Р Е Ш Е Н И Е
Номер -295 25.07.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и
шести юни, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: __________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело №604 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по повод исковата
молба на Т.П.А. от гр. Бургас против ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – гр.София за заплащане на сумата в размер на 150 000 лв. на основание
чл.432 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата сочи , че е б. на Л.К.К.. Същият на 15.02.2015 г. по главен път
І-4 софия – Варна между гр.Търговище и гр.Шумен се е движел ,
управлявайки лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег.№ А 8750 МВ. Товарен
автомобил „Скания“ с рег.№ СА 8765 РК преди разклона за с.Черенча причинява
ПТП навлиза в лентата за насрещно
движение при което се блъска челно в управлявания от К. лек автомобил. При
удара е причинена смъртта на Л. К.. За виновен е признат водача на товарния
автомобил С.С.Х. – с влязла в сила присъда №24 от 06.11.2015 г., постановена по НОХД №182/2015 г. на ОС –
Търговище. Налице към момента на ПТП-то е била валидно сключена застраховка за
товарния автомобил със ЗК „Лев Инс“ АД , поради което това дружество отговаря за вредите вследствие
на пътния инцидент. Съгласно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. ищцата като б. на
починалия обосновава основателността на
претенцията си. Същата сочи, че е имала силна емоционална връзка с ***** си ,
че страда по загубата му. След смъртта
му получава здравословни усложнения – хипертонични кризи, разстройство
на съня, депресия. На 09.08.2018 г. ищцата е предявила претенция пред
застрахователната компания , но до завеждане на исковата молба не е получила
никакъв отговор. Това обуславя правния й интерес от завеждане на иска по чл.432
от КЗ. Моли съда да осъди ответното
застрахователно дружество да й заплати сумата от 150 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди настъпили вследствие причинената при ПТП смърт
на ***** й Л. К. на 15.02.2015 г. както и законната лихва върху тази сума
начиная от датата на ПТП до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото. Прилагат се писмени доказателства
по опис в девет пункта. Направени са доказателствени искания – да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване
отношенията на ищцата с нейния в. и за настъпилата промяна в живота й
вследствие на неговата смърт. Моли се за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза, към която са поставени
задачи в исковата молба относно
психическото състояние на ищцата. Направено е и искане за прилагане на
застрахователната полица „ГО“ от ответното дружество в случай на оспорване
на наличието на валидна застраховка
„ГО“, както и всички документи по заведената въз основа на тази полица щета. В публичното съдебно заседание на
26.06.2019 г. исковата претенция се
поддържа пред съда чрез процесуалния представител на страната. Прави се
изменение на иска като се намаля цената на иска и той се поддържа в размера до
90 000 лв.
Постъпил е отговор на исковата молба на Т.П.А. от гр. Бургас от страна
на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“АД , ЕИК ********* – със
седалище и адрес на управление – гр.София – чрез процесуален представител -
адвокат по чл.367 от ГПК с вх.№18568 от 27.12.2018 г. На първо място от страна на застрахователя
ЗК „ Лев Инс“АД е направено изцяло
оспорване основателността на претенцията. Оспорва се механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие –
че същото е настъпило единствено по вина на водача С.Х. – водач на товарния
автомобил. Твърди се , че произшествието
е резултат на съпричиняване и в резултат на поведението на Л. К.. При
съпричиняване обезщетението следва да бъде определено при условията на
чл.51 предл.2 от ЗЗД. Оспорва се
интензитета, характера и продължителността на описаните неимуществени вреди.
Претендира се присъждане на обезщетение
съобразно практиката на ВКС. Оспорва се и
претендираната от 15.02.2015 г. лихва. Прави се и възражение за
погасяване по давност на претендираната
лихва за периода от 15.02.2015 г. до 23.11.2015 г. Тъй като правната квалификация на предявените искове е
по чл.493а ал.4 във вр. с § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД страната сочи , че на това
основание обезщетенията не следва да бъдат в по-голям размер от 5000 лв. поради
и което иска следва да се разглежда от
районен съд и в тази връзка производството пред БОС следва да бъде прекратено и
делото – изпратено пред РС. Моли се за отхвърляне на претенцията , алтернативно
– за намаляне на претендирания размер като прекомерен. Претендират се разноски
по делото. По направените доказателствени искания страната се противопоставя на
разпита на двама свидетели и
назначаването на СТЕ. Заявява се , че с оглед позицията на ищцата на
осн. чл.143 ал.2 от ГПК ще иска събирането на други доказателства.
На основание чл.372 от ГПК от ищцата Т.А.
е постъпила допълнителна искова молба. На първо място оспорва твърденията на
ответника , че механизма на ПТП не бил установен. Налице са множество
доказателства, вкл. механизма на ПТП е
установен по НОХД №182/2015 г. , по която е налице влязла в сила
присъда. Оспорват се и възраженията по размера на претенцията – че същата
била изключително завишена. Страната
сочи , че е недопустимо размера на обезщетението, чийто възможен предел е
застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС да бъде ограничаван
с нормативен акт на вътрешното право.
Освен това ограничението въведено с §96 ал.1 от ЗИДКЗ не се отнася за процесния
случай защото посочената разпоредба няма ретроактивно действие и поради това
съдът следва да определи размер на
обезщетението съобразно чл.52 от ЗЗД. Оспорват се и възраженията на
ответника досежно началния момент на дължимата лихва – че следва за такъв да се
счита момента на изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета. Лихвата за забава в случая не се урежда
специално от КЗ , а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на
непозволеното увреждане. Оспорва се и
твърдението за съпричиняване
на вредоносния резултат от потърпевшия Л.
К. – същото не отговаря на обективното
положение. Оспорват се и възраженията относно доказателствените искания на
ищцовата страна – за събиране на гласни доказателства и за назначаване на
експертиза – тези доказателства се искат за изясняване на фактическата страна на спора по делото.
Отговор на допълнителната искова молба
от страна на ЗК „Лев Инс“АД не е постъпил.
След преценка на събраните по делото доказателства , поотделно
и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Безспорно установено на основание чл.300 от ГПК и във вр. с присъда №24 от 06.11.2015 г. по
НОХД №182/2015 г. по описа на ОС – Търговище е
по делото , че при ПТП на 15.02.2015 г. е била причинена смъртта на в.
на ищцата – Л. К.. Налице е влязла в сила присъда относно вината на водача на товарен автомобил Скания
– С.Х. по НОХД №182/2015 г. на ОС – Търговище. Водачът Х. е признат за виновен,
че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.
К.. Механизма на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на
ОС – Търговище. Ответната страна оспорва механизма на ПТП като сочи , че е
налице съпричиняване от страна на
пострадалия К.. Оспорва се размера
на претенцията като се сочи , че
максимума, установен по нормативен ред е до 5000 лв. , отделно от това –
страната счита същата за завишена съобразно принципа на справедливост по чл.52
от ЗЗД , както и дължимостта на лихвата
, считано от датата на ПТП. От своя страна ищцата оспорва тези
възражения на ответника.
По НОХД №182/2015 г. на ОС – Търговище с
влязла в сила присъда С.Х. е признат за
виновен за това , че на 15.02.2015 г.
около 04.30 ч. при управление на товарен автомобил „Скания“ с рег.№ СА 8765 РК
нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП като навлязъл в
насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Л.К.К.,
починал на същата дата в 12.35 ч. в МБАЛ
– Шумен. Л. К. се е движел с
управлявания от него автомобил „Рено Меган“ с рег.№ А 87 50 МВ с около 75 км./ч
и при навлизане в десен завой насрещно движещия се камион не е могъл да свие вдясно в своята лента или
да натисне спирачки, тъй като Х. е
забелязал колата на К. в непосредствена
близост – на около 15-20 м. при излизане
от завоя. Последвал е челен удар между левите предни части на двата автомобила, след което товарния
автомобил преустановил движението си след около 60 м. Лекият автомобил
изхвърчал на 7-10 м. от мястото на удара и спрял в нива в дясно от посоката му
на движение, завъртян в обратна посока. От удара Л. К. получил съчетана травма – на глава , на шия, гръден
кош и крайници и вследствие травматичен шок починал в 12.35 ч. в МБАЛ – Шумен.
Установена е пряка причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
От страна на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД се сочи ,че е налице съпричиняване на резултата от страна на ответника , но не се
конкретизира и сочи в какво се изразява
това съпричиняване. Също така се твърди , че не бил изяснен механизма на ПТП. Настоящият
съдебен състав не споделя това становище на
ответника. За да постанови присъдата си
съставът на ОС – Търговище е изяснил подробно фактическата обстановка по
делото като е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност включително
и относно механизма на самото пътно-транспортно произшествие. Не се установяват
каквито и да са действия от страна на
пострадалия , които да
представляват съпричиняване на вредоносния резултат видно от мотивите на съда към присъдата и от подробно изследвания
механизъм на ПТП. Поради това твърденията за неизяснен механизъм на ПТП и за съпричиняване от страна на пострадалия
на вредоносния резултат ,съдът намира за несъстоятелни и неоснователни.
Съдът съобрази визираното в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, но това право
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). От
гледна точка на чл. 52 от ЗЗД според
Тълкувателното решение обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално
проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи
на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2
от Конституцията и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС
равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение –
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Особено близката
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. В тълкувателното решение се уточнява, че в
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а освен това е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете постановления на Пленума на ВС.
Така събраните по делото доказателства
дават основание на съда да приеме , че между починалия Л. К. и ищцата Т.А. – неговата б. е
съществувала силна емоционална връзка,
която е довела до преживяването на
сериозни морални болки и страдания за ищцата , което дава основание за се приеме, че отношенията им изпълняват
критерия „изключителност“ , въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и че е
налице материалноправната легитимация на
ищцата
да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Особеното в случая е , че
тези вреди не се обуславят само в
момента на причиняване на смъртта , а че те имат дълго във времето проявление, обременяващо живота на
пострадалите. Критерий при определяне на
размера на обезщетението е принципът на справедливостта , заложен в
нормата на чл.52 от ЗЗД, при който
следва да се отчитат и конкретните икономически
условия към момента на настъпване на
смъртта., актуалните към момента на
настъпване на събитието лимити на
застрахователното покритие по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите, в който смисъл е и
константната практика на ВКС.
Съгласно §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ във връзка с §96 ал.3 – обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493 ал.4 се определя в размер до
5000 лв. В тази насока съдът съобрази следното: Съобразно разпоредбата на
чл.346 от КЗ – застрахователната сума / лимит на отговорността/ е договорената
между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния
договор парична сума , представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице. Въвеждането на застрахователната сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103
ЕО , която е част от правото на ЕС означава , че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от
минимума на застрахователната сума,
възприет с Директива 2009/103/ЕО. Поради
транспонирането на Директива 2009/103/ЕО в действащия КЗ / чл.492/ следва да се
приеме, че е недопустимо размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, чийто възможен
долен предел е застрахователната сума , определена в нормативен акт на ЕС да
бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право, поради което
националната норма не следва да се прилага от съда. В процесния случай ,
за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди ,съобразен с нивата на застрахователното
покритие за неимуществени вреди за процесния период – м. януари 2018 г. и
обезщетението, дължимо на ищеца следва да се определи по справедливост по
правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се
съобразява с ограниченията на разпоредбата на §96 ал.1 от ЗИД на КЗ по отношение на предвидения максимален
размер.
В процесния случай свидетелят М. К. – също **** на ищцата и **** на
загиналия Л. К. сочи , че **** му Л. е първороден **** и е бил особено близък с б. си
и д. си, който е починал около година
преди неговата смърт. Л. е откликвал
на нуждите на б. си винаги, а и тя е полагала грижи за него – когато е бил малък ,
когато е бил в казармата. Трудно е понесла
вестта за смъртта му, изпаднала е в истерия, впоследствие се
променила, не можела да се зарадва на
обичайни за хората радостни поводи като
раждането на дете на в. си М.. Свидетелят
я охарактеризира като че ли не е тя, постоянно плачела за **** му.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита , че
ищцата е загубила със смъртта на в. си не само
близък родственик, но и духовната близост и опора в лицето на погиналия близък
човек. Като отчита всичките обстоятелства по делото – конкретиката в
отношенията между б.
и ****,
интензитета и продължителността на страданията, обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди
съдът приема , че справедлив размер на обезщетение следва да се определи сума в размер на 30 000 лв.,
който съответства на критерия за справедливо обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира , че изключителността в отношенията между ищцата и
починалия й в. клони към обичайните такива за б. и в. , който е опора на възрастната си б., за
каквито конкретни факти са налице данни
в процесния случай съобразно показанията на свидетеля К., въпреки посочените от него различия в отношенията
между б. му и б. му и д. му и между него
и б. му и д. му. Нормално е при такива
дадености б.та да страда – загубила е първородния си в.
, носещ името на съпруга й и кончината му впоследствие да бъде преживяна тежко от нея. Над
уважения размер от 30
000 лв. до претендирания размер от 90 000 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена
като недоказана и неоснователна. Според съда „изключителността“ в
отношенията на ищеца с потърпевшия по
смисъла на ТР в процесния случай не се
установява и доказва по безспорен и категоричен начин както се
претендира в пълен обем поради което и претенцията се явява неоснователна над уважената част до пълния
претендиран размер.
С оглед
частичното уважаване на исковата
претенция следва да бъде уважена и претенцията за лихви. Основателно е обаче
възражението за погасяване на лихвата по давност направено от ответната страна в
ОИМ за периода от датата на причиняване на
смъртта – 15.02.2015 г. до 08.10.2015 г. /неправилно посочена в ОИМ –
22.10.2015 г./ - поради изтеклата погасителна давност. Поради това лихвата
върху присъдената главница следва да бъде присъдена начиная от 08.10.2015 г.
В този размер от 30 000 лв.
следва да бъде уважен иска със съответните последици от това – в тежест на
ответната страна да бъдат присъдени дължимата държавна такса в полза на
съда и на процесуалния представител на ищеца – дължимото адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част на иска. Претенцията е за 90 000 лв. , а дължимото адвокатско
възнаграждение за иск в този размер възлиза на 3230 лв. Следва да бъде уважено
искането за присъждане на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищцовата страна в процеса. Такова се присъжда по
искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на
ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищцата А. е оказана
безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие / находящ се на л.35 по делото/, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата / на материално затруднено лице/. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред
настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този
случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от
8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о.,
определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016
година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ответникът ЗК „Лев Инс“АД
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Г. общо сумата в размер на 1076.67 лв. съразмерно на уважената част в размер на 30 000 лв.
В полза на съда ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 1200 лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран от горното ,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, представлявана от Мария Стоянова Масларова – Гъркова
и Вера Любенова Павлова да заплати на Т.П.А. от гр. Бургас,
ЕГН – ********** сумата
в размер на 30
000 / тридесет
хиляди/ лева – представляващо обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие причинената при ПТП смърт на в. й Л.К.К. ведно със законната лихва начиная от
08.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата като
исковата претенция над уважения размер до
претендирания в размер на 90 000 лв. , както и искането за присъждане на лихва, начиная от датата
на произшествието – 15.02.2015 г. до началото на 3 годишния период преди датата на завеждане
на иска – 08.10.2018 г.
- ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София, представлявана от Мария Стоянова
Масларова – Гъркова и Вера Любенова Павлова да заплати на
адвокат Николай Ганев сумата от 1076.67 / хиляда седемдесет и шест лв. и 67
ст./ лева - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, представлявана от Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Вера Любенова Павлова
да заплати по сметка на Окръжен съд –
гр.Бургас сумата от 1200
/ хиляда и двеста / лева – държавна такса
върху уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на
страните.
Окр.
съдия: