Р Е Ш Е Н И
Е № 912
гр. Пловдив,
19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 390 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на И.А.Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, против ОД на МВР – Пловдив, с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законна лихва от 10.02.2023
г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че със
Заповед за задържане на лице, издадена от разузнавач в раздел „ИП“ при ОДМВР –
Пловдив, ищецът бил задържан за срок от 24 часа в помещение за задържане в МВР.
Ищецът обжалвал заповедта по съдебен ред и същата била отменена като
незаконосъобразна, съответно решението било влязло в законна сила. Ищецът
твърди, че в резултат на незаконното задържане претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на
безпомощност, безсилие и незащитеност, унижение и обида. Задържането било
широко отразено в електронните медии, а ищецът бил бизнесмен от гр.Пловдив и
публично разпознаваемо лице. Задържането
дискредитирало ищеца в неговите лични и професионални среди и последният
преживял голям стрес, напрежение и обида. Моли се съда да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лв., ведно със законна лихва от 10.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В първо СЗ процесуален представител поддържа
иска. Претендират се разноски по чл.38 от ЗА.
Ответникът чрез процесуален представител в СЗ и в
отговор на исковата молба оспорва същата и претендира разноски. Моли съда да
отхвърли изцяло иска на ищеца като
недоказан и неоснователен. Алтернативно
моли да бъде намален размера на обезщетението до справедлив размер, тъй като
претендираният от ищеца размер бил прекомерно завишен и несъобразен с конкретния
случай и трайната съдебна практика.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
От изисканото и приложено адм.д. № 16634/ 2021 г. на РС – Пловдив
се установява, че ищецът е бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. №
11773зз-68 от 21.10.2021 г. на Полицейски орган в отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР Пловдив. С Решение № 228/
07.02.2023 г. по адм.д. № 2464/ 2022 г. на Административен съд – Пловдив
заповедта е била отменена, като решението е окончателно.
По молба на ответника е изискана информация от ОП – Пловдив, като
в постъпило писмо се сочи, че на 21.10.2021 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за две престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК, като
производството е висящо.
В хода на настоящото производство е разпитана като свидетел С.Д..
Същата сочи, че на 21.09.2021 г. в Пловдив ищецът и се обадил по телефона, че
са го извикали в икономическа полиция и е задържан и обвинен. Когато го видяла
след два часа, ищецът не бил на себе си,
не бил адекватен, бил сринат психически, не искал да се среща с работниците, чувствал
се зле, не искал да се прибира в къщи, самочувствието
му било сринато. Задържането на ищеца било
обявено навсякъде в медиите и от всякъде
започнали да се обаждат, че управителят /ищецът/ е задържан. Обаждали се и
всички контрагенти, с които работели, за
доставка на дизелово гориво, съответно банки, при които имали кредити.
Това притеснявало ищеца, бил притеснен
защото всички били отказали да доставят дизел, защото не знаели дали това което
ще се докара ще бъде платено или не, дали няма фирмата да бъде затворена,
запечатана. Ищецът не се появил в „гаража“ две седмици, след което продължил да
идва на работа.
При тези фактически установявания съдът намира претенцията частично основателна.
Фактическият състав на иска включва: 1. наличие на административен
акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установена с влязло в сила
съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда; 4. причинна връзка между
незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Член 4 от
ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от
условията на чл. 204, ал.
1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и
общините за вреди по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване
по административен и/или съдебен ред, което в случая е налице и този факт е
установен и не се оспорва. В случая са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ОД на МВР – Пловдив, предвид наличието на отменена като
незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице рег. № 11773зз-68 от 21.10.2021 г. на Полицейски орган в отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР
Пловдив. В хода на производството се доказа, че вследствие издаването на процесната
заповед Ч. е бил „сринат психически“, не искал да се среща с работниците,
чувствал се зле, не искал да се прибира
в къщи, самочувствието му било сринато. Налице е и доказана причинена неимуществена вреда,
която е пряка последица от отменената заповед за задържане. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
При преценка размера на обезщетението
обаче, следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не
е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано влошаване на
здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация, нито
причинна връзка в тази насока. В тази насока единствените доказателства за
неговото състояние след задържането са показанията на разпитаната свидетелка.
Тези показания от друга страна обаче безспорно установяват притесненията и
неудобствата, които е изживял ищецът, които следва да бъдат възмездени, а обстоятелството
че ищецът е бил привлечен впоследствие
като обвиняем не може да доведе до отпадане на отговорността на
ответника, тъй като както се каза, са налице всички предпоставки за ангажиране на
тази отговорност.
По изложените съображения съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 1000 лв., поради което следва да
бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР - Пловдив да
заплати на И.А.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законна лихва от 10.02.2023
г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като следва да бъде отхвърлен иска в останалата му част за
разликата от 1000 лв. до 2 000 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ОД на МВР -
Пловдив да заплати на адв.С.Г.Д., личен № **********, разноски в размер на 250
лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска,
Разноски се дължат и на ответника - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., съразмерно на
отхвърлената част, определено по реда на
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ,
което следва да бъде осъден ищецът да заплати.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Пловдив да заплати на И.А.Ч.,
ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000
лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 10.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата от 1000 лв. до пълния му предявен размер от 2
000 лв.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР - Пловдив да заплати на адв.С.Г.Д., личен №
**********, разноски в размер на 250 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
И.А.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 50 лв. за
осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: