РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 28/28.09.2021г. по нохд № 466/21г., състав на
Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия Т. С. М. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл.342,
ал.1 НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три
години.
На основание чл.343г НК съдът лишил М. от правото да управлява
МПС за срок от една година.
Съдът се разпоредил веществените доказателства и с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
Решение № 89/28.11.2022г. по внохд № 252/21г. по описа на Кърджалийския
1
окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от защитника на
осъдения М.. Твърди се в искането, че съдът е решил делото при неизяснена
фактическа обстановка и при противоречиви доказателства. Изразява се
несъгласие със заключението по назначената АТЕ, което според защитата е
неправилно и грешно, довело до необоснованост на присъдата. Оплакването
за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита на подсъдимия е бланкетно поднесено, без необходимата
конкретизация на пороците. Претендира се възобновяване на делото, отмяна
на постановената присъда и решението, с което е потвърдена и признаване на
осъдения за невиновен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание защитата поддържа искането си по изложените в
него съображения, като заявява резерва по отношение на претенцията за
оправдаване на подсъдимия. Според защитата в рамките на установените от
двете инстанции фактически положения оправдателна присъда не може да
бъде постановена, поради това претендира възобновяване на делото, отмяна
на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг с
състав на въззивния съд. Наред с това защитата иска намаляване на размерите
на наложените на касатора наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от
право да се управлява МПС“, като намира същите за явно несправедливи и
несъобразени с относимите за определяне на наказанието обстоятелства.
Представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се
уважи само в частта, досежно намаляване на размера на наказанието
„лишаване от право да се управлява МПС“, като споделя изцяло изложените
от защитата на касатора доводи, а в останалата си част искането да се остави
без уважение. Сочи, че и двете инстанции са съобразили всички относими за
решаване на отговорността на касатора обстоятелства и съществени
процесуални нарушения, освен че не се сочат, не са и допуснати в хода на
съдебните производства.
Осъденият не се явява и не изразява становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
2
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването в искането, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е бланкетно и неконкретизирано. Независимо от това
настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но
и на въззивното решение, с което същият е потвърден. Производството и в
двете инстанции е преминало при стриктно спазване на процесуалните
правила, като правото на защита на касатора е било гарантирано в пълен
обем. Както първата, така и въззивната инстанция са извършили обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дефект
при формиране на вътрешното им убеждение не се констатира. Всички
доказателства са били подложени на внимателна проверка. Решаващите
съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за
установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои
доказателствени материали.
Неоснователно е възражението, че фактическите обстоятелства за
авторството на деянието, първоинстанционният съд е направил при
едностранчива оценка на част от доказателствата, а друга част не обсъдил
въобще. С тези съображения по същество се релевира оплакване за
осъждането му по обвинение, което не е доказано съобразно изискването по
чл. 303 НПК.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
неправилна интерпретация на доказателствата, с оглед това на кои да бъде
дадена вяра и кои да бъдат лишени от кредит на доверие, настоящият състав
намира, че изводите на решаващите инстанции да ценят заключенията по
АТЕ и да приемат, че те имат значение за предмета на доказване не е
3
произволен. Тези заключения не са интерпретирани едностранчиво и
превратно. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и
логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваните
съдебни актове. Те са били съпоставени с показанията на свидетелите и с
останалите събрани и приобщени по делото доказателства. И
първоинстанционният и въззивният съд са изложили пространни
съображения защо дават вяра на тези заключения и намират, че същите
разполагат с необходимата доказателствена стойност. Поради това
възражението, че съдилищата са допуснали дефект при формиране на
вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на доказване
фактология е неоснователно.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушението, свързано с отказа на
двете инстанции да признаят подсъдимия за невиновен не е налично.
Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо
приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз
основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният от тях
извод, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, по което е бил обвинен е законосъобразен. С
убедителни съображения, основани на закона и съдебната практика и двете
инстанции са обосновали изводите за съставомерност на деянието му по
предявените правни квалификации.
Тук е местото да се отбележи, че правилно защитата на касатора в
лицето на адв. К. изразява резерви по отношение на претенцията за
признаване на М. за невиновен и постановяване на оправдателна присъда,
изразена в искането за въззобновяване на делото. Защитникът, изготвил
искането и самият осъден не са съобразили, че касационната инстанция може
да реализира даденото й от разпоредбата на чл. 425, ал.1, т.2 НПК
правомощие само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила
присъда. Това е така, защото касационната инстанция е инстанция само по
правото и тя не може да подменя вътрешното убеждение по фактите на
първата и въззивната инстанция, когато тези факти са установени съобразно
закона.
При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“
4
съдилищата по фактите са подходили с необходимата прецизност и
задълбоченост, преценили са всички обстоятелства и правилно са счели, че и
най – лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за
осъдения, като законосъобразно е определен размерът му съобразно
разпоредбата на чл.55 НК. Настоящата инстанция не намира основание за
допълнително намаляване на размера от шест месеца лишаване от свобода,
като намира същият за съответен на деянието и на дееца и съобразен с
изискването на чл.35, ал.3 НК.
Определеният от първата инстанция на основание чл.343г НК срок от
една година, през който подсъдимият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС се явява завишен, а от там и явно несправедлив.
Вън от вниманието на инстанциите са останали обстоятелства, имащи
значение за определяне наказанието „лишаване от право да се управлява
МПС“. Това са трудовата ангажираност като инструктор, обучаващ курсисти
да управляват МПС, с която си дейност той осигурява прехраната си, на
допусканите в миналото незначителни и инцидентни нарушения на правилата
за движение, вкл. и на нарушението, довело до настъпване на
инкриминираното ПТП, които по съществото си не могат да бъдат
определени като груби или системни, оказаната незабавно след ПТП помощ
на пострадалия. Несправедливо е с оглед посочените по-горе обстоятелства,
очертаващи подсъдимия като стриктен и професионален водач на МПС,
съобразяващ се изцяло с разписаните в закона правила за движение, както и с
характера на упражняваната от него трудова дейност, посредством която той
осигурява прехраната и издръжката на семейството си, същият да бъде лишен
за такъв продължителен период от време от правото да управлява МПС. С
отнемането на възможността подсъдимия да управлява МПС през този срок
ще бъдат надскочени целите на това наказание, чийто основен акцент е
насочен върху възпиращия спрямо подсъдимия ефект да върши престъпления
от подобен род, каквато опасност в настоящия казус липсва. Това налага
изменение в тази част на присъдата, като размерът на определеното
наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година
следва да бъде намален на шест месеца.
Това налага възобновяване на производството по делото и изменение на
въззивното решение и първоинистанционната присъда, като наложеното на
5
осъдения Т. С. М. на основание чл.343г НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година следва да бъде намалено на шест
месеца.
В останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 252/21г. по описа на Кърджалийския
окръжен съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 89/28.11.2022г. по внохд № 252/21г. по описа на
Кърджалийския окръжен съд и Присъда № 28/28.09.2021г. по нохд № 466/21г.
на Кърджалийския районен съд, като:
- НАМАЛЯВА срокът на наложеното на осъдения Т. С. М. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ от ЕДНА ГОДИНА на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/28.11.2022г. по внохд № 252/21г. по
описа на Кърджалийския окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6