Решение по дело №16/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 43
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700016
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 43

 

        гр. Стара Загора, 02.03.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  шестнадесети февруари две хиляди  двадесет и трета година в състав:

 

                                                             Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                    Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

           РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря  Албена Ангелова

и с участието на прокурора  Юлияна Станева

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 16 по описа  за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София против Решение № 85/16.11.2022 г. по АНД № 118/2022г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е потвърдено е НП № НЯСС-64/08.03.2022 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че вмененото нарушение е доказано по безспорен начин. Твърди се, че предписанието, послужило като основание за издаване на НП, е било дадено от председателя на ДАМТН, без да съществува законово основание за това, а АУАН бил издаден извън преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.34,ал.3 от ЗАНН извън предвидения в закона шестмесечен срок, за което съдът не бил събрал служебно доказателства. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

 

Ответникът по касационната жалба – ДАМТН гр. София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище от 11.01.2023 г. процесуалният му представител старши експерт Елена Златева оспорва изцяло подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че  касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на РС Чирпан като правилно и законосъобразно. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е НП № НЯСС-64/08.03.2022 г., издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-038/13.09.2021 г., с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София  на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,ал.1 т.3  от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като собственик на язовир „Спасово-339“, находящ се в поземлен имот  с идентификатор № 68182.204.339 в землището на с. Спасово, Община Чирпан, област Стара Загора,  касаторът не е изпълнил предписанието да се премахне храстовидната и дървесна растителност от въздушния откос на язовира  в срок до 07.05.2021 г., дадено с  констативен протокол № 07-03-36/16.02.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. Нарушението е било констатирано при проверка на място, извършена на 29.06.2021г., за което е бил съставен Констативен протокол №07-03-124/29.06.2021 г.

 

   При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Чирпан  е приел, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му като  незаконосъобразно. Според съда от събраните по делото данни АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН и административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени  доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София  нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите  - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция.    

 

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

     Административнонаказателната отговорност на Държавно предприятие  „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София  е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в приложимата към датата на извършване на деянието и към датата на издаване на НП редакция – ДВ, 55 от 03.07.2018 г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл. 190а, ал.2 от същия закон. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите в приложимата й редакция /ДВ, бр.55 от 03.07.2018г/ изрично разписва като задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, кореспондираща с  нормата чл.200, ал.1, т.39, съгласно която за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се налага наказание глоба или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

 

     С оглед тази нормативна уредба неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, включително на датата на извършване на нарушението. Тъй като изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение се изразява в бездействие, административнонаказателното обвинение следва да бъде обосновано с наличие на възникнало за лицето задължение и изтичане на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срокът за изпълнение на дадените на собственика на язовира  задължителни предписания,  така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че това предписание  не е  било изпълнено. В изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 08.05.2021г. Това е денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания  и представляващ началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая не може да се сподели тезата, че нарушителят е открит на 08.05.2021 година. Не може да се презюмира, че лицето няма да изпълни предписанието, каквито са твърденията на касатора. Правилно е прието от районния съд, че нарушителят е открит в деня на извършената проверка – 29.06.2021 година   и оттогава тече тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. 

Съдът не споделя довода, че НП било издадено извън преклузивния шестмесечен срок по чл. 34,ал.3 от ЗАНН. Видно от приетия като доказателство регистър на административнонаказателната дейност на ГД НЯСС и процедурата за установяване на административни нарушения и налагането на административни наказания на ДАМТН гр. София, НП е издадено именно на 08.03.2022 година.  Съгласно раздел В. Регистър на наказателните постановления от цитираната по-горе процедура т.2 Регистърът на наказателните постановления се създава на хартиен и електронен вариант за всяка календарна година. След края на всяко тримесечие електронният вариант се разпечатва на хартиен носител. Същият се прошнурова, пронумерова и се заверява с подписа на главния директор на ГД НЯСС. Представеният като доказателство регистър  за наказателните постановления, издадени за периода от 10.01.2022 г. до 13.06.2022 година, е подписан от инж. м.п.– с отбелязана длъжност Главен директор на ГД НЯСС.В този смисъл се явяват неоснователни твърденията за антидатираност на издаденото наказателно постановление

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени  доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Спасово-339", собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София,  от страна на собственика на язовира не е било изпълнено задължителното предписание.

 

Напълно се споделят и мотивите на районния съд, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, с оглед на което не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, което да позволи определянето на нарушението като „маловажен случай”. Липсата на отегчаващи обстоятелства като релевантна за определяне размера на наказанието  за извършеното нарушение е взета предвид от Чирпанския районен съд.

                                                                                                                         

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д,ал.4 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,      Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/16.11.2022 г. по АНД № 118/2022 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на язовири“ гр. София, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.              

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                           2.