РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103211 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на **** е сключен договор за издаване на
кредитна карта, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит от 2405лв. по кредитна карта „****, който кредит
картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл.5 и чл.6 от ОУ на договора.
Сочи се, че картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил/потребил като
стойност от картата, като картоиздателят изпраща всеки месец до картодържателя месечно
извлечение, което отразява всички операции с картата. Излагат се твърдения, че
претендираната в настоящото производство главница в размер на 2396,19лв. е формирана
като сума от всички усвоявания, които картодържателя е правил, като от тях са приспаднати
направените от длъжника плащания. Ищецът заявява, че претендираната сума в размер на
180,37лв., представлява такси за периода 17.10.2017г.-13.01.2020г., на основание чл.11 от
ОУ и Тарифата за таксите и комисионните, които „*****прилага по извършване на услуги
на клиенти физически лица. На следващо място се сочи, че картодържателят не е изплатил
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения и ищецът
упражнил правото си да прекрати договора, поради неплащане на две последователни
месечни извлечения от 04.01.2019г. и 04.02.2019г., обявил кредита за изцяло предсрочно
изискуем, с нотариална покана, връчена на длъжника на основание чл.47 ал.5 от ГПК на
11.06.2020г. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
1
частно гр.дело 2075/2021г по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК и след дадени от съда указания, ищецът е предявил настоящите положителни
установителни искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2 396,19лв.-главница по договор за издаване на кредитна карта от 27.05.2006г.,
сумата 461,38лв.-възнаградителна лихва за периода 04.01.2019г.-11.06.2020г., сумата
223,19лв.-мораторна лихва за периода 04.01.2019г.- 12.03.2020г., сумата 180,37лв.-такси за
периода 17.10.2017г.-13.01.2020г., сумата 108лв.- обезщетение за уведомяване за периода
02.03.2020г.-24.06.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане, ******. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание на 17.02.2022г. ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
В молба от 11.02.2022г. пълномощникът на ищеца ****** е направил искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д. Г. ИВ., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени
предявените искове, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 2 396,19 лв.- представляваща главница по договор за кредитна карта
от 27.05.2006г., сумата 461,38лв.-възнаградителна лихва за периода 04.01.2019г.-
11.06.2020г.; сумата 223,19лв.-мораторна лихва за периода 04.01.2019г.-12.03.2020г.; сумата
180,37лв.-такси за периода 17.10.2017г.-13.01.2020г., сумата 108лв.-обезщетение за
уведомяване за периода 02.03.2020г.-24.06.2020г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /13.07.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 484,88 лв., от които
2
държавна такса в размер на 67,38 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 417,50лв. В
исковото производство направените разноски са 228,47 лв. за държавна такса и 559,01лв. за
адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 1272,36 лв., като с оглед уважаване на
исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 1272,36 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Д. Г. ИВ., с ЕГН **********, с адрес г******* ДЪЛЖИ на ищеца "*****, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ********, сумата в размер на 2 396.19 лв. /две хиляди
триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща
задължение по Договор за издаване на кредитна карта от **** година; сумата в размер на
461.38 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 04.01.2019 година до 11.06.2020 година; сумата в
размер на 223.19 лв. /двеста двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/ - мораторна лихва
за периода от 04.01.2019 година до 12.03.2020 година; сумата в размер на 180.37 лв. /сто и
осемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ - такси за периода 17.10.2017г.-13.01.2020г и
сумата в размер на 108.00 лв. /сто и осем лева/ - обезщетение за уведомяване за периода от
20.03.2020 година до 24.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 13.07.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК *******.
ОСЪЖДА Д. Г. ИВ., с ЕГН **********, с адрес гр. ******* да заплати на
"*****" АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, сумата общо
1272,36 лв. /хиляда двеста седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща разноски за дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по частно гр.дело*****по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело ****. по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3