Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.12.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
02 ноември 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
203, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявен иск с
правно осн. чл. 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът
„Енчев и син” ООД – Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
твърди в исковата молба, че на 18.01.2018 г. в района на село Остра могила,
община Стара Загора, се разразява буря, придружена със силен вятър със скорост
на поривите над 15 м./сек., която нанася сериозни имуществени вреди върху една
от постройките, собственост на ищеца. Пострадалата постройка представлява
„Краварник /обор/” със застроена площ от 744 кв.м., съставляваща сграда с
идентификатор № 54314.270.6.1, разположена в поземлен имот № 54314.270.6 /бивш
имот № 270006/, находящ се в землището на с. Остра могила, община Стара Загора,
бивш Стопански двор, видно от нотариален акт № 32, том XXXVI, дело № 7470/2016
г. от 24.11.2016 г. по описа на СВ - Стара Загора. Постройката се ползва от
ищеца за осъществяване на дейността му в областта на земеделието и
животновъдството като в нея се складира земеделска продукция и се отглеждат животни.
В резултат на бурята на постройката са нанесени следните щети: съборена е част
от сградата с размери 12/6/5,20 м. като две от стените са повредени; 2/3 от
покрива е паднал напълно; двойна дървена врата с размери 2/2,40 м. е разрушена.
За настъпилите щети ищецът със заявление вх.
№ 8 от 22.01.2018 г. своевременно уведомил застрахователя в изпълнение на
разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от Кодекса на застраховането. На 26.01.2018 г.
представители на застрахователното дружество са посетили застрахования обект на
място в с. Остра могила и са описали подробно констатираните щети, за което бил
съставен съответния протокол за извършен оглед. По повод настъпилото събитие в
ответното застрахователно дружество била образувана преписка № **********-03-18.
Застрахователното дружество, чрез свой
експерт - оценител изготвило оценка на щетите, описвайки всички необходими
ремонтни дейности, които следвало да бъдат извършени на пострадалата от бурята
постройка. Необходимите ремонтни дейности били описани подробно в Количествена
сметка вх. № 8/22.01.2018 г., изготвена от вещо лице (представител на
застрахователната компания) Димитър Кацаров. След изготвената количествена
сметка от същия експерт била изготвена и стойностна сметка вх. № 8/22.01.2018
г., която оценява нанесените върху постройката щети на сумата от 3775,12 лв.
Това е и сумата, която ищецът претендира да му бъде присъдена в настоящото
производство.
Сочи, че за да възникне отговорността на
застрахователя по чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 343 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да е налице валидно застрахователно правоотношение между
двете страни в производството и да е настъпило застрахователно събитие,
попадащо в покритието на застраховката. В конкретния случай „Енчев и син” ООД е
сключило валидна застраховка „Имущества” със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД, обективирана в застрахователна полица № 22001711000000135 със срок на
валидност от 00:00 ч. на 11.10.2017г. до 23:59 ч. на 10.10.2018 г., т.е. същата
е действала към момента на застрахователното събитие. Съгласно сключения
договор за застраховка и на основание чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. В
конкретния случай застрахователната премия била платена от страна на
застрахованото дружество и настъпилият застрахователен риск попада в покритието
и обхвата на полицата. По силата на сключения застрахователен договор ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД се е задължило при настъпване на
застрахователния риск „Природни бедствия - буря, ураган, проливен дъжд,
градушка, замръзване, падащи дървета и клони, в следствие природни бедствия” да
възстанови нанесените върху застрахованото имущество щети.
Твърди, че на 18.01.2018 г. в с. Остра
могила, община Стара Загора е настъпил именно един от изброените по-горе
застрахователни рискове - буря /силен вятър/, което природно бедствие се
установява от представената по делото Климатична справка изх. № 97/11.10.2019
г. издадена от Национален институт по метеорология и хидрология. Филиал Пловдив
- хидрометеорологична обсерватория - Стара Загора. В резултат на тази буря
върху застрахованата сграда били нанесени описаните по-горе щети.
Въпреки, че ищцовото дружество изпълнило всички изисквания на закона във
връзка с негови договорни задължения по застрахователния договор и в
последствие спазило процедурата при настъпване на застрахователно събитие,
ответното застрахователно дружество отказало изплащане на обезщетение. Отказът
на застрахователя да плати дължимото обезщетение бил обективиран в писмо с изх.
№ 00828/14.02.2018 г. Изложените в писмото аргументи за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение били напълно несъстоятелни и неприложими в конкретния
случай. Счита, че не е налице твърдяното от застрахователното дружество
неизпълнение на договорни отношения от страна на застрахованото лице. Според
ответника повредата на застрахованото имущество била причинена от „износване
или овехтяване”, а не е в резултат на настъпилото природно явление. Това не
отговаряло на истината, тъй като застрахованата сграда била в същия вид и състояние, в което е била
и към момента на сключване на застрахователния договор, при който ответникът
извършил оглед на имуществото и направил оценка на риска, въз основа на който е
извършено застраховането. Застраховката била направена по-малко от три месеца
преди настъпване на застрахователното събитие, поради което състоянието на
сградата не можело да се промени коренно за такъв кратък период от време.
Не отговаряло на истината и твърдението на
ответника, изложено в писмото за отказ, че застрахованият не е полагал грижи за
поддържане на застрахованото имущество в добро състояние. Тези изявления не
били подкрепени с реални доказателства, а представляват голословни твърдения,
имащи за цел избягване плащането на дължимото обезщетение.
Счита, че в конкретния случай не е налице
нито едно от основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение,
изчерпателно изброени в чл. 408 от КЗ, поради което отказът на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД е неоснователен.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 409 от КЗ при уважаване на главния иск за заплащане на обезщетение
ответното дружество дължи и лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение от датата на отказа, която се съдържа в писмото за отказ от
14.02.2018 г. до окончателното плащане.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в
основателността на претенциите му да постанови решение, с което да осъди
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК
*********, /със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична,
район Триадица, пл. Позитано № 5, представлявано заедно от всеки двама
изпълнителни директори Иво Ивов Груев, Недялко Димчев Чандъров, Пламен Ангелов
Шинов, Светла Иванова Несторова - Асенова, Теодор Илиев Илиев и/или Николай
Йорданов Памуков, да му заплати сумата от 3775,12 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди върху застраховано
имущество по договор за застраховка, сключен между двете дружества на
10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира за направените в
настоящото съдебно производство разноски.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, чрез пълномощника си, е депозирал в законоопределения срок писмен
отговор на исковата молба. Оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва
настъпването на застрахователно събитие на посочената в исковата молба дата.
Оспорва твърденията на ищеца, че уврежданията са настъпили на посочената дата,
и по описания в исковата молба механизъм. Следвало да се отчете факта, че преди сключването на
застрахователната полица на процесния обект не е извършван оглед от
представители на застрахователя.
Оспорва механизма на увреждането, вследствие
на което е настъпил деликта, като в тази връзка, сочи, че не се представят
доказателства в настоящото производство. Оспорва размера на действителната
стойност на причинените вреди. Отрича правото на ищеца да претендира застрахователно
обезщетение. Оспорва твърдението, че спрямо процесната сграда е налице
застрахователно покритие по процесната полица, тъй като сградата не била
включена в описа към застрахователната полица, както и че съгласно Клауза 001 „Пожар и други
опасности" не се включват стъкла, прозорци или други рамкови конструкции.
Счита също така, че е налице основание за
отказ, съгласно б. „0” от Глава III „Общи изключения” от Общи условия за
Комбинирана застраховка „Имущества”, тъй като повредата се дължала на „ръжда,
корозия износване или овехтяване, лошо
изпълнение или некачествени материали”. От страна на застрахования не били
спазени изискванията на Глава XIII „Предохранителни мерки”, които задължават
ищцовото дружество да поддържа застрахованото имущество в добро състояние и да
предприема всички целесъобразни, обичайни и разумни мерки за избягване на
загуба или повреда на застрахованото имущество.
Прави възражение за наличие на
подзастраховане. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 389, ал. 2 от КЗ ако
застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване,
обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната стойност.
Оспорва исковата претенция за присъждане на
законна лихва, считано от 14.02.2018 г. като следва да се има предвид
разпоредбите на КЗ, а също така застрахователят не е изпадал в забава.
Ответникът моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни. Претендира за разноските за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция, в размер на 300 (триста)
лева, както и сторените от него разноски в настоящото производство.
В първото открито съдебно заседание, ищецът
уточнява, че насочената против ответника претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение е по силата на комбинирана застрахователна полица №
2200171100000087 от 15.06.2017г.
На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца,
съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, като е приел, че същият
е предявен за сумата от 5 816 лв.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от упълномощения си представител, който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Ответникът не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Ищецът
твърди, че вследствие силна буря, разразена на 18.01.2018г. на застрахованото
му имущество – краварник/обор/, находящ се в с. Остра могила, общ. Стара
Загора, са нанесени щети. В подкрепа на това твърдение представя справка изх. №
97/11.10.2019г., издадена от Национален институт по метеорология и хидрология –
Хидрометеорологична обсерватория Стара Загора, от която се установява, че на
18.01.2018г. в резултат на преминаващият през страната циклон в следобедните
часове над района в с. Остра могила, общ. Стара Загора, е регистриран силен
вятър със скорост на поривите над 15м./сек. На същата дата е измерено
количество валеж от дъжд – 6 л./кв.м., като то се отнася за последните 24
часа/от 07ч. на 17.01.2018г. до 07ч. на 18.01.2018г./, като дъждът на моменти е
бил с до проливен характер.
Видно
от комбинирана застрахователна полица № 2200171100000135, на 10.10.2017г.
ищцовото дружество „Енчев и син“ ООД, гр. Стара Загора, са застраховали при
ответника „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, собственото си
имущество, находящо се в с. Остра могила, общ. Стара Загора - сеновал, сграда
със силажна яма, склад за зърнени храни, сграда с друго предназначение, на обща
застрахователна стойност на имуществото от 101 580 евро, със срок на
валидност на застраховката 10.10.2018г.
Ищецът
представя комбинирана застрахователна полица № 2200171100000087 от
15.06.2017г., ведно с приложения Добавък 2 и Добавък 10, за застрахован обект –
краварник/обор/, находящ се в с. Остра могила, общ. Стара Загора, на обща
застрахователна стойност 23 270 евро, със срок на действие до 14.06.2018г.
Относно правото на собственост на ищцовото дружество върху застрахования обект,
е представен нотариален акт за покупко продажба № 52, том Х, рег. № 17674, дело
№ 1379/2016г. на нотариус Денчо Неделяков, с рег. № 181 на НК, и с район на
действие СтРС.
На
22.01.2018г. ищцовото дружество е входирало при ответника заявление, с което
застрахователят е уведомен за настъпило на 18.01.2018г. застрахователно събитие
– буря, вследствие на което, на застрахования обект са нанесени материални щети
– отнесена част от покрива на обора, съборени две стени. На 26.01.2018г. ищецът
е депозирал и претенция за обезщетение.
В протокол от 26.01.2018г. /съдът приема, че при
изписване датата на съставяне на протокола е допусната техническа грешка в
изписването на годината 2017г., вместо 2018г./ представители на
застрахователното дружество са извършили оглед на застрахования обект – една от
стопанските постройки, находящи се в стопански двор в с. Остра могила, като е констатирано : „две стени – разрушени,
2/3 от покрив/гредоред и керемиди/ - разрушен, две врати дървени – разрушени.
Приложени
са количествена сметка вх.№ 8/22.01.2018г. и стойностна сметка вх.№
8/22.01.2018г., изготвени от вещо лице Димитър Кацаров /назначено от застрахователя/,
в които е описано състоянието на обекта по време на огледа – вследствие на
силен вятър от 18.01.2018г. са нанесени щети на една от стопанските постройки –
съборена е част от стопанската сграда – две стени, и разрушен покрив. Вещото
лице е посочило, че за възстановяване на щетите по сградата е необходима сумата
от 3 775.12 лв. В стойностната сметка, в графа забележка, е посочено, че
поради големия процент на овехтяване на сградата – повече от 50 %, вещото лице е предложило сумата за възстановяване
да бъде в размер на 1 888 лв. /намалена с 50% от общо определената
стойност/.
С
писмо изх. № 00828/14.02.2018г. застрахователното дружество е уведомило ищеца,
че вследствие направените наблюдения при извършения оглед на застрахования
обект и направения снимков материал, считат, че загубите и повредите са
обективизирани от видимо амортизираното и лошо техническо състояние на
застрахования обект, а не на осъществен застрахователен риск, по смисъла на
застрахователната полица. Посочва се, че ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си да поддържа застрахованото имущество в добро състояние, не е
предприело всички целесъобразни, обичайни и разумни мерки за избягване на
загуба или повреда на застрахованото имущество, поради което застрахователят
няма основание да изплати застрахователното обезщетение по случая.
С Уведомление от 07.03.2018г. ищецът е
изразил пред застрахователя несъгласието си с отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение, като е предоставил едноседмичен срок, от
получаване на писмото, да му бъдат изплатени оценените от експерта нанесени
щети, в размер на 3 775.12 лв. В отговор на уведомлението, ответникът с
писмо изх. № 01367/15.03.2018г. категорично е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е изслушано заключение по назначената
съдебно техническа експертиза, което съдът възприема изцяло. Вещото лице, след
като се е запознало с цялата налична по делото документация, направило е оглед
на място на застрахования обект, е констатирало, че в огледания обект – краварник/обор/,
находящ се в с. Остра могила, общ. Стара Загора, са нанесени следните щети:
разрушени две стени, разрушени 2/3 от покрив, разрушени две дървени врати. Пазарната
стойност на материалите, труда и строително ремонтните дейности, необходими за
отстраняване на щетите, при цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие 18.01.2018г., възлизат общо в размер на 5 816 лв., с включена
стойност на материали, стойност на труд и 10 % печалба. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че общото състояние на огледаната сграда е добро, нормално
функционира в останалата неразрушена част, като
сградата е нормално поддържана.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелите Ангел Мързованов и Георги Димитров
работят в стопанския двор в с. Остра могила, собственост на ищцовото дружество.
Твърдят, че стопанските постройки са стабилни, постоянно поддържани. На
17.01.2018г. в селото е валял дъжд, който е продължил и на 18.01.2018г. На същата дата, освен силния
дъжд, е духал и силен вятър – буря. Следобед, след около 15ч., когато
свидетелите хранили животните, чули силен шум от сгромолясване в
североизточната /задната/ част на обора. Когато отишли на място, видели, че
цялата задна част е срутена – стени, покрив, врати.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, и дадени въз основа на преки и лични
впечатления.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Основателността
на предявения осъдителен иск по
чл. 405, ал.1 от КЗ, се обуславя от осъществяването на фактически състав,
включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното
имуществено право; 2/
настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по застрахованото имущество, настъпили
в резултат на застрахователното събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.
С договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на
който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.
По делото безспорно се установява, че за обекта,
по отношение който се претендира
застрахователно обезщетение, е налице валидно сключена със ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД застраховка по застрахователна полица № 2200171100000087 от
15.06.2017г. Действително така посочената застрахователна полица се уточнява от
ищеца в първото по делото съдебно заседание, като в предявената искова
молба е посочена друга застрахователна
полица. Това обстоятелство обаче не нарушава правата на защита за ответника,
поради следното: видно от депозираното на 22.01.2018г. от ищеца заявление до
ответника за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят е предприел
действия по извършване на оглед, за което е съставен протокол за оглед от
26.01.2018г. Тези предприето от застрахователя действия обосновават извод, че
последният не е подложил на съмнение, че посоченият в заявлението обект не
попада в обхвата на застрахователната полица. Напротив, с предприетите от
ответника действия за извършване на оглед, а впоследствие и оценка на причинените вреди, застрахователят
прави извънсъдебно признание на факта на увреждане
на застрахованото имущество в
резултат на застрахователни причини. Изявлението
на ответника в частния свидетелстващ документ – протокол за оглед, съставлява извънсъдебно признание на реализирането на покрит от
застраховката риск, довел до повреждане
на процесната сграда –
краварник/обор/. Отказът на застрахователя да плати обезщетение се основава
единствено на твърдението, че застрахования обект е бил във видимо амортизирано
и лошо техническо състояние, поради което възникналата загуба не се покрива от
застраховката. Поради изложеното, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника в писмения отговор възражение, касаещо липсата на валидно застрахователно
правоотношение за застрахования обект.
Неоснователно е и възражението на ответника,
направено в отговора на исковата молба, че причина за възникване на щетите е амортизираното
и лошо състояние на обекта, лошото изпълнение, и некачествени материали, както
и неспазване изискванията за поддържане в добро състояние. Видно от
заключението на съдебно техническата експертиза, увреденият краварник е в добро
общо състояние, нормално поддържан , като в тази част, в която не е налице
повреда, функционира нормално. Изслушаните по делото свидетели също заявяват в
показанията си, че постройката – обора, където работят / единият свидетел
работи там от около три години/ се
поддържа постоянно. В същия обор се отглеждат постоянно животни. Не се
установява по делото, че застрахованият обект е бил в амортизирано и лошо техническо
състояние, различно от това, към момента на сключване на застраховката.
По делото безспорно се установява, че ищецът
е изпълнил задължението си, съгласно общите условия към договора, като в 3 дневен срок от настъпване на
застрахователното събитие е уведомил застрахователя за събитието. Депозираното
заявление пред застрахователя е на 22.01.2018г., когато се пада първият работен
ден, след изтичането на тридневния срок /който срок е изтекъл в неделя на
21.01.2018г/.
Видно от представената справка от НИМХ –
Хидрометеорологична обсерватория Стара Загора, както и от свидетелските
показания, се установява, че на сочената дата 18.01.2018г. климатичните условия
в района, в който се е намира застрахования обект, са били влошени – силен
вятър – буря и дъжд.
Като взе предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява основателен.
По отношение размера на дължимото
застрахователно
обезщетение:
В
депозирания писмен отговор ответникът прави възражение за подзастраховане. Разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 КЗ
не се прилага.
В решение
№ 128/12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 969/2009
г., II т. о., постановено при действието на КЗ /отм./; , но с релевантност и при сега действащия КЗ, е
разяснено, че не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната
доктрина, че застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има
за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите от
застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на застрахователното
обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на
увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на
застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят
ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова
имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата.
За установяване действителния размер на
настъпилите вреди по застрахованото имущество по делото е изслушано заключение
по съдебно-техническа експертиза, в което се посочва, че стойността на
необходимите ремонтни дейности в стопанския обект – краварник /обор/, възлиза
на 5 816 лв. Съдът приема, че това е стойността на нанесените действителни щети на застрахования обект,
вследствие настъпилото събитие, тъй като вещото лице е стигнало до този
резултат, при изчисления, направени към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като същите щети са описани и остойностени и в
количествената сметка вх. № 08.22.01.2018г. на застрахователя. Поради това,
съдът приема, че застрахователят носи отговорност пред ищеца за изплащане на
обезщетение за реално понесените вреди , в размер на 5 816 лв. Така
установеният размер за дължимо застрахователно обезщетение е в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната, вследствие застрахователното събитие, вреда и не
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не е било налице основание за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 395, ал. 4 от Кодекса за застраховането. Ето защо, на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ,
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 5 816 лв.,
представляваща обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
По
претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка е сключен на 15.06.2017 г. и по силата на
пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от 01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на
действащия Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин въпросът за
лихвата върху застрахователните обезщетения. Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.
405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Според чл. 108, ал. 1 КЗ и т. 8 от
раздел II, буква „А“ от Приложение № 1, срокът за произнасяне на застрахователя
не може да бъде по-дълъг от петнадесет работни дни. /арг. чл. 108, ал. 1 КЗ и
т. 8 от раздел II, буква
„А“ от Приложение № 1. От друга страна според чл. 380, ал. 1 КЗ с предявяване
на претенцията пред застрахователя лицето е длъжно да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят
извършва плащането по посочената банкова сметка /***. 2/, като според ал. 3 на
същия член непредставянето на банкова сметка ***иците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата по чл. 409 КЗ. Липсата на доказателства за
момента на посочване на банкова сметка ***в застрахователя за заплащане на
мораторно обезщетение преди датата на подаване на исковата молба /така и
решение № 248/15.06.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по т. д. № 809/2019 г./.
Поради това, законна лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.01.2020 г.
С
оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в, общ размер на 897.14 лв.,
съобразно приложения списък на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, пл. Позитано № 5, представлявано заедно
от всеки двама изпълнителни директори Иво Ивов Груев, Недялко Димчев Чандъров,
Пламен Ангелов Шинов, Светла Иванова Несторова - Асенова, Теодор Илиев Илиев
и/или Николай Йорданов Памуков, да
заплати на „ЕНЧЕВ И СИН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Света
Троица № 103, представлявано от Ивайло Енчев, сумата от 5 816 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка - застрахователна полица 2200171100000087 от
15.06.2017г. за застрахователно събитие настъпило на 18.01.2018 г. на
застраховано имущество -
краварник/обор/, находящо се в с. Остра могила, общ. Стара Загора, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от предявяване на исковата молба – 15.01.2020 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 897.14 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка:
***: ***, BIC: *** -
„Райфайзенбанк“ АД
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: