Номер 44516.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600430 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден на 04.08.2020 г. протест на ОП – Пловдив против
Протоколно определение от 03.08.2020 г. по НОХД №1077/2020 г. на Пловдивския окръжен
съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното
производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.
В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга на няколко момента. Първият е,
че действително има някои разминавания в обстоятелствената част и диспозитива на
повдигнатите обвинения, но това касае различия в някои цифрови стойности на фактури и
ДДС и/или техния общ сбор, както и за определените суми ДДС за внасяне или
възстановяване. Но няма разминаване между диспозитива на обвинителния акт и
повдигнатите обвинения. В този смисъл се касае по-скоро за допуснати фактически грешки
по чл.248а от НПК, които биха могли да се отстранят от прокурора в дадения му от съда
срок, без да се връща делото на прокурора за доразследване. Вторият е, че не е наложително
да се посочва в обстоятелствената част на акта и повдигнатите обвинения данъчната основа
по фактурите, като е достатъчно отразяването само стойността на ДДС по тях, защото в
това се изразява предметът на данъчното престъпление. Това е изяснено от материалите по
делото и заключението на изготвената ССчЕ. Накрая се изразява несъгласие с тезата на съда,
че не са били изпълнени в пълна степен дадените указания при предходното връщане на
делото от съда за доразследване. В новия обвинителен акт са били описани за отделните
данъчни периоди по какъв начин са били формирани стойностите по ДДС по всеки раздел от
данъчната декларация. Затова се предлага отмяната на атакуваното определение, като
1
делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Подсъдимите Р.И. и Б. Х., техните защитници – адв. Д. и адв. С., както и
пълномощника на Министъра на ф. са уведомени за постъпилия частен протест, но не са
изразили становище.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест и
материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от
лице с нужната процесуална легитимация, но е неоснователен.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт от
Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обв. Р.К.И. за престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2, т.
6 и т. 7 НК и по чл. 255, ал.3, вр. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК и обв. Б.Х.Х. за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Окръжният съд, основателно е констатирал, че във внесения в съда втори по ред
обвинителен акт са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения,
разпределени в следните основни части:
На първо място е налице разминаване в повдигнатото обвинение на обв. Б.Х. за
данъчния период м. февруари 2013г. в постановленията за привличане като обвиняем на
досъдебното производство и това в диспозитивната част на внесения в съда обвинителен
акт.
В двете постановления за привличане като обвиняем на Х. от 11.06.2020г. в
обвинението по т.2 за данъчния период м. февруари 2013г. /л.148, с.2 и л. 156, с.2 от т.XIX,
идентични с първоначалното постановление и обвинението по т.2 от 14.12.2018г. на л. 61, с.
2 от т.XIX на ДП/ е посочено, че същият на 14.03.2013 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 56 018,00 лв., след което, че
това е станало като в справка-декларация е затаил истина в раздел „А“ от декларацията, като
не е начислил 20% ДДС в размер на 2 996,00 лв., и като е потвърдил неистина относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 56 018,00 лв. в раздел „Б“ от декларацията. А с внесения обвинителен
акт относно данъчен период м. февруари 2013 г. на Х. е повдигнато обвинение пред съда за
това, че на 14.03.2013 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 59 014,00 лв. /л. 25, с.2 от НОХД №1077/2020г/, за разлика от
горепосоченото в постановленията за привличане като обвиняем - 56 018,00 лв. Последното
създава сериозен дисонанс в обвинителната теза на прокуратурата и влошава по недопустим
начин правното положение на обвиняемото лице, тъй като би следвало да носи наказателна
отговорност пред съда по обвинение, надвишаващо поставената рамка за размера на
2
избегнатите данъчни задължения в постановлението за привличане като обвиняем от
досъдебното производство.
На второ място не са изпълнени в пълен обем, дадените указания при предходното
връщане на делото в разпоредително съдебно заседание с Определение №636/30.10.2019г.
по ВЧНД №544/2019г. на ПАС по отношение на изискването да се посочат
индивидуализиращите белези на доставките по инкриминираните фактури /с.3, абзац посл.
и с. 5, абзац втори/, като отново са налице несъответствия.
Правилно е отбелязано, че примерно за данъчен период м. февруари 2013 г. на с.18 от
обвинителния акт са посочени данъчните основи на отделните инкриминирани фактури,
след което на с. 19 е дадена общата им стойност, но е налице несъответствие между тях.
Подобно разминаване има между данъчните основи на отделните инкриминирани фактури и
общата им стойност за данъчен период м. май 2013 г. на с.26 - с.27 от обвинителния акт. А
за данъчния период м. август 2013 г. е пропуснато да се посочи данъчната основа на една от
инкриминираните фактури, именно тази с доставчик „Ф.“ ЕООД – Б. с № 100026/16.01.2013
г. на с. 33 от обвинителния акт, при което не може да се преценени, дали отразената на с.34
от същия обща стойност на данъчните основи съответства на тези на отделните фактури.
В предходното разпоредително заседание е било констатирано несъответствие в
обстоятелствената част на обвинителния акт за данъчен период м. ноември 2012 г., с
посочена сумата в размер на 138,20 лв. е ДДС за „възстановяване“, след което, че същата
сума е ДДС за „внасяне“. Това несъответствие е останало и в настоящия обвинителен акт,
тъй като на с.14, абзац 1 е посочено, че в раздел „В“ счетоводителката отразила ДДС за
възстановяване в размер на 138,20 лв., след което в абзац 4 е посочено, че в раздел „В“ бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 138,20 лв., а след това, че декларираният ДДС за
възстановяване бил в размер на 138,20 лв.
По отношение на констатацията, че не е посочена данъчната основа на
инкриминираните фактури и в диспозитива на обвинителния акт, както и в постановленията
за привличане на обвиняем, настоящият състав намира, че подобно изискване би се явило
прекомерно и е достатъчно това да е сторено в обстоятелствената част от обвинителния акт,
с което би се гарантирало реализирането на правото на защита на обвиняемите лица.
Добре би било при изготвянето на новия обвинителен акт да се отрази по
възможност, съобразно дадените указания при предходното връщане на делото и начина на
получаване на сумите, посочени като размер на приспаднатия, неследващ се данъчен
кредит.
Така изложеното обвинение в този му вид очевидно не позволява да се проследи в
пълнота обвинителната теза по отношение на обвиняемите Х. и И. и попада сред
категорията на съществените процесуалните нарушения в чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК,
които не подлежат на отстраняване в процедурата по чл.248а от НПК за очевидните
3
фактически грешки.
В заключение, законосъобразно окръжният съд е преценил, че така изготвения от ОП
- Пловдив обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК, което
води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица, като налага
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се
остави без уважение подадения протест на ОП – Пловдив, като се потвърди обжалваното
определение на Окръжен съд – Пловдив и се върне делото на прокурора за изпълнение на
дадените указания, уточнени допълнително и от настоящата съдебна инстанция, поради
което и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 03.08.2020 г. по НОХД №1077/2020 г.
на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото
върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с
изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4