РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Смолян, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500103 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 60021/19.02.2021 г. по гр.дело № 1/2020 г. Смолянският районен съд
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, ал.1 ГПК спрямо Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан.
Р., че Б. и С. Р. са собственици на 4 000 кв.м. от част с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот
пл. № ***, целият с площ 7860 кв.м., участващ в образуването на УПИ **-*** със 17 кв.м.; в
УПИ ***[*]***,582 със 7 кв.м.; в УПИ *-***- с 3 кв.м. и неурегулирана част от 7 203 кв.м.,
находящ се в кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С., при граници и съседи на
имота, съгласно скица № 542/04.05.2007 г., издадена от Община Смолян, заверена с №
1528/27.12.2007 г., както следва: път, държавно, М. С. П., К. М., С. М., Х. М. и Ф. Дим. М.; и
съгласно удостоверение за регулационно положение: от три страни улица, УПИ *-***, имот
пл. № ***- гробища, имот пл. № *** - М. С. П.; имот пл. № *** - К. Зв. М.; имот пл. № *** –
К. Ас. М.; имот пл. № *** - С. Я. М.; имот пл. № *** – М. Д. М.; имот пл. № *** – Х. М. М.;
имот пл. № *** – Ф. Д. М.; имот пл. № *** - М. С. П. и имот № ***- Ф. Д. М.; придобит на
основание НА за продажба на право на собственост върху недвижими имоти № ***, том II,
рег. № 2211, 1 дело № 280/2008 г. по описа на нотариус К. с рег. № 122 РНК, с вх. рег. №
****/02.04.2008 г., акт № ***, том **, дело ***/2008 г. на СВ в режим на съпружеска
имуществена общност, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за разликата над уважения
1
размер от 4 000 кв.м. до пълния размер на претендираната неурегулирана част с площ от 7
230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, находящ се в кв. ** по действащия устройствен план
на с. П.. С..
Със същото решение Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан. Р. са осъдени да заплатят на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Б. и С. Р. сумата от 350,29 лв. за направените деловодни разноски,
пропорционално на уважената част от исковете.
Отделно, Б. и С. Р. са осъдени да заплатят на Ф. Абд., С. К., С.К. и Ан. Р. сумата от 438 лв.
за направените деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Срещу това решение са подадени допустими въззивни жалби както от Б.Я. Р., така и от
насрещните страни –Ан. Р., С. К., С. К. и Ф. Абд..
С въззивна жалба вх.№ 60377/04.03.2021 г. Б. ЯВ. Р., обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата над 4 000 кв.м. до 7 230 кв.м. от процесния поземлен имот с
пл.№ ***, кв. ** по плана на с.П. С.. Моли за отмяна в тази част и признаване за установено
спрямо ответниците, че той и съпругата му са собственици и на останалата неурегулирана
част над 4 000 кв.м. до 7 230 кв.м. от посочения имот.
Въззиваемите по тази жалба А.Е. Р., С. Я. К., С. Я.К. и Ф.А. АБД., чрез
пълномощника им адв. В. Р., оспорват жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и молят
решението в отхвърлителната му част да се потвърди.
С въззивна жалба вх.№ 60425/10.03.2021 г. А.Е. Р., С. Я. К., С. ЯС. К. и
Ф.А. АБД., чрез пълномощника им адв.В. Р., обжалват решението в частта, с която е
признато за установено спрямо тези жалбоподатели-ответници, че ищците Б. и С. Р. са
собственици на 4 000 кв.м. от частта с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***,
целият с площ 7 860 кв.м.; и са осъдени да платят на Р. 350,29 лв. разноски.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба Б. Р., чрез
адв.Мл., я оспорва. От съпругата му С. Р. не е постъпило становище по жалбата.
В съдебно заседание се явява лично С.Я. К., заедно с пълномощника си
адв.В. Р., представляваща и Ф. Абд., Ан. Р. и С. К.; поддържат своята жалба и оспорват тази
на ищците Р..
Б. и С. Р., редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът адв.Б.
Мл. моли да се уважи жалбата им и да се отхвърли тази на ответниците.
Въззивният съд намира, че решението в частта, с която е признато за
установено спрямо Ф. Абд. и наследниците на Ш. Абд., че Б. и С. Р. са собственици на 4 000
кв.м. от част с площ от 7 230 кв.м. имот пл. № ***, целият с площ 7 860 кв.м., находящ се в
кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С., е неправилно и следва да се отмени, като
2
исковете на Р. се отхвърлят. В останалата част, с която са отхвърлени исковете на Р. за
частта над признатите 4000 кв. от същия имот, следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните:
Ищците Б. и С. Р. основават претенцията си за собственост върху имота с
площ от 7 230 кв.м., явяващ част от имот пл.№ *** по плана на с. П..С., на придобивна
сделка - покупка от бащата на ищеца Р. Абд. Ах., извършена с нотариален акт на 02.04.2008
г. Твърдят, че този имот е възстановен на продавача Р. Ах. с решение на ОСЗ-Смолян с две
решения от май 2007 г. - № 3572/04.05.2007 г. и № 3572Ф/15.05.2007 г. Изтъкват, че
последните решения са постановени, след като е водено гр.дело № 405/2000 г. на
Смолянския районен съд по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по което е признато правото на продавача им
на възстановяване собствеността върху имот в м.“С.“, с площ от 4 дка при граници: път,
дере, М., П. и собствена къща.
Според ищците, след представяне на съдебното решение пред ОСЗ-
Смолян, съгласно чл.14, ал.7 а и въз основа на искането на продавача/бащата на ищеца/,
службата е следвало да измени и решението, като промени лицето, в чиято полза
неправилно е бил възстановен спорният имот – ответникът. До настоящия момент не е
направено изменение на неговото решение по преписка № 5353/28.02.1992 г. и въз основа на
него ответниците са записани като собственици на имота.
Ответниците, освен друго, изтъкват в отговора на исковата молба, че в
полза на ищеца и на праводателя му не е извършено реституционно производство по реда на
ЗСПЗЗ, като те не разполагат с позитивно, конститутивно по своя характер решение на
органа по земеделска реституция.
Въззивният съд счита, че решение № 3572/04.05.2007 г. по преписка по
заявление вх.№ 3572/19.03.1992 г. на ОС“З.“-Смолян по т.1 не легитимира като собственик
праводателя на ищеца- неговия баща Я.Г. Р./Р.Абд. Ах./. След като не е бил собственик на
имота по това решение-т.1, той не е могъл и да го прехвърли на сина си-ищеца с
нотариалния акт от 2008 г.
С решение № 5353/19.04.1995 г. – т.8, по преписка по заявление вх.№
5353/28.02.1992 г. ПК-Смолян възстановява на Ш. и Ф.А.и Абд. правото на собственост
върху ливада от 7,893 дка в м.“Стр.“, тогава представляваща имот № *** по картата на
землището на с.П. С.. Въз основа на решението на ПК Ф. и Ш. Абд. се снабдяват с
нотариален акт за собственост върху имота с № 909/18.06.1998 г., том *, нот.дело №
1231/1998 г.на Смолянския районен съд.
Така възстановеният на ответниците имот е очертан в зелено на скица № 1
към допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице инж.Ив. М., изслушано от
въззивния съд.
3
Тъй като от бащата на ищеца явно е бил заявен за възстановяване същият
имот, се вижда, че между него и ответниците е бил налице спор за материално право към
момента на обобществяване на земите, който е разрешен по гр.дело № 405/2000 г. на
Смолянския районен съд.
С решение от 26.04.2002 г. по гр.дело № 405/2000 г., оставено в сила от
СмОС и ВКС/решение № 304/15.07.2004 г. по гр.дело № 1041/2003 г., І т.о./ Смолянският
районен съд по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ признава за установено спрямо Ш. Ахм. Абд. и
Ф.А. Абд., че Яв. Г. Р. е бил собственик преди образуване на ТКЗС на четири земеделски
имота, сред които са нива от 0,6 дка и ливада от 4 дка в м.“С.о“ при граници: път, дере, М.,
П. и собствена къща, в землището на с.П..С.. За да стигне до този резултат, СмРС приема, че
с публично завещание от 22.04.1944 г. общият на страните наследодател Абд. Ахм. Абд.е
завещал на сина си Я.Г. Р./Р. Абд.Ахм./ спорните по онова дело имоти, между които е и
ливадата от 4 дка в м.“С.“. След смъртта на общия наследодател между наследниците му е
извършена доброволна делба, но на други имоти. С писмен договор от 19.04.1944 г.
Абд.Ахм. Абд. е сключил договор за продажба на имоти в землището на с.П..С. със законния
представител на тогавашните ответници – майка им Р. Абд.. Този договор обаче не е
произвел вещно-прехвърлително действие, защото не е сключен в изискваната от закона
форма. За договора е прието още, че установява само начало на давностно владение.
С решение № 3572/04.05.2007 г. по преписка вх.№ 3572/19.03.1992 г. ОСЗ-
Смолян по т.1 възстановява правото на собственост на Яв. Г. Р. в стари реални граници
върху нива с площ от 7,230 дка в землището на с.П..С. в м.“З. гр.“ при граници: път,
държавно, М. С. П., К. М., С. М., Х. М. и Ф. Дим.М.. В решението е отразено, че имотът е
нанесен в кадастралната карта на с.П..С. с пл.№ *** и участва в кв. **, като от него са
неурегулирани 7 203 кв.м., а останалата площ е отразена в кои УПИ попада. За имота е
издадено удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и скица № 542/04.05.2007 г. от община
Смолян. В решението също така е посочено, че имотът е заявен с пореден № 1 от
заявлението и установен с публично нотариално завещание 4/44 г.
Имотът е очертан с розово и кафяво на скица № 1 към допълнителното
заключение по СТЕ на вещото лице инж.Ив. М., изслушано от въззивния съд. На същата
скица със сиви щрихи е обозначена частта, която е обща за двата имота – по решението на
ПК за ответниците и по решението на ОСЗ/нот.акт на ищцовата страна.
Т.е., с решението на ОС“Земеделие“ от 2007 г. се възстановява в полза на
ищцовия баща земеделски имот, който е вече възстановен на ответника Ф.А. и брат му Ш. с
решението на ПК от 1995 г.
Наред с това, в решението от 04.05.2007 г. в полза на ищцовия баща
относно имота по т.1 изобщо не се споменава наличието на влязлото в сила решение №
26.04.2002 г. по гр.дело № 405/2000 г. на СмРС, т.е., решението на ОС“З.“-См., макар и
4
издадено през 2007 г., /три години след влизане в сила на съдебното решение/ не е
съобразено с него, не е издадено на основание резултата по съдебното решение,
признаващо, че Яв.Р. преди ТКЗС е бил собственик само на 4 дка в м.“С.“ предвид публично
завещание от 1944 г., а не на имот с площ, надвишаваща 7 дка.
С решение № 89/02.05.2012 г. по гр.дело № 197/2012 г. Смолянският
районен съд, по жалба на Ф. Абд., прогласява нищожността на решение, взето с протокол
№ 02/03.02.2012 г. с изх.№ РД-06-69/03.02.2012 г. на Общинска служба по земеделие-
Смолян. С последното е било изменено възстановителното решение в частта по т.8 относно
имота в м.“Стр.“ с № **** с площ от 7,893 дка и ОС“Земеделие“ е отказала на Абд. да
възстанови същия имот с мотива, че е възстановен на Я. Р. с решение № 5372/04.05.2007 г. и
спорът между страните е решен със съдебните решения по гр.дело № 405/2000 г. на СмРС.
За да прогласи нищожността, СмРС приема, че бащата на ищеца Яв. Г. Р., действал чрез своя
пълномощник и сегашен ищец Б. Р., подава на 27.09.2011 г. молба до ОС“Земеделие с вх.№
28-1227, с която иска имот пл.№ *** в землището на с.П..С. „да бъде отписан от регистрите
на земеделските земи“, тъй като му е възстановено в стари реални граници правото на
собственост върху нива от 7,230 дка в строителните граници на селото, с посоченото по-
горе решение на ОСЗ № 3572/04.05.2007 г. Яв. Р. не е поискал да бъде изменено по реда на
чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ решението от 1995 г. на ответниците, с което им е възстановена по т.8
собствеността върху същия имот, като им бъде отказано възстановяване на същия имот, а
самосезиране на административния орган ОСЗ е недопустимо. Също така съдът отчита, че
окончателното решение на ВКС, с което приключва спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е влязло в
сила на 15.07.2004 г., Р. е могъл да направи искане за изменение на ответниковото
възстановително решение не по-късно от 15.07.2005 г., а искането е постъпило чак през 2011
г., т.е., извън едногодишния срок по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, който СмРС счита, че е приложим.
Прието е още, че решението е немотивирано, не е посочено по чие искане се издава и кое
налага изменението на влязлото в сила стабилно административно решение на ответниците,
не е посочено правното основание, на което се издава, адресатите му и фактическите
основания за постановяването му, а такива основания не са и били налице.
При това положение се налага извод, че решение № 3572/04.05.2007 г. на
ОС “З.“-Смолян е нищожно, защото е постановено при незачитане на стабилитета на
решението на ПК-Смолян с № № 5353/19.04.1995 г. – т.8, по преписка по заявление вх.№
5353/28.02.1992 г., с което се възстановява на Ш. и Ф. Абд. правото на собственост върху
имот, в който попада този на Р. - ливада от 7,893 дка в м.“Стр.“, тогава представляващ имот
№ **** по картата на землището на с.П. С., без да са налице условията на чл.14, ал.7/7а
ЗСПЗЗ - не отразява резултата от спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по гр.дело № 405/2000 г. на
СмРС, с което е отречено възстановяването на собственост по отношение на Ш. и Ф. Абд. за
имота – нива от 4 дка в м.“С.“, идентична с м.“Стр.“, при посочените там граници. От ищеца
не е поискано ОС „З.“-Смолян да му издаде решение за възстановяване собствеността в
стари реални граници именно върху този имот, за който е признато по гр.дело № 405/2000 г.
5
на СмРС, че е бил притежаван от баща му към образуване на ТКЗС, няма скица и съответно
удостоверение от общината за него.
В случая за един и същи имот – този, който е очертан със сиви щрихи на
скица № 1 към СТЕ пред въззивния съд, възстановена на ищцовия баща и който почти
изцяло/ с нищожна разлика/ съвпада с имота, възстановен на ответниците, са издадени две
окончателни решения на административния орган по земеделска реституция/ПК и ОСЗ/ в
полза на различни лица, при което приоритет се дава на издаденото по-рано решение.
Както е прието в съдебната практика, „Притежанието на
земеделските имоти към момента на образуване на ТКЗС е един от
елементите от фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради
което изходът на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има преюдициално
значение. Следва да се постанови допълнително позитивно решение в
изпълнение на нормата на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ. В същото време
решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се ползва с обвързваща сила за
страните, които са участвали в производството и за съда - чл. 297 и чл.
298 ГПК. Това решение следва да бъде зачетено и от органите по
земеделска реституция. Необходимо и задължително е да се проведе
допълнителна процедура по чл. 14, ал. 7, 7а ЗСПЗЗ, като установеното
право на собственост към минал момент се трансформира в право на
собственост, придобита по реда на земеделската реституция/Решение №
726 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2009 г., I г. о./
Вижда се в случая, че такава процедура относно приетите за собствени на
Р. 4 дка от имота към момента на обобществяване на имота не е
въведена, а за останалата площ до 7 230 кв.м., за която също е налице
стабилно решение за реституция в полза на ответниците, не е
установявано Р. някога са имали право да им бъде реституирана. Ето
защо към настоящия момент, както се каза вече, ищците не се
легимитират като собственици на спорния имот.
Обжалваното решение на СмРС в частта, с която е признато спрямо
ответниците, че ищците са собственици на 4 000 кв.м., явяващи се част от имот, е
незаконосъобразно и защото е прието, че те касаят реална част, но не е установено от СмРС,
както сам признава в мотивите, и не може да се установи къде е точното и местоположение,
като описващите я граници са тези на големия имот от над 7 дка. С подобно произнасяне
страните не получават всъщност никаква защита и няма адекватно разрешение на заявения
6
правен спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищците Р. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски по
делото пред двете инстанции в размер общо на 1 860,40 лв. за
възнаграждение на адвокат, вещо лице и държавни такси.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60021/19.02.2021 г. по гр.дело № 1/2020 г. на
Смолянския районен съд в частите, с които са присъдени между страните разноски и е
признато за установено спрямо Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан. Р., че Б. и С. Р. са собственици на
4 000 кв.м. от част с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, целият с площ 7860
кв.м., участващ в образуването на УПИ **-*** със 17 кв.м.; в УПИ ***[*]***, *** със 7
кв.м.; в УПИ *-***- с 3 кв.м. и неурегулирана част от 7 203 кв.м., находящ се в кв. ** по
действащия устройствен план на с. П.. С., придобит на основание НА за продажба на право
на собственост върху недвижими имоти № ***, том **, рег. № 2211, 1 дело № 280/2008 г. по
описа на нотариус К. с рег. № *** РНК, с вх. рег. № 1012/02.04.2008 г., акт № 148, том IV,
дело 863/2008 г. на СВ в режим на съпружеска имуществена общност, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено спрямо Ф.А. Абд., ЕГН **********, от с. См., ул. „В. Л.“ № **; С. Яс. К., ЕГН
**********, от гр. См., ул. „С.“ № **; С. Яс. К., ЕГН **********, от с. См., ул. „В. Д.“ № **
и А.Е. Р., ЕГН ********** от с. См., ул. „В. Л.“ № **, че Б.Я. Р., ЕГН **********, и С. И.Р.,
ЕГН **********, и двамата от с. См., ул. „В. Л.“ № **, са собственици на 4000 кв.м. от част
с площ от 7 230 кв.м. от поземлен имот пл. № ***, целият с площ 7 860 кв.м., участващ в
образуването на УПИ ***-*** със 17 кв.м.; в УПИ ****[*]***,**** със 7 кв.м.; в УПИ *-***-
с 3 кв.м. и неурегулирана част от 7 203 кв.м., находящ се в кв. ** по действащия устройствен
план на с. П.. .С., при граници и съседи на имота, съгласно скица № 542/04.05.2007 г.,
издадена от Община Смолян, заверена с № 1528/27.12.2007 г., както следва: път, държавно,
М. С. П., К. М. С. М., Х. М. и Ф. Д.. М.; и съгласно удостоверение за регулационно
положение: от три страни улица, УПИ *-***, имот пл. № ***- гробища, имот пл. № *** - М.
С. П.; имот пл. № *** - К. Зв. М.; имот пл. № *** – К. Ас. М.; имот пл. № *** - С. Яс. М.;
имот пл. № *** – М. Д. М.; имот пл. № *** – Х. М. М.; имот пл. № .*** – Ф. Д. М.; имот пл.
№ *** - М. С. П. и имот № ***- Ф. Д. М.; придобит на основание нот.акт за продажба на
7
право на собственост върху недвижими имоти № ***, том **, рег. № ****, 1 дело №
280/2008 г. по описа на нотариус К. с рег. № 122 РНК, с вх. рег. № ****/02.04.2008 г., акт №
***, том **, дело ***/2008 г. на СлВп при СмРС в режим на съпружеска имуществена
общност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60021/19.02.2021 г. по гр.дело № 1/2020 г. на
Смолянския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на С. и Б. Р. за
установяване спрямо Ф. Абд., С. К., С. К. и Ан. Р., че Р. са собственици и на разликата над 4
000 кв.м. до пълния размер на претендираната неурегулирана част с площ от 7230 кв.м. от
поземлен имот пл. № ***, находящ се в кв. ** по действащия устройствен план на с. П.. С..
ОСЪЖДА Б.Я. Р., ЕГН ********** и С. И. Р., ЕГН **********, и двамата
от с. См., ул. „В. Л.“ № **, да заплатят на Ф.А. Абд., ЕГН **********, от с. См., ул. „В. Л.“
№ **; С. Я.К., ЕГН **********, от гр. См, ул. „С.“ № **; С. Яс. К., ЕГН **********, от с.
См., ул. „В. Д.“ № ** и А.Е. Р. ЕГН ********** от с. См., ул. „В. Л.“ № , направените пред
двете инстанции разноски от общо 1 860,40 лв./ хиляда осемстотин и шестдесет лева и
четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници адв.Бойко
Младенов и адв.Венета Русева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8