О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2230
гр.Бургас, 15.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на петнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1728 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №17700/11.11.2019г.,
подадена от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез
процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №2268
от 27.09.2019г. постановено по гр.д. №4551/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адв.С.К., сумата от 1720,23 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева и
двадесет и три стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за
255,12 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. и преизчисления
такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 338,00 лева
(триста тридесет и осе лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Осъдена е Областна дирекция на МВР –
Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 68,81 лева (шестдесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки) и сумата от 150,00 лева (сто и
петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че
приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в
тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по
коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба №
8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния
коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от
министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и
06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Б.Д.Б.,
чрез пълномощника адв. С.К. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в производството
пред въззивния съд. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1728 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.