№ 469
гр. Варна, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900222 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ц. К. И. с ЕГН
********** с адрес ******, чрез пълномощник адв. А. Т. личен № ******,
срещу „САРИС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.Воден 5, представлявано от Б.К., управител, с която са предявени
в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за
присъждане на
- сумата от 60 000 лв., представляваща главница по договор за заем от
15.07.2018г.,
- сумата от 6 000 лева, неустойка за забава по чл. 19 от договор за заем
от 15.07.2018г., представляваща 0.5 % за всеки ден забава за изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума за периода от 01.04.2024г. до
20.04.2024г.
- сумата от 20 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
28.01.2019г. и
- сумата от 2 000 лева, неустойка за забава по чл. 19 от договор за заем
от 28.01.2019г., представляваща 0.5 % за всеки ден забава за изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума за периода от 01.04.2024г. до
20.04.2024г.,
както и законна лихва за забава върху претендираните суми до
окончателното плащане на задълженията.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните са сключени два
договора за заем, съотв. от 15.07.2018г. и от 28.01.2019г. , по силата на които
по Б. път ищецът Ц. И. е превел по сметка на ответното дружество сумата от
60 хил. лева и сумата от 20 хил. лева. По силата на идентичните текстове на
двата договора ответникът се е задължил да върне сумите в едногодишен срок
1
от получаването им еднократно в края на срока. Съответно заемополучателят
е поел задължение за заплащане на годишна лихва за ползване на средствата в
размер на 10 % и по двата договора, платима на две вноски. Посочено е в
исковата молба, че съгласно идентични клаузи на двата договора
заемополучателят се е задължил да заплати неустойка, определена в размер на
0.5 % от стойността на главницата в случай, че не е възстановил заемната сума
в срока по договора.
Твърди се в исковата молба, че до настоящия момент от страна на
ответното дружество не са извършени плащания по главниците и лихвите и по
двата договора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва исковете по основание и размер.
Ответникът не оспорва, че е получил сумите от 60 хил. и 20 хил. лева,
като твърди, че същите представляват плащане от ищеца във връзка с
поръчана от същия доставка на 320 кг лавандулово масло по цени към 2018г. –
208 лв./кг. Маслото следвало да бъде предадено на ищеца при поискване от
него. Ответникът твърди, че бил подписал някакви документи, като у него не
останал екземпляр, доколкото имал пълно доверие в контрагента си. Твърди,
че до настоящия момент ищецът не е потърсил както стоката, така и парите
си. Сочи, че сумите са отписани счетоводно – от 19.07.2023г. сумата от 60 хил.
лева и от 28.01.2024г. сумата от 28.01.2024г. Настоява за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на
ответника, като твърди, че същият не се занимава с търговия на лавандула, и
сумите са предоставени на ответното дружество по искане на управителя му
за покриване на текущи нужди за осъществяване на търговската дейност.
Твърди се, че договорите били съставени и подписани по настояване на
управителя. Оспорва се твърдението на ответника, че сумите били преведени
като цена по договор за доставка на лавандула, като се твърди, че ако това е
така, то следва да бъде представена фактура/и за извършената продажба, а
такава/и липва/т.
Настоява се за уважаване на исковите претенции в цялост.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и проведената съдебно-счетоводна експертиза, намира за
установено следното:
Приети като годни доказателства по делото са Договор за паричен заем
от 15.07.2018г. и Договор за паричен заем от 28.01.2019г., по силата на чиито
идентични клаузи Ц. К. И., като заемодател, се задължава да предаде за
временно и възмездно ползване на „САРИС“ ЕООД ЕИК *********, в
качеството му на заемополучател, съответно сумата от 60 000 лева и сумата от
20 000 лева. „САРИС“ ЕООД ЕИК ********* се задължава да възстанови
заетата сума в срок от една година от подписването на договора еднократно в
края на срока на договора. Заемополучателят дължи и възнаградителна лихва,
платима на две вноски. Съгласно идентичната разпоредба на чл. 19 от двата
договора, при забава в изпълнение на задължението за връщане на заетата
сума след изтичане срока на договора, заемополучателят дължи неустойка в
размер на 0.5 % за всеки ден забава.
След извършена проверка на ангажираните от ищеца по делото писмени
2
доказателства, както и след справки в счетоводството на ответника вещото
лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза докладва, че съгласно
представените от ищеца справка История на сметка ******* с титуляр Ц. К. И.
за периода 28.01.2019г. - 28.01.2019г. заемната сума в размер на 20 000 лева е
преведена по сметка ******* с получател „Сарис" ЕООД с основание
„предоставяне на заем“ с вальор 28.01.2019г., както и че според представена
справка История на сметка ******* с титуляр Ц. К. И. за периода 19.07.2018г. -
19.07.2018г. заемната сума в размер на 60 000 лева е преведена по сметка
****** с получател „Сарис"ЕООД и основание „предоставяне на средства по
договор за кредит 19072018“ с вальор 19.07.2018 г.
Въз основа на представената от ответното дружество Справка
Хронологичен опис за счетоводна сметка 499004 - Други кредитори, партида
Ц. И., експертизата установява осчетоводявания за преводите от 19.07.2018 г.
и 28.01.2019 г. от Ц. И. по разплащателната сметка на „САРИС"ЕООД, както
следва :
датадебит сметкакредит сметкасума
503 - Разплащателна сметка е499004-Други кредитори -
19.7.201860
Банка ДСК ЕАДпартида Ц. И.
000,00
503 - Разплащателна сметка в499004-Други кредитори -
28.1.201920
Банка ДСК ЕАДпартида Ц. И.
000,00
общо:
80
000,00
Така взетите счетоводни операции отразяват увеличение на паричните
средства по разплащателната сметка и възникване на задължения към Ц. И..
От предоставената счетоводна информация от счетоводството на
„Сарис"ЕООД се установяват взети счетоводни записвания за заприхождаване
на лавандулово масло - 425,00 кг, съгласно Справка Хронологичен опис за
сметка 305001, както следва :
количество-
датадебит сметкакредитоснованиесума
кг
сметка
305- Изпратени стоки
лавандулово
31.12.2018303-Готова300,0060
и предадени работи,
масло за Ц. И. -
Продукция000,00
партида Лавандулово
300 кг х 200,00
масло Ц. И.
лв/кг
305- Изпратени стокилавандулово
31.12.2019303-Готова125,0020
и предадени работи,масло за Ц. И. -
Продукция000,00
партида Лавандулово125 кг х 160,00
масло Ц. И.лв/кг
общо:425,0080
000,00
От представената счетоводна Справка - Преглед по партиди за периода
от 01.01.2024 г. до 18.10.2024 г. за счетоводна сметка 305 - Изпратени стоки и
предадени работи, партида Лавандулово масло Ц. И. се водят като налични
425,00 кг лавандулово масло на стойност 80 000,00 лева към датата на
3
изготвяне на Заключението.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в счетоводството на
ответника липсва осчетоводена фактура за продажба на лавандулово масло на
ищеца, както и не е представен договор за продажба. Налице е само
счетоводно записване за налични 425 кг лавандулово масло на стойност от 80
хил. лева по счетоводна сметка от група 30 – Краткотрайни материални
активи.
Вещото лице обяснява, че в случай на постъпване на суми в
счетоводството на търговеца за покупка на стоки (в случая лавандулово
масло), то той в рамките на 5-дневен срок от датата на плащането е длъжен да
издаде фактура за получения аванс. Това в конкретния случай означава, че
постъпилите 60 хил. лева, в случай, че представляват аванс, следва да бъдат
осчетоводени в сметка 412 – Клиенти по аванс. След като постъпят и
останалите 20 хил. лева, отново следва да се издаде фактура, съотв. за цялата
покупна цена от 80 хил.лева с ред отразяващ приспадане на аванса от 60 хил.
лева. Сумите от сметка 412 – Клиенти по аванс следва да се прехвърлят в
сметка 701 или 702 – Приходи от продажби на продукции или услуги. В
конкретния случай сумите за осчетоводени в сметка 499 – Други кредитори,
която не кореспондира със сметка 701 и 702.
Вещото лице установява, че двете суми са отписани в счетоводството на
ответното дружество с основание - отписване на вземания с изтекла 5 -
годишна давност, тъй като в рамките на посочения давностен период липсва
обслужване на задълженията по двата договора.
При тази фактическа установеност се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на
заемната сума представлява съществен елемент на договора, поради което
подлежи на доказване.
В настоящия случай ответникът не оспорва полагането на подписа на
представляващия дружеството под двата договора, както и, че дружеството е
получило сумите по тях. Възражението, че същите са му предадени от ищеца
по договор за доставка на лавандулова масло остава недоказано. На първо
място характера на задължението по двата договора кореспондира с начина на
осчетоводяването му при търговеца като увеличение на паричните средства по
разплащателната сметка, доколкото същите са преведени по дружествената Б.а
сметка (сметка 503), и възникване на задължение за търговеца към кредитора
Ц. Ц.в (сметка 499 Други кредитори). На следващо място, за
заприхождаването на 425 кг лавандулово масло по счетоводна сметка 305
Изпратени стоки и предадени работи, липсват съставени първични счетоводни
документи – не е издавана фактура, както не е представен договор, а не се и
твърди от ответника такъв да е подписван. Следователно двете суми са
предадени на ответното дружество по силата на процесните договори за заем.
Установеното налага извода, че ответното дружество дължи
възстановяване на заемните суми, като същите са станали изискуеми, съгласно
идентичните текстове на чл. 3 и чл. 4 от двата договора, съответно сумата от
4
60 хил. лева на 15.07.2019г, а сумата от 20 хил. лева – на 28.01.2020г.
Доколкото по делото не се установяват данни за пълно или частично плащане,
а такива не се и твърдят от ответника, то осъдителните претенции за двете
суми следва да бъдат уважени изцяло. С оглед заявеното искане следва да
бъде присъдена и законната лихва върху същите, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда.
По отношение на исковете за неустойка :
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна,
доколкото е гаранция за това, че уговорената неустойка ще стимулира, т.е. ще
гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения,
обезщетителна, защото служи за обезщетение на вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват, а по волята на страните може да изпълнява и
наказателна или санкционна функция тогава, когато размерът на неустойката
е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди.
Ищецът се позовава на идентичната за двата договора разпоредба на чл.
19, съгласно която при забава в плащането на главницата, тоест след изтичане
срока на договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 0.5% за
всеки ден забава.
Установи се, че е настъпила изискуемостта и на двете главни вземания и
длъжникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума в срок.
Размерът на мораторната неустойка по договора от 15.07.2018г. за забава
в плащането на сумата от 60 хил. лева за периода от 01.04.2024г. до
20.04.2024г., изчислена, съгласно клауза на чл. 19 от договора, служебно по
реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на сумата от 6 000 лева, а по договора от
28.01.2019г. за същия период възлиза на сумата от 2 000 лева за забава в
плащането на сумата от 20 000 лева. Доколкото давността не се прилага
служебно, то исковите претенции като основателни и доказани следва да
бъдат уважени изцяло. При забава да се изпълни паричен дълг, макар и под
формата на неустойка, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер
на 3520 лева за образуване и водене на настоящото производство; 40 лева –
държавна такса за образуване на обезпечителното производство по ч.т.д. №
166/2024г. по описа на ВОС и разноски за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв във вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба
№1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 7690 лева. Разноските в изпълнителното производство по
привеждане на обезпечителната мярка не подлежат на възстановяване по
настоящия ред.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „САРИС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
5
управление гр. Варна, ул.Воден 5, представлявано от Б.К., управител да
заплати на Ц. К. И. с ЕГН ********** с адрес ******, на осн. чл. 240 във вр.
чл. 79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, следните суми :
- сумата от 60 000 лв., представляваща главница по договор за заем от
15.07.2018г.,
- сумата от 6 000 лева, неустойка за забава по чл. 19 от договор за заем
от 15.07.2018г., представляваща 0.5 % за всеки ден забава за изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума за периода от 01.04.2024г. до
20.04.2024г.
- сумата от 20 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
28.01.2019г. и
- сумата от 2 000 лева, неустойка за забава по чл. 19 от договор за заем
от 28.01.2019г., представляваща 0.5 % за всеки ден забава за изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума за периода от 01.04.2024г. до
20.04.2024г.,
както и законна лихва за забава върху претендираните суми до
окончателното плащане на задълженията.
ОСЪЖДА „САРИС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Воден 5, представлявано от Б.К., управител да
заплати на Ц. К. И. с ЕГН ********** с адрес ****** съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 3520 лева за образуване и водене на
настоящото производство и 40 лева – държавна такса за образуване на
обезпечителното производство по ч.т.д. № 166/2024г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „САРИС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Воден 5, представлявано от Б.К., управител да
заплати на адв. А. Н. Т. личен номер ****** адвокатско възнаграждение в
размер на 7 690 лева.
Б.а сметка, по която могат да се платят сумите по исковите претенции и
разноските IBAN ******* Банка ДСК титуляр Ц. И.
Б.а сметка, по която може да плати адвокатското възнаграждение : IBAN
*******, титуляр А. Н. Т..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6