдът е длъжен да извърши анализ на събрания доказателствен
материал, който да бъде подробен и задълбочен, направен след съпоставяне, а
правната оценката следва да се извърши по начина, съответстващ на
задължението по чл.107, ал.3 НПК, което в конкретния случай не е налице.
Необсъждането на релевираните от защитата възражения и доводи
8
касаещи правилното приложение на закона и съставомерността на
конкретното деяние практически се приравнява на липса на мотиви.
Съгласно Решение № 23/20.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 3038/2011 г., II
н.о. : „Практиката на Европейския съд по правата на човека е константна и
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчна
яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя
пълноценно упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения
ограничава справедливостта в процеса”. В тази връзка е и Решение № 32/09.
02.2010 г. на ВКС по н.д. № 682/09 год. III н.о. .
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че в
конкретния случай първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на
подсъдимите, визирано по-горе. Допуснатото нарушение е отстранимо,
същото не дава възможност на въззивната инстанция да извърши проверка и
да обоснове своето решение относно правилността на вътрешното убеждение
при решаване на въпросите за вината и да отговори на направените пред нас
възражения. Присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС – Ловеч, с оглед отстраняване на
допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение. При новото
разглеждане на делото следва да се съобразят всички доводи и аргументи на
страните за процесуални нарушения и по приложение на закона с оглед
правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, а именно, че
същото се връща за ново разглеждане от друг състав на РС – Ловеч, въпросът
за сторените до момента разноски ще следва да се реши при новото
разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 33/14.12.2023 г., постановена по НЧХД №
338/2022 г., от Ловешкия районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия
районен съд, при което да се отстранят допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните в
9
процеса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10