РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 18.01.2019
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16031 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът
С.Н.М. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и поддържано
обвинение /по НОХД № 16938/2010 г. по описа на СРС, НК, 23 с-в/ за извършване
на посочените престъпни деяния, по което била постановена оправдателна присъда
04.07.2014 г. влязла в сила на 19.07.2014 г.
Твърди,
че във връзка с неоснователното обвинение му били причинени морални страдания,
които описва. Излага подробни правни и фактически доводи за това.
Ищецът
твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото
му обвинение, като претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 50000.00 лв. Претендира законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателно погасяване на задълженията.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П.НА Р.Б.изразява следното становище:
Оспорва
исковата молба като нередовна, тъй като не е посочен адреса на ищеца.
Оспорва
по основание и размер претенциите като излага подробни правни и фактически
доводи. Оспорва наличие на предпоставките от сочения фактически състав за
реализиране отговорността на П.НА Р.Б.по реда на чл.2 ЗОДОВ. Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца изложени в исковата молба. Оспорва
наличие на вреди от посочения вид и размер, които да се намират в
причинно-следствена връзка с обвинението, за което ищеца твърди, че е бил
оправдан.
Прави
възражение, че цитираното наказателно производство водено срещу ищеца е
приключило в разумни срокове – на 22.10.2009 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем, а с присъда от 04.07.2014 г. делото е приключило, като в по-голямата
си част наказателното производство е било разглеждано в съдебна фаза. Поради
това изразява становище, че не следва да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата на Република България.
Оспорва
претенцията, като завишена по размер и несъответна на принципа за справедливост
и социално-икономическата обстановка в страната.
Излага
правни и фактически доводи, че началната дата, от която ищецът има право да
иска заплащане на законна лихва върху търсеното обезщетение е 08.12.2014 г. при
съобразяване погасителната давност за вземането – три години. Прави възражение
срещу претенцията на ищеца с посочения начален момент. Оспорва претенцията,
като недоказана.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице
основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на
изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от
виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление,
или, поради това че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството
безспорно се установи от представените
материали по НОХД № 16938/2010 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, че срещу С.Н.М. е било образувано
наказателно производство за престъпления по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК в това че на 21.10.2009 г. около 23.30 часа в гр.София, на бул.*********април
е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – насочил е газов пистолет В.К.А.и П.И.П., като
им казал че ще ги застреля и по чл.144, ал.3 НК - закана за убийство.
Установява
се, че досъдебно производство /БП/ № 4175/2009 г. по описа на 06 РУ-СДВР,
пр.пр.№ 45190/2009 г. по описа на СРП било образувано срещу С.Н.М. с
Постановление от 22.10.2009 г. на прокурор при СРП. Срещу обвиняемия била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72 часа за довеждането
му пред съда.
С
присъда от 04.07.2014 г. постановена по НОХД № 16938/2010 г. по описа на СРС,
НО, 23 с-в влязла в сила на 19.07.2014 г., С.Н.М. бил признат за невиновен в
извършване на описаните престъпни деяния.
Установява
се, че по жалба на С.Н.М. от 27-10-2009 г. било образувано досъдебното производство
/№ ЗМ 18/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 15491/2009 г. по описа на СГП/ срещу
неизвестен извършител, за това че на 21.10.2009 г. около 21.00 часа в гр.София,
на бул.*********отнел чужди движими вещи – сумата от 2900 лв., 300 щатски
долара и 200 евро, от владението на С.М. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, като грабежът бил придружен със средна
телесна повреда – престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. Чл.198, ал.1 НК.
В
представеното съдебномедицинско изследване № 1-347/2009 г. издадено от
съдебномедицински кабинет се установява, че на 26.10.2009 г. са били
констатирани травматични увреждания на С.М.:*** главата и оток и кръвонасядане
в тази област, охлузване на лява ушна мида, кръвонасядане в задушната област,
кръвонасядане в лява кръстна област, болки в областта на шията, които се
дължали на удари с или върху твърди тъпи предмети.
Поради това, съдът намира
че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника Прокуратурата на Република България.
В този смисъл, съдът приема за
установени, чрез приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца,
че е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер, за което е бил оправдан.
Чрез
показанията на свидетеля Б.В.Я.се установява, че 2008-2009 г. станал инцидент
свързан със С.М.. Теглил пари от чейндж бюро на „В.Л.“, като бил нападнат и
бит. Тогава се разправял с полицаите, бил арестуван и му било повдигнато
обвинение. Бил съден и оправдан. Споделил, че е възмутен, защото не са били
хванати тези, които са го били и обрали.
Делото се проточило много време. Въпреки това се затворил в себе си, не
контактувал както преди това с хората в района и не бил спокоен.
Чрез
показанията на свидетеля А. Н.М. / брат на ищеца/ преценени съобразно указаното
в чл.172 ГПК се установява, че ищецът се прибрал от САЩ и имал намерение да се
занимава с дейност – строителство на къщи от американски тип. През м. октомври
2009 г. след като изтеглил пари от едно чейндж бюро на път за апартамента си от
„В.Л.“ към ул.Бистрица в района на „Петте кьошета“ в гр.София бил нападнат, ударен
и ограбен. След това бил задържан в ареста, тъй като имало повдигнато срещу
него обвинение за закана за убийство. Наказателното дело продължило от 2009 г.
до 2014 г., след което ищецът бил оправдан. Отразило му се негативно, станал
по-нервен, започнали проблеми в семейството му, бил притеснен дали няма да бъде
осъден за нещо, което не е извършил и да изтърпява наказанието си в затвора.
Споделил, че е възмутен, тъй като не са били разкрити неговите нападатели,
които са извършили грабежа. Изразявал негативното си отношение към полицията,
тъй като не били изпълнили задълженията си да разкрият извършителите на
престъплението спрямо него.
При така установеното, съдът
намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна съдебна практика на
Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,
държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под
внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е
посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства
и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за
приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя размера
на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички
установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и
дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на
обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От
значение са продължителността на наказателното преследване, личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се
отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение
за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на
обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена
тежест на ищеца беше
да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до
стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените
разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК
е възприето, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди.
Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва
да служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените становища в Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д. №
4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло възприема.
В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно съществуващи са фактите
относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за
неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е
търпял ограничението, както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца
са били водени други наказателни производство.
Такива са, според съда и
обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното
отношение на ищеца към тях, отражението им върху неговото психическо
състояние, семейна среда, както и моралните му страдания, изразяващи се в
негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е претърпял,
като пряка последица от наказателното преследване подлежат на доказване в
производството.
Такива, според съда, са и
установените обстоятелства за настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното му състояние. За установяването им, съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му и др. под.
По
отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу С.Н.М. е продължило от 21.10.2009 г. до 19.07.2014 г. или четири години
години и осем месеца.
Като обуславящ по-висок размер
обезщетение, съдът съобрази наложената мярка за неотклонение „задържане под
стража” за срок до 72 часа за довеждането на обвиняемия С.М. пред съд.
От своя страна в субективно
отношение се установи, че ищецът е понесъл във връзка с неоснователните
обвинения морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер; негативни
емоции и притеснения от обвиненията и това
което предстои за него и семейството й му след приключване на производството.
Несъмнено сочените обстоятелства се установяват чрез показанията на свидетеля А.
Н.М..
Съдът, съобрази и възрастта на
ищеца, както и обстоятелството, че същият е с изградена семейна среда, социални
контакти и работа.
Проведеното наказателно
производство – в досъдебната и съдебната фази (повече от четири години) не
надвишава разумния срок за провеждане на това производство. Както
последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав.
С оглед така установеното, при
отчитане на всички тези критерии настоящият
състав приема за справедлив размер на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 6000.00 лв., което би било
достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди, търпени от
ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него обвинение,
доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази сума до
пълния му предявен размер от 50000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Според настоящият състав размерът
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при
съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.
д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.07.2014г. до
окончателно погасяване на задълженията.
Направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на част от претенцията за законна лихва,
съдът намира за основателно. С оглед указаното в чл.111, б“в“ ГПК вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на три години. Исковата молба е подадена в съда
на 08.12.2017г., поради което съдът намира че върху вземането за обезщетение
следва да бъде присъдена законна лихва от 08.12.2014 г. За времето от
19.07.2014 г. до 08.12.2014 г. вземането за законна лихва се явява погасено по
давност, поради което възражението на П.НА Р.Б.се явява основателно.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за държавна такса 10.00 лв., както и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 243.60 лв. съобразно уважената
част от исковете.
Искането на ответника по
чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение
съдът намира за неоснователно доколкото минималният размер на адвокатско
възнаграждение определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата
2030.00 лв., а договореният и съответно заплатения от ищеца по договор за
правна защита и съдействие от 22.04.2015 г. възлиза на сумата 2000.00 лв.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.Н.М., ЕГН **********, действащ чрез адв. А.Т. от
САК, сумата от 6000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи
във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ характер;
негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение водено в периода от 21.10.2009 г. до 19.07.2014 г. по НОХД № 16938/2010 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в
за извършване на престъпни деяния по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК в това
че на 21.10.2009 г. около 23.30 часа в гр.София, на бул.*********април е
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – насочил е газов пистолет срещу В.К.А.и П.И.П.,
като им казал че ще ги застреля, с което осъществил и състава на престъплението
по чл.144, ал.3 НК - закана за убийство, за които престъпни деяния бил признат
за невиновен с влязла в сила присъда от 04.07.2014 г. по НОХД № 16938/2010 г.
по описа на СРС, НО, 23 с-в /влязла в сила на 19.07.2014 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2014 г. до
изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 6000,00 лв. до пълния предявен
размер от 50000,00 лв. като неоснователен, както и искът за заплащане на
законна лихва върху сумата 6000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от неоснователно обвинение за времето от 19.07.2014 г. до
07.12.2014 г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3, изр.
второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.Н.М., ЕГН **********, действащ чрез
адв. А.Т. от САК, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна такса и 243.60 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: