№ 4082
гр. С, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110103120 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А против „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б.
Производството е образувано по искова молба на П. А. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А против „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 7424,56 лева, представляваща общо събрани от
ищеца, разпределени и преведени в полза на ответника по изпълнително дело №
20108380403337 по описа на ЧСИ МБ суми, като получени на отпаднало основание поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90
състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр.
д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав по молба на ответника било образувано
изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ, с район
на действие СГС, за осъществяване на принудително изпълнение срещу ищеца. Посочва, че
1
с решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС,
24 състав било признато за установено, че П. А. Д. не дължи на ответника сумите, посочени
в издадения изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС,
90 състав, предмет на процесното изпълнително дело. Твърди, че въпреки постановеното
решение за недължимост на сумите по изпълнителното дело, сумата в общ размер от 7424,56
лв. била удържана от ищеца и преведена в полза на ответника. Предвид изложеното счита,
че с оглед влязлото в сила решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. №
53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав преведените на ответника от ЧСИ суми се явяват
получени на отпаднало основание и като такива подлежат на връщане. Моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените в хода на настоящото производство съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва претендираната с исковата молба
сума да се дължи от ответника поради получаването на същата на отпаднало основание.
Поддържа, че посочените суми не са постъпили по сметка на дружеството. Счита, че не е
бил задължен да внесе авансово сумите за такси и разноски по изпълнителното
производство. Твърди, че сумите са били събрани от ЧСИ преди постановяване и влизане в
сила на решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа
на СРС, 24 състав. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК е
отделено като безспорно в производството, че в полза на ответника срещу ищеца е бил
издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90
състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20108380403337 по
описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, както и че с решение №
20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е
признато за установено, че П. А. Д. не дължи на ответника поради изтекла погасителна
давност сумата от 10021,94 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.02.2010 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 6 168,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.1996 г. до
30.12.2009 г. по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по
описа на СРС, 90 състав, по който е образувано изпълнително дело №20108380403337 по
описа на ЧСИ МБ.
Установява се от представеното с исковата молба удостоверение, изх. №
16486/15.03.2022 г., че по изпълнително дело №20108380403337 по описа на ЧСИ МБ за
изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по
описа на СРС, 90 състав са събрани и преведени в полза на „Т С“ ЕАД суми в общ размер
7424, 56 лева. Ответникът не е оспорил удостоверените от съдебния изпълнител
обстоятелства, поради което и съдът приема, че сумите са събрани за принудително
реализиране на вземанията, за които е издаден ИЛ и са реално получени от ответника за
2
погасяването им.
Видно от решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по
описа на СРС, 24 състав по иск с правно основание чл. 439 ГПК между страните е
установено, че правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав
е било погасено по давност и същите не се дължат. Решението е влязло в сила и е
формирало сила на пресъдено нещо по отношение на този въпрос. Поради това настоящият
състав не разполага с правомощие да извърши преценка нито за допустимост на решението
за пълния размер на вземанията по ИЛ, вкл. и за принудително изпълнените до датата
исковата молба по чл. 439 ГПК такива, нито по отношение изводите за недължимост на
същите поради погасяване по давност, а дължи да приеме, че правото на ответника да
изпълни принудително вземанията по ИЛ е било погасено. Следователно отпаднало е
основанието за принудително осъществяване на паричните му вземания и получени на
отпаднало основание и съответно подлежащи на връщане на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са
всички суми, събрани за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист.
Видно от удостоверение, издадено от ЧСИ МБ общо преведени на взискателите са
суми в общ размер 8552, 50 лева, от които 1127,94 лева на НАП, а останалата част от
7424,56 лева – на ответника. Не се установяват суми, в рамките на процесната сума от
7424,56 лева да са за разноски в полза на ЧСИ, но не се поддържат такива твърдения от
ищеца, поради което възраженията на ответника в тази насока са несъответни на
предявената претенция.
По изложените съображения в полза на ищеца съществува претендираното вземане и
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът дължи на ищеца основание чл. 78, ал.1 ГПК
сторените разноски за заповедното производство -698,49 лева /от които 148,49 лева за
държавна такса и 550 лева за адвокатско възнаграждение/ и 1248,49 лева за исковото
производство /от които 148,49 лева за държавна такса и 1100 лева за адвокатско
възнаграждение/. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, т.к. размерът му е в минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2022 г./.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б дължи на П. А. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А на основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД сумата от 7424,56 лева, представляваща събрани от П. А. Д., разпределени и
преведени в полза на дружеството по изпълнително дело № 20108380403337 по описа на
3
ЧСИ МБ суми, като получени на отпаднало основание поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист
от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на П.
А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А сумата 698,49 лева –
разноски по гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав и сумата 1248,49 лева –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4