Решение по дело №172/2022 на Районен съд - Велинград

М О Т И В И

към Решение № 105 от 08.07.2022 г. по АНД № 20225210200172 по описа
за 2022 г. на Районен съд - Велинград.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Велинград, е внесла постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК по отношение на обв. Д.Г.К. за извършено от него
престъпление чл. 191, ал. 1 от НК за това, че от 24.06.2019 г. до 17.03.2021 г.,
в село Драгиново, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – с
К.К.Б., ЕГН **********, от град Ракитово.
В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението и предлага
на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
Обвиняемият Д.Г.К., редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, което не е пречка за даване
ход на делото, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на
представителя на държавното обвинение, намира за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Д.Г.К. е роден на 21.08.2000 г. в гр. Велинград, живущ в
село Драгиново, общ. Велинград, ул. „Б.“ № 22, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН
**********. Същият е навършил 18 години на 21.08.2018 г.
Обвиняемият Д.К. от с. Драгиново и свид. К.Б. от гр. Ракитово се
запознали през 2019 г. Първоначално двамата били гаджета, но тъй като
много се харесвали и имали чувства един към друг на 24.06.2019 г. свид. К.Б.
избягала от дома си и отишла да живее при обв. Д.К., в къщата на родителите
му, находяща се на ул. „Б.“ № 22 в с. Драгиново. Оттогава – 24.06.2019 г.
двамата живели заедно на семейна начала, без да са сключили брак, в отделна
стая в къщата на адрес: с. Драгиново, ул. „Б.“ № 22. Свидетелката К.Б.
навършила 16 години на 17.03.2021 г. Когато двамата с обвиняемия заживели
заедно като съпрузи, свид. К.Б. не била навършила 16 години, а обвиняемият
бил пълнолетен. На 09.12.2021 г. свид. К.Б. родила момче.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на
обвиняемия Д.К., показанията на свидетелите К.К.Б., Пенка Асенова Кирова,
Георги Ангелов Киров, Десислава Цанкова Атипова, Михаила Асенова
Цимпарева, дадени в хода на досъдебното производство, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия,
1

характеристична справка, справка съдимост, приобщени по надлежния ред в
съдебната фаза на процеса, на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по
делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на Д.К. и показанията на свидетелите
К.Б., П.К., Г.К., Д.А., М.Ц., дадени в хода на досъдебното производство,
ползвани на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, като обективни, логични,
еднопосочни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и с
описаната в постановлението на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, фактическа
обстановка.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обвиняемият Д.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че в
инкриминирания период - от 24.06.2019 г. до 17.03.2021 г. в с. Драгиново,
обвиняемият, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, което не е било навършило 16-годишна
възраст – свид. К.К.Б., род. на 17.03.2005 г. По отношение на това
обстоятелство липсва каквото и да било съмнение, напротив същото се
установява по категоричен начин от съвкупния анализ на обясненията на
обвиняемия и показанията на разпитаните свидетели.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл – обв. Д.К. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Обвиняемият е разбирал противоправността на действията
си (живеенето на съпружески начала с ненавършило 16-годишна възраст лице
от женски пол), но е искал настъпването на общественоопасните последици
от деянието си (въпреки знанието, че свид. К.Б. не е навършила 16 години е
живял с нея съпружески през инкриминирания период).
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен в
извършването на престъплението по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за приложението на диференцираната процедура по чл. 375
и следващите от НПК във връзка с института на чл. 78а от НК и размера на
административното наказание „глоба“:
Към момента на извършване на инкриминираното деяние обв. Д.К. е
пълнолетно лице. Видно от приложената по делото справка за съдимост
същият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
2

Престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е извършено умишлено и за него НК
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание. От инкриминираното деяние не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от
НК за освобождаване от наказателна отговорност.
С оглед на изложените фактически и правни изводи, съдът намира, че са
налице всички кумулативно предвидени материалноправни предпоставки обв.
Д.К. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като за същото му бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер от 1000 лв.
При определяне размера на наказанието съдът отчете направеното от
обвиняемия самопризнание и изразеното съжаление в хода на досъдебната
фаза на процеса, липсата на данни за други противообществени прояви,
затрудненото му материално положение, обстоятелството, че двамата със
свид. К.Б. имат дете, за което да полагат грижи, както и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай не може да се наложи
глоба в по-нисък размер, доколкото законът предвижда наказание за
престъплението по чл.191, ал.1 от НК лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание, а разпоредбата на чл.78а от НК
предвижда наказание от 1000 лв. до 5000 лв. Доколкото за това престъпление
не се предвижда само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание е
неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.
Посоченото по-горе административно наказание глоба съдът счита за
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	105
Дата:	8 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия:	Росица Илиева Василева

Дело:	20225210200172
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Решение по дело №172/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите