Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 30. 10. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2141
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, в която се твърди, че при сключването на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер *** год. ответницата В.И.У. *** е дала съгласието си освен
усвоения кредит да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта ***. Твърди се, че на *** год. ответницата е активирала предоставената й от
ищеца кредитна карта № *** с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лв.
Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства POS и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта.
Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Твърди се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01. 01. 2019 год., като балансът по същата е в размер на минус 935, 02
лв. Твърди се, че това е принудило кредиторът да блокира използването на
картата. Твърди се, че въпреки многократните покани да изпълни доброволно
задълженията си ответницата не е предприела съответни действия. Твърди се, че
поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2019 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя
правния интерес от предявяването на иск. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи
сума в общ размер на 976, 48 лв., от които 799, 34 лв. представляващи главница
по кредитна карта № ***, 135, 68 лв. представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 01. 01. 2019 год. до 09. 05. 2019 год. и 41,
46 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 09. 05. 2019 год. до
11. 11. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени съдебни разноски
по делото.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/
2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се явява
основателен.
Вземането на ищеца произтича
от сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** год. По силата на този договор ответницата В.И.У. като кредитополучател се е задължила да върне
получения кредит на 24 месечни вноски, всяка от които по 115, 72 лв. Видно е,
че в чл. 12 и сл. от договора страните са уговорили възможността на
кредитополучателя да бъде предоставена за ползване кредитна карта. Не се спори между страните, че ответницата се
е възползвала от тази възможност и на *** год. същата е активирала
предоставената й от ищеца кредитна карта № ***. Установява се, че последното плащане от ответницата по
издадената кредитна карта е от 01. 01. 2019 год., след което обслужването на
картата е преустановено. Видно е, че с покана от 13. 05. 2019 год. ищцовото
дружество е уведомило ответницата за неизпълнението на задълженията й във
връзка с издадената кредитна карта, посочило е размера на дължимата сума и е
определило седмодневен срок, в който вземането да бъде погасено. Видно е, че
независимо от горната покана до датата на приключване на съдебните прения
плащания от страна на ответницата не са извършвани.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 976, 48 лв., от които 799,
34 лв. представляващи главница, 135, 68 лв.
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва и 41, 46 лв. представляващи обезщетение
за забава. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 525, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В.И.У.
***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***”, рег. № ***, чрез „*** ***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, сумата от 799, 34 лв., представляваща главница по кредитна карта № ***, сумата от 135,
68 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.
01. 2019 год. до 09. 05. 2019 год., и
сумата от 41, 46 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09. 05. 2019 год. до 11. 11. 2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26. 11. 2019 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.И.У.
***, ЕГН **********, да заплати на „***”, рег. № ***, чрез „*********“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, сумата от
75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 525, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: