РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Габрово , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500056 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника «ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ «ЕАД ,подадена чрез пълномощника адв.А. срещу
постановеното решение по гр.д.№60/2020г. на Габровски районен съд в
частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 10000лв.,считано
от 14.05.2018г. и в частта,с която е осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1045,84лв., на основание чл.86 ЗЗД,представляваща лихва за забава
за периода 14.05.2018г.-19.01.2019г. върху изплатеното застархователно
обезщетение от 15 000лв.,както в съответните части за разноските,които са
възложени на ответника съразмерно уважената част на исковете,като се
обжалва началният момент на изпадане на жалбоподателя в забава.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение в
1
обжалваните части.Твърди се,че неправилно съдът е приел,че законната
лихва се дължи от застрахователя от датата на деликта – 14.05.2018г., като не
е съобразена разпоредбата на чл.429 от КЗ и постановеното от ВКС решение
по т.д.№2466/2018г.,І т.о. В жалбата се изложени доводи,че в случая лихвата
следва да бъде присъдената от датата на уведомяване на застрахователя от
ищеца за настъпване на застрахователното събитие –
16.08.2018г.Претендира се в този смисъл да се произнесе въззивния съд,ведно
със законните последици.
В депозираното по делото писмено становище от ищеца,чрез
процесуалния му представител,въззивната жалба е оспорена като
неоснователна.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу
подлежащ на обжалване акт и e процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
С постановеното решение по гр.д.№60/2020г. по описа на Габровски РС
първоинстанционният съд е уважил предявените искове от М. Ж. П. срещу
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, както следва: предявеният иск по чл.432,ал.1
КЗ е уважен частично – до размер на сумата от 10 000лв. ,от общо
претендираното обезщетение от 20 000лв. за неимуществени вреди от
настъпилото на 14.05.2018г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на
деликта -14.05.2018г., а предявеният иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 1045,84лв.
законна лихва за забава върху сумата от 15000лв. ,за периода 14.05.2018г.-
19.01.2019г., е уважен изцяло.
Предмет на обжалване е началната дата на присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 10
000лв.,присъдено от първоинстанционния съд и върху платената преди
завеждане на делото сума от 15000лв. от застрахователя на ищеца, като
обезщетение .Както в първоинстанционното ,така и във възивното
2
производство, ответникът оспорва дължимостта на законната лихва от датата
на деликта,като се позовава на чл.429 КЗ и на датата на предявяване на
претенцията от ищеца пред застрахователното дружество на 16.08.2018г.
Въззивният съд намира за основателни доводите във въззивната
жалба,че съгласно действащия КЗ застрахователят не дължи лихва за забава
от датата на деликта.
Дължимостта на законната лихва от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ,е посочена в
чл.493,ал.1,т.5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие
обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да
заплати лихвата за забава,дължима от застражования,считано от по-ранната
от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното
събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция).
Това следва и от чл.494,т.10 КЗ. От данните по делото се установява,че
ищeцът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на
16.08.2018г. /видно от приложената молба на л.39-41 от първоинстанционното
дело/ и от тази дата следва да бъде осъден застрахователят да заплати
законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото по делото не се
твърди и не се установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования
/ р. по т.д.№2466/2018г. на ВКС,ІІ т.о, р. по т.д.№2273/2018г., ІІт.о/. За
периода от датата на деликта 14.05.2018г. до уведомяването на
застрахователя – до 15.08.2018г. включително, исковата претенция за
присъждане на лихва за забава върху дължимото обезщетение от 10 000лв. и
изплатеното такова от 15 000лв., следва да бъде отхвърлена ,като
неоснователна. За периода от 16.08.2018г. до 19.01.2019г. дължимата законна
лихва върху сумата от 15 000лв. е 654,17лв.,изчислена чрез електронен
каркулатор и в този размер предявеният иск по чл.86 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен. За присъдената над този размер сума от 391,67лв. за
периода 14.05.2018г.-15.08.2018г.,включително, обжалваното решение следва
да бъде отменено,като незаконосъобразно и необосновано, и в тази част искът
по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
3
Съобразно частичното уважавена на иска по чл.86 ЗЗД, следва да
се съобрази и размерът на дължимите от ответника разноски за
първоинстанционното производство.Първоинстанционният съд е присъдил на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение от 861,37лв. съразмерно
с уважената част от исковете,определено в хипотезата на чл.7,ал.2,т.4
НМРАВ във вр. с чл.38,ал.2 ЗА. Доколкото първоинстанционният съд се е
позовал на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата,то следва,че за уважената част от иска
по чл.432 КЗ е определил сумата от 830лв. / при присъдено обезщетение от
10 000лв./,а за иска по чл.86 ЗЗД е присъдил 31,38лв. , представляващ 3% от
сумата от 1045,84лв.Предвид на това и като съобрази,че се касае за отделна
искова претенция по чл.86 ЗЗД , която е с цена 1045,84лв. и за нея
адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл.7,ал.2,т.2 от
НМРАВ,като съразмерно уважената част от иска за сумата от 654,17лв.,то
следва да бъде 188лв. /като общо дължима е сумата от 1018лв.:830+188 /,
въззивният съд счита,че няма основание да се намалява размера на
присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца от 861,37лв.Относно присъдената в полза на ГРС
държавна такса,като дължима от ответника ,нейният размер е под общо
дължимата по двата иска съразмерно уважената им част. И двата иска са
оценяеми ,като цената на този по чл.432,ал.1 КЗ е 20 000лв., а по чл.86 ЗЗД -
1045,84лв .Дължимата държавна такса от ответника ,на основание чл.78,ал.6
ГПК, за първоинстанционното производство за уважената част от иска по
чл.432 КЗ, е 400лв., а за уважената част от иска по чл.86 ЗЗД, е 50лв. при
предвидения в Тарифата минимум за държавните такси за оценяемите искове.
Първоинстанционният съд е присъдил общо дължима от ответника държавна
такса под сумата от 450лв. - сумата от 441,83лв.,предвид на което няма
основание да се намали този размер. Присъдените разноски по сметка на ГРС
за експертиза, следва да бъдат в размер на 100лв.,представляващи ½ от
200лв.,тъй като СМЕ е допусната за претенцията по чл.432,ал.1 КЗ и не касае
тази по чл.86 ЗЗД за претендираната лихва за вече платено обезщетение от
15000лв. за исковия период. Относно определеното като дължимо от
първоинстанционния съд възнаграждение от 631,95лв., което ищецът следва
да заплати на ответника съразмерно отхвърлената част на исковете ,няма
основание да се увеличава неговият размер. Съгласно представените
доказателства ответникът е претендирал заплатено адвокатско
4
възнаграждение от 1130лв.В случая по делото са предявени два оценяеми
иска, като не се установява за всеки от тях каква част е договорена от
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 1130лв.,
съгласно удостовереното в договора за правна защита и съдействие на л.64 от
първоинстанционното дело. Предвид на това, съотнесен този размер към
цената на двата иска ,общо от 21045,84лв. и отхвърлената част от исковете,
общо в размер на 10391,67лв., дължимото от ищеца възнаграждение на
ответника за първоинстанционното производство,на основание чл.78,ал.3
ГПК е в размер на 558лв. Първоинстанционният съд е присъдил по-виско
размер от 631,95лв.,с оглед на което не следва да се доприсъжда такова.
На основание изложеното, въззивният съд прие,че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение се
отмени в частта,с която върху присъденото обезщетение от 10000лв. е
постановено заплащане на законна лихва за периода от датата на деликта
14.05.2018г. до датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
до 15.08.2018г. включително, и в частта,с която предявеният иск по чл.86
ЗЗД е уважен за сумата над 654,17лв. до размер на 1045,,84лв. – за сумата от
391,67лв.,начислена лихва за забава върху сумата от 15 000лв. за периода
14.05.2018г. – 15.08.2018г. ,включително , като в тази част исковите
претенции бъдат отхвърлени. Решението следва да се отмени и в частта ,в
която ответнинкът е осъден да заплати по сметка на ГРС разноски за вещо
лице в размер над 100лв., на основание чл.78,ал.6 ГПК,съразмерно уважената
част от исковете.
За настоящата инстанция следва да се присъдят на ответника
направените за въззивното производство разноски в размер на тази част от
заплатената държавна такса ,която съответства на дължимата за иска по
чл.86 ЗЗД държавна такса от 25лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение
от 300лв.,което е в минималния размер,предвиден в НМРАВ.Тези разноски,на
основание чл.78,,ал.3 ГПК следва да се заплатят от ищеца. Съдът счита ,че
няма основание в тежест на ищеца да се възлага и останалата част от
внесената от жалбоподателя държавна такса за въззивното производство – в
размер над 25лв. до размер на 200лв.,тъй като претенцията за присъждане на
законна лихва от датата на деликта върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 10 000лв. по предявения иск по чл.432 КЗ, не е
5
предявена като самостоятелен иск , а като последица от уважаване на главния
иск. В този случай присъждането на законната лихва е последица от
уважаването на главния иск – за обезщетението и тъй като не се предявява
като самостоятелен иск с посочена цена, не се дължи ДТ /опр.№406 от
15.07.2009 по ч.т.д.№300/2009, ВКС, I т.о/.На основание
изложеното,въззивният съд.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №387 от 01.12.2020г. по гр.д.№60/2020г. на
Габровски районен съд в ЧАСТТА ,с която „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
„ЕАД е осъдено да заплати на М. Ж. П. върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 10 000 законна лихва за периода от датата на
деликта 14.05.2018г. до 15.08.2018г. включително, и в ЧАСТТА,с която „ДЗИ
–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД е осъдено да заплати на М. Ж. П. по
предявения иск по чл.86 ЗЗД сумата НАД 654,17лв. до размер на
1045,,84лв.,/ разликата от 391,67лв./ - дължима лихва за забава върху сумата
от 15 000лв. за периода 14.05.2018г. – 15.08.2018г. ,включително, както и в
ЧАСТТА, с която „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД е осъдено да
заплати по сметка на Габровски районен съд,на основание чл.78,ал.6 ГПК
разноски за депозит за вещо лице в размер над 100лв. до размер на 104,97лв.,
вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. Ж. П., ЕГН**********, гр.П.,
ул.”А.Х.”№*, за заплащане от ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД,
ЕИК121718407 законна лихва върху присъденото ,на основание чл.432,ал.1
КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв., в частта й , с която
лихвата се претендира за период , считано от датата на увреждането
14.05.2018г. до 15.08.2018г.,включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. П., ЕГН**********, гр.П.,
ул.”А.Х.”№*срещу „ ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД , ЕИК121718407
иск по чл.86 ЗЗД в частта за сумата НАД 654,17лв. до размер на 1045,84лв. –
6
за сумата от 391,67лв.,претендирано върху сумата от 15 000лв. обезщетение
за забава за периода от 14.05.2018г. до 15.08.2018г.,включително.
ОСЪЖДА М. Ж. П., ЕГН**********, гр.П., ул.”А.Х.”№*да
заплати на „ ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД, ЕИК121718407,
гр.София, бул.”Витоша”89Б сумата от 325лв. разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7