Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………..2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ХІV-ти въззивен състав, в открито заседание
на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл. с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Б.Гешева и
прокурора Кр.Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД №2166/2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХI
от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения
П.Г.Д. срещу определение от 28.03.2018г. по НЧД №4409/2018г. по описа на СРС,
НО, 5-ти състав, с което му
е наложено едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наказанията, наложени му със
съдебни актове по НОХД № 14045/2016 г. по описа на СРС, НО, 112 състав и НОХД №
5056/2016 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание
чл.25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК, е приспадната изтърпяната част от наказанията
по съдебни актове, предмет на определението, както и времето през което осъдения
е бил задържан по същите дела. На основани чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено
към така определеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ наказанието „Глоба“
в размер на 2000 лева по НОХД № 14045/2016 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
В жалбата се твърди, че районният
съд неправилно не е обединил в едно общо наказание, наказанията наложени с
присъди по нохд№14045/16г. на СРС, 112 с-в и по нохд№5056/16г. на СРС, 5 с-в с
наказанието по нохд№2311/15г. на СГС.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на осъдения Д. – адвокат Л. поддържа подадената жалба.
Представителят
на СГП счита, че определението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Осъденият
Д. поддържа жалбата си.
Съдът,
като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваната присъда, с оглед изискванията
на чл. 314 НПК, намира от фактическа страна следното:
П.Г.Д.
е осъждан, както следва:
1.
По НОХД № 2311/2015 г. по описа на СГС, НО, 2 състав със съдебен акт влязъл в
сила на 02.07.2015 г., за деяние извършено на 07.08.2014 г., на осъдения е
наложено ЛОС за срок от една година и шест месеца, което е отложено за срок от
три години, за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК.
2.
По НОХД № 14045/2016 г. по описа на СРС, НО, 112 състав със съдебен акт влязъл
в сила на 17.08.2017 г., за деяние извършено на 10.11.2015 г. му е наложено
наказание ЛОС за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 2500 лева, за престъпление по
чл. 354а, ал.3 от НК и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наказание наложено по НОХД № 2311/2015 г. по описа на СГС, в размер
на 1 година и 6 месеца „ЛОС“, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
3.
По НОХД № 5056/2016 г. на СРС, НО, 5 състав със съдебен акт влязъл в сила на
24.01.2018 г., за деяние извършено на 13.06.2014 г. му е наложено наказание ЛОС
за срок от шест месеца, което е отложено с изпитателен срок от три години на
осн.чл.66, ал.1 от НК, за престъпление по чл. 197, т. 1 ар. чл. 194, ал. 1 от НК.
При
тези налични осъждания СРС правилно е преценил, че най-благоприятното групиране
на наказанията за осъдения изисква оформяне на една съвкупност от присъди между
тези наложени по нохд№5056/18г. на СРС, 5 с-в и по нохд№14045/16г. на СРС,112
с-в, тъй като престъпленията по тези две присъди са били извършени при условията
на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е
от тях.
Напълно
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изключил от тази
съвкупност от присъди присъдата по нохд № 2311/2015 г. на СГС, НО, 2 състав,
тъй като тя е влязла в сила на 02.07.2015г., а престъплението по присъда по
нохд№14045/16г. на СРС, 112 с-в е било извършено на 10.11.2015г., т.е. след
влизане в сила на присъдата по нохд № 2311/2015 г. на СГС. Ето защо по
отношение на осъждането по нохд № 2311/2015 г. на СГС е неприложима
разпоредбата на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК и то не може да бъде включено
в една съвкупност заедно с осъждането по нохд№14045/16г. на СРС, 112 с-в.
Поради тази причина направеното искане в жалбата за общо наказание е неоснователно
и като такова следва да се отхвърли, а наказанието по по нохд № 2311/2015 г. на
СГС следва да се изтърпи отделно от определеното общо най-тежко наказание
измежду наложените по нохд№5056/18г. на СРС, 5 с-в и по нохд№14045/16г. на
СРС,112 с-в.
Правилно
и законосъобразно районният съд е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по нохд№5056/18г. на СРС, 5 с-в и по нохд№14045/16г. на
СРС,112 с-в лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при
първоначален строг режим на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС. Въззивният
съд намира, че като е оформил точно по този начин една група от точно тези две
присъди, за определяне на едно общо най-тежко наказание, районният съд е спазил принципа за
най-благоприятното за осъдения съчетание,
установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г.
на ОСНК на ВС.
На
основаниe
чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено към така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева наложено
с присъда по нохд № 14045/2016 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
Съгласно
чл.23, ал.3 от НК, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба
или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото
наказание.
Вместо
да присъедини изцяло наказанието глоба (в размер 2500 лева),
първоинстанционният съд е решил да го присъедини отчасти – в размер 2000 лева.
Това е напълно в съответствие с материалния закон.
От
друга страна обаче районният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в мотивите на определението липсва каквито и да
е мотиви, с които да се обоснове защо към най-тежкото наказание лишаване от
свобода се присъединява глобата не в целия й размер, а отчасти. Съгласно
чл.348, ал.3, т.2 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено,
когато няма мотиви към съдебния акт. Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила е отстранимо. Ето защо делото следва да се върне на СРС
за разглеждане от друг състав на съда.
По
тези съображения и на основание чл.306, ал.3 във вр. с чл. 334, т.1, вр. чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, СГС, НО, ХІV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение от 28.03.2018
г. по НЧД № 4409/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 5-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС – НО.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………… ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2……………….