№ 398
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503764 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца И. З. Г. и ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу решение № 265399 от
13.08.2021 г. на СГС, I ГО – 16 състав по гр.д. 10502/2018 г., с което е уважен осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 11.11.2017 г. в гр. Чирпан на улица „Кочо Цветаров“, по
вина на Д. С. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с peг. № ***, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 70 000
лв., частичен иск от общо претендираната сума от 90 000 лв., като неоснователен; уважен е
осъдителен иск за сумата от 1 786,22 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и
двадесет и две ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата чрез адв. К. обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата от
32 000 лева до 50 000 лева, като твърди, че искът за обезщетение на неимуществените вреди
за претърпените от нея болки и страдания вследствие от нанесените телесни увреждания е
уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените морални
вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да
репарира нанесените вреди от морално естество. Присъдената сума не съответства и на
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показва незачитане на
човешкия живот и здраве, не е съобразен и установения лимит на отговорност на
застрахователя. Очевидно несправедливо било човешкият живот да се оценява в толкова
занижен размер, а присъдената сума показвала незачитане на човешкия живот и
1
съответствала на съдебна практика от преди 7- 8 години, когато и премиите и лимитите на
отговорност по ЗГО били 20 - 30 пъти по-ниски. Реално не били отчетени, а само формално
споменати видът и характерът на уврежданията, продължителността па процеса на лечение
и възстановяване, фактът, че и към момента ишцата все още не е възстановена. Не е взета
предвид извършената оперативна интервенция. Видно от приетата по делото СМЕ, в
конкретния случай имало по-продължителен от средностатистическия срок за
възстановяване, който е около 7-8 месеца, като съобразно приложената мед, документация
до м. септември 2018 г. /около 10 м след ПТП/ при пострадалата все още не било настъпило
пълно функционално възстановяване и като усложнение от травмата се били оформили
артрозни помени в лява коленна става и още не бил постигнат пълен обем на движения в
лява коленна става и е била налице болезненост и дискомфорт по хода па оперативния
цикатрикс. Видно от свидетелските показания, преди инцидента ищцата била здрава,
работоспособна жена, ходела е на работа, грижела се е за внучето си и за домакинството, не
е имала нужда от помощ, а след ПТП и към момента продължавала да има нужда от помощ,
тъй като все още има болки в крака, когато се наложи да походи повече получава и отоци,
като слизането и качването на стълби все още е изпитание. Налагало се свидетелят да я кара
и взима от работа, тъй като се уморявала много бързо и поради болките не можела да се
прибира сама, нещо, което преди инцидента не е било необходимо. Съдът изобщо бил
посочил и не бил взел предвид и установения лимит към датата на ПТП, който бил 10 000
000 лв. Законът давал възможност моралните вреди на пострадалите да бъдат оценени в
претендирания размер и било справедливо да бъде уважен в този размер, тъй като животът
и здравето на човек са безценни.
Постъпил е отговор на тази жалба от застрахователното дружество чрез юрк. М. в
който тя се оспорва.
Ответникът чрез адв. Л. обжалва решението за разликата над дължимите според
ответника 10000 (десет хиляди) лева до присъдените 32 000 (тридесет и две хиляди) лева,
както и изцяло в частта за имуществените вреди, в частта за присъденото възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, законната лихва върху необжалваната сума от 10 000 лева, които
дружеството били платило на 15.09.2021 г. и разноските съобразно уважената част от иска в
полза на СГС. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност,
необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Обезщетението е прекомерно.
Според заключението на СМЕ ищцата е страдала от разширени вени, което заболяване е
продължило заздравяването на нараняванията по долния й крайник и е причинило
усложнения, като е повлияло и на степента на страдания и болки. Друго предхождащо
заболяване, наличието на което не е взето под внимание от първоинстанционния съд, било
така наречената „разрехавена костна" плътност. При това заболяване, зарастването на
костната структура на болния е значително затруднено, което съответствало на удължения
период на възстановяване на пострадалата. ВЛ д-р Г. при личен преглед е дал заключение, че
възстановителният процес е приключил напълно, както и че функцията на крайника е
възстановена.
На следващо място, приносът на пострадалата се установява категорично по делото и
следва да бъде съобразен от съда. Освен задължението на водача на застрахования при
ответника автомобил, преди да започне движението и по време на движението на заден ход
на управлявания от него автомобил да се увери, че няма да създаде опасност за околните,
ищцата на свой ред е имала задължението да пази собственото си здраве. Съдът е следвало
да съобрази отговора на ВЛ инж. А. А. на въпрос на адв. К. в последното открито съдебно
заседание, проведено на 31.05.2021 г., според който ищцата-пешеходец е имала техническа
възможност да предотврати процесното ПТП, като се огледа, особено след като процесното
МПС марка „Хюндай“, модел „Сантафе", с per. № *** е било с включен двигател, което е
ясен и недвусмислен признак, че ще предприеме някаква маневра. По делото не се е
установило ищцата да има ограничения в слуховите възприятия, от което следва изводът, че
е разполагала с възможността да възприеме звука от двигателя на приближаващото се МПС.
Не били доказани и претендираните от ищцата имуществени вреди. Съгласно СМЕ,
2
разходи за такси избор на храна, индивидуално бельо и за комплексна здравна услуга в СБР
- НК ЕАД, Филиал Банкя не могат да се приемат като необходими пряко за лечение във
връзка с получените травми. Съдът не е съобразил посочените обстоятелства, като е уважил
изцяло ищцовата претенция за имуществени вреди
По повод законната лихва върху обезщетението, съдът е следвало да съобрази фактът,
че дружеството било уведомено за ПТП и за причинените на ищцата телесни увреждания за
пръв път с получаването на застрахователната претенция на 21.12.2017 г., но ищцата на
извънсъдебна фаза не е посочила и е отказала да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане. Едва след указания на СГС за предоставяне на пълни и точни данни за банкова
сметка с молба с вх. per. № 305147 от 21.12.2020 г. ищцата е представила удостоверение за
банкова сметка. С оглед процесуалното и извън процесуалното поведение (бездействие) на
ищцата законната лихва следва да се дължи от тази дата до датата на окончателното
плащане, а претенцията за периода от 18.11.2017 г. до 21.12.2020 г. следва да се отхвърли.
Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищцата чрез адв. К..
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е кои са травмите, колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е принос на пострадалата за настъпване на вредите
съобразно въведеното с отговора на исковата молба възражение и в какъв обем.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че не се установява каква травма е
получила в резултат на деликта. Вещото лице е обосновало в заключението си, че
независимо от отбелязването първоначално в медицинските документи, при ищцата е
налице счупване и на двете кости, при това по характерен начин, присъщ на удар от
автомобил.
За определяне на обезщетението по справедливост съдът съобразява медицинските
документи, заключението на СМЕ и свидетелските показания.
Съгласно СМЕ в резултат на пътното произшествие ищцата е получила следното
травматично увреждане: пълно закрито диафизарно (в дълги тръбести части на костта)
счупване на двете кости на лява подбедрица. След инцидента първа помощ на ищцата е
оказана в гр.Чирпан, от където насочена за лечение, транспортирана и приета в УМБАЛ
„Проф.д-р Ст. Киркович”, гр.Стара Загора. При изследване е установено счупването на
подбедрицата, без данни за увреда на големи съдове и нерви. След предоперативна
подготовка на 17.11.2017 г., е проведена операция за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Следоперативен период пострадалата е в стабилно
общо и локално състояние. Провеждано е медикаментозно лечение с антибиотици и
антикоагуланти. Вертикализирана е до стоеж с патерици и е изписана на 28.11.17 г. с
подобрение по отношение на болевия синдром и двигателна активност - увеличен обем на
движение в лява коленна става, ходи с патерици по равен терен и стълби с дадени указания
за ХДР. На 29.11.2017 г. при преглед от хирург след сваляне на конците от оперативна
раната е установено поява на мътновата секреция. Поставена е диагноза: серома
субкутанеум крурис синистра. Същото е състоянието и на 01.12.2017 г. Състоянието на
пострадалата е проследявано с прегледи на 16.04.2018 г., като е описана самостоятелна
затруднена походка с едно помощно средство - патерица, оперативен цикатрикс по горната
повърхност на лява подколенница, пълен обем на активност в коленна става, болезненост и
3
дискомфорт по хода на оперативния цикатрикс. Предписана е рехабилитация, без тежко
претоварване на крайника и проколаген. На 30.04.2018 г. е в същото състояние и е насочена
за ТЕЛК. На 12.07.2018 г. при рентгеново изследване е установена разрехавена костна
плътност, променени ставни повърхности, артрозни изменения в патело-феморално и
коленна става. Назначена е терапия: долоксип, мидоклам, физиотерапия. На 16.07.2018 г. е
отразено, че ходи без помощно средство, но походката е накуцваща и не може да изпъне
докрай ставата. Назначена е физиотерапия и рехабилитация. На 30.07.2018 г. е започнато
лечение с вътреставни апликации с депомедрол и хиалуронова киселина. След преглед на
03.09.2018 г. е назначено същото лечение.
От приложените болнични листове се установява, че ищцата е била последователно в
отпуск за временна неработоспособност до 07.09.2018 г. Съобразно приложените
амбулаторни и болнични листове до м. септември 2018 г. при пострадалата все още не е
било настъпило пълно функционално възстановяване. Ищцата се придвижвала
самостоятелно, но като усложнение от травмата са били оформили артрозни промени в лява
коленна става, като още не е бил постигнат пълен обем на движения в лява коленна става,
при нормална активност и е била налице болезненост и дискомфорт по хода на оперативния
цикатрикс. След септември 2018 г. липсва проследяваща медицинска документация, като
към момента на прегледа от вещото лице Г. се отчита пълно възстановяване на сила и обем
на движения в лява коленна става с персистиращ лек оток и слаба спонтанна и палпаторна
болка латерално. Като остатъчни симптоми се съобщават и анамнезни данни за слаба
болезненост при натоварване в ставата и промяна на времето. Не се установява
нестабилност в ставата и дефицит в движенията.
Обезщетението обхваща установената травма - пълно закрито диафизарно (счупване на
двете кости на лява подбедрица, проведената операция за поставяне на метална
остеосинтеза, болничен престой от седемнадесет дни, продължителната рехабилитация и
физиотерапия – до септември 2018 г. Фактор за определяне на обезщетението е и
възстановителният период от травмата. Според заключението на вещото лице функционално
възстановяване предвид възрастта на пострадалата би могло да настъпи до около 7- 8
месеца, но в случая е налице по-продължителен период: ранно възникнало усложнение е
незарастване на хирургична рана със секретиране и изразена болка. Впоследствие са
установени артрозни промени в коленната става и препателарната става на ляв крак,
съпътствани от ограничени движения в ставата и хипотрофия на бедрена мускулатура.
Следва да бъде съобразено също, че през периода на възстановяване ищцата е имала нужда
от чужда помощ, за която разказва свидетелят – първоначално е била с патерици около шест
месеца, после е започнала да ходи с една патерица, но се уморявала много бързо, а след
инжекциите в коляното се справя по-добре. На обезщетение подлежат и обичайните
негативни емоции, свързани с произшествието. При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид и възрастта на ищеца – 61 години, която не благоприятства
възстановяването.
От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
11.11.2017 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева. Неоснователни са оплакванията за завишен
размер, а частично основателни са за занижен размер.
За определяне на по-високо обезщетение от въззивния съд от значение е по-голямата
продължителност на възстановителния период, през който ищцата е имала първоначално
усложнение и впоследствие рехабилитацията е била десет месеца след инцидента. Не може
да се определи обезщетение над този размер, тъй като към момента на прегледа от вещото
лице е налице пълно възстановяване на сила и обем на движения в лява коленна става без
нестабилност в ставата.
Неоснователни са доводите, че обезщетението е прекомерно заради наличието на
предхождащи разширени вени и „разрехавена костна плътност". Вярно е, че разширените
4
вени са повлияли негативно на оздравителния процес, но обезщетението следва да обхване
възстановителния период при конкретния пострадал, а не средния възстановителен период
при съответната травма. По повод разрехавяването на костната плътност вещото лице е дало
обяснение, че то може да се дължи на реакция на организма в резултат на счупването, при
която се стига до атрофия на травмираните участъци от костта поради хроничен натиск и
невъзможност за адекватно изхранване на костта по кръвен път. Ето защо, може да се
приеме, че травмата е причина за това усложнение, а не че тази костна плътност е
съществувала независимо от счупванията.
По повод иска за имуществени вреди въззивният съд намира същия за основателен
съобразно подробното обяснение в заключението на ВЛ относно нуждата на ищцата от
различните медицински консумативи, медицински изделия, лекарствени продукти,
хранителни добавки и заплащане на услуги за рехабилитация според състоянието й в
различните периоди от време след травмата. Неоснователни са оплакванията, че не следва да
се възстановяват разходи за такси избор на храна, индивидуално бельо и за комплексна
здравна услуга в СБР - НК ЕАД, Филиал Банкя. Тези разходи са във връзка с
рехабилитацията на ищцата и са стандартизирани независимо от личните предпочитания на
пациента, в какъвто смисъл са свидетелските показания.
По повод възражението за принос на пострадалата настоящият състав намира следното.
Застрахователното дружество е противопоставило възражение поради внезапно и
изненадващо излизане на пътното платно, при ограничена видимост без съобразяване на
приближаващите се пътни превозни средства и удължавайки ненужно пътя и времето за
преминаване по платното. Ищцата не се е движила по тротоара или банкета на пътното
платно, а на самото пътно платно, преминавайки по диагонал кръстовището. От разпитания
по делото свидетел, водач на автомобила, както и от заключението на САТЕ не се
установява нито едно от твърдените от ответника обстоятелства. Ищцата не се е движила по
тротоара или банкета, тъй като е пресичала. Независимо че не е имало пешеходна пътека, тя
е пресичала кръстовище. Няма доказателства да е излязла внезапно, напротив – бутната е от
автомобила към края на пресичането, почти до тротоара. Няма доказателства да е пресичала
по диагонал. Вещото лице А. А. приема, че най-вероятно ищцата първа е започнала да
пресича и чак тогава е започнало движението на автомобила назад. Възражението следва да
е установено по категоричен начин, а то не е, поради което е неоснователно.
По повод началната дата на законната лихва въззивният съд излага следното. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. Ето защо, законна лихва се дължи от 21.12.2017 г., когато застрахователят е
получил претенцията съобразно изрично заявеното от него. Решението следва да бъде
отменено в частта за законна лихва от 18.11.2017 г. до 21.12.2017 г., а допълнителното
обезщетение от тринадесет хиляди лева следва да се присъди от 22.12.2017 г.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му
част за разликата от 32 000 до 45 000 лева, като допълнителното обезщетение от тринадесет
хиляди лева следва да се присъди със законна лихва от 22.12.2017 г. Решението следва да
бъде отменено по отношение на законната лихва от 18.11.2017 г. до 21.12.2017 г. върху
обезщетението от 32 000 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед променения изход на спора следва да се променят разноските за първата
инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС допълнително 540
лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Решението следва да бъде отменено
в частта, в която И. З. Г. е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция в
размер над 268 лева. На адвокат К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв следва да се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение от 586,11 лева.
За въззивната инстанция в полза на адвокат К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв следва
5
да се присъди адвокатско възнаграждение от 1447, 33 лева с включен ДДС (13000/18000 от
1670 лева+ 20 %). ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на САС държавна такса от 260 лева върху уважената част от жалбата на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265399 от 13.08.2021 г. на СГС, I ГО – 16 състав по гр.д.
10502/2018 г., в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
11.11.2017 г. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 32 000 лева до дължимия
размер от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, в частта, в която е присъдена законна
лихва върху обезщетението от 32 000 лева от 18.11.2017 г. до 21.12.2017 г. и в частта, в
която И. З. Г. е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер над
268 лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 432
от КЗ да заплати на И. З. Г., ЕГН ********** допълнително 13000 (тринадесет хиляди) лева
неимуществени вреди от ПТП на 11.11.2017 г. ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до
плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК 540 лева държавна такса по сметка на Софийски градски съд
и 260 лева държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. П.
К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 586,11 лева с включен ДДС за
първата инстанция 1447, 33 лева с включен ДДС за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6