Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.
дело № 6568 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 27088
от 30.01.2019 г., постановено по гр.д. № 17164/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 145 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Ц.И.
и Ц.И.И. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна
отговорност следните суми: 464,92 лв. - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до м.04.2016г. за имот
находящ се в гр. София, ж.к. „********, ателие, код на платеца Т344934, 30,11 лв. - сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.11.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната
лихва от 19.06.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
84,36 лв. - законна лихва за забава от 15.01.2015г. до 13.06.2017г. и 5,94 лв.
- законна лихва за забава за същия период
върху сума за дялово разпределение, за които суми има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2017г. по ч.гр.д. №39730/2017г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Сочи, че СРС неправилно е приел, че
ответниците не са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди, доколкото
в хода на производството е доказано, че ответниците са собственици на процесния
имот. Поддържа се, че ответниците не са спазили чл.66 от общите условия на
дружеството, съгласно който при прехвърляне на правото на собственост/ правото
на вещно ползване са имали задължения да предоставят съответни документи на
ищеца и да поискат закриване на партидата. Иска обжалваното решение на СРС да
бъде отменено, а предявените искове - да бъдат уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците С.Ц.И. и
Ц.И.И..
Становище
по жалбата не е постъпило от третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При
произнасянето си по правилността на решението, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила, като обаче трябва да провери и правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните
не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
От представения
по делото договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №1396,
том3, рег. № 6977, дело №435 от 22.08.2006 г. се установява, че ответниците С.Ц.И. и
Ц.И.И. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. София, ж.к. „********,ет.1,
ателие.
От представените
от ответниците в първото по делото съдебно заседание писмени документи –
Приемо-предавателен протокол от 05.07.2012 г. и Удостоверение от 29.04.2013 г.
по изп. дело № 20138410400367/2013 г. се
установява, че на 05.07.2012 г. ответниците са предали владението върху
процесния имот на ЖСК „България 1300”
представлявана от С.Р.в изпълнение на съдебно решения от 31.03.2010 г.,
постановено по в.гр.д. 3680/2008 г. по описа на СГС, II-г
въззивен състав, с което е оставено в сила решение на СРС, 27 състав по гр.д. №
20288/2016 г., с което ответниците са осъдени да предадат владението на
посочената ЖСК.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи:
1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обедняването на
едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на
права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и
3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване
или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания
случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна
на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответниците през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването
и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете
страни.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието, клиент на ТЕ за небитови нужди, дадена в § 1,
т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за
небитови нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
Както вече бе
посочено, не се спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор
за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди. Спорно е дали
ответниците са били собственици на процесния имот за процесния период и дали са
го ползвани, с което са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите са собственици на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че те са ползвали имота през
исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин са си спестили разходи. В конкретния случай, ищецът е
представил договор за продажба на процесния имот, обективиран в посочения
по-горе нотариален акт, по силата на който през 2006 г. ответниците са
придобили собствеността върху ателието. От представените от ответниците
документи, които не са оспорени от ищеца обаче се установява, че към процесния
период м.11.2014г. до м.04.2016г. ответниците са
загубили правото на собственост по силата на съдебно решение и са предали
владението на трето за спора лице. Ответниците успешно да доказали, че не са
били собственици и ползватели на процесния имот за претендирания от ищеца
период, поради което иска по чл.59 от ЗЗД за осъждането им да заплатят
стойността на потребената в имота ТЕ за посочения период следва да се отхвърли,
както правилно е заключил и СРС. Доколкото главната претенция на ищеца подлежи
на отхвърляне, неоснователна е и акцесорната му претенция по чл.86.
За да
достигне до тези изводи, въззивният съд взе предвид, че наведеното във
въззивната жалба оплакване за нарушение на чл.66 от общите условия на „Т.С.”
ЕАД от страна на ответниците е неоснователно. Доколкото предявения главен иска
е с правно основание чл.59 от ЗЗД и се основава на извъндоговорни отношения
между страните, неприложими са общите условия на ищцовото дружество, които се
прилагат само при наличие на облигационни договорни отношения между
топлоснабдителното дружество и клиента на ТЕ.
При изложеното, първоинстанционното
решение е изцяло правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход
от спора въззивникът няма право в негова полза да бъдат присъдени разноски.
С оглед на
цената на предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 27088 от 30.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 17164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145
състав
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.