Р Е
Ш Е Н И Е № 262118
гр. Пловдив, 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16069 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 против „АРГО ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, с. Одърне, обл. Плевен, общ. Пордим, ул. „Девети септември“ № 5 обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване на установено, че „АРГО ЛЕНД“ ООД дължи на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД сумите, както следва: сумата 1 165, 45 лв.- неустойка за забава върху главница от 12 225,04 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/31.10.2019 г. за период от 03.12.2019 г. до 06.05.2020 г. и сумата от 1277,41 лв.- неустойка за забава върху главница от 10196,60 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/28.11.2019 г. за период от 31.12.2019 г. до 22.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11211/2020 г. по описа на РС- Пловдив и осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14,25 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и сумата от 61,08 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 01.12.2020 г.Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че 18.02.2019 г. между ответника, като купувач и ищеца, като продавач е сключен договор за покупко – продажба на течни горива, по силата на който купувачът закупува течни горива при условията, уговорени в договора. Договорът е със срок до 31.12.2019 г.
Ищецът посочва, че по силата на така сключения договор на 31.10.2019 г. ответникът е закупил 6021 литра гориво – дизелово гориво за извънпътна техника (ДГИТ), за които продавачът е издал фактура № **********/31.10.2019 г. на стойност 12225,04 лв. с ДДС с падеж 02.12.2019 г. Главницата се сочи, че е платена от ответника на 07.05.2020 г., поради и което се претендира неустойка за забава, съгласно чл.6.6. от договора от датата, следваща датата на падежа до датата, предхождаща датата на плащане.
Ищецът посочва, че по силата на така сключения договор на 28.11.2019 г. ответникът е закупил 5019 литра гориво – дизелово гориво за извънпътна техника (ДГИТ), за които продавачът е издал фактура № **********/28.11.2019 г. на стойност 10 196,60 лв. с ДДС с падеж 30.12.2019 г. Главницата се сочи, че е платена от ответника на 23.07.2020 г., поради и което се претендира неустойка за забава, съгласно чл.6.6. от договора от датата, следваща датата на падежа до датата, предхождаща датата на плащане.
След заплащане на главниците се сочи, че ищецът канил ответника многократно да заплати и неустойката за забава, но същата не е платена, като е връчена на ответника и покана за доброволно изпълнение с петдневен срок за доброволно плащане. Срокът е изтекъл на 12.08.2020 г., но плащане не е постъпило, което обусловило и правния интерес от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срок, поради и което се предявяват и установителните претенции, които са предмет на настоящото производство.
В условията на обективно съединяване са предявени и осъдителни претенции за заплащане на обезщетение за забава на неустойката за периода от 12.08.2020 г. до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и за периода от подаване на заявление до депозиране на настоящата искова молба.
Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като не взема становище по предявените искове.
С Определение от 02.02.2021 г. производството е прекратено, като е уважено възражението за местна подсъдност. Против определението е постъпила частна жалба, като ищецът се позовава на уговорената в договора подсъдност. Частната жалба е уважена от въззивния съд и делото е върнато за разглеждане от настоящия съдебен състав.
В първото по делото съдебно заседание
ответникът е оспорил исковата молба, като неоснователна и необоснована.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 18.02.2019 г. между ищецът в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач е сключен договор за продажба на течни горива при условията, уговорени в договора. В чл. 5.1 от договора е уговорено, че плащането на доставеното количество гориво на ответника се извършва разсрочено, като закупеното гориво следва да бъде заплатено най – късно 30 дни след продажбата. Съгласно чл. 5.2. ако датата на падежа е събота за дата на падежа се приема първият банков работен ден преди нея. Ако датата на падежа е неделя, национален празник или друг неработен ден, за дата на падежа се приема първия следващ банков ден. Съгласно чл. 5.3. от договора заплащането на горивото и транспортните разходи се извършва с платежно нареждане на посочените в чл. 1 банкови сметки на продавача или банкови сметки, допълнително съгласувани между страните. При промяна на същите продавачът е длъжен да съобщи писмено на Купувача в срок от три работни дни, с което купувачът е длъжен да се съобрази. Купувачът се сочи, че е длъжен да вписва в платежните документи предназначението на средствата. В чл. 5.4. е предвидено, че плащането се счита за осъществено на датата, на която средствата са постъпили по сметката на продавача. Предоставен е стоков кредит в размер на 50 000 лв., който да се усвои от купувача с покупката на течни горива, като същият е със срок до 30.01.2020 г. Съгласно чл. 6.6. от договора купувачът приема, че дължи на продавача неустойка за забава на плащането уговорено в чл. 5.1. в размер на ОЛП + 22% , изчислена на база 360 дни годишно върху неплатената част в края на всеки календарен ден, считано от датата на падежа. В чл. 6.7. е предвидено, че в случаите по чл. 6.6. от договора, продавачът следва в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на експедицията да изготвя месечна справка и да издава протокол, изчислен по реда, определен в т. 6. 6. от договора. Продавачът, съгласно чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС, не издава данъчен документ и начислените неустойки се документират с протокол. Уговорен е редът за погасяване на задълженията е: най – напред се погасяват разноските, последвани от неустойките за забава на главницата, независимо от основанието, посочено от наредителя в платежното нареждане.
На 31.10.2019 г. е издадена фактура от ищеца с получател ответникът за сумата от 12 225,04 лв., като в нея е отразено, че стоката е получена на 31.10.2019 г., като е отразено изпращане на фактурата по пощата. Съгласно 5.1. от договора срокът за плащане по фактурата е изтекъл на 02.12.2019 г. (следващия работен ден). От приложеното извлечение от банковата сметка на продавача е видно, че плащането по фактурата е извършено след падежа на 07.05.2020 г.
На 28.11.2019 г. е издадена фактура от ищеца с получател ответникът за сумата от 10196, 60 лв., като в нея е отразено, че стоката е получена на 28.11.2019 г., като е отразено изпращане на фактурата по пощата. Съгласно 5.1. от договора срокът за плащане по фактурата е изтекъл на 30.12.2019 г. (следващия работен ден). От приложеното извлечение от банковата сметка на продавача е видно, че плащането по фактурата е извършено след падежа на 23.07.2020 г.
На 07.08.2020 г. е връчена по пощата покана от ищеца до ответника за заплащане начислените неустойки по горепосочените фактури, както следва: 1 165, 45 лв.- неустойка за забава върху главница от 12 225,04 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/31.10.2019 г. за период от 03.12.2019 г. до 06.05.2020 г. и сумата от 1277,41 лв.- неустойка за забава върху главница от 10196,60 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/28.11.2019 г. за период от 31.12.2019 г. до 22.07.2020 г. Предоставен е петдневен срок от получаване на поканата за заплащане на сумите. Не се твърди, нито се представят доказателства в така указания срок сумите да са платени от ответника.
Не се оспорва и от представените и приети като писмени доказателства декларации, подписани от управителя на ответното дружество се установява, че е получило съответно на 31.10.2019 г. горивото, конкретизирано по вид, количество и цена, съгласно фактура № **********/31.10.2019 г. и на 28.11.2019 г. горивото, конкретизирано по вид, количество и цена, съгласно фактура № **********/28.11.2019 г.
Ответникът сочи, че не са представени протоколи за начисляване на неустойките, съгласно чл. 6.6. и чл. 6.7. от договора. В тази връзка ответникът е задължена да представи протоколите.
В съдебно заседание от 14.07.2021 г. са приети като писмени доказателства Протоколи за начисляване на неустойка по фактура № **********/28.11.2019 г. за периода от 05.12.2019 г. до 07.08.2020 г., като в последния протокол от август е отразена начислената неустойка за юли месец и общия размер на същата с натрупването от предходните месеци или общо – 1277,41 лв.. Сборът от начсилените със съответните протоколи неустойки по фактура № **********/28.11.2019 г. за периода от 31.12.2019 г. до 22.07.2020 г. напълно съответства на заявената искова претенция.
Приети са като писмени доказателства и протоколи за начисляване на неустойка по фактура № **********/31.10.2019 г. за периода от 07.11.2019 г. до 05.06.2020 г., като в последния протокол от юни 2020 г. е отразена начислената неустойка за месец май и общия размер на същата с натрупването от предходните месеци или общо – 1165,45 лв. Сборът от начислените неустойки по фактура № **********/31.10.2019 г. за периода от 03.12.2019 г. до 06.05.2020 г., съгласно издадените протоколи е в общ размер от 1165,45 лв., като начислената за месец октомври 2019 г. не е включена в тази сума, нито е пренесена в протокола за месец ноември, който е с нулеви показания.
Не се оспорва от отвеника и от приетия по делото договор се установява, че между страните е възникнало правоотношение по сключения договор за продажба на течни горива. Страните са уговорили конкретен срок на изпълнение на задължението за плащане на доставените стоки, а именно: 30 дни след продажбата. Ответникът не оспорва и в приетите като писмени доказателства фактури са отразени датите на осъществените продажби на течни горива, от което следва, че падежите на задълженията за плащане са правилно определени от ищеца и констатирани по – горе от съда. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за необходимост от покана, доколкото липсва подобно изискване, както в договора, така и в приложимите към договора законови разпоредби. Съгласно чл. Чл. 84. ЗЗД, намиращ субсидиарно приложения и в отношенията между търговци, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая не е необходима покана за изпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимите суми за доставените стоки, съгласно уговореното.
Не е уговорено между страните и изпращане на протоколите за начислени неустойки за забава по договора за покупко – продажба, като по делото се установява, че същите са своевременно изготвяни, като с покана, връчена на 20.08.2020 г. ответникът е поканен да заплати така начислените неустойки. Неизпращането на протоколите на ответника не обуславя неизправност на ищеца, тъй като подобно задължение не е поето със сключения между страните договор.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 92, ал.1 ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена. Именно поради тази причина не подлежат на установяване действителните вреди от неизпълнението, както би било при претеция за обезщетение въз основа на закона, а не въз основа на договорна уговорка.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил в срок дължимите суми, което е обусловило и настъпването на предпоставките по чл. 6.6 от договора за начисляване на неустойки за забава за исковия период в претендирания размер. Установява се, както периодът на забавата, така и размерът на неустойката за забава, съгласно редовно воденото счетоводство на ищеца чрез изготвяне на предвидените в договора протоколи по чл. 6.7., поради и което исковете за установяване на дължимостта на неустойките за забава се явяват изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.
Съдът счита за
основателна и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от датата на изтичане на срока на покана за плащане на
неустойката – 13.08.2020 г. /поканата е връчена на 07.08.2020 г., а петдневният
срок за изпълнение изтича на 12.08.2020 г./ до 02.09.2020 г. Създадена е
константна практика на ВКС, обективирана в решение №73/29.06.2011г. по
т.д.№683/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №230/13.07.2011г. по
т.д.№1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №59/29.04.2010г. по
т.д.№6872009г. на ВКС, ТК, І т.о., в които решения за застъпва постановката, че
дори когато размерът на неустойката е определен като лихвен процент,
неустойката за забава не се превръща в лихва, а запазва същността си на
обезщетение за вреди от неизпълнение в срок на парично задължение. Меродавно за
допустимостта на претенцията за неустойка за забавено парично задължение,
когато неустойката е уговорена като лихвен процент, е същата да бъде определена
по размер към датата на исковата молба или заявлението, (какъвто е настоящия
случай), а не да се претендира като неустоечна лихва до окончателното изплащане
на главницата. В посочената съдебна практика се приема, че тъй като
задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за
плащане на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и предвид различните правопораждащи
двете вземания на кредитора факти (съответно вземане за главницата и вземане на
неустойката), то присъждането на мораторна лихва за забава при неплащане на
падежа на уговорената неустойка за неизпълнение на парично задължение, не се
явява недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също
неизпълнение.
С оглед установяване на основателността на
претенцията по период и след проверка по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
онлайн калкулатор съдът счита, че осъдителната претенция за присъждане на
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава на задължението за заплащане на неустойка
следва да се уважи изцяло.
По
отношение на претенцията за законна лихва, то същата е основателна, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на присъдените неустойки. .
Отговорност
за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представените доказателства и приетия списък по чл. 80 ГПК в общ размер от
1585,01 лв., включващи разноски в заповедното производство за държавна такса
-48,85 лв. и за адвокатско възнаграждение -378,60 лв., разноски в
обезпечителното и изпълнителното производство по обезпечаване на предявените
искове в общ размер от 353,70 лв., разноски в производството по частна жалба
срещу определение за изпращане на делото по подсъдност – 215 лв. и разноски в
настоящото исково производство – 588,86 лв. Претенцията за разноските е изцяло основателна
и следва да се уважи.
По
отношение на разноските в производството по чл. 121 ГПК, е налице съдебна
практика, цитирана и от въззивния съд, в която се приема, че това производство
има за предмет обжалване на определение във връзка с подсъдността. В това
производство сезираният с частната жалба съд се произнася относно приложимата
към конкретния правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт
разглеждането на делото не приключва, а продължава пред определения за родово
или местно компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл.
78 ГПК е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на
спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството
по обжалване на определението за подсъдността. Поради това, че с определението
по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ
последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение и
със същото не се присъждат разноски. В този смисъл са - определение № 256/12.05.2014
г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., определение № 311/20.05.2013 г. по ч.
гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. №
326/2015 г. на ІV г. о., определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. №
1732/2015 г. на І т. о. и определение № 529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. №
4300/2015 г. на ІІІ г. о..
По
отношение на разноските в обезпечителното производство, следва да се посочи, че
съгласно разясненията в т.5 от TP №6 от 06.11.2013г. по тълк. д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена
с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. С оглед
изложеното именно с решението по делото съдът се произнася по разноските,
направени от страните в обезпечителното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АРГО ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, с. Одърне, обл. Плевен, общ. Пордим, ул. „Девети септември“ № 5 дължи на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 сумите, както следва: сумата 1 165, 45 лв.- неустойка за забава върху главница от 12 225,04 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/31.10.2019 г. за период от 03.12.2019 г. до 06.05.2020 г. и сумата от 1277,41 лв.- неустойка за забава върху главница от 10196,60 лв. по Договор за покупко – продажба на течни горива от 18.02.2019 г., за което е издадена фактура № **********/28.11.2019 г. за период от 31.12.2019 г. до 22.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11211/2020 г. по описа на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА „АРГО ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, с. Одърне, обл. Плевен, общ. Пордим, ул. „Девети септември“ № 5 да заплати на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 сумата от 14,25 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и сумата от 61,08 лв. – обезщетение за забава върху общия размер на неустойки 2442,86 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 01.12.2020 г., ведно със законна лихва върху общия размер на неустойката считано от 2442,86 лв. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АРГО ЛЕНД“ ООД, ЕИК *********, с. Одърне, обл. Плевен, общ. Пордим, ул. „Девети септември“ № 5 да заплати на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 сумата от общо 1585,01 лв. – разноски, включваща разноски по ч.гр.д. № 11211/2020 г. по описа на РС- Пловдив, по гр.д. № 16069/2020 г. по описа на ПРС, по в.ч.гр.д. № 753/2021 г. по описа на ПРС и по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ