№ 13543
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110142924 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от П. П. М. срещу [*********] ЕООД
искове за прогласяване нищожност на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“
от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
40006960527/08.12.2021 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 330,00 лева и клаузата, съдържаща се в раздел
VI „Параметри“ от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
40006960527/08.12.2021 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 825,00 лева, поради противоречие на
закона, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Договор
за потребителски кредит № 40006960527/08.12.2021 г. Сочи, че съгласно раздел VI
„Параметри“ от процесния договор, трябва да върне сума в размер на 1761,84 лева, при
получена сума от 1100,00 лева, при ГПР 49,21 %, ГЛП 41,00 %, за срок от 30 месеца.
Поддържа, че съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 330,00 лева и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 825,00 лева,
разпределени на 30 месечни вноски по 38,50 лева. По тази начин сумата, която
следвало да заплати възлизала на сумата от 2916,84 лева. Ищцата излага доводи, че
1
горепосочените клаузи са нищожни поради неспазване на нормите на ЗПК. Навежда и
доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен
принципа на добросъвестност и справедливост, като се стига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации. Поддържа още, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК
не се допуска кредиторът за изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а горепосочените такси "Фаст" и
„Флекси“ представляват по своята същност такси за усвояване и управление на
кредита. Излага подробни съображения относно заобикаляне на изискванията на ЗПК и
неравноправност на клаузите съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост на предявения иск, а по същество за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че при сключване на процесния
договор за потребителски кредит, страните са постигнали съгласие за включване и на
допълнителните услуги "Фаст" и „Флекси“, даващи право на кредитополучателя да
ползва определен набор от услуги. Поддържа се още, че изрично в договор за кредит
било посочено, че при кандидатстването си за кредит, кредитополучателя е поискал да
закупи тези допълнителни и незадължителни услуги, като последните не са
задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че услугата „Фаст“, касаеща
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е била предоставена на
ищцата и тя се е възползвала от нея. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения за заблуждаваща търговска практика и нарушаване на нормите на ЗПК с
доводи, че още от момента на кандидатстването си за потребителския кредит, ищцата е
била наясно и е разполагала с цялата информация относно параметрите на кредита и
допълнителните услуги. Поддържа се, че ищцата е извършила преценка и е преценила,
че в неин интерес е да се възползва от предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Оспорват се и твърденията, че горепосочените две услуги представляват такса за
дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита с доводи, че представляват
услуги, които са свързани с желанието, нуждата и финансовото състояние на ищеца, а
не с дейността на кредитора по отпускане на кредита. При горните съображения се
изразява становище за неоснователност на предявените искове и се претендират
разноски. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК в случай, че претендираното
възнаграждение надвишава минималния предвиден в Наредба № 1/2004 г. размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приложения по делото Договор за
потребителски кредит № 40006960527/08.12.2021 г. се установява, че ответното
2
дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1100,00, която сума ищецът се
задължил да върне на 30 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 58,73 лева,
при ГПР 49,21 % и ГЛП 41,00 %.
От представеното по делото платежно нареждане от 09.12.2021 г. се установява,
че сумата в размер на 1 100,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца, за което
обстоятелство по делото не се спори.
От представения по делото договор се установява, че ищецът е закупил и пакети
от допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които в договора за потребителски
кредит е договорено възнаграждение в размер на 330,00 лева за първата услуга и 825,00
лева за втората, платими на равни месечни вноски в размер на 38,50, дължими към
месечната погасителна вноска по кредита. С оглед предходното, общото задължение по
договора, включващо и задължението по пакетите от допълнителни услуги, възлиза на
2916,84 лева, а общият размер на месечната вноска – 97,23 лева.
По делото са приложени Общи условия към договора за потребителски кредит
(версия 4/19.07.2021г.), по отношение на които ищецът е декларирал, че се е запознал
със съдържанието им. В т.4 от Общите условия е регламентирано договореното
възнаграждение (годишен лихвен процент), в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава
да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с договорното
възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и срокове, съгласно посоченото в
т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. Според
т.12.2 от Общите условия в случай, че длъжникът просрочи две или повече
последователни вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост с писмено уведомление.
От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите на процесния
договор за кредит, обективирани в раздел VI от същия, се установява, че на
08.12.2021г. (преди датата на сключване на договора) кредитополучателят – настоящ
ищец, е запознат със съдържанието на този документ.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ
своята правна регламентация в ЗПК. Това обстоятелство е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване още с проектодоклада по делото, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В конкретния случай, на първо място в исковата молба ищецът навежда доводи
за нищожност на клаузите от процесния договор, предвиждащи заплащане на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие
със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК
– „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“,
сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен
процент, описани са условията за прилагането му – чл.4 от Общите условия
към договора, посочен е ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5
от Общите условия.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като
основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Действително с
Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на
законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на
МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без
да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са
4
неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки
от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото
следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съдът споделя и наведеното с исковата молба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл.10а, ал.1 ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение в раздел VI от процесния договор за
кредит за пакетите от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент
на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Съгласно тази правна норма годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим
размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. В настоящия случай включените във
въпросния пакет т.нар. “допълнителни услуги“, представляват именно услуги във
връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме,
че същите попадат в приложното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Релгаментираните в
последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора /в този смисъл е и определение от
07.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5843/2020 г. по описа на СГС/. С предвидените
в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално надхвърля законово допустимия петкратен
размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.19, ал.4 ЗПК. На практика с
5
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на
разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявените искове за основателни,
поради което клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от процесния договор,
следва да бъдат прогласени за нищожни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищцата не е направила разноски, тъй като е освободена от заплащане
на дължимата по производството държавна такса, а видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно
– при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ето защо и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 100,00 лева, представляваща общодължимата по обективно съединените
искове държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Ето
защо, посоченото в списъка по чл.80 ГПК и претендирано възнаграждение, не обвързва
съда. С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в общ
размер на 800,00 лева /по 400,00 лева за всеки от двата обективно съединени иска/.
Тази сума следва да бъде възложената в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3
ЗЗД клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от сключения между [*********]
ЕООД и П. П. М. Договор за потребителски кредит № 40006960527/08.12.2021 г.,
6
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“
в размер на 330,00 лева и клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от
сключения между [*********] ЕООД и П. П. М. Договор за потребителски кредит №
40006960527/08.12.2021 г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 825,00 лева, поради противоречие на
закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА [*********] ЕООД, [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********], вх.В да заплати на адвокат Д. В. М., член на Адвокатска
колегия – гр.[*********], с адрес на кантора: гр.[*********], [*********], на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо 800,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищцата по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК [*********] ЕООД, [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********], вх.В да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7