Р Е Ш Е Н И Е
№260004/08.01.20 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.12.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 520/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК,
образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№260040/19.08.2020г. на Д.Г.И., ЕГН **********,
гр.Търговище, чрез адв. Д.П., против решение №37/30.07.2020г., постановено по
т.дело №37/2020г. на ОС – гр.Търговище, в
частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Д.И. срещу ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, за разликата над 10 000 лева до
претендираните 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат от ПТП, причинено от Н Х Нна 25.09.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 20.11.2019г. до окончателното плащане.
В жалбата се
излага, че жалбоподателят не е съгласен с направените от първостепенния съд
изводи относно размера на дължимото обезщетение. Счита, че при предявяване на
претенцията пострадалото лице се е съобразило с покритите задължителни нива за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, предвидени от законодателя в
КЗ и действащи към датата на ПТП. Поддържа, че съдът неправилно е определил
обезщетение, компенсиращо неимуществените вреди на увреденото лице в размер на
10 000 лева като не е отчел получените една средна и множество леки
телесни увреди. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част с присъждане
на пълния размер обезщетение от 30 000 лева. Претендират се и сторените
разноски за производството.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ЗАД ОЗК
–ЗАСТРАХОВАНЕ АД чрез ю.к.Ст.Х., за неоснователност на въззивната жалба. Считат
определения от ОС-Търговище размер на обезщетение за разумен и справедлив,
отговарящ в пълна степен на целта на компенсаторната престация. Получените от
ищцата травми са преодолени и възстановени като още преди ПТП същата е имала
други съпътстващи заболявания, придвижвала се е с бастун заради артритно
заболяване. Твърди се, че обезщетението, ведно с присъдените лихви за забава до
датата на плащане от 802.84 лева /на 02.09.2020г./ са изплатени на увреденото
лице. Въззиваемата страна сочи липсата на основание за заплащане възнаграждение
на пълномощника на въззивника по чл.38 ЗА поради изплащане на обезщетението и
наличието на средства за заплащане на адв.възнаграждение. Претендират оставяне
на жалбата без уважение ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Пред
въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността
на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”. Въззивните доводи за ревизия са сведени единствено до
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, респ. до присъждане на несправедливо
обезщетение, което не съответства на действителния обем болки и страдания.
При така очертаните предели на въззивната проверка съдът намира следното:
Ищцата Д.И.
е била на 75 години към датата на ПТП, като резултат от което е получила
счупване на втората метакарпална кост на дясната длан, придружена с охлузвания
и кръвонасядания по лявата скула, отоци и кръвонасядания по клепачите на двете
очи, отоци и кръвонасядания на гръбната повърхност, на пръстите на дясната ръка
и дясната длан. Получила е още отоци и кръвонасядания по предната повърхност на
коленете, на ходилата и глезенните стави. Видно от Епикризата, по отношение на
ищцата е извършено открито наместване на дислокация на длан и пръст, последвано
от гипсова имобилизация. Изписана е с предписание за щадящ режим на крайника.
Съобразно заключението на СМЕ, счупването на пръста на ръката е
причинило трайно затрудняване на движението–хватателната функция на дясната
ръка, със среден срок за възстановяване около месец и половина-два. Ищцата е
претърпяла силни болки и страдания. Вещото лице прогнозира бъдещи болки в областта на счупването при студено и влажно
време и при физически труд.
Ищцата има и съпътстващи
заболявания, изразяващи се в артроза на двете коленни стави. Инцидентът е
предизвикал утежняване на заварените хронични заболявания. Възрастта на
пострадалата и наличните ѝ
заболявания са обусловили удължаване на възстановителния процес.
От показанията на свидетелите
се установява, че до инцидента ищцата се придвижвала с бастун и ходела бавно.
След инцидента грижите по възстановяването били поети от дъщерята, свид. Славова, която приела майка си в своя дом.
В първите дни ищцата била на подлога, лежала „като труп“ /св. Д.Д/. Близо месец
била на легло и ставала само с чужда помощ. След това започнала да се движи с
проходилка. Ищцата била стресирана, често плачела и имала проблеми със съня. В
момента придвижването ѝ е по-бавно от това преди произшествието.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" съотнесено към икономическата конюнктура в страната.
При определяне
на размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди първостепенният съд, макар формално
да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел
всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички претърпени вреди,
както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация.
Страната е
претърпяла ПТП, при което е понесла една средна телесна повреда и множество
леки. Посочената съвкупност от увреждания обусловили пълното й обездвижване в рамките на месец, през който
ищцата била изцяло зависима от чужди грижи. Уврежданията допринесли за влошване
на заварените хронични заболявания. Ищцата ще продължава да търпи болки в
счупения крайник. Възстановителният период е съпроводен и с установени по
делото психични болки и страдания. По изложените съображения съдът намира, че
предявената претенция е основателна до размер от 20 000 лева. Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа
обстановка в страната, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и
нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди
при застраховка "Гражданска отговорност" /макар последните да се
явяват само помощен критерий/.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде частично отменено в обжалваната част.
Разноски:
Държавни такси: В съответствие с изхода от спора и на основание
чл.78, ал.6 ГПК застрахователното дружество следва да заплати допълнителна
държавна такса по сметка на ОС – Търговище в размер на 400 лева. На същото
основание страната следва да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лева-
държавна такса по сметка на АС – Варна.
Разноски въззивно производство: На основание чл. 38, ал.2 ЗА
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на АД
„Панков и Венкова“, гр.Търговище дължимото адвокатско възнаграждение върху
допълнително уважената претенция, определено в минималния размер по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 996 лева с включено ДДС. Възраженията за
недължимост на адвокатското възнаграждение, изводимо от промененото материално
състояние на ищцата, не следва да бъдат разглеждани по същество. Налице е формирана практика
на ВКС, която настоящият състав споделя – определение № 395/09.07.2018 г. по т. д. №
1314/2018 г., II т. о., определение № 417/17.10.2018
г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., I т. о., определение № 257/09.05.2018 г. по ч. т. д. №
226/2018 г., II т. о. и др., съгласно която за съда не съществува задължение да
извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие
основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй
като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение
на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. Ето защо при наличие на договор, с който е уговорено
осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА,
възражението на ответника, че другата страна не е била изначално или последващо материално
затруднена, не обосновава извод за
неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
С оглед частичната неоснователност на
претенцията, разглеждана във въззивното производство /за разликата от
20 000 лева до 30 000 лева/, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал.8 ГПК или 100 лева.
Разноски първоинстанционно производство: На основание чл. 38, ал.2 ЗА
в полза на Адв.Др. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение от 356 лева / с ДДС/ съобразно окончателния изход
от спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №37/30.07.2020г.,
постановено по т.дело №37/2020г. на ОС – гр.Търговище, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Д.И. срещу ЗАД
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, София, за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, причинено от Н Х Нна
25.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.11.2019г.
до окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК–Застраховане“ ЕАД гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.
5 ЕИК 121265177
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.И. от гр.
Търговище, кв. “Запад“, бл. 1, ет. 1, ап. 2, ЕГН **********, представлявана от
адвокат Д.П. от адвокатско дружество „П. ***, офис 3, ЕИК *********, разликата
над присъдените от ТОС 10 000 лева до 20 000 лева /т.е. 10 000
лева/, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, причинено от Николай Х. Николов от гр. Търговище, на 25.09. 2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.11. 2019 г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК–Застраховане“ ЕАД
гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света
София“ № 7, ет.
5 ЕИК 121265177
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС –
Търговище сумата от 400 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК–Застраховане“ ЕАД
гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света
София“ № 7, ет.
5 ЕИК 121265177
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АпС
-Варна сумата от 200 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК–Застраховане“ ЕАД
гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света
София“ № 7, ет.
5 ЕИК 121265177
ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско
дружество “П. ***, офис 3, Булстат *********, представлявано от адвокат Д.П. сумата
от 996 лева /с вкл. ДДС/ за процесуално представителство пред въззивната
инстанция и сумата от 356 лева /с вкл. ДДС/, съставляваща допълнително
възнаграждение за процесуално представителство при първоинстанционото
разглеждане на спора, на основание чл.38, ал.2 ЗА
ОСЪЖДА Д.Г.И. от гр. Търговище, кв. “Запад“, бл. 1, ет. 1, ап. 2, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК–Застраховане“ ЕАД гр. София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.
5 ЕИК 121265177
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: