Решение по дело №8060/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 20.03.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV – Г състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Десислава Попколева

Членове: Таня Орешарова

Яна Филипова 

                                                 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 8060 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1065355/25.04.2016г. от ответника Л.В.Т. срещу Решение от 04.04.2016г., постановено по гр.д. № 51701/2015г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 815.46 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********* за периода от месец януари 2012г. до месец април 2014г., ведно със законна лихва от 26.02.2015г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 141.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.02.2012г. до 15.01.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.03.2015г. по ч.гр.д. № 10799/2015г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав. Решението в останалата част не е обжалвано от страните, поради което е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

Жалбоподателката поддържа, че е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, поради което не дължи заплащане на цялата претендирана от ищцовото дружество сума за доставена в топлоснабдения апартамент топлинна енергия. С оглед изложените оплаквания е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.   

В законоустановения срок за отговор на въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият не изразява становище.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –  етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ /отм./, но действаща през релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. От представения по делото и неоспорен от ишеца препис от влязло в сила на 09.12.2006г. Решение № 210/19.10.2006г., постановено по гр.д. № 11629/2006г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав се установява, че ответникът Л.В.Т. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на притежаваната част. В действителност с Решение № 78/10.05.2007г. по гр.д. № 11629/2006г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав постановено в производство по извършване на съдебна делба на процесния имот ползването на съсобствената вещ е предоставено на Л.В.Т. по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./. Доколкото обаче се касае за облигационно право на ползване, а не за ограничено вещно такова по аргумент съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ ответникът се явява потребител на топлинна енергия въз основа на притежаваното от него право на собственост и отговаря на задълженията за заплащане на доставените от ищеца услуги в пределите на притежаваната идеална част от съсобствената вещ, а именно 1/6.

От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно се установява, че стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия възлиза на 815.46 лева, при изчисляване на която вещото лице е взело предвид изравнителните сметки изготвени от дружеството за дялово разпределение, с които са коригирани прогнозните сметки.

Съгласно разпоредбите на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 1 и ал. 6), купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 31-вия ден след изтичане на съответния период и от този ден ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително потребена топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в ЗЕ и Наредба 16-ЗЗ4/2007 г., като анализът на тази нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.1, т.1 или 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Наличието на "изравнително" вземане в полза на потребителя в края на отчетния период му дава право единствено да получи изравнителната сума, а ако е платил прогнозните вноски, да прихване срещу сумата, която подлежи на връщане други задължения към топлопреносното предприятие, но не води до недължимост на предходно начислените месечни прогнозни вноски.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като исковете на ищеца за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава са основателни до размера на 1/6 част от вземането съобразно притежаваната от ответника идеална част от топлоснабдения имот.

С оглед изхода по спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият – ищец следва да заплати сторените от жалбоподателя – ответник съдебни разноски пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на исковата претенция в размер на 66.66 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника и държавна такса за въззивното производство.

Предвид материалният интерес по делото и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение от 04.04.2016г., постановено по гр.д. № 51701/2015г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Л.В.Т., ЕГН **********,*** установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за разликата над 135.91 лева до пълния размер от 815.46 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за топлоснабден имот – апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********* за периода от месец януари 2012г. до месец април 2014г., за разликата над 23.64 лева до 141.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.02.2012г. до 15.01.2015г., както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за заповедното производство за сумата над 51.29 лева и за сумата над 73.39 лева разноски за исковото производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** искове за установяване по отношение на ищеца, че Л.В.Т., ЕГН **********,*** дължи сумата над 135.91 лева до пълния размер от 815.46 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за топлоснабден имот – апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********* за периода от месец януари 2012г. до месец април 2014г., както за разликата над 23.64 лева до 141.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.02.2012г. до 15.01.2015г. като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.04.2016г., постановено по гр.д. № 51701/2015г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.В.Т., ЕГН **********,*** сумата в размер на 66.66 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: