Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
19.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7912 по описа за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Е., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 123 000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 15.06.2011 г. Претендира законната лихва
от датата на исковата молба, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в резултат произшествие, осъществило се на 15.06.2011 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на неговата майка – Х. Е., в резултат на което ищецът е претърпял болки
и страдания от загубата й.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на делинквента, настъпването на неимуществени вреди за ищеца
в качеството му на наследник на починалата, оспорва между тях да си били налице
отношения на близост.
Третото лице
– помагач на страната на ответника – С.Д.Д., не депозира отговор и не взима
становище.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила на 21.10.2015 г. присъда №210/30.09.2013 г. по НОХД №794 по описа за 2012
г. на Окръжен съд Бургас С.Д.Д. е признат за виновен за това, че на 15.06.2011
г. в района на км 130+585 м на автомагистрала „Тракия“ в Пловдивска област при
управление на МПС – автобус „Мерцедес“, рег. № ******* е нарушил правилата за
движение: чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП – след като автобусът е
започнал да се „люлее“ при скъсване на опората на напречната щанга на предния
мост на автобуса, е реагирал, като рязко е завил наляво волана на автобуса и с
оглед избягването на удар между автобуса и мантинелата е завил волана надясно,
автобусът се е обърнал и е започнал да се движи странично по пътя, след което
със задната си част се е ударил в колоната на надлеза, а е следвало при
възникване на опасност на пътното платно да намали скоростта и да спре, и по
непредпазливост е причинил смъртта на девет лица, сред които Х. Е. и телесни повреди на единадесет лица.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от влязлата в сила присъда.
От приетото
от наказателния съд и представеното заверено копие на медицИ.ко свидетелство за
смърт се установява настъпването на смъртта на Х. Е. на 15.06.2011 г. в
причинна връзка с процесното ПТП.
Видно от
представеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници,
придружено с превод на български език, ищецът е син Х. Е. и неин едИ.твен
наследник.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С оглед задължителната сила на присъдата, се установи деянието на водача
на автобуса; неговата противоправност – нарушение на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2,
изр.2 ЗдВП, вината на водача и причинната връзка между произшествието и смъртта
на майката на ищеца.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автобуса и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автобуса и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от загубата на неговата майка.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът взе предвид
следното: възрастта на починалата и тази на ищеца М.Е. към този момент,
съответно: 62 г. и 37 г.; степента на родствената връзка между тези лица: майка
и син; обстоятелството, че ищецът е единствен наследник на починалата и тя е
била единственото му семейство, както и обстоятелството, че ответникът не
проведе доказване на заявените влошени лични отношения. Съобразно тези критерии
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120 000 лв.
Не се спори
между страните, а и се установява от кореспонденцията помежду им (писма на
л.40, 46), че извънсъдебно са платени 15000 лв. от застрахователя за
обезщетяване на претенцията за неимуществени вреди (основанието – посочено в
писмото от ответника на л.46). Поради това съдът приема, че сумата следва да
бъде приспадната от приетия за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи до размера на 105000
лв. и да се отхвърли до пълния му предявен размер от 123000 лв.
Неоснователно
е наведеното от ответника възражение за изчерпване на нормативно установения лимит по застрахователния договор по
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. От заключението на изслушана съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по процесната застрахователна полица (№
2231110374153) във връзка с ПТП, настъпило на 15.06.2011 г., са изплатени
обезщетения в общ размер 631248,70 лв., предявени са претенции – главници за
неимуществени вреди в размер на 3157155 лв., а законната лихва върху
претендираните главници от всяка от неплатените претенции е в общ размер 1576974,37 лв. Съобразно редакцията на §27, ал.2, т.1, б.„б“ от ПЗР КЗ /отм./, вр. чл.266 КЗ /отм./,
действаща до 11.06.2012 г., минимална застрахователна сума по задължителната
застраховка „Гражданска
отговорност“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при настъпила смърт на
повече от едно лице за всяко събитие е 5000000 лв. Съгласно задължителната съдебна практика (е Решение №149
от 5.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1031/2009 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Росица Ковачева, постановено по реда на чл.290 ГПК), „при повече увредени лица съдът следва да
държи сметка за застрахователната сума по договора и че съгласно чл.267, ал.3 КЗ обезщетението по ал.1 не може да надхвърля застрахователната
сума, следователно при недостиг на сумата, съдът съразмерно следва да намали
обезщетенията, като държи сметка и за пострадалите, които още не са заявили
претенциите си.“. При извършване на тази преценка не следва да се
съобразява размерът на лихвите, тъй като, съгласно чл.267, ал.4 КЗ /отм./, присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебни разноски не се
ограничават от размера на застрахователната сума, поради което
съдът намира, че последните не се включват в размера на лимита на застрахователните суми, определени според чл.266 КЗ /отм./. Следователно
при преценката за достигане на лимита на отговорност съдът следва да съобрази
само претенциите за главниците на обезщетенията. При безспорно изплатените към момента 631248,70 лв., дори и при уважаване на всички предявени претенции за неимуществени и
имуществени вреди срещу ответника при това в пълен размер, дължимата от застрахователя сума би възлизала
на 3788403,70 лв., т.е. не би надхвърлила нормативно определения лимит
от 5000000 лв. Ето защо няма основания за съобразяване и съответно намаляване
на определеното обезщетение съобразно лимита за процесната застраховка. Предвид
изложеното, възражението за изчерпан лимит по застрахователния договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е неоснователно.
Предявеният
иск следва да се уважи за сумата от 105000 лв. и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 9208,83 лв., в т.ч. – адвокатско възнаграждение и платена държавна
такса. Наведеното възражение за прекомерност на възнаграждението е
неоснователно.
На ответника следва да се присъдят
на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 617,56 лв. Не следва да се присъждат направените разноски за експертиза,
тъй като същата бе допусната във връзка с възражението за изчерпване на лимита,
което се оказа неоснователно.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на М.Е., гражданин на Ф.Р.Г., роден на ***
г., с адрес: Ф.Р.Г., 01099, гр.********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
сумата от 105000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 15.06.2011 г., заедно със законната лихва от 11.06.2013 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 9208,83 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 123 000 лв.
ОСЪЖДА М.Е., гражданин на Ф.Р.Г., роден на ***
г., с адрес: Ф.Р.Г., 01099, гр.********, да заплати на З.Л.ИНС АД, ЕИК ********, с адрес: ***, на
основание чл.78,
ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 617,56 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е
постановено при участието на С.Д.Д., ЕГН: **********, като трето лице – помагач
на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: