№ 31
гр. Панагюрище, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100071 по описа за 2022 година
Производстовото е по реда на чл. 422 ГПК във вр.с чл. 92 ЗЗД
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба
подадена от “ЮБЦ“ ЕООД срещу Д. Д. В., с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 52,97 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентки номер 16966432001 от 25.04.2018 г. сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на същата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
№467/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата молба: Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
В. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16966432001 от 25.04.2018г., с който й е била за ползване на мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план Smart L, с месечна абонаментна
такса 23,99 лева (с ДДС) за срок от 24 месеца – до 25.04.2020 г. Твърди се, че абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за повече от три
последователни отчетни месеци - за месец 05/2018,06/2018 г., 07/2018г. и за месец
08/2018г., за което са издадени фактури на стойност 70,66 лева. Сочи се, че
неизпълнението на абоната за заплащане на дължимите суми по посочените три
фактури е довело до прекратяване на сключения между страните договор едностранно
от „БТК“ ЕАД на основание общите условия действащи към договора, като след
едностранното прекратяване на договора е издадена крайна фактура № ********** от
08.09.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 85,36 лв., от които предмет на настоящата претенция е сума в размер на
52,97 лв. В исковата молба се твърди, че „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД по силата на по договор за цесия от 16.10.2018 е прехвърлил вземанията си ”С.Г.
1
Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, прехвърлител на
вземания на ищеца по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че двата
договора за цесия са съобщени на длъжника. Предвид изложеното се моли да се
постанови решение, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба преди първото по делото съдебно заседание е направено искане от ищеца
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчена редовно призовката (на
основание чл. 41 ГПК) за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение №
12 от 06.01.2023 г., видно от приложената по делото призовка находяща се на л. 51 от
делото, както и че в цитираното определение и призовката изпратена до ответника,
изрично са указани неблагоприятните за ответника последици от неспазването на срока
за размяна на книжа и за неявяването в съдебно заседание. Предвид неявяването на
ответника в първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено
изявление за разглеждане на делото в отсъствие на ответника и неподаване на отговор
на исковата молба, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение.
С оглед изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с извода за вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 05.01.2022г., а
исковата молба е подадена на 27.01.2022 г., от процесуално легитимирана страна-
заявител в заповедното производство.
От приети по като писмени доказателства договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16966432001 от дата 25.04.2018г.,
сключен между ответника и БТК ЕАД, се установява, че между ответникът В. и „БТК“
ЕАД са възникнали валидни облигационни отношения по силата на които ответникът
се е задължил да заплаща потребените далекосъобщителни услуги и абонаментни
такси.
От представени по делото и приети като писмени доказателства фактури за месец
05/2018г., 06/2018, 07/2018 г. и за месец 08/2018г., се установява, че за посочения
период е възникнало за ответника задължение за заплащане на дължимите суми
посочени във фактурите, което задължение не е изпълнено от ответника и е довело до
прекратяване на процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Видно от уговореното между страните, съобразно договора за далекосъобщителни
услуги, същите са постигнали съгласие при прекратяване на облигационните
отношения между страните поради вина на абоната, същият да дължи заплащане на
неустойка, поради което е издаден и крайна фактура № ********** от 08.09.2018г.
От представени по делото и приети като доказателства договори за цесия от
16.10.2018 г. сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ”С.Г.
Груп“ ООД и договор за цесия 01.10.2019 г. сключен между ”С.Г. Груп“ ООД и ищецът
– „ЮБЦ“ ЕООД, ведно с потвърждения към тях по см. на чл. 99 ЗЗД се установява, че
ищецът притежава активна материална легитимация по отношение на процесното
2
вземане, доколкото същото е предмет на цитираните договори за цесия.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск – вземането за неустойка е надлежно възникнало и съществува в полза
на ищеца. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички законово установени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение в полза на ищеца.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в общ размер
180,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, като са представени и доказателства, че
същите са реално сторени (л. 9 от първоинстанционното дело). Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 205 лв. представляваща
разноски направени по настоящото производство, от които 180 лв. – възнаграждение за
един адвокат и 25 лв. – държавна такса.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 205 лв., от които 180 лв. –
възнаграждение за един адвокат, като са представени и доказателства, че същите са
реално сторени (л. 7 от заповедното производство)и 25 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд -
Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92
ЗЗД по отношение на Д. Д. В. ЕГН:********** с адрес: гр. Панагюрище, ул.
„***********“ № 12, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в размер на 59,87 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16966432001 от
25.04.2018 г. сключен между В. и „БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура №
********** от 08.09.2018, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 467/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК, които
суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN: BG94BPBI79421020577201,
при „Юробанк България“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Д. В. ЕГН:********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „***********“ № 12 да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
сумата в размер на 205,00 лв. - разноски направени пред настоящата инстанция, както
и сумата в размер на 205,00 лв -представляваща разноски направени в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
3