РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 10.01.2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря П. Петрова и участието на прокурор Гинка Лазарова, като разгледа КАНД № 2734
по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Мъниста –Х.“ ЕООД, ЕИК***,
седалище гр.Стара Загора бул. „Цар Симеон Велики“ №172, подадена чрез
пълномощника адв.В.И. против Решение № 1507 от 25.08.2023г., постановено по АНД
№ 20235330202209/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII наказателен състав, с което е потвърден Електронен
фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора
за административно нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2500.00
лева“ на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено при
противоречие със съдопроизводствените правила, касаещи обсъждане на направените
пред него възражения и събраните по делото доказателства, поради което се явява
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Излагат се съображения за съществени
процесуални нарушения на проведеният административно- наказателен процес,
свързани с възможността да се издаде ЕФ за това нарушение, с което счита, че се
ограничава правото му на защита. В тази връзка прилага съдебна практика. Твърди
се, че липсват основания да му бъде наложено административно наказание, като необосновано
е привлечен към административно – наказателна отговорност, поради липса на
основание да се търси от него такава, като е налице техническа нередовност на
поставеното бордово устройство, за която е следвало да бъде уведомен надлежно
от лицето, с което има съответният договор за предоставяне на услуги по
електронно събиране на такса за зиминато разстояние. Иска се и спиране на
съдебното производство поради наличие на преюдициално запитване на
Адм.съд-Хасково относно изискване за съразмерност на установените наказания в
националните разпоредби с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ на
Европейския парламент и Съвета от 17.06.19999г относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иска се и отмяна
на обжалваното съдебно решение и на издадения административен акт. Претендира
разноски по представен списък. В молба след съдебно заседание се поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ -София, в
писмен отговор чрез процесуалния представител юрк.П.И. оспорва касационната
жалба като неоснователна, като счита, че атакуваното съдебно решение е правилно
и законосъобразно. По отношение на възражението на касатора за липса на
възможност да се издаде ЕФ за налагане на санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП, се позовава на разпоредбата на чл.167а от ЗДвП, където сочи, че е
предвидена такава възможност. Счита, че липсват правни основания за спиране на
съдебното административно- наказателно производство поради това, че друг съд е
отправил преюдициално запитване. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява и не взима допълнително становище.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде отменен, както и атакуваното НП.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило
по жалба на Маниста –Х. ЕООД против
посоченият ЕФ №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора
е вменено
административно нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, обстоятелствата по
извършване на което са се изразили в това, че на 07.01.2021г. в 12.13ч. е
установено, че за ППС влекач марка „Рено Т“ с ДК № ***, допустима максимална
маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с брой
оси 5 и обща допустима максимална маса на състава 5000, при движение по път А-1
км130+588, намиращ се на територията на Община Марица, обл.Пловдив, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за същото не е
заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП. Посочено е, че за
посоченото ППС няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за
преминаването, като нарушението е установено с устройство №20071, представляващ
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,
разположено на път А-1 км 130+588. Посочено е, че дължимата пътна такса е в
размер на 119.00 лева за категорията ППС. Съставеният ЕФ нарушителят е обжалвал
пред районен съд, като е изложил своите възражения, идентични като пред
настоящата касационна инстанция. За да потвърди атакувания пред него
административен правораздавателен акт, първоинстанционният съд е приел от
събраните пред него писмени и гласни доказателства- показания, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правили при издаване на ЕФ. В тази връзка е посочил, че безспорно
е изяснена собствеността на МПС, с което е осъществено нарушение по чл.102
ал.ЗДвП, доказано е същото по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства, не са налице основания за отпадане на административно-
наказателната отговорност. Затова и възраженията на жалбоподателят приел, че не
са подкрепени с достатъчно аргументирани доказателства и са неоснователни, а основания
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност му отговорност като
нарушител като безспорно съществуващи. Посочил, че приложеният тристранен
договор с „Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси доказва наличието на обективната отговорност
на нарушителя, който е задължен да поддържа поставеното на ППС бордово
устройство в съответното технически годно състояние. Затова се обосновал, че наказващият орган е
имал материалната компетентност да наложи съответното административно
наказание, същият се е произнесъл законосъобразно, без нарушение на
административнопроизводствените правила, като е определил наказания в рамките на
предвидения размер. Приел, че изложените
възражения на жалбоподателят, че незаконосъобразно е определена санкция
с издаване на ЕФ, са неоснователни, като посочил разпоредбата на чл.167а ЗДвП,
която определя, че контролът върху
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" и
чрез издаването на ЕФ. Поради всичко това отхвърлил като
необосновани и неоснователни направените от жалбоподателят възражения. Изложил
мотиви и дали деянието съставлява маловажен случай, като посочил, че нарушения
като процесните винаги съставляват деяние, което засяга в значителна степен
обществените отношения за движение по пътищата, като нарушава императивни
разпоредби от тази област, които охраняват по- значителни обществени отношения,
които по принцип са с по- висока степен на обществена опасност.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор, че той не е изпълнил
задължението си по чл.102 ал.2 ЗДвП като собственик на товарно МПС да не
допуска движението на същото по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащане на съответната такса според категорията
по чл. 10, ал. 1
от ЗП. Безспорно е
доказано от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че
Мъниста-Х. ЕООД не е изпълнил тези си задължения, като е допуснало движението
на процесното ППС по платената пътна мрежа, без в конкретният момент да има
възможност да се извърши заплащането на дължимата пътна такса. В тази насока в ЕФ
са изложени конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява
нарушение на правото на защита на нарушителя, какъвто извод е направил и
районният съд. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Следва да се спомене, че те са същите, които са били представени
и пред първоинстанционният съд. По тях при правилна преценка на събраните
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
първоинстанционният съд е дал отговор и е изложил мотиви. Така направените от
първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно законосъобразността
на наказателното постановление, като той е формирал правилно вътрешно убеждение
на база събраните по делото доказателства. С оглед това, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие правилното приложение на закона и на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е
направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което на осн. чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр.чл.37 ал.1 ЗПрП, вр. чл.27е от НПрП се
определя в размер на 80 /осемдесет/ лева.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1507 от 25.08.2023г. по АНД № 20235330202209/2023г.
по опис на Районен съд – Пловдив-VIIн.с.
ОСЪЖДА „Мъниста –Х.“ ЕООД, ЕИК***, седалище гр.Стара Загора да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“-София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………..
2. …………….