Мотиви към присъда №153/21.11.2018г.
по НОХД №1260/2018г.,
изготвени на 21.11.2018г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.М.Х. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК и против подсъдимия С.Б.И. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 от НК.
В
разпоредително заседание пострадалата не изпраща свой представител.
РП- С. изпраща
в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимите се явяват лично и със защитници, които
дават отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Двамата подсъдими признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и молят
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК- съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по
чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанията на двамата подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. Г.Х. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
в минимален размер.
Подсъдимият С.И. в съдебно заседание
лично и чрез защитника си моли да му се наложи наказание лишаване от свобода,
което да бъде отложено за минималния изпитателен срок.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия Х. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се изтърпи ефективно и на основание чл.68,
ал.1 от НК да се приведе в изпълнение отложеното наказание ЧЕТИРИ месеца „Лишаване
от свобода”, наложено по НОХД №809/2016г. на С. районен съд. Предлага на подс. И.
да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, чието
изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Една вечер на неустановена дата в
периода 30.05.2018г.- 03.06.2018г. около 23,30 часа подсъдимите Х. и И. се
срещнали пред къщата на бабата на подс. Х.,***. В съседство на №30 се намирала
къщата на пострадалата Д.К.. От известно време тя живеела в Испания. В дома си
на горепосочения адрес пострадалата К. съхранявала лични вещи като грижите за
къщата и вещите в нея били поверени на баба й- св. Д. И.. Почти всеки ден св. И.
ходела в къщата на внучка си, за да проветрява и наглежда имуществото. Подс. Х.
знаел, че къщата е била необитаема и предложил на подс. И. двамата да влязат
вътре и да откраднат нещо. Той се съгласил и двамата прескочили оградата, след което се насочили
към един от прозорците на къщата, който не бил заключен. Подсъдимият Х. бутнал
прозореца с ръка и той се отворил. Двамата подсъдими влезли вътре на първия
етаж и започнали да оглеждат какво има. Двамата събирали различни вещи, каквито
им попаднат и ги пренасяли в къщата на бабата на подс. Х.. По този начин те
откраднали от дома на пострадалата К. следните вещи: 1 брой нова микровълнова печка, 1
брой бял фритюрник, 1 брой черна кафе машина „Делонги”, 1 брой черен монитор за
компютър, 1 брой голям карбофлекс, 5 броя нови одеала, 6 броя нови покривала за
спалня, 2 броя нови олекотени юргани, 3 броя жакардови вълнени килими 300х200 сантиметра,
1 брой перде 150х120 сантиметра, 1 брой тостер, 1 брой фотоапарат, 1 брой
електрическа скара, 1 брой дрелка, 5 броя дамски дънки, 1 брой нова печка мини
с 4 броя газови котлони и фурна, 2 броя сакове за багаж от изкуствено зебло, 1
брой употребявана музикална уредба с колони, 1 брой куфар с ВиК инструменти и
поялник.
С протоколи за доброволно предаване
част от вещите били предадени и срещу разписки върнати на собственика.
По делото е изготвена съдебно- оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет
на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 1226,90 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Д.
И., И. Ц. и Я. М., протоколите за доброволно предаване, разписките за върнати
вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимите дадени по време на досъдебното
производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Г.М.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК, а подс. С.Б.И. е осъществил състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.5 от НК, затова че за времето от 30.05.2018г. до 03.06.2018г. след
предварителен сговор помежду си в гр. С., в условията на повторност за подс. Г.М.Х.,
извършили кражба на чужди движими вещи- 1 брой микровълнова печка нова, 1 брой
фритюрник, 1 брой кафе машина „Делонги” черна, 1 брой монитор за компютър
черен, 1 брой карбофлекс голям, 5 броя нови одеала, 6 броя нови покривала за
спалня, 2 броя нови олекотени юргани, 3 броя жакардови килими вълнени 300х200 сантиметра,
1 брой перде 150х120 сантиметра, 1 брой тостер, 1 брой фотоапарат, 1 брой
електрическа скара, 1 брой дрелка, 5 броя дамски дънки, 1 брой нова печка мини
с 4 броя газови котлони и фурна нова, 2 броя сакове за багаж от изкуствено
зебло, 1 брой употребявана музикална уредба с колони, 1 брой куфар с ВиК
инструменти и поялник, всичко на обща стойност 1226,90 лева от владението на Д.
***, собственост на Д.А.К. *** като деянието не представлява маловажен случай.
Деянието е извършено от двамата подсъдими
с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са
знаели, че като отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от дома на
пострадалата К. извършват деянието кражба, за което са обвинени. Наясно са били
и с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собственика
им, но въпреки това са го извършили инкриминираното деяние и са увредили
пострадалата Д.К..
Деянието
двамата подсъдими са извършили след като предварително са се сговорили за това.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че подс. Х. е
уговорил своя съучастник С.И. да влязат в необитаемия дом на пострадалата К.. След
това сговаряне двамата са пристъпили към изпълнение на своето намерение да
извършат кражба от дома на пострадалата Д.К.. Ето защо съдът счита, че правилно
РП- С. е повдигнала на двамата подсъдими обвинение за извършено престъпление
по т.5 на чл.195, ал.1 от НК.
От приложената
по делото справка за съдимост на подс. Г.Х.
е видно, че той е осъждан три пъти, по НОХД №809/2016г., по НОХД №1839/2016г. и
по НОХД №197/2017г. и трите на С. районен съд. Тези три деяния подс. Х. е
извършил съответно на 02.03.2016г., 18.04.2016г. и на 17.09.2016г. Те са за
също такива престъпления кражба, а именно по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК. Двете са приключили с определения на Сливенски районен съд, с
които са били одобрени споразумения между РП- С. и защитниците му. Производството
по НОХД №809/2016г. е приключило с присъда влязла в сила на 29.07.2016г. Двете
определения са влезли в сила, както следва: по НОХД №1839/2016г. на
15.03.2017г. а по 197/2017г. на 16.05.2017г. По тези две производства са му
били наложени две наказания „Пробация”, първото за минималния срок от ШЕСТ
месеца, а второто за срок от ДВЕ години. По първата присъда по НОХД №809/2016г.
на подс. Х. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години.
Видно е, че от изтърпяването на тези наказания до извършването на деянието по
настоящото производство, а именно в периода от 30.05.2018г. до 03.06.2018г. не
е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.
Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подс. Х. за
престъпление извършено при повторност.
Следва да се отбележи, че и деянието
е немаловажно като се вземат предвид механизма на неговото извършване и лошите
характеристични данни на подсъдимия Х., а и от друга страна стойността на отнетите
вещи не е никак малка. Тези лоши характеристични данни на подс. Х. показват, че
той е с утвърдени престъпни навици и обосновават по- висока степен на
обществена опасност, както на деянието така и на дееца.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимите и в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимите, чистото съдебно минало на подс. И.
и добрите му характеристични данни.
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни
на подс. Х..
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите Х.
и И. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията им следва да се определят
при условията на чл.58А от НК.
Съдът счете, че на подс. Х. следва
да се наложи наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства нито някое от
изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. С така определеното наказание
съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това
наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с
1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ОСЕМ месеца подс. Х. следва да изтърпи ефективно, тъй
като не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане.
Той е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Съдът намира,
че е най- подходящо наказанието подс. Х. да изтърпи при първоначален ОБЩ режим
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост на подс. Х. той е осъден по НОХД №809/2016г. на С. районен
съд за извършено на 02.03.2016г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наложено му е било наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Деянието по настоящото
производство е извършено по време на този изпитателен срок, поради което на основание
чл.68, ал.1 от НК съдът следва да го приведе в изпълнение. Това наказание на
същото основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подс. Х. следва да изтърпи при ОБЩ
режим отделно от наложеното с настоящата присъда.
По отношение на подс. И. съдът
счете, че следва да определи наказанието при условията на чл.58А, ал.4 от НК,
тъй като за него са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му определи наказание под
предвидения в закона минимум, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца. Това наказание съдът счита, че подс. И. не следва да изтърпи, тъй като
са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Видно е, че
той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от
шест месеца и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му
съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че следва да му
определи минималния предвиден в закона изпитателен срок, а именно за срок от
ТРИ години.
Така определени наказанията на
двамата подсъдими съдът счита за справедливи и отговарящи в пълна степен на
обществената опасност на деянието и на подсъдимите и с тях ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите
Х. и И. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от
82,12 лева, представляваща направени по делото разноски, на всеки по 41,06
лева.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: