№ 6
гр. , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Гражданско дело №
20201860100359 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „****“ ЕООД чрез процесуалния
представител на дружеството адв.Виолета Герова против С. Г. Л., с която се иска съдът да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 435.48 лв.- главница
по за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2017г. по
договор с клиентски номер 13914229001 от 07.04.2015г., сключен между длъжника С. Л. и
мобилния оператор „**************“ ЕАД, за което са издадени 3 бр. фактури от
01.03.2017г., 01.05.2017г. и 01.05.2017г., както и мораторна лихва за забава в размер на
126.79 лв. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между „**************“ ЕАД и С. Г. Л. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13914229001 от дата
07.04.2015г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********, с
избран тарифен план Traffic Unlimited L+, с месечна абонаментна такса 27.80 лв., като
срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно – до 07.04.2017г. на 25.01.2016г. абонатът
подписал Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, с
което е добавил нова мобилна услуга за ползване за мобилен номер ***********, избирайки
условията на тарифен план Vivacom Smart XS, с абонамент 13.99 лв., като срокът на
споразумението е бил за 24 месеца, съответно – до 25.01.2018г. На 26.01.2016г. С. Л.
подписал още едно допълнително споразумение, с което добавил ползване на ТВ услуга по
тарифен план Vivacom TV extra, с абонамент 17.80 лв. и интернет услуга Vivacom Net Slim с
1
тарифен план Vivacom Net Slim 20, с абонамент от 20.80 лв. Със същото споразумение
ответникът е добавил и нови мобилни услуги за мобилен номер ***********, при условията
на тарифен план Vivacom Smart S, с абонамент 17.99 лв.; за мобилен номер ********** при
условията на тарифен план Vivacom Smart XS, с абонамент 13.99 лв.; за мобилен номер
**********, при условията на тарифен план Vivacom Smart XS, с абонамент 13.99 лв.
Същевременно Линков удължил и срока за ползваната мобилна услуга за мобилен номер
***********, без промяна в тарифния план, като срокът на споразумението бил за 24 месеца
– до 26.01.2018г. На 10.11.2016г. отново с Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги, С. Л. удължил срока на действие за ползваните мобилни
услуги за мобилни номера ***********, ***********, **********, ********** и ТВ услуга,
описани в допълнителното споразумение от 26.01.2016г., с 24 месеца, без промяна на
тарифните планове, съответно срокът за ползването им бил до 10.11.2018г. По същия начин
на дата 14.11.2016г. отново с допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги, абонатът удължил срока и за ползваната интернет услуга Vivacom Net
Slim с тарифен план Vivacom Net Slim 20, с 24 месеца, съответно- до 14.11.2018г. на
09.12.2016г. с Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги,
С. Л. променил условията за ползване на предоставената ТВ услуга, избирайки нов тарифен
план Vivacom TV M с месечен абонамент 17.99 лв. Удължил срока за ползване на интернет
услугата Vivacom Net Slim с 24 месеца. За ползваните мобилни услуги за номера
***********, *********** и ********** избрал условията на тарифен план Vivacom Smart
S с абонамент 17.99 лв., а за мобилен номер ********** избрал условията на тарифен план
Vivacom Smart XS с абонамент 13.99 лв. Със същото споразумение С. Л. добавил още две
нови мобилни услуги за мобилен номер ********** при избран тарифен план Vivacom i-
Traffic L, с месечен абонамент 19.99 лв. и за мобилен номер ********** при избран тарифен
план Vivacom i-Traffic XS, с месечен абонамент от 6.99 лв. Срокът на споразумението бил 24
месеца, съответно – до 09.12.2018г.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на сключените договори за предоставяне на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 13914229001 били издадени 3 бр. фактури.
Фактура с №**********/01.03.2017г. била издадена за отчетен период на потребление от
01.02.2017г. до 28.02.2017г. и с нея била начислена сума за мобилни, интернет и ТВ услуги
на обща стойност 130.86 лв. с ДДС, платима в срок до 18.03.2017г. Фактура с
№**********/01.04.2017г. била издадена за отчетен период на потребление от 01.03.2017г.
до 31.03.2017г. и с нея била начислена сума за мобилни, интернет и ТВ услуги на обща
стойност 177.92 лв. с ДДС, платима в срок до 18.04.2017г. Фактура с
№**********/01.05.2017г. била издадена за отчетен период на потребление от 01.04.2017г.
до 30.04.2017г. и с нея била начислена сума за мобилни, интернет и ТВ услуги на обща
стойност 98.75 лв. с ДДС, платима в срок до 18.05.2017г. Към трите фактури били
приложени извлечения от потреблението. Общата стойност на потребените мобилни услуги
по трите фактури възлизала на 435.48 лв. и не била заплатена. Незаплащането в срок на
издадените от оператора фактури обусловило едностранното прекратяване на
2
индивидуалния договор с абоната С. Л.. След прекратяването, мобилният оператор издал
крайна фактура №**********/01.06.2017г., с начислена сума за плащане за предоставените
услуги в размер на 435.48 лв. Абонаментът бил деактивиран на 26.05.2017г. автоматично по
вградената електронна система на Оператора поради неплащане на задълженията.
Сочи се в исковата молба, че ищцовото дружество „****“ ЕООД основава исковата си
претенция срещу С. Л. на Договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
„*******“ ЕООД, ЕИК: *********, което дружество от своя страна е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„**************“ ЕАД. Ищецът твърди, че е встъпил в правата на кредитора срещу
ответника С. Л., въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и е придобил права на кредитор върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения.
Заявено е, че длъжникът-ответник С. Л. не е изпълнил задълженията си до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора-ищец
в производството за установяване наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда
на чл.415 във вр. чл.422 ГПК.
Ищецът заявява, че към исковата молба прилага уведомление за двете цесии. Желае
връчването на исковата молба да изиграе роля на уведомяване на длъжника за цесията.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. Г. Л., на
когото разпореждането по чл.131 ГПК и исковата молба са връчени на 13.10.2020г. и в
едномесечен срок (до 13.11.2020г.) същият не е взел становище по предявените искове.
В съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът не изпраща представител, а
депозира писмена молба чрез пълномощника си адв. Виолета Герова, с която е заявено
искане за постановяване на неприсъствено решение, което е отхвърлено от страна на съда,
доколкото ответникът се е явил в съдебно заседание и молбата е докладвана в частта, с която
се иска предявените искове да бъдат уважени по подробно изложени аргументите.
Ответникът С. Г. Л. се явява лично в съдебно заседание, като оспорва иска, заявявайки,
че е имал договори за изброените в исковата молба услуги, но не е сигурен дали размерът на
задължението е този, който се претендира, нито дали задълженията са надлежно
прехвърлени на ищеца. Заявява искане към съда да отхвърли исковете, но в случай, че те
бъдат уважени, желае да плаща сумата разсрочено.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от представените доказателства по ч.гр.дело № 251/2020 г. по описа на РС -
Пирдоп, се установява, че на основание чл.410 ГПК на 20.07.2020 г. е разпоредено по искане
на ищеца издаване на заповед № 320 от 20.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 251/2020 г. по описа на РС-
3
Пирдоп за изпълнение на парично задължение, както следва: 435.48 лв.- главница и 126.79
лв.- мораторна лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до 01.04.2020 г. за вземане по
незаплатени суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 13914229001 от дати 07.04.2015г., 25.01.2016г., 10.11.2016г., 09.12.2016г.,
21.12.2016г., обективирано във фактури №**********/01.03.2017г., **********/01.04.2017г.,
**********/01.05.2017г. по сключения/те между длъжника и „*****“ ЕАД договори/и, което
вземане е прехвърлени на „*******“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „*******“
ЕАД го е прехвърлило на „****“ ЕООД с договор за цесия от дата 01.10.2019г. С издадената
заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати още законната лихва от
15.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 205.00 лв. - разноски по делото,
от които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът С. Г. Л. е депозирал възражение в предвидения срок, в което е заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На заявителя е било
указано, че следва да предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането си,
което и е сторено със завеждане на настоящото производство.
С исковата молба са представени договорите за телекомуникационни услуги, описани
в самата искова молба, сключени на няколко различни дати между представител на „*****“
АД и С. Г. Л., в които освен личната информация за абоната- физическо лице, са отразени
срока на договорите и условията на договора, свързани с предоставяната услуга, месечния
абонамент за същата и други условия. Представените договори съвпадат с описаните в
исковата молба 7 на брой договора. Същите са от дати 07.04.2015г., 25.01.2016г.,
26.01.2016г., 10.11.2016г., 14.11.2016г., 21.12.2016г. и 09.12.2016г. и всички са за клиентски
номер 13914229001. Всички договори съдържат подпис на клиента С. Л., който и в съдебно
заседание потвърждава, че е сключил договорите за услуги, описани в исковата молба.
Представени са няколко на брой месечни сметки, издадени от „**************“ ЕАД
на името на клиента С. Г. Л., с клиентски номер 13914229001. С месечна сметка №
********** от 01.03.2017г. е начислена сумата от 141.51 лв. за ползвани услуги. С месечна
сметка № ********** от 01.04.2017г. е начислена сумата от 177.92 лв. за ползвани услуги. С
месечна сметка № ********** от 01.05.2017г. е начислена сумата от 98.75 лв. за ползвани
услуги, като крайната сума за плащане по тази месечна сметка, след като са добавени и
сумите за плащане от предходните периоди, възлиза на 435.48 лв., каквато е претенцията за
главница по исковата молба. Трите месечни сметки съдържат и приложения, в които са
описани ползваните услуги.
Приобщени са по делото Общи условия на договора между „**************“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна
мрежа на дружеството.
По делото е приет като доказателство договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., сключен между „**************” ЕАД като цедент и „*******” ООД в
4
качеството на цесионер, с предмет на договора- възмездно прехвърляне на вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към договора срещу цена, определена
в същото приложение, което приложение обаче не е представено заедно с договора нито на
електронен носител, на какъвто е описано, че се съхранява, нито като разпечатка на хартиен
носител. След указание на съда, че Приложението не е представено към договора за цесия,
ищецът е представил вместо Приложение №1 - Потвърждение за прехвърляне на вземане по
чл.99, ал.3 ЗЗД, изхождащо от „**************“ ЕАД като цедент и в него е отразено, че
вземане срещу С. Г. Л. в общ размер на 435.48 лв. е прехвърлено на „*******“ ООД като
цесионер.
Приет е като доказателство и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г., сключен между „*******“ ООД като цедент и „****“ ЕООД като цесионер.
Договорът е с предмет прехвърляне на вземания от трети физически или юридически лица,
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1 – „Списък
на вземанията“, неразделна част от договора. Тази неразделна част обаче (Приложение №1)
не е представена заедно с договора и въпреки указанията на съда в тази насока е
представено не изискуемото Приложение №1, а документ от 20.08.2020г., подписан от Ю. Ц.
като управител на „*******“ ЕООД (който обаче не е действителният управител на това
дружество, видно от вписването в Търговския регистър), именован „Извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г.“, в който е отразено, че по силата на
договора за цесия вземането срещу С. Г. Л. в размер на 435.48 лв., произтичащо от договори
за мобилни услуги, е прехвърлено на „****“ ЕООД.
Представено е към исковата молба Пълномощно от „**************“ ЕАД в полза на
„*******“ ООД, в качеството на последния на цесионер по Договор за цесия от 16.10.2018г.,
да представлява ***** пред лицата, чиито задължения към *****, са предмет на
прехвърляне.
Съгласно представеното Уведомление за цесия „*****” ЕАД в качеството си на
цедент по договора за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника си „*******”
ООД и „****” ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г.
уведомяват С. Л., на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, за сключените 2 бр. договори за цесия от
16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД - за сумата за ползвани електронни
съобщителни услуги и по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД- за претендираното обезщетение за
забава.
Единственото доказано от обстоятелствата, за които е разпределена доказателствена
5
тежест на ищеца, е наличието на договорни отношения между доставчика на електронни
съобщителни услуги „**************“ ЕАД и ответника С. Г. Л., свързани с ползването на
мобилни, интернет и ТВ услуги, наличието на която договорна обвързаност ответникът и не
оспорва.
Установява се от доказателствата, че на 16.10.2018 г. между цедента „**************”
ЕАД и цесионера „*******" ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземания посочени в Приложение № 1, което според договора
следва да съдържащи списък/таблица в електронна форма, съдържащ информация за
вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях – име/фирма, ЕГН и
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума и представлява неразделна част от договора. По делото обаче,
както вече бе посочено при обсъждане на доказателствата, не е представено въпросното
Приложение №1, нито дори опис на съдържанието му, от които да може да се извлече поне
най - обща информация за вземанията, предадена в електронна форма – длъжници, размер
на прехвърлените задължения и т.н. Поради това съдът не може да формира обоснован
извод дали процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов надлежен
кредитор. До такъв извод не може да доведе и приложеният по делото документ
„Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД“, в който е посочено, че
представлява „извлечение от Приложение № 1“ към договора за цесия от 16.10.2018г.
Същият е подписан от неизвестно лице, тъй като не е посочено чий е подписът върху
документа, нито на коя дата е съставен и по същността си не представлява извлечение от
относимото приложение, а представлява друг, отделен документ, едностранно подписан,
докато Приложението /или извлечение от него/ следваше да носи подписа на лицата,
представлявали „цедента“ и „цесионера“ по договора за цесия. Без приложението
представеният договор за цесия представлява само общи клаузи, от които предметът на
договора не може да се извлече.
С договор за цесия от 01.10.2019 г. „*******" ООД е прехвърлило на ищеца „****“
ЕООД вземания, описани в приложение № 1, което също не е приложено към делото,
независимо че на ищеца бяха дадени конкретни указания за това. Ищецът е страна по този
договор и ако не разполага с приложението по договора от 2018г., по който не е страна, със
сигурност разполага с приложението по договора за цесия, по който се явява страна.
Представил е друг документ, който е именован „Извлечение от Приложение №1 към договор
за цесия от 01.10.2019г.“, който според съда няма същата доказателствена стойност, тъй като
е нарочно създаден за доказване факти по делото, а не е механично направено извлечение от
приложението, още повече, че т.нар. “извлечение” е подписано от името на „*******“ ЕООД
от Ю. Ц. (настоящ управител на ищеца), който от 22.10.2009г. вече не е част от
управителите на „*******“ ООД. Единствен управител на дружеството цедент след
22.10.2009г. е Султанка Цампарова, която е подписала договора за цесия, но не е и т.нар.
„извлечение“, което по същността си не е „извлечение“, а новосъздаден нарочен документ и
то подписан от представител на ищеца.
6
За да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания по двата относими договора за цесия води
до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на
която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД /Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/. Цесията е договор, по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Цедентът загубва правата си от момента на сключване на
договора, а цесионерът ги придобива от този момент. Цесията е неформален договор, но
това не означава, че не следва да бъде индивидуализирано вземането, което се прехвърля. В
тази връзка по делото липсват доказателства, удостоверяващи по безспорен и категоричен
начин, че в полза на цесионера-ищец е възникнало претендираното вземане към ответника в
посочения размер.
Поради гореописаното ищецът не доказва разпределения му в доказателствена тежест
факт, че вземането е било прехвърлено на ищеца от правоимащо лице по валиден договор за
цесия. Следователно ищецът не доказва твърдението си, че е придобил вземането срещу
ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение в рамките на ГД №251/2020г. по
описа на РС-Пирдоп.
Отделно от това, ищецът следваше да докаже, че ответникът-длъжник е уведомен за
двете поредни цесии от оправомощено лице. Видно от доказателствата ответникът не е бил
уведомен за цесиите преди получаване на исковата молба. Съдебната практика допуска
уведомлението за цесия да бъде връчено заедно с исковата молба, но отново следва да е
направено от надлежно лице. Надлежно лице според чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД е предишният
кредитор, т.е. цедента и именно той е лицето, което следва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. По делото е приложено едно уведомление, изхождащо от
„**************“ ЕАД чрез пълномощника „*******“ ООД и от „****“ ЕООД.
Уведомлението обаче съдържа само един подпис и то неясно на кого, а дава вид, че изхожда
от двама представители. Липсва и приложено по делото пълномощно от стария кредитор
„*******“ ЕООД за „****“ ЕООД като нов кредитор относно правото да уведоми длъжника
за цесията. Следователно ищецът не доказа, че длъжникът е уведомен надлежно за двете
цесии, което е една от предпоставките за уважаване на предявения иск.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява и съществуването
и изискуемостта на вземането, което се твърди да е цедирано. По делото е представена
месечна сметка с № **********/01.05.2017 г. със срок на плащане до 18.05.2017г. на обща
стойност 435.48 лева с ДДС, от която 330.49 лв. е баланс от предходни периоди. По
същността си тази месечна сметка представлява фактура. От така представената фактура не
7
се установява изправността на мобилния оператор по договорите за услуга, а именно, че е
предоставил услугите, за които са начислени суми през отчетния период и че това е тяхната
цена. По делото не са ангажирани убедителни доказателства от страна на ищеца, че
ответникът дължи именно начислената му сума. Представената по делото фактура не може
да установи факта, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора и то на
посочените в тях стойности, тъй като тя е едностранно съставена, съдържа изгодни за
представилата ги страна твърдения и няма данни да е подписана, приета или
задължението да е признато по друг начин от насрещната страна. Приложените по делото
фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от оператора на
мобилни услуги. Съгласно трайната съдебна практика формалната доказателствена сила на
частния свидетелстващ документ се отнася единствено до факта на писменото изявление и
неговото авторство- чл.180 ГПК и не обхваща други данни, за които документът
свидетелства. Съдът е разпределил доказателствена тежест на ищеца относно размера на
потребените и незаплатени услуги по договорите, но доколкото фактурите не могат да
представляват доказателство за стойността на услугите, то не може да се счете, че ищецът е
ангажирал надлежни доказателства за размера на дълга.
Предвид гореизложеното искът по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът не е доказал основни факти,
попадащи в негова доказателствена тежест, а липсата на успешно доказване на всички
факти, лежащи в доказателствена тежест на страната-ищец, е предпоставка за отхвърляне на
предявените искове.
Искът по чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва също
следва да бъде отхвърлен, доколкото липсата на установеност на вземането по основния иск
обуславя отхвърлянето и на акцесорния такъв.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът по исковете С. Г. Л. обаче не
претендира разноски и не доказва да е направил такива във връзка с воденето на процеса,
поради което съдът не следва да му присъжда разноски.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С.Г.Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Пирдоп, ул. „*****************“ №4, че последният дължи на
8
ищеца сумата от 435.48 лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата от
15.07.2020г. до изплащане на вземането и 126.79 лв.- мораторна лихва за забава за периода
от 20.05.2017 г. до 01.04.2020 г., за вземане по незаплатени суми по Договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13914229001 от дати
07.04.2015г., 25.01.2016г., 10.11.2016г., 09.12.2016г., 21.12.2016г., обективирано във фактури
№**********/01.03.2017г., **********/01.04.2017г., **********/01.05.2017г. по сключените
между длъжника и „*****“ ЕАД договори, което вземане е прехвърлени на „*******“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „*******“ ЕАД го е прехвърлило на „****“ ЕООД с
договор за цесия от дата 01.10.2019г., както и 205 лв. - разноски по делото, от които 25.00
лв. държавна такса и 180 лв. за зааплатено адвокатско възнаграждение, за което вземане по
ч.гр.д.№251/2020г. по описа на РС-Пирдоп е била издадена Заповед № 320 от 20.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9