Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261655 07.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15595
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Фърст лайн хотелс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Централен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, против „Ромикас 07“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, обл. Бургас, ул.
„Еделвайс“ № 38, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 15.05.2019 г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на
който на ответното дружество бил отдаден за временно и възмездно ползване СПА
център, находящ се в х.Р.К., в.с. Е. и СПА център, находящ се към в.с. Е..
Твърди, че съгласно
раздел V, т. 5.1 от договора, срокът на същия бил за 1 година, считано от
датата на неговото подписване до 15.05.2020 г. Съгласно договора, наемната цена
била в размер на 48 000 лева с ДДС, която сума, ***. 2 от договора,
следвало да бъде платена разсрочено на три вноски, както следва: 10 000
лв. с ДДС на 10.06.2019 г.; 14 000 лева с ДДС на 10.07.2019 г. и
24 000 лева с ДДС на 20.08.2019 г.
Наемателят
заплатил част от наемната цена на вноски, както следва: на 15.07.2019 г. – 5000
лева; на 22.07.2019 г. – 5000 лева; на 08.08.2019 г. – 5000 лева; на 22.08.2019
г. – 5000 лева; на 30.08.2019 г. – 4000 лева; на 17.09.2019 г. – 5000 лева и на
30.10.2019 г. – 2000 лева, като общо платената сума по договора била в размер
на 31000 лева с ДДС. Твърди се, че ответното дружество не изпълнило изцяло
задължението си, като останал дължим остатък от 17 000 лева с ДДС.
С оглед
изложеното, искането е да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 17 000 лева с ДДС,
представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 15.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
25.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответното дружество „Ромикас 07“ ООД,
не е депозирало писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното
провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочат да
обуславят исковите му претенции, в т.ч. наличието на валидно възникнално облигационно
правоотношение по договор за наем, сключен с ответника, с посочените в исковата
молба параметри, по силата на който е предоставил процесния имот на наемателя
за ползване през периода, за който претендира заплащането на наемна цена, както
и да установи размера на претендираното вземане, т.е. да докаже по основание и
размер претенциите си.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задължението си.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема иска за основателен, поради следното:
По делото
безспорно се установи наличието на сключен между страните Договор за наем от 15.05.2019 г., по силата на който ищцовото
дружество, в качеството му на Наемодател е предоставил на ответното дружество, в
качеството му на Наемател, временното възмездно ползване на недвижими имоти, а
именно: СПА център, находящ се в Х.Р.К., в.с. Е. и СПА център, находящ се към в.с.
Е..
Ето защо и
съдът намира за доказана първата предпоставка за успешното провеждане на
предявените искове, а именно - наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за наем, сключен с ответника, по силата на който ищеца е предоставил
процесните имоти на наемателя.
Съгласно уговореното между страните в
чл. 5.1 от договора за наем, същият се сключва за срок от една година и влиза в
сила от датата на подписване му от страните, т.е. до 15.05.2020 г.
В конкретния случай, не се установява
договорът за наем да е бил прекратен преди процесния период. Нещо повече, дори
няма възражения от ответника в тази насока.
Ето защо и съдът приема, че между
страните е съществувало валидно наемно правоотношение за целия процесен период
– от 15.05.2019 г. до 15.05.2020 г.
Задължението на наемателя за
заплащане на наемната цена произтича, както от сключения договор /чл. 2/, така
и от закона. Изрично, страните са уговорили в Раздел ІІ „Наемна цена и плащане“,
че наемът е дължим и платим от Наемателя, като страните са се споразумели
наемната цена на година да бъде в размер на 48 000 лева с вкл. ДДС, като
същата да се заплаща на три вноски, както следва: първа вноска – 10.06.2019 г.
- 10 000 лева с ДДС; втора вноска – 10.07.2019 г. - 14 000 лева с
ДДС и трета вноска - на 20.08.2019 г. - 24 000 лева. В чл. 2.5 от
договора, изрично е посочено, че наемната цена не включва разходи за
консумативи и комунални услуги, като същите се дължат и се заплащат от
наемателя. Таксата за консумативи и комунални услуги са дължими ежемесечно
най-късно до 5-то число на всеки календарен месец и е платима в лева. Според
чл. 2.7 от договора, наемателят ще заплаща наемната цена на наемодателя по
посочена в договора банкова сметка.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Според изявленията на ищеца, наемателят
е заплатил част от наемната цена на вноски, както следва: на 15.07.2019 г. –
5000 лева; на 22.07.2019 г. – 5000 лева; на 08.08.2019 г. – 5000 лева; на
22.08.2019 г. – 5000 лева; на 30.08.2019 г. – 4000 лева; на 17.09.2019 г. –
5000 лева и на 30.10.2019 г. – 2000 лева, като общо платената сума по договора
била в размер на 31 000 лева с ДДС. Признанията на ищеца
за доброволно плащане на тези суми се ползват с доказателствена сила срещу
него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че общо платената
сума по договора от наемателя на наемодателя е в общ размер на 31 000 лева
с ДДС.
Ответникът не представи доказателства
да е заплатил пълния размер на наемната цена по Договора за наем от 15.05.2019
г., а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът
намира, че ответникът не е заплатил пълния размер на дължимата наемна цена по
Договора за наем от 05.05.2019 г., като е останал дължим остатък от 17 000
лева с ДДС.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените от ищците против ответника искове, се явяват основателни и
доказани, поради което и следва да се уважат.
За пълнота съдът отбелязва, макар
по делото да не се правят възражения, че ответникът не е ползвал наетия имот.
Съгласно Решение по т.д. № 73/2012 г. по описа на ВКС, І-в т.о., наемателят
дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го
е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени
в договора, или уредени от закона.
Относно разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски. Същият
е направил такива в размер на 680 лева – за заплатена държавна такса за
настоящото производство. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответното дружество.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ромикас 07“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, обл. Бургас, ул. „Еделвайс“ № 38, да заплати на „Фърст лайн
хотелс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, следните суми: сумата в размер на
17 000 лева (седемнадесет хиляди
лева) с ДДС, представляваща незаплатен
остатък от дължима наемна цена по Договор за наем от 15.05.2019 г., за временното възмездно ползване на
недвижими имоти, а именно: СПА център, находящ се в Х.Р.К., в.с. Е. и СПА
център, находящ се към в.с. Е., за периода от 15.05.2019 г. до 15.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
25.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 680 лева /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по
гр.д. № 15595/2020 г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с..
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с
оригинала!
РЦ