Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18 състав в публично съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното
от съдията т. дело № 1832 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
e образувано въз основа на искова молба на И.Д.П. срещу С.И.К., с която е
предявена претенция с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ответницата С.К. е била член на Съвета на директорите на
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД в периода от 16.03.2017 г. до 30.08.2018 г. и
изпълнителен директор в периода от 16.03.2017 г. до 21.06.2018 г., като
едновременно с това била и съдружник и акционер в няколко търговски дружества,
свързани помежду си.
На
06.08.2018 г. страните в настоящото производство подписали Споразумение, по
силата на което са изявили желание да реализират чрез кумулативно извършване на
поредица от сделки и действия корпоративно преструктуриране на контролираните
от тях дружества в Република България и Република Кипър с цел уреждане на
взаимоотношенията по между им като съдружници и акционери. В това споразумение
ответницата е поела общо задължение да не извършва конкурентна дейност и да
предаде цялата информация и документация на ищеца относно посочените в
Споразумението дружества.
На
18.09.2018 г. ответницата е подписала Декларация с нотариална заверка на
подписа на Нотариус с рег. № 203 от НК, с характер на едностранно изявление, с
която били изменени част от уговорките в Споразумението. В посочената
декларация ответницата, във връзка с прекратяване на нейното участие в Саутбей
Инвестмънст /Кипър/ Ко Лимитед Кипър, Инд Ауто Груп Лимитид Кипър и Витоша Ауто
/Кипър/ Лимитид, Кипър и оттегляне на овластяването й в управлението, срещу
получаване на уговорени суми, поела следните задължения: да не разкрива пред
трети лица поверителна информация, станала й известна, както като акционер,
така и като управител и член на органи на управление на управление на техни
дъщерни дружества в България; да предаде цялата информация, отнасяща се до
посочените по- горе дружества; да не осъществява нелоялна конкурента дейност и
да не извършва действия, които биха увредили интересите на посочените по- горе
юридически лица и/или свързаните с тях физически и/или юридически лица.
Ищецът
сочи, че „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е дъщерно дружество на Саутбей Инвестмънтс
Ко Лимитид, Кипър, което било видно от справка в Търговския регистър.
През
месец май 2018 г. с ответницата, в качеството й на изпълнителен директор на
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД бил установен контакт от Кадилак Европа с цел
„Индустриал Комерс Ко“ да стане представител на Кадилак Европа в България, като
представителите на Кадилак в електронно писмо от 22.05.2018 г. вече виждали
възможности за сътрудничество, поради което молят „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД да
подпише споразумение за конфиденциалност, което ответницата изпратила на
23.05.2018 г. На следващия ден страните вече обсъждали потенциални количества
автомобили за България и бизнес елементите на бъдещото сътрудничество, било
изпратено и продуктовото портфолио на Шевролет. През месец юни 2018 г.
преговорите с Кадилак продължили като на 08.06.2018 г. ответницата включила в
разговорите с Кадилак А.В. /външен за „Индустриал Комерс Ко“ човек и фактически
съжител на С.К./, като му препратила имейл за датата, мястото и кода за
предстоящия конферентен разговор между Кадилак и „Индустриал Комерс Ко“, като
същото препращане било налице и в кореспонденция от 21.06.2018 г.
Твърди
се, че в резултат на действията на К., Кадилак Европа сключили договор за
дистрибуция не с „Индустриал Комерс Ко“, а с негов конкурент „Блимус“ ЕООД.
Това се установявало от кореспонденцията между ответницата и Кадилак от месец
декември 2018 г. до месец януари 2019 г., от която ставало ясно, че: макар
договорът да бил сключен с Блимус представителите на Кадилак продължавали да се
обръщат към ответницата като лице, което ръководи бизнеса, с адресно разширение
„huyndaibg“, което разширение се
използвало за дейността на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД; К. се обръщала към
Кадилак за конкретни проблеми, свързани с доставени автомобили; ответницата се
свързвала с Кадилак чрез имейли с адрес: skonstantinova@blimus.bg; едновременно с това К.
продължила да се свързва с Кадилак от имейл адрес s.konstantinova@hyundaibg.bg, дори след като
престанала да бъде служител на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД; А.В., който
ответницата включила в преговорите, също имал имейл avitanov@blimus.bg. Твърди се, че за да
укрие осъществения контакт с Кадилак ответницата изтрила най- малко 63 писма от
своята ел. поща. Към настоящия момент А.В. бил управител на „Блимус“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че ответницата осъществила нелоялна конкуренция спрямо „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД, като нарушила разпоредбите на чл.29 ЗЗК и конкретното изискване
на чл. 36, ал.1 ЗЗК; осъществила е действия, с които е увредила интересите на „
Индустриал Комерс Ко“, тъй като в резултат от действията й Кадилак Европа
сключил договор с конкурента „Блимус“ ЕООД, а не с „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД и така е лишила „Индустриал
Комерс Ко“ от печалбите, свързани с изпълнението на договора за дистрибуция;
разкрила е пред трети лица поверителна информация, станала й известна в
качеството й на управител и на член на орган на управление на „Индустриал
Комерс Ко“; не е предала цялата информация, отнасяща се до преговорите между
Кадилак и „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД.
Ищецът твърди, че ответницата е нарушила
поетите задължения по процесното
Споразумение от 06 август 2018 г. и Декларация от 18 септември 2018 г., поради
което дължи уговорената в тях неустойка.
По
изложените съображения ищецът моли съдът да осъди ответницата да му заплати
неустойка в размер на 100 000 евро, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответницата С.К.,
в който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Исковата
претенция била недопустима, тъй като липсва правен интерес от търсената защита
по силата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Сочи се, че „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД не е между лицата, които са страни по Споразумението от
06.08.2018 г., нито било включено сред кръга от дружества в текста на самото
Споразумение, нито има яснота то да е свързано лице, с което и да е от
въпросните дружества или с ищеца физическо лица. Твърди се, че „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД не е страна по споразумението от 06.08.2018 г., а съгласно чл.10
от споразумението ответницата поела задължения единствено по отношение на
Саутбей Инвестмънст /Кипър/ КО Лимитед Кипър, Инд Ауто Груп Лимитид Кипър и
Витоша Ауто /Кипър/ Лимитид и свързаните с тях търговски дружества. Поддържа,
че собственик на капитала на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е „Саутбей Инвестмънст
КО Лимитед“, а не Саутбей Инвестмънст /Кипър/ КО Лимитед Кипър, поради което
споразумението не се отнасяло до „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. На следващо място
ответницата не била извършила конкурентна дейност, тъй като не е конкурент нито
на ищеца, нито на „Индустриал Комерс Ко“, а пък „Блимус“ ЕООД не бил страна по
договори нито с ищеца, нито с ответницата. На следващо място ответницата не е
извършила увреждащи действия, тъй като не съществувала нито реална, нито
хипотетична възможност за сключване на договор между Кадилак и „Индустриал
Комерс Ко“, която ответницата да е осуетила, а самото твърдение че между
Кадилак и „Индустриал Комерс Ко“ щял да бъде сключен договор било произволно и
неподкрепено с каквито й да било доказателства, защото Кадилак въобще нямал
намерение да разширява дистрибуторската си мрежа в Европа. Липсвали
доказателства относно това какви точно действия е извършила ответницата, които
са довели до вредоносния резултат, а именно несключване на договора, тъй като
представената кореспонденция била рутинна и от нея не можело да се направи
извод за сериозни бизнес намерения от страна на Кадилак. На следващо място
оспорва твърденията на ищеца, че ответницата е разкрила поверителна информация.
Твърди, че първия контакт между представител на Кадилак и ответницата, бил
осъществен от чуждестранния контрагент към С.К., като признат експерт в
автомобилния бранш и не ставало ясно дали бизнес контактите на ответницата може
да се считат за поверителна информация или не, а в случай че са такива защо
ищецът считал, че тяхното узнаване или използване от друго лице противоречи на
добросъвестната търговска практика, при положение, че тази информация не е
негова и е публично достъпна. В процесния случай ищецът не ангажирал
доказателства, от които да става ясно каква информация е била неправомерно
разкрита и дали същата покрива дефиницията на конфиденциална информация, която
подлежи на защита. Твърди, че споразумението от 06.08.2018 г. реферирало само
спрямо поверителна информация, която ответницата получила спрямо Саутбей
Инвестмънст /Кипър/ КО Лимитед Кипър, Инд Ауто Груп Лимитид Кипър и Витоша Ауто
/Кипър/ Лимитид и свързаните с тях търговски дружества, а „Индустриал Комерс
Ко“ ЕАД никога не е било дъщерно дружество на посочените юридически лица, т.е.
задължението за неразкриване на конфиденциална информация не обхващало
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. Оспорва и твърденията за непредаване на информация
като недоказано, тъй като когато било прекратено правоотношението на
ответницата с „Индустриал Комерс Ко“ била сменена и паролата й за достъп до
пощата: s.konstantinova@hyundaibg.bg, а
имейлите, за които се твърди, че ответницата е изтрила, е възможно да са били
премахнати от служители на „Индустриал Комерс Ко“, с цел нейното злепоставяне.
Твърди, че задължението за предаване на информация се отнасяло само до
посочените в споразумението от 06.08.2018 г. дружества, като сред тях не
фигурирало „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. На следващо място поддържа, че с Решение
от 23.08.2018 г. едноличният собственик на капитала на „Индустриал Комерс Ко“
освободил ответницата от отговорност като член на Съвета на директорите и
изпълнителен директор. Твърди, че съгласно чл.11.1 от Споразумението от
06.08.2018 г., в случай на неизпълнение на задължението за конфиденциалност и
въздържане от конкурента дейност, ответницата дължи на ищеца неустойка в размер
на 100 000 евро, за което се подписва Декларация- Приложение № 16, като
съгласно чл.11.2, за да възникне правото да се претендира неустойка следвало да
бъдат изпълнени кумулативно и три допълнителни условия: 1) нарушението да не е очевидно несъществено; 2) И.П. да не е в неизпълнение на задълженията си за заплащане на
задържаната сума по чл.5.3 и чл.5.4 от Споразумението; 3) И.П. да е предоставил предупреждение и разумен срок за преустановяване
на нарушението, но не по- малък от 30 дена, в рамките на който нарушението да
не е преустановено. В случая не били налице кумулативно дадените предпоставки
за възникване на вземането за неустойка, а именно ответницата не била извършила
нарушение, още повече пък съществено такова; ищецът не предоставил
предупреждение и разумен срок за неговото преустановяване, когато разбрал за
твърдяното нарушение; И.П. не изпълнил задължението си за плащане на
ответницата на сума в размер от 400 000 евро, дължима по чл.5.3. от
Споразумението. По изложените съображения ответницата моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът И.П.
твърди, че „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД било свързано, както с посочените в
споразумението и декларацията дружества, така и с ищеца, поради което всички
задължения на ответницата, поети в Споразумението и декларацията се отнасят до
него. Оспорва твърденията, че към 2018 г. Кадилак не е имал желание да разшири
дистрибуторската си мрежа в Европа, с аргумент, че Кадилак сключил договор за
дистрибуция с „Блимус“ ЕООД. Сочи, че Кадилак се е свързал с ответницата, тъй
като желае да намери дистрибутор за своята продукция; Кадилак не знае за
съществуването на Блимус, защото към онзи момент такова юридическо лице не
съществува. Блимус се създава само и единствено, за да сключи договора с
Кадилак.; ответницата укрива това обстоятелство от всички останали собственици
на „Индустриал Комерс Ко“, както и от всички заинтересувани фирми, свързани с
него; ответницата продължила да води преговори с Кадилак, като в тях включила и
А.В.- първият управител на Блимус; Кадилак сключва договор за дистрибуция с
Блимус ЕООД. Относно твърденията на ответницата, че е освободена от
отговорност, ищецът счита, че освобождаването е правно релевантно, само ако е
посочено конкретно нарушение, за което би могло да се ангажира отговорността на
съответния управляващ, а към м. август 2018 г. все още никой не е знаел за
неправомерните действия на ответницата, поради което освобождаването й е правно
ирелевантно. За ангажиране на отговорността на ответницата следвало да се има
предвид, че същата е уговорена в Споразумението и детайлизирана в Декларацията,
като двата документа следвало да се разглеждат в тяхната съвкупност. По
отношение на заплащането на сумата от 400
000 евро от негова страна, сочи, че е налице запор върху вземанията на
ответницата към него, точно за тази сума, което представлявало обективна
невъзможност за плащане и не следвало да се счита за неизпълнение на посоченото
условие. Твърди, че предупреждение за преустановяване на нарушението не би
могло да се отправи, тъй като към момента, в който са установени извършените
нарушения, същите вече са осъществени и приключени, поради което не са били
налице действия, които могат да бъдат преустановени.
В
законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на искова молба, в който
ответницата оспорва наличието на свързаност между ищеца и „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД. Твърди, че ищецът
не е в обективно невъзможност да изпълни задължението си да заплати цената, тъй
като падежът на задължението за плащане на сумата от 400 000 евро е
настъпил на 28.10.2020 г., а запорът е наложен на 09.11.2020 г., като същият е
станал достояние на ищеца дори в по- късен момент. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представено Споразумение
от 06.08.2018 г., с нотариална заверка на подписите
рег. № 10614/06.08.2018 г. на нотариус Р.Р.с рег. № 203 на НК, с район РС София,
подписано от И.Д.П., С.И.К., В.В.Е.и „ИНД АУТО ГРУП Лимитид, дружество, със
седалище в Кипър, представлявано от И.П., с което страните по това
споразумение констатират, че И.П. е
мажоритарен акционер, респ. контролира следните търговски дружества в Република
Кипър и Република България: „ИНД АУТО ГРУП Лимитид“, Кипър, „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“,
Кипър, вписано в Търговския регистър с рег. № НЕ 1155933/31.12.2004 г., „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър, „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД, България и „Про-лог“
ООД, България; С.К. и В.Е.са миноритарни акционери в следните търговски
дружества в Република Кипър: „ИНД АУТО ГРУП Лимитид“, Кипър, „САУТБЕЙ
ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър, и „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър,
както и че К., П.
и Е.желаят да реализират чрез кумулативно извършване на поредица сделки и
действия корпоративно преструктуриране на контролирани от тях дружества в Република
България и Република Кипър и с цел уреждане на взаимоотношенията помежду им
като съдружници и акционери страните се съгласяват за крайните цели на т.нар.
Корпоративно преструктуриране, подробно разписано в клаузите на споразумението,
както следва: „Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД да продаде на ИНД АУТО ГРУП,
Лимитид, Кипър всички свои притежавани дялове, възлизащи на 50 % от целия
дружествен капитал на „Про - Лог“ ООД, С.К. да получи ефективно дивидент от
печалбата на Инд Ауто Груп Лимитид, Кипър, и да придобие 100% от капитала на
„Дървеница Ауто Пропъртис“ ЕООД от Инд Ауто Лимитид, Кипър; С.К. да продаде на И.П.
и на В.Е.всички притежавани от нея акции и да прекрати изцяло участието си в
капитала на Инд Ауто Лимитид, Кипър и останалите горепосочени дружества, а
купувачите П. и Е.да закупят тези акции при цена и условия, изрично посочени в
споразумението; С.К. да бъде освободена от всички длъжности, които понастоящем
заема или е заемала в дъщерни дружества на посочените по- горе търговски
дружества, като също така бъде изцяло освободена от отговорност за действията
си във връзка със заеманите от нея управителни и контролни функции към датата
на прекратяването.
В раздел Х Декларации от
Споразумението, С.К. декларира, че е предала на И.П. цялата документация,
информация и база данни, намиращи се в нейно държане и отнасяща се пряко или
косвено до търговските дружества, индивидуализирани по- горе в споразумението,
като в случай, че такива документи и /или книжа и/или информация не са
предадени към момента на подписването на това споразумение, то тя се задължава
да ги предостави незабавно на И.П. и да не задържа копия или преписи от тях в
свое държане, освен с изричното писмено съгласие на И.П. /чл.10.2/; С.К. се
задължава, считано от Датата на приключване, да не осъществява Конкурентна
дейност лично/или чрез свързани лица и/или чрез подставени лица, но само на
територията на България и за период от две години, считано от датата на
подписването на споразумението, освен ако е налице изрично писмено съгласие от И.П..
Независимо от уговореното в предходното изречение, С.К. се задължава за
неограничен период от време да не осъществява дейност, представляваща нелоялна
конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и действащото
законодателство /чл.10.3/. С.К. се задължава, считано от Датата на приключване,
да не разкрива пред трети лица /физически и/или юридически лица, ведомства,
институции и други без ограничения/ поверителна информация, станала й известна
при или по повод осъществяването на правата и изпълнението на задълженията й
като съдружник/акционер в „ИНД АУТО ГРУП“ Лимитед и/или „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС
/КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър, и/или „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър, и/и управлението на свързани с тях търговски
дружества. В споразумението С.К. е поела задължение да подпише Декларация за
конфиденциалност и ограничаване от извършване на конкурентна дейност,
представляваща Приложение № 16 към Споразумението.
В чл. 11.1 от Споразумението
е уговорено, че след Датата на приключване, в случай на неизпълнение на
задълженията за конфиденциалност и въздържане от конкурентна дейност, описани в
Споразумението, С.К. дължи на И.П. /но само на него/ неустойка в размер на EUR
100000/сто хиляди/ евро, за което се подписва Декларация – Приложение № 16 и
неустойката по Декларацията и това Споразумение не може да се кумулират. Общият
уговорен размер е 100 000 /сто хиляди/ евро.
Съгласно чл. 11.5 от
Споразумението, в деня на Приключването, С.К. ще получи от И.П. решения относно
освобождаването й от отговорност като управител и/или член на орган на
управление на „Люлин Карс“ ЕООД, „Уест Ауто“ ООД, „Хюндай Лизинг“ ЕАД, „Инд
Пропъртис“ ЕООД. До датата на Приключването, С.К. ще бъде заличена от
Търговския регистър като управител и/или член на орган на управление на посочените
дружества в предходното изречение или ще бъде подадено в Търговския регистър
заявление за вписването на това обстоятелство.
С Декларация, подписана от С.И.К.
като декларатор, с нотариална заверка на подписа рег. № 12854/18.09.2018 г. на
нотариус Р.Р., с рег. № 203 на НК, с район РС София, К. декларира, че е предала
на И.П. цялата документация, информация и база данни, намиращи се в нейно
държане и отнасяща се пряко или косвено до търговските дружества,
индивидуализирани в Споразумението от 06.08.2018 г.; в случай, че такива
документи и/или книжа и /или информация не са предадени към момента на
подписването на тази Декларация, то се задължава да ги предаде незабавно на И.П.
и да не задържа копия или преписи от тях в свое държане, освен с изричното
писмено съгласие на И.П.. С.К. се задължава да не разкрива пред трети лица /без
ограничения/ Поверителна информация, станала й известна при или повод
упражняване на правата й и изпълняване на задълженията й като акционер в „ИНД АУТО ГРУП Лимитед“, Кипър, „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС
/КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър, и „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър, и /или
като управител или член на орган на управление на техни дъщерни дружества в
България. С.К. се е задължила да не осъществява Конкурентна дейност лично и/или
чрез свързани лица и/или чрез подставени лица, но само на територията на
България и за период от 2 години- до 06 август 2020 г., както и се задължава за
неограничен период от време да не осъществява дейност, представляваща нелоялна
конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и действащото
законодателство, както и да не извършва действия, с които биха увредили доброто
име, интересите и престижа на „ИНД АУТО ГРУП Лимитед“, Кипър, „САУТБЕЙ
ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър, и „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър,
и/или свързаните с тях физически или юридически лица. В случай на неизпълнение
на поетите ангажименти и задължения с тази Декларация, деклараторът се
задължава да обезщети мажоритарния акционер в горепосочените дружества И.Д.П.
за претърпените вреди и пропуснати ползи в размер на 100 000 евро, което се
съгласява, че е справедливата компенсация при неизпълнение от нейна страна.
С решение № 1331 от 12.12.2019 г., постановено в производството
по преписка № КЗК-744/19 г., образуваното по реда на чл. 94, ал. 1
във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД,
Комисията за защита на конкуренцията установява извършено от страна на „БЛИМУС“
ЕООД нарушение по чл. 29 ЗЗК и по чл. 31 ЗЗК, като на дружеството е наложена
имуществена санкция, установява извършено от страна на С.И.К. нарушение по чл.
29, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК, за което й е наложена
глоба, установява извършено от страна на А.В. нарушение по чл. 29, във връзка с
чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК, за което му налага глоба.
Установява се, че с решение по адм. д. №
12854/2020 г. по описа на ВАС е отменено решение, постановено по адм. д. №
31/2020 г. на Административен съд София област
и делото е върнато за разглеждане на друг състав. Новото дело е било
образувано под №428/2021 г. на АССО. С решение, постановено по адм. д. №
11904/2023 г. ВАС е оставил в сила решение №931 от 12.07.2023 г. по адм. д. №
428/21 на Административен съд София -област, с което са отхвърлени жалбите на „Блимус“ ЕООД, С.И.К. и А.Г.В.срещу
решение № 1331/12.12.2019 г. на КЗК по преписка № КЗК-744/2019 г., с което са
приети за извършени нарушения от „Блимус“ ЕООД по чл. 29 ЗЗК и чл. 31 ЗЗК,
съответно от С.К. и А.В. по см. на чл. 2, ал. 1, т. 4 в хипотезата на
съдействие за извършване от „Блимус“ ЕООД на нарушението по чл. 29 ЗЗК и е
наложила имуществена санкция на търговското дружество, съответно глоби на всяко
физическо лице.
Установява се, че с решение № 11282/21.10.2024
г. по адм. д. № 8932/2024 г. на ВАС на РБ – Петчленен състав е отменено
влязлото в сила решение № 8808/15.07.2024 г., постановено по адм.д. №11904/2023
г. по описа на ВАС и делото е върнало за ново разглеждане от друг състав на
ВАС, при редовно призоваване на страните. С окончателно решение №
809/03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10405/2024 г. по описа на ВАС, е
оставено в сила решение № 931 от 12.07.2023 г. по адм.
дело № 428/2021 г. на Административен съд София област.
Видно от мотивите на решение № 1331 от 12.12.2019 г., постановено в
производството по преписка № КЗК-744/19 г., и решение № 809/03.02.2025 г. на ВАС е установено осъществено
съдействие от страна на физическите лица С.К. и А.В. по чл. 2, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 29 ЗЗК при извършване на нарушение по чл. 29 ЗЗК от „Блимус“ ЕООД. Прието е, че физическите лица
са субекти на нарушение, тъй като са съдействали за осъществяване на нелоялна
конкуренция. Установено е, че С.К. неправомерно е използвала контакти,
информация, и фактически отношения, които е имала включително по силата на
управленските си функции в „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД и в частност контакти,
информация и фактически отношения, свързани с водените преговори с Кадилак, в
полза на „Блимус“ ЕООД. Това поведение се констатира по времето, когато С.К. е
изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „Индустриал Комерс Ко“
ЕАД и участва от името на това дружество във водените преговори с Кадилак за
установяване на търговско партньорство по дистрибуция на автомобили Кадилак/Шевролет
за територията на страната. Посочено е, че преговорите са инициирани от Кадилак
именно с „Индустриал Комерс Ко“ ЕООД като потенциален търговски партньор за
територията на страната, а не с оглед лични качества и действия на С.К. или А.В..
Установено е още, че през лятото на 2018 г., след освобождаването й като
изпълнителен директор на „ИНДУСТРИАЛ
КОМЕРС КО“ ЕАД, С.К.
преустановява воденето на преговорите, които води от името на това дружество и
ги пренасочва към „Блимус“ ЕООД, което в по- късен момент сключва договор за
дистрибуция. Установено е още, че С.К.
препраща водената електронна кореспонденция с Кадилак на А.В., като
кореспонденцията с него не е споделена с оглед експертното му мнение, а предвид
личните му отношения с К. /с които живеят на съпружески начала/. Прието е, че характерът
и предметът на търговските преговори особено с такъв голям потенциален
партньор, какъвто е Кадилак, безспорно представлява служебна информация, която
не следва да бъде предоставяна на трети
лица. А.В.а е бил информиран от С.К. както за започналите преговори, така и за
по- нататъшния им ход, за съдържанието на уговорените параметри и изобщо за
всичко, което произтича като фактически отношения и преддоговорен процес между
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД и Кадилак. Така паралелно с водените преговори с
Кадилак от С.К. от името на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, за които А.В. е бил
надлежно информиран, последният е подготвял създаването на новото дружество,
към което в определен момент да бъдат „прехвърлени“ създадените фактически и
правни отношения с Кадилак. С.К. лично води всички преговори, разполагайки по
силата на длъжността си с информация за търговската политика на „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД, от една страна, а от друга- с изискванията на Кадилак, с
конкретните условия на дистрибуция, предмет на преговорите и т.н., като
използва информацията и контактите, с които разполага, за да пренасочи
преговорите от „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД към „Блимус“
ЕООД и в крайна сметка това дружество да сключи договор за дистрибуция с
Кадилак. Следователно установеното нарушение по чл. 29 ЗЗК от „Блимус“ ЕООД е
било възможно именно поради установено съдействие - поведение на С.К. и А.В. като физически
лица при стартиране и осъществяване на търговската му дейност, създавайки му по
този начин конкурентно предимство.
От служебна справка по електронната партида на „ИНДУСТРИАЛ
КОМЕРС КО“ ЕАД, ЕИК ********* в търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на търговското дружество е САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС КО
ЛИМИТИД, Чуждестранно юридическо лице, Държава: КИПЪР, регистрирано под номер
HE 365720 в Министерство на енергетиката, търговията, промишлеността и туризма.
Установява се, че от учредяването на търговското дружество до 21.06.2018 г.
търговското дружество е представлявано от С.К., която е била член Съвета на
директорите до 30.08.2018 г.
Останалите доказателства
съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така приетата за установена
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За допустимостта на предявения
иск, съдът следи служебно. В процесния случай съдът при извършена проверка за
допустимост намира, че искът е допустим. Налице е правен спор между страните по
отношение възникване на вземане за неустойка и неговия размер, който обосновава
интерес от предявената претенция. Същевременно процесуалната легитимация
произтича от твърденията, които е изложил ищеца в исковата молба, че е титуляр
на претендираното субективно право, поради което дали в дейстивтелност ищецът е
материалноправно легитимиран, т.е. дали в негов полза действително е възникнало
това субективно право, е въпрос по съществото на спора. В този смисъл
наведените от ответницата основания в този смисъл, не са обуславящи за
допустимостта на предявения иск, доколкото касаят съображения по съществото на
спора.
За да обоснове предявения осъдителен
иск за заплащане на неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ищецът поддържа,
че е налице неизпълнение на
поети
от ответницата задължения, предвидени в обсъдените Споразумение
от 06.08.2018 г. и Декларация от 18.09.2018 г., изразяващи се в нарушения задълженията за лоялност,
неразкриване пред трети лица на поверителна информация и непредаване на цялата
информация, което е скрепено с договорна неустойка.
Съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК влязлото в сила решение на Върховния
административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на
извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно
факта на нарушението и нарушителя. В случая нарушението на конкурентното право,
което по естеството си представлява виновно и предприето в нарушение на
установените в ЗЗК забрани поведение, неговите конкретни проявни форми, както и
нарушителя в лицето на ответницата - С.К. са установени по задължителен за
настоящия съдебен състав начин с влязлото в сила решение № 809/03.02.2025 г.,
постановено по адм. дело № 10405/2024 г. по описа на ВАС, с което е
потвърдено решение № 1331/12.12.2019 г.
на КЗК по преписка № КЗК-744/2019 г. Установяването
на факта на нарушението и личността на нарушителя с влязло в сила решение на
Върховния административен съд, на основание чл. 105, ал. 4, изр. първо ЗЗК
обвързва настоящия съдебен състав да приеме за установено по делото, че
ответницата е осъществила констатираното с влязлото в сила решение, че същото е
извършено виновно, както и неговата противоправност, доколкото съставлява
нарушение на конкурентното право. Законодателят придава необоримо
доказателствено значение на положителното решение на специализирания орган за
защита на конкуренцията - КЗК, с оглед притежаваните от него широк кръг от
правомощия и инструменти за установяване на нарушението и нарушителя,
същевременно освобождава съда и страните в исковия процес от провеждане на
доказване относно тези факти, както и забранява тяхното преразглеждане. Следователно,
по делото е установено, че ответницата С.К. е извършила нарушение по чл. 29,
във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК на конкурентното право спрямо „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД.
По делото не е налице спор относно
това, че на 06.08.2018 г. е подписано Споразумение между ищеца И.П. и
ответницата С.К., както и между В.Е.и Инд Ауто Груп Лимитид, дружество,
регистрирано и действащо съобразно законодателството на Кипър, представлявано
от И.П., в което е посочено, че предвид
обстоятелствата, че И.П. е мажоритарен акционер в капитала на посочените в
Споразумението пет търговски дружества, а С.К. е миноритарен акционер в три от
тези дружества, същите са заявили желанието си да реализират, чрез кумулативно
извършване на поредица сделки и действия „корпоративно преструктуриране на
контролирани от тях дружества в Република Кипър и в Република България“, с цел
уреждане на отношенията между тях, в качеството им на съдружници и акционери. Страните
са заявили преследваните от тях крайни цели, една от които е С.К. да бъде
освободена от всички длъжности, които заема понастоящем в дъщерни дружества на
посочените търговски дружества и да бъде изцяло освободена от отговорност за
действията си във връзка със заеманите от нея управителни и контролни функции
към датата на прекратяването. С процесното споразумение страните са уредили
отношенията си по повод Корпоративното преструктуриране и в частност
прекратяване на участието на С.К. като акционер на „ИНД АУТО ГРУП Лимитид“, „САУТБЕЙ
ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“ и „ВИТОША АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, както и нейното
оттегляне от управлението на всички дъщерни търговски дружества в България. Страните
са уговорили отговорност от имуществен характер по отношение на С.К. за
въздържане от конкурентна дейност и конфиденциалност, описани в чл. 10 от Споразумението,
в размер на 100 000 евро, които дължи на И.П., за които подписва декларация,
представляваща приложение към него, като са приели невъзможност неустойките по споразумението
и декларацията да бъдат кумулирани. С
оглед осъщественото граматическо, логическо и систематично тълкуване на
клаузите от представените Споразумение и Декларация по реда, указан в нормата
на чл. 20 ЗЗД, се налага несъмнен извод, че с процесните Споразумение и Декларация
ответницата се е задължила на описаното активно и пасивно поведение, единствено
по отношение търговските дружества, индивидуализирани
в споразумението и техните дъщерни дружества в Република България, а именно „ИНД
АУТО ГРУП Лимитид“, Кипър, „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър и „Витоша
АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър. По отношение задължението за неразкриване пред
трети лица на поверителна информация, страните изрично са отразили, че се касае
за такава, станала известна на С.К. при или по повод упражняване на правата и
изпълняване на задълженията й като акционер в „ИНД АУТО ГРУП Лимитид“, Кипър, „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър и „Витоша
АУТО /КИПЪР/ Лимитид“, Кипър, и /или като управител или член на орган на
управление на техни дъщерни дружества в България. Идентичен извод се налага и
по отношение на поетите ангажименти от ответницата за неосъществяване на
нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК по отношение на сочените дружества и
тези за предаване на информация, т.е. относима и/или свързана с конкретно
посочени дружества в Кипър и в България. В тази връзка ищецът обосновава претенцията си за неустойка въз основа на твърдените противоправни
действия на С.К. спрямо „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, за което сочи, че е
дъщерно дружество на посоченото в Споразумението юридическо лице – „САУТБЕЙ
ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Кипър, спрямо което
описаните нарушения на изискванията на конкурентното право, биха обусловили
дължимост на уговорената от страните неустойка. Това твърдение обаче не се установява от данните по делото и от
извършена справка в ТРРЮЛНЦ, от която е видно, че едноличен собственик на
капитала на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД ЕИК ********* е „САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС Ко
ЛИМИТИД“, Чуждестранно юридическо лице, Държава: КИПЪР,
регистрирано под номер HE 365720 в Министерство на енергетиката,
търговията, промишлеността и туризма. Това дружество не е сред дружествата,
посочени в Споразумението от 06 Август 2018 г. и Декларацията от 18 септември 2018
г. В процесното Споразумение за преструктуриране търговското дружество, по
отношение на което ответницата прекратява участието си и поема описаните в него
и в декларацията задължения е
„САУТБЕЙ ИНВЕСТМЪНТС /КИПЪР/ Ко Лимитид“, Чуждестранно юридическо лице,
Държава: КИПЪР, регистрирано под номер HE 155933 в Министерство на
енергетиката, търговията, промишлеността и туризма. Т.е. касае се за съвсем различни юридически лица. Същевременно по
делото не се установява нито „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, нито неговия едноличен
собственик да са адресати на Споразумението за преструктуриране от 06.08.2018
г. и/или на Декларацията от 18.09.2019 г., нито се установява свързаност между
тях и ищеца по делото – физическо лице. Това юридическо лице и неговия
едноличен собственик не са адресати на поетите от ответницата С.К. задължения
със споразумението и декларацията, въз основа на които ищецът И.П. основава
исковата си претенция за ангажиране отговорността на ответницата за нарушения
на конкурентното право. С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК съдът е отразил доводите и становищата на страните
и е дал указания относно доказателствената тежест за установяване твърдените от
страните релевантни за спора обстоятелства, включая по отношение на твърдението
на ищеца, че „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е свързано с посочените в
Споразумението и Декларация дружества, респ. че това дружество е свързано с
ищеца- физическо лице И.Д.П.. За установяване на посочените
обстоятелства ищецът не е ангажирал доказателства. В
тежест на страната, която иска да черпи права от определени факти, е да
предприеме своевременно действия по събиране на доказателства относно тези
факти, като в
хода на настоящото производство ищецът не е ангажирал такива доказателства при
разпределена с доклада по делото доказателствена тежест съгласно чл. 146, ал.
1, т. 5 ГПК. Следователно
съдът приема, че по делото не е установено твърдяното в
исковата молба нарушение от страна на ответницата, скрепено с неустоечна
санкция, поради което неоснователен се явява предявения от ищеца иск за сумата 100 000 евро –
неустойка, основана на сключените между страните Споразумение
от 06 август 2018 г. и Декларация от 18 септември 2018 г. Крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения и
да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения, поради
което при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като
неоснователна.
Настоящата инстанция намира, че не е необходимо да обсъжда дали ищецът е изправна страна по
сключеното между страните споразумение, както и да обсъжда останалите възражения, релевирани от ответницата, тъй
като това няма да се отрази на крайния изход на спора.
Следва да се отбележи само, че е образувано и висящо исково производство по
търговско дело № 2312/2020 г. по описа на СГС, VI-6 състав, с ищец
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД - търговското дружество, по отношение на което е
установено допуснатото от ответницата К. нарушение на конкурентното право, с
предмет реализиране на отговорността й на осн. чл. 240, ал. 2 ТЗ за претърпените
от това дружество имуществени вреди, в резултат на противоправно поведение,
което е идентично на това, установено в административното производство по
преписка № КЗК-744/2019 г. на КЗК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата
извършените по делото разноски в размер на 5400,00
лв.
Водим от горното Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.П., ЕГН **********,***, адв. Р.В. срещу С.И.К., ЕГН **********,***, адв. А.Ч. иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 евро, представляваща
неустойка по Споразумение от 06 август
2018 г. и Декларация от 18 септември 2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2020 год. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.П.,
ЕГН **********, да заплати на С.И.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 5400,00 лв. /пет
хиляди и четиристотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: