Решение по дело №2616/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1477
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20195300502616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    1477                                   10.12.2019  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  10.12.2019 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                         Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА-РАШКОВА

         Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА

        ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 2616 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, вр.чл.463, ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 33140/08.11.2019 г. по описа на ПОС /вх. № 13053/14.10.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Г.Й.П.  ЕГН **********, в качеството му на взискател, чрез пълномощника адв.М.П. ***, срещу действие на ЧСИ Т. Л., рег. № 820 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, а именно разпределение от 11.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198200400219.

Жалбоподателят поддържа, че извършеното от ЧСИ разпределение от 11.01.2019 г. е неправилно поради неприлагане на разпоредбата на чл.493, т.1 от ГПК / изм.ДВ бр.86 от 2017 г./ и моли то да бъде отменено. Претендира разноски.

Другият взискател по изпълнителното дело – Р.Й.П. с ЕГН ********** в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна излагайки съображения в тази насока.

По делото са представени мотиви на ЧСИ Т. Л. по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20198200400219 по описа на ЧСИ Т. Л. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 453/2015 г. за извършване на съдебн аделба чрез иснасяне на публична продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.360.1.1, както и прилежащите ½ идеална част от ПИ с идентификатор 56784.534.360 според квотите на съделитетите- ½ ид.ч. за Г.Й.П. и ½ ид.ч. за Р.Й.П..

В Протокол за оглед на недвижим имот от 18.06.2019 г. е насрочена публична продан на поделяемия имот , която се е провела от 27.07.2019 г. до 27.08.2019 г. при начална цена от 62 456 лв., съставляваща 80 % от оценката.

С Протокол от 28.08.2019 г. за купувач е обявен съделителят Р.Й.П., предложила най-висока цена и е насрочено разпределение на 05.09.2019 г. Изготвено е такова на 03.09.2019 г. / л.128 от изп.д./, предявено с Протокол от 05.09.2019 г. Срещу това разпределение е била подадена жалба от съделителя Г.П., която впоследствие е оттеглена с молба от 10 .09.2019 г. и разпределението е влязло в сила. Обявеният за купувач взискател Р.Й.П. не е внесла предложената от нея цена в срока по чл.493, т.2 от ГПК, изтекъл на 24.09.2019 г. С оглед на това, с Протокол от 01.10.2019 г. за купувач е обявен наддавачът – съделител Г.Й.П.. Извършено е ново разпределение от 11.10.2019 г., предмет на настоящата жалба, според което, след приспадане на на дължимите такси и разноски по изп.дело и задълженията за МДТ и ТБО, са определени сумите, припадащи се на съделителите в размер на 37269,24 лв. за Г.Й.П. и в размер на 37995,60 лв. за Р.Й.П.. След прихващане на сумата от вземанията на обявения за купувач съделител Г.П. , на осн.чл.492, във вр.чл.495 ГПК е определена сумата в размер на 38 721, 96 лв., която следва да се внесе за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите съделители, от която за съделителя Р.Й.П.- сума в размер на 35 471,35 лв.  

Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател, срещу подлежащо на обжалване действие на осн.чл.463 ГПК –разпределение на събрана по изпълнително дело сума.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по изложените в нея доводи.

Нормата на чл.493, т.1 / доп.ДВ , бр.86 от 2017 г./ от ГПК  по задължителен начин урежда последиците при невнасяне в срока по чл.492, ал.3 на предложената цена- в тази хипотеза внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Законът не е уредил изключения от това императивно правило, вкл.при извършване на публична продан на делбен имот, при която за купувач е обявен един от съделителите и която се извършва по същите правила. Принципно са верни доводите във възражението на Р.П. за това, че изпълнителното производство, образувано за извършване на публичан продан на делбен имот не е същинско изпълнително производство. Затова и законодателят е предвидил изрично и някои специални правила, приложими само в това производство- чл.354 и чл.355 ГПК. Други изключения или специални норми, касаещи публичната продан на поделяем недвижим имот в ГПК, не се съдържат. Поради това императивната норма на чл.493, т.1 ГПК е приложима на общо основание и в изпълнителното производство, образувано за извършване на публична продан на допуснат до делба недвижим имот. Тя не е приложена при изрвършване на атакуваното разпределение от 11.10.2019 г., което го прави незаконосъобразно.

В аспекта на изложеното жалбата е основателна и разпределението от 11.10.2019 г. ще се отмени, като при извършването на ново такова ЧСИ следва да приложи нормата на чл.439, т.1 ГПК.

По разноските:

Предвид основателността на жалбата и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат направените в съдебното производство разноски за внесена ДТ от 25 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то не надвишава значително  минимума от 200 лв. по чл.10, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Разпределение от 11.10.2019 г., извършено по изп.д.№ 20198200400219 по описа на ЧСИ Т. Л. с рег.№ 820 и район на действие ОС Пловдив.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно указанията в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Р.Й.П. с ЕГН ********** да заплати на Г.Й.П. с ЕГН ********* сумата от 325 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:                                    Членове:1.                               2.