№ 25
гр. Шумен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900061 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Л.Д.В.., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 43, вх.2, ап.24, чрез ад. Н.Н. Д. и мл. ад. Г.Г.Р. с
адрес за призоваване в гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. „...“, № 16. Ищцата твърди, че на 08.01.2020 г. около 16.15 ч. в гр. Шумен, на
бул. „....“ до магазин „Ешрефоглу“, № 16А В.Г.В. при управление на лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № .... я блъсва на пешеходната пътека. Вследствие на ПТП,
ищцата е получила травматични увреждания, след което е хоспитализирана за лечение в
„МБАЛ – Шумен“ АД. В резултат на травмите, ищцата е търпяла, търпи и ще продължава да
търпи болки и страдания за един неопределен период. След ПТП, ищцата се чувства
напрегната, плаче без повод, не спи, има затруднения с пресичането на улици, емоционално
лабилна е и с потиснато настроение, трудно се справя с работата си.
За МПС управлявано от В.Г.В. е имало сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/01/120000074288 със срок за валидност от 06.01.2020 г. до 05.01.2021 г. Ищцата в
качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество застрахователна
претенция за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, като е
представил документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение на 23.04.2020 г. с писмо изх. № 310-01-3605. С исковата молба ищцата
претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
съгл. чл.429 от КЗ считано от датата на деликта – 08.01.2020 г. до окончателното й
изплащане и законната лихва върху горепосочената сума (главница и лихвата по чл.429 от
КЗ), съгласно чл.497, ал.1 от КЗ от 23.04.2020 г. – датата на която е постановен отказ от
ответника до окончателното им изплащане.
ЗАД „Алианц България“ АД счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Ответникът изрично заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, касаещо посочения лек автомобил, по силата на застрахователна полица,
валидна към датата на ПТП. Но оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП,
наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ...., респективно извършването на нарушения на ЗДвП от
негова страна и вина за настъпването на ПТП. Не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. В условие на евентуалност, ако се установи виновно и
противоправно поведение на В.Г.В., ответникът прави възражение за съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради извършени от нея
нарушения на ЗДвП, а именно несъобразяване с разстоянието до приближаващите се
превозни средство и с тяхната скорост на движение – нарушение на чл.32, ал.2 и чл.113,
ал.1, т.1 от ЗДвП и навлизане внезапно на пътното платно – нарушение на чл. 114, т.1 от
ЗДвП.
Ответникът оспорва вида и обема на твърдените от ищцата вреди и счита, че
размерът на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен.
Изложени са подробни доводи за неоснователност на акцесорния иск за лихва.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение № 260012 от 13.10.2021 г., постановено по НОХД № 1770/ 2020 г. по
описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено
постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и В.Г.В. споразумение, с което се
приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият В.Г.В. на 08.01.2020
г. в гр. Шумен, на пешеходна пътека на бул. „....“, № 16а срещу магазин „Ешрефоглу“, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ...., нарушил
правилата за движение, а именно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което
по непредпазливост причинил средна телесно повреда на Л. Д. В., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия горен крайник, обусловено от изкълчване на лявата
ключично-лопаткова става и трайно затруднение в движението на десния горен крайник,
обусловено от фрактура на венечния израстък на дясната лакътна кост, като и двете
затруднения са за срок по-голям от един месец, средно за 2 – 3 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Деянието е извършено по непредпазливост – при
проявена небрежност, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а“ от
НК, чл.343, ал.1, б. „б“ от НК във р. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на
В.Г.В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На основание чл.
2
66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание
чл. 343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК В.Г.В. е лишен от правото да управлява МПС
за срок от четири месеца.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № .... към датата, на която е осъществено
процесното ПТП.
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на
вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че на 08.01.2020 г., около 16.05 ч. в
гр. Шумен по северното платно на бул. „....“ се е движел в посока от кв. Тракия към центъра
на града лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ...., управляван от В.Г.В..
Времето е било ясно, видимостта много добра, пътното платно сухо, двулентово, асфалтово,
без неравности с много добра видимост. При приближаване на пешеходната пътека,
пресичаща двете платна на булеварда срещу магазин „Ешрефоглу“, водачът на автомобила
се движел в лявата лента за движение. В този момент движещите се в дясната лента
автомобили са намалили скоростта и спрели пред пешеходната пътека. В момента когато
водачът на лекия автомобил „Дачия“ е в непосредствено близост пред пешеходната пътека
от дясно на ляво е започнала да пресича пешеходката Л. Д. В.. Водачът на лекия автомобил
„Дачия“ не възприел пешеходката и е предприел преминаване през пешеходната пътека по
лявата лента за движение. Пешеходката е продължила пресичането и се е ударила в дясната
му странична част (преден десен калник от дясно над предна дясна гума). Мястото на удара
е на пешеходната пътека. Водачът на автомобила незабавно е преустановил движението на
около девет метра след пешеходната пътека. Вследствие на удара пешеходката се завъртяла
и паднала на 1.9 метра след западния край на пешеходната пътека. Скоростта на лекия
автомобил е била 25 км./ч. При тази скорост, опасната зона за спиране на автомобила е 13.4
м. В конкретната ситуация водачът на автомобила и пешеходката са добили възможност да
се възприемат взаимно един спрямо друг (когато пешеходката, пресичайки по пешеходната
пътека, излиза пред спрелия в дясната лента автомобил) в зависимост от предполагаемата
скорост на пешеходката (от 3.6 км./ч. до 6.1 км./ч.) на разстояние в диапазона от 6.63 м. до
11.2 м.
Причините за ПТП се дължат на неправилните действия на водача на лекия
автомобил. Според вещото лице ищцата е имала възможност да възприеме автомобила,
преди да навлезе в лявата лента, като е можело да се предотврати ПТП, ако тя е пропуснала
автомобила, независимо от правото си на предимство.
В района на произшествието бул. „....“ се състои от две платна, като ПТП е станало в
северното платно, което е със ширина 7.1 м., разделено на две ленти с прекъсната осева
линия. Асфалтовата настилка е била без неравности към момента на ПТП липсва
сигнализация. На мястото на удара е очертана ясно видима пешеходна пътека тип „зебра“,
3
която е била с добре видима маркировка и сигнализирана с пътен знак Д17 „пешеходна
пътека“. Водачът на лекия автомобил е имал видимост към пътния знак от не по-малко от 40
– 50 м. Движейки се по бул. „....“ водачът на автомобила е следвало да изчака потеглянето на
спрелия в дясната лента, пред пешеходната пътека лек автомобил или да намали скоростта
преди нея, тъй като не е имал видимост към дясната й част. В случая мястото от където е
наблюдавал водача на лекия автомобил „Дачия“ е било на по-ниско ниво от височините на
покривите на автомобилите спрели в дясната лента пред него, което е попречило той да
възприеме пресичащата и приближаваща от дясната лента пешеходка.
Съдът не възприема заключението на вещото лице в частта, че ищцана при пресичане
на платното е имала възможността своевременно да види автомобила и да се избегне ПТП,
ако тя го е пропуснала. По делото няма данни, от които да се установи, че ицата е имала
възможност да види автомобила преди да предприеме пресичането на булеварда по
пешеходната пътека. Напротив, иманно от заключението на САЕ се установява, че в дясната
лента на платното, пред пешеходната пътека, е имало спрели МПС, които са изчаквали
преминаването на пешеходците и те обективно ограничават възможността на ищцата да
види приближаването на процесния автомобил.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в
съдебно заседание се установява, че в резултат на ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания: съчетана травма, включваща контузия на главата:
разкъсноконтузна рана на главата и контузия на крайниците: фрактура на венечния израстък
на дясната лакътна кост, изкълчване на лявата ключично – лопаткова става. На ищцата е
било проведено консервативно лечение, изразяващо се в репозиция и наложена гипсова
имобилизация на десния горен крайник за 25 дни. Болничното лечение е продължило 7
денонощия. При изписването е даден болничен лист за 30 дни домашно лечение – общо 37
дни. Не са налице данни болничният лист, свързан с травматичното увреждане на горните
крайници да е бил удължаван. Не е извършено динамично проследяване на състоянието на
ищцата след изписването й от болницата на 14.01.2020 г, поради което вещото лице може да
определи само средни срокове за възстановяването й. По отношение на уврежданията на
десния горен крайник средния срок за възстановяване е 2 – 3 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес, а за левия горен крайник до 2 – 3 месеца, също при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Предвид установените обективни данни най-изразени болки и страдания
пострадалата е изпитвала през първия месец след претърпяното ПТП, след което при липса
на регистрирани усложнения би следвало постепенно болките в областта на горните
крайници да започнат да намаляват и отзвучат в рамките на 2 – 3 месеца. По делото не са
налице данни за регистрирани усложнения, свързани с травмите на двата горни крайника.
Контузията на главата се изразява основно в разкъсноконтузна рана в областта на
челото, над лявото око. Скенерно изследване на мозъка на ищцата в болницата не е правен.
Проведената компютърна томография на мозъка от 27.01.2020 г., както и последващите
4
скенерни изследвания не установяват данни за фрактура на черепа и за мозъчна контузия.
Шийната радиокулопатия е състояние, което се характеризира при покой и/или
движение, понякога съчетано.с болезненост в областта на шията. Причината може да бъде
всеки фактор или състояние, което води до компресия и/или дразнене на излизащите от
гръбначния мозък шийни коренчета. Вещото лице не изключва връзката й с ПТП, но тя е
установена почти два месеца след ПТП. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
шийната радиокулопатия е вследствие на дегенеративни изменение на шията за чието
развитие са необходими месеци и години и не биха могли да са във връзка с ПТП. Но при
блъскане и падане е възможно тези дегенеративни изменения да увредят корените на
шийните прешлени. Лечението на шийната радиокулопатия е консервативно и
физиотерапия.
Към момента на изготвяне на експертизата е налице непостоянна болезненост в
областта на дясната лакътна става на ищцата основно при претоварване и при промяна на
времето, налице е изтръпване на пръстите на двете ръце при захват. Ищцата се оплаква от
световъртеж и главоболие, което според нея се отразявало на работата й, но обективна
оценка на трудоспособността й от ТЕЛК не е провеждана.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че световъртежите, като биологичен
феномен могат да се дължат на много различни признаци. При хоспитализирането на
ищцата през 2021 г. са направени много подробни изследвания, но те не установяват
травматични увреждания. Световъртежа може да се дълги на много причини, включително и
хормонални. При ПТП не са установени травми, които да са причина за световъртежа.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
се установява, че преди ПТП, ищцата няма нарушения в базовите си социални и
междуличностни отношения, като се е справяла с основните си трудови, домакински и
социални отговорности. Преживеният интензивен стрес след ПТП и поредицата от
последващи събития – хроничен болков синдром, постелният режим, нарушената
автономност и рехабилитация са довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ
обичайното функциониране във всички сфери – контакти, социум в период за няколко
месеца след случилото се. Това се е проявило в тревожност, безпокойство, понижено
настроение, чувство на невъзможност за справяне, за изолация и принудително
ограничаване на контактите, преживавания за непълноценност, нарушения на съня и
апетита. Към момента е налице обратно развитие, но някои от симптомите все още не са
отшумели. Въпреки това ищцата е възстановила социалното и личностово функциониране,
т.е. справянето с базисните социални роли (трудови, домакински и др. социални
ангажименти).
След ПТП, ищцата е имала оплаквания, попадащи в диагностичната категория –
реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, което е в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Според вещите лица е налице постконтузионен синдром, изразен в
главоболие, световъртеж, намалена поносимост към светлина и звуци, раздразнителност,
тревожност, умора, проблеми със съня, паметта и концентрацията, който е във връзка с ПТП.
5
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания,
ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
С.А.С. и Р.И.И.
С.А.С., познава ищцата от двадесет години. Двете работят в Шуменския университет,
където ищцата е хигиенистка, отговаря за парка, за хигиената в двора и входните
помещения, като перфектно е изпълнявала работата си. Преди ПТП, ищцата независимо от
нелекия си живот (сирак, без близки, живееща сама) е била позитивен и борбен човек.
Веднага след ПТП, свидетелката и др. колеги от университета са отишли в болницата и
установили, че ищцата се нуждае от помощ за санитарни материали и от придружител.
Л.Д.В.. е била в шок и неадекватна, не могла да познае свидетелката и колегите си и не
можела да отговаря на въпросите им. Тя е престояла в болницата около десетина дена и
свидетелката ежедневно е ходела да й помага. Ищцата била много уплашена, ужасно
стресирана, непрекъснато плачела, не била човека който свидетелката познава, не била
същия човек, който свидетелката познава отпреди инцидента. След изписването,
свидетелката и др. колеги са помогнали на ищцата да се прибере в вкъщи. Докато е
протичало лечението й в къщи, ищцата е имала нужда от чужда помощ, тъй като й е било
трудно да се обслужва сама. В този период на ищцата която е вярваща православна
християнка са й помагали хора от църквата. Свидетелката и нейна колежка са водили
ищцата на контролни и последващи прегледи. Л.Д.В.. продължавала да не помни какво
точно се е случило с нея в деня на злополуката. Страхувала се да върви сама по улицата и да
пресича пешеходната пътека на която е била блъсната, плашела се от шума на колите,
поради което свидетелката и колежките й не я оставяли сама да се предвижва. Към
настоящият момент ищцата все още не е напълно възстановена, завива й се свят, има
припадъци.
Свидетелката Р.И.И.познава ищцата от 5 – 6 години от църквата, намираща се на пл.
„Кристал“ през тези години се е виждала с нея 2 – 3 пъти в седмицата, когато е имало
служби. Контактувала и се виждала с ищцата и след църковните служби. Свидетелката
заявява, че не е виждала човек, който е претърпял толкова жестоки удари от съдбата от
раждането си и въпреки това да запази лъчезарността и човечността си. Л.Д.В.. активно е
помагала в църквата. След катастрофата тя се е променила, усещал се много сериозен срив в
нея в емоционално отношение, нямало е тази светлост и жизнерадост. В поведението на
ищцата имало нотки на отчаяние, които никога преди това не са се усещали в поведението
й. Към настоящия момент няма подобрение в емоционалното й състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода преди и
непосредствено след ПТП. На следващо място показанията им кореспондират със събраните
в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства,
които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06. 03.2020 г.
6
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към нея са били
приложени констативния протокол за ПТП на ОД МВР Шумен и история на заболяването от
„МБАЛ-Шумен“ АД. С писмо изх. № 310-01-3605 от 23.04.2020 г., ответникът е уведомил
ищеца за необходимите документи, които следва да му бъдат представени за разглеждане на
претенцията, както и да се представи банкова сметка, по която да се приведе обезщетението.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. предявена е и акцесорна претенция за законната лихва върху
претендираното обезщетение. Предявените обективно и комулативно съединени искове
срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим. Разгледана по същество исковата претенция за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди е частично основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго-
ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява
чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които
могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице
отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 08.01.2020 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от В.Г.В., при което е причинена средна телесна повреда на Л.
Д. В.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В тази връзка неоснователно е становището на ответника, че вината на В.Г.В. не е
установена. Напротив налице е влязъл в сила съдебен акт, с който вината му за настъпване
7
на ПТП е безспорно установена.. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи
за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила В.Г.В., за
понесените от ищцата неимущетвени вреди. Налице са всички предпо- ставки на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при
условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на
ищеца, вследствие, на което той е претърпял неимуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ...., обективиран
в застрахователна полица № ....
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл.
477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице
във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена
противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно
установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към
момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника -
застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което
същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на Л. Д. В.. Пешеходецът е бил в нарушение на изискванията на чл.чл. 32, ал.2, 113 и
114 от ЗДвП и това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването
на ПТП. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. В конкретният случай, въз основа на
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата е пресичала пътното
платно по надлежно маркирана пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с добре видима
напречна пътна маркировка с бял цвят тип М8.1 и пътен знак Д 17 „пешеходна пътека“.
Поведението й е съобразено с разпоредбата на чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.32 от ЗДвП касае хипотезата, когато пешеходецът пресича на место, което не е
обозначено като пешеходна пътека, като в този случай с вдигането на ръка той
своевременно предупреждава водача на МПС за намерението си да пресече. В случая,
очевидно не е налице подобна хипотеза. Следователно ищцата не е допринесла с
8
поведението си за причинените й вреди.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че
то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищцата, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта
от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 45
години. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил приблизително
около 3 месеца. Прове- дено е конссервативно лечение, с хоспитализация и в домашни
условия, не са пра- вени операции или други медицински процедури, които допълнително да
стресират и натоварят психически ищеца. Травмите получени в резултат на ПТП са
причинили болки, които първоначално са били доста силни, но впоследствие, след първия
месец са отслабнали и постепенно отшумели. Ограничеността в движението и болките са
довели до необходимост и зависимост от чужда помощ Болките, като и зависимостта от
чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали дискомфорт и негативни
психични изживявания. Но в случая, следва да се вземат предвид и емоционалните и
психични отрицателни последици от ПТП, с оглед конкретната житейска история на
ищцата. Тя е сирак, живееща сама без близки роднини. Действително, ищцата има близки
познати и приятели по месторабота и в църквата, където е ходела редовно и те са и оказали
и продължават да оказват необходимата и помощ, но те не могат да са неотлъчно около нея.
Самотата и физическите страдания предизвикани от ПТП са я пречупили и довели до
психически срив. От свидетелските показания се установява, че след ПТП, тя е станала друг
човек. Към настоящия момент е налице подобряване на психическото състояние на ищцата,
но тя не е напълно възстановена и стресът от ПТП не е преодолян. Налице е
постконтузионен синдром, чийто проявления все още негативно влияят на живота й. На
тази основа съдът приема че е справедливо на Л. Д. В. да се присъди обезщетението за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на получените телесни увреждания в размер
на 30 000 лв., а за разликата до претендирания размер от 50 000.00 лв. да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение
(главницата), съгл. чл.429 от КЗ от датата на деликта – 08.01.2020 г. до окончателното му
изплащане и на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума
(главницата и лихвата по чл.429 от КЗ) от датата, на която е постановен отказ от ответника –
23.04.2020 г. до окончателното им изплащане. От така формулирания петитум и от
изразеното становище може да се направи извод, че ищцата претендира към обезщетението
по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин се формира
главницата върху която да се присъди обезщетението по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът не
споделя тезата на ищцата. В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз
9
основа, на което за деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за
претърпените от него вреди (чл.45 он ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му
настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати
и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно
парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния
размер на нанесената му вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава
при изпълнението на задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен
застрахователен договор е налице паралелно облигационно отношение между застраховател
и деликвента, което дава възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията
си за обезщетение към застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ. Налице е
притезателно имуществено право на пострадалия, което е вторично спрямо правото на
увредения, произтичащо от деликта, поради, което застрахователят не може да дължи повече
от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението
за нанесената вреда и законната лихва за забава върху нея до датата на изплащането му.
Приемането на обратното би означавало застрахователят да плати сума излизаща извън
размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за забава за
периода от датата на изискуемостта му до деня за погасяването му. В посоченото Решение
№ 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о, не е възприето виждането на
ищцата. Видно от диспозитива на решението, законната лихва е присъдена, върху „чистия“
размер на присъденото обезщетение за вреди, а не върху него и лихвата по чл.429 от КЗ.
Чл.429, ал.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосред- ствен
резултат от застрахователното събитие и отговорността на застрахования за неизпълнение
на негово договорно задължение. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на
ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въве- дено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за заба- ва, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното съби- тие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведо- мяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увредено- то лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
10
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.
В случая следва да се съобрази и чл.498 от КЗ, съгласно който увреденото лице, което
желае да бъде обезщетено е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ. След предявяване на претенцията за застрахователя е
предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок
на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1
от КЗ и съответно възмож- ността увреденото лице да предяви иск срещу него в съда –
чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при предявяване на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахова- теля на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на дължимото
застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, но
не и от датата на деликта. В този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
06.03.2020 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. Ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, който
е изтекъл на 08.06.2020 г. (предвид чл.60, ал.6 от ГПК). Искането на застрахователя, ищцата
да представи краен съдебен акт е неизпълнимо, тъй като в рамките на срока по чл.496, ал.1
от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде финализирано. Определението по
чл.382 от НПК е постановено на 13.10.2021 г. Т.е. ищцата е била в обективна невъзможност
да представи документа. Непосочването, при предявяване на застраховотелната претенция,
на банкова сметка, по която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води до
неговата недължимост и не възпрепяства определянето му, поради което не е основание за
отказ за определяне размера на обезщетението от застрахователя. По реда на чл.106, ал.3 от
КЗ застрахователят може да изисква само доказателства, относими към основанието и
размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за основателността и размера
на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето им от увреденото
лица. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията 06.03.2020 г. до датата на изтичане
11
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 08.06.2020 г. След 08.06.2020 г. застрахователят дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава,
съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от
06.03.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и
следва да бъде уважена. Претенцията за законна лихва върху уважения размер на главницата
за периода от датата на деликта 08.01.2020 г. до 06. 03.2020 г. следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Относно разноските по делото.
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските по делото включващи,
адвокатско възнаграждение, заплатен депозит за възнаграждение на вещите лица и
държавни такси за съдебни удостоверения в размер на 15.00 лв. или общо 2 123.00 лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1 273.80 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна-
граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения
в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение в общ размер е 2 030.00 лв. С оглед на това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с
уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 1 218.00 лв.
Обстоятелството, че представляващият ищеца адвокат е регистриран по ЗДДС не означава,
че ДДС е начислен и внесен. Т.е. не са налице основания на ищеца да се присъжда
дължимия ДДС в размер на 20% от размера на изплатения адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 200.00 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „...“, № 16 да заплати на Л.Д.В.., ЕГН ********** с
адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 43, вх.2, ап.24 сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат
на ПТП, станало на 08.01.2020 г., причинено от В.Г.В., който е нарушил правилата за
движение при управление на МПС – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. №
12
.... на основание застрахователна полица № ..... за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.03.2020 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за разликата над
уважения размер на главницата от 30 000.00 лв. до претендираните 50 000.00 лв., както и за
законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 08.01.
2020 г. до 06.03.2020 г., отхвърля претенциите на Л.Д.В.., като неоснователни.
Осъжда Л.Д.В.., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 43, вх.2, ап.24 да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, ул. „...“, № 16 сумата от 1 273.80 лв., представляващи направените
от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „...“, № 16 да заплати на мл. адвокат Г.Г.Р. с адрес:
гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 1 218.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „...“, № 16 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 200.00
(хиляда и двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13