НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 19.05.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично
съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1247
по
описа за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз
основа на искова молба подадена от „4ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК в БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „
Никола Габровски“ № 79, ет. 2, представлявано от З. С. Р.- управител и Л. Е. Н.-
управител, по отделно, срещу И.П.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба и уточняващата такава
се твърди, че ищецът предявява иск за установяване на
вземането на “4ФИНАНС” ЕООД срещу длъжника И.П.Д. по възражение, което
последната била направила по ч.гр.дело № 944/2016 г. по описа на Районен съд
Провадия. Изискуемото парично вземане на “4ФИНАНС” ЕООД по издадена заповед за
изпълнение от 14.10.2016г. било в размер на 787.64 лева,
от
които: главница - 400.00 лева; договорна лихва: 8.06 лева,
начислена
от 14.10.2014г. до 13.11.2014г. на основание т.6.1 от договор за кредит с №
**********; такса експресно разглеждане: 29.18 лева,
начислена
на 14.10.2014г. и на 14.11.2014г. на основание т.2.4 във връзка с т.2.5 от
договор за кредит с № **********; наказателна лихва за забава: 330.40 лева,
начислена
както следва: от 21.03.2015г. до 05.09.2016г., на основание т. 13.3 от договора
за кредит с № **********; такса по уведомяване на длъжника - 20.00 лева, начислена
на две равни части както следва: на 21.12.2014г. и на 05.01.2015г. на основание
т.13.5 от договора за кредит с № **********.
На 09.10.2014г. между
„4ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на кредитодател и И.П.Д., в
качеството ѝ на кредитополучател бил сключен договор за кредит по смисъла
на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР).
Сключеният договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП.
Практиката да се сключват такива договори през интернет била предвидена и
урегулирана в ЗЕТ и ЗПФУР. Сключеният договор фигурирал в система на
дружеството кредитодател под номер **********/09.10.2014г. Редът и условията,
по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Това бил четвъртият договор за кредит, който бил сключен между
„4ФИНАНС“ ЕООД и И.Д.. Кредитополучателката заявила желание да ѝ бъде
отпусната сумата от 200.00 лева. Заявката за отпускане на кредит била подадена
на 14.10.2014г. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни и бил с падежна дата
13.11.2014г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в
размер на 6.73 лева, която била начислена въз основа на т.6.1 от общите условия
по договор за кредит №**********; такса експресно разглеждане на кредита в размер
на 31.27 лева. Лихвата за предоставяне на кредита оставала непроменена през
целия срок на договора. Начинът за изчисляване на годишната лихва за
предоставяне на кредита бил на база 365 дни в годината, състояща се от
действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита
била дължима на датата на погасяване, посочена в специалните условия, т.е. договорна лихва на ден. Д. трябвало да заплати на падежната си дата
договорна лихва на стойност 6.73 лева = 30 (дни)*0.23 лева (договорна лихва на
ден).
Договорът за кредит
№********** бил изпратен на г-жа И.Д. на 14.10.2014г., под формата на pdf
файл на e-mail
адрес: ************@*****.***.
Д. посочила в
заявлението си за кредит, че желае на този e-mail да получава съобщения и
напомняния от системата на дружеството, които били свързани с кредита ѝ.
Заявената и отпусната сума по кредит № ********** била преведена от „4ФИНАНС“
ЕООД на Д. на 14.10.2014г. по банкова сметка ***: ***.
Съгласно общите условия по
договора за кредит „4ФИНАНС“ ЕООД предоставяло възможността на своите клиенти
ако не могат да погасят кредита си до падежната му дата, да заплатят такса
удължаване за период от 7, 14 или 30 дни и да получат нова. Така кредитът бил в
редовност и наказателни лихви не се трупали. Заплащането на такса удължаване
нямала отношение към размера на кредита, а към падежната му дата. Размерът на
таксата зависела от периода, с който кредитополучателят искал да удължи кредита
си.. На 14.11.2014г. г-жа И.Д. внесла сумата от 20.00 лева. С част от нея
кредитополучателката заплатила такса удължаване на кредита за 7 дни, която била
на стойност 15.20 лева. Със заплащането на тази такса клиентката удължила
кредита си от падежната му дата - 13.11.2014г., а новата падежна дата била на
20.11.2014г. Съгласно чл.76, ал. 2 от ЗЗД с останалата сума - 4.80 лева била
погасена част от таксата за експресно разглеждане на кредита (от 31.27 лева тя
се променила на 26.47 лева). При всяка промяна на падежната дата на кредита се
съставял нов договор, който се изпращал на кредитополучателката на посочения от
нея email адрес и в който договор се изменяла единствено падежната дата на
кредита. Тя била уведомена за извършената промяна и чрез CMC
на телефонния
ѝ номер, както и в потребителския ѝ профил на в сайта ни vivus.bg,
където тя
получавала пълната информация за състоянието на кредита ѝ.
И.Д. изтеглила допълнителна сума по кредит №
********** от „4ФИНАНС“ ЕООД на 14.11.2014г., която била на стойност 200.00
лева. Допълнителната лихва по допълнително изтеглената сума била на стойност
1.33 лева., а допълнителната такса за бързо обслужване била в размер на 17.47
лева. Тази лихва била изчислена за периода от получаване на допълнителната сума
по кредита - 14.11.2014г. до новата падежна дата по кредита - 20.11.2014г. Тя
била присъединена към размера на първоначалната договорна лихва 6.73 лева, от
което следвало, че общият размер на договорната лихва е на стойност 8.06 лева.
С тегленето на допълнителна сума клиентката вече дължала: главница - 400 лева,
договорна лихва - 8.06 лева, такса експресно разглеждане - 43.94 лева.
Промяната на стойността на кредита била отразена в нов договор, който бил
изпратен на Д. на 14.11.2014г. по установения от дружеството ред - изпратен бил
на посочения от кредитополучателката email адрес за връзка с нея. Тя била уведомена и
чрез CMC на телфонния номер за връзка с нея. С настъпване на падежната дата
- 20.11.2014г., И.Д. изпаднала в просрочие. Последвали опити от страна на
служителите на „4ФИНАНС“ ЕООД да се свържат с нея на посочения телефонен номер
за контакт:**********. Изпратени били два броя напомнителни писма на
21.12.2014г. и на 05.01.2015г. до ответницата на адреса ѝ по лична карта.
В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит- актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена мораторна лихва. Тези писма съгласно т.
13.5. от Договор за кредит № ********** се таксували по 10.00 лева и всяко било
за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. На 12.01.2015г. И.Д.
направила плащане от 30 лева по кредит № **********, с което плащане въз основа
на чл.76, ал.2 от ЗЗД била погасена наказателната лихва, натрупана за периода
от 20.11.2014г. до 12.01.2015г. в размер на 29.68 лева и част от таксата за
експресно обслужване (от 43.94 лева тя била намалена на 43.68 лева).
На 13.01.2015г. на И.Д.
било отправено предложението за изготвяне на погасителен план за изплащане на
кредита, тъй като тя не успявала да го погаси по уговорения по договора начин.
Клиентката приела предложението. Сключено било допълнителено споразумение между
нея и „4ФИНАНС“ ЕООД, според което сумата, която дължала клиентката към
13.01.2015г. на стойност 507.24лв. била разсрочена на 5 вноски както следва: 4
вноски по 120 лева и последна вноска за пълно погасяване на кредита от 27.24
лева. Дължимата сума по договор за кредит № ********** била сбор от дължимите
суми, които били актуални към 13.01.2015г., както следва: главница - 400.00
лева, договорна лихва - 8.06 лева, наказателна лихва – 0,56 лева, такса по
уведомяване на длъжника - 20.00 лева, такса за изготвяне на погасителния план -
35.00 лева. Кредитът бил разсрочен за периода 23.01.2015г. - 20.03.2015г., като
падежните дати на всяка вноска били 23.01.2015, 06.02.2015, 20.02.2015,
06.03.2015 и 20.03.2015. Допълнителното споразумение било изпратено на Д. на
посочения от нея email адрес за връзка. Уведомена била чрез CMC
на телефонния
номер за контакт с клиентката. Ответницата обаче не спазвала падежните дати на
вноските, които трябвало да заплати по изготвения погасителен план. На
12.03.2015г. тя направила плащане от 50 лева по кредит № **********, с което
плащане въз основа на чл.76, ал.2 от ЗЗД била погасена такса за изготвяне на погасителния
план - 35.00 лева и част от таксата за експресно обслужване (от 43.68 лева тя
била намалена на 29.18 лева).
И.Д. многократно била сключвала договори за кредит с
„4ФИНАНС“ ЕООД, което доказвало, че тя не за първи път имала договорни
отношения с дружеството. Д. имала изтеглени 3 кредита, които погасила.
При сключване на първия
договор за кредит между Кредитодателят „4ФИНАНС“ ЕООД и кредитополучателя И.Д.
бил проведен идентификационен разговор на последната със служител на
дружеството. Провеждането на такъв телефонен разговор било част от процедурата
по кандидатстване за кредит от „4ФИНАНС“ ЕООД. В този разговор се задавали
стандартни въпроси, свързани със заявлението за кредит и самоличността на
лицето, което кандидатства. Задавали се въпроси за актуалните и наскоро
погасени кредити, както и за актуален работодател. Служителят, който водел
разговорът, имал достъп до Централния кредитен регистър и до системата на НОИ.
Докато водел разговора с лицето, което кандидатства, той правел проверки какво
е вписано. Сравнявал дадената му информация. На приложения към исковата молба
оптичен носител (диск) бил записан този телефонен разговор. В него Д. подробно
отговаряла на въпросите на служителката относно необходимата информация за
отпускане на кредит. На същия диск била записана цялата телефонна комуникация,
която „4ФИНАНС“ ЕООД е водело с кредитополучателката Д.. Ищецът
изтъква, че това обаждане не било просто формално изпълнение на вменено
задължение. Това обаждане от една страна давало информация на
кредитополучателя, че успешно е подал своята заявка и съответно тя била в
процес на обработка. От друга страна давало възможност на кредитополучателя да
се информира още веднъж за условията по договора и да зададе въпроси, които го
интересуват. При следващи заявки за кредит от клиент, който вече бил сключвал
договор с „4ФИНАНС“ ЕООД, не били необходими идентификационни обаждания, ако
заявката била подадена на сайта Vivus.bg. Достатъчно било служител
на дружеството, който отпускал кредита, да получи заявката, да провери кога
лицето било погасило предишния си кредит, изпадало ли е в просрочие и за колко
време, има ли други просрочени кредити към други финансови институции и т.н.,
след което можело да одобри заявката за кредит и да продължи с процедурата по
отпускане на сумата. По този начин и Д.
изтеглила останалите три кредита от Дружеството. При отпускането на сума
по последния договор за кредит, сключен между кредитополучателя И.Д. и кредитодателя
„4ФИНАНС“ ЕООД били водени няколко разговора с ответницата, в които разговори
тя била уведомена за просрочието по кредита ѝ, какви са санкциите при
едно забавяне на кредита, какви са възможностите отново да преведе кредита си в
редовност и т.н. При сключване на допълнителното споразумение за изготвяне на
погасителен план също бил воден разговор с клиентката. От описаната процедура
за кандидатстване и проверка на предоставените данни, която „4ФИНАНС“ ЕООД било
изработило, ставало ясно, че потенциалният кредитополучател формирал своята
правно релевантна воля и така встъпвал в договорните отношения. Респективно
сключвал се договор. Имало формирано волеизявление от страна на
кредитополучателя. Във фактическата обстановка било обяснено, че Договорът за
кредит № ********** бил изпратен на кредитополучателката на посочения от нея e-mail
адрес: ************@*****.***.
Същата
процедура била изпълнявана след всяка заплатена такса удължаване от страна на
кредитополучателката. На 09.10.2014г. бил извършен преводът на заявената и
респективно одобрената сума по кредита.
„4ФИНАНС“ ЕООД сочи също, че в случая правните
отношения между кредитодателя и кредитополучателя попадали в пределите на
специален закон - ЗПФУР. Следвало да се приеме, че ЗЗД щял има субсидиарно
приложение при уточняване на правната природа на договора. От фактическата
обстановка по спора ставало ясно, че в случая било налице неизпълнение. Макар и
да имало частично погасяване, то било взето под внимание, но все пак не било
достатъчно за погасяването на цялата претендирана сума. Имало падежирало
задължение.
Въз основа на Общите
условия по договор за кредит № ********** в т.13.3 било посочено, че в случай
на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на
кредитополучателката, същата дължала на дружеството - кредитодател надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законовата лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) върху
неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на Договора
за кредит, наказателният лихвен процент за просрочие възлизал на 10.01%.
На 20.11.2014г. г-жа И.Д.
изпаднала в просрочие. Но до 12.03.2015г. кредитополучателката се възползва
няколко пъти от правото си да погаси частично кредита си. С тези плащания
клиентката била погасявала наказателните лихви по кредита си, като последното
плащане било направено на 12.03.2015г. От тази дата клиентката не правила плащания и от тогава не е погасявала
наказателните лихви, които се натрупвали, докато клиентката била в просрочие,
С оглед описаната
фактическата обстановка за „4ФИНАНС“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 944/2016 на Районен съд
Провадия била издадена Заповед за изпълнение. Срещу Заповедта било депозирано
възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова
молба. Във възражението си И.Д. твърдяла, че няма договорни отношения с
„4ФИНАНС“ ЕООД и че тя не била изтеглила този кредит от същото дружество.
Ищецът иска от съда да
постанови решение, с което да установите съществуването на изискуемото му
парично вземане срещу длъжника И.П.Д. ЕГН **********, че същата дължала на
“4ФИНАНС“ ЕООД въз основа на сключен договор за кредит №********** от
09.10.2014г., което е в размер 787.64 лева
от които:
главница - 400.00 лева; договорна лихва: 8.06 лева,
начислена от
14.10.2014г. до 13.11.2014г. на основание т.6.1 от договор за кредит с №
**********; такса експресно разглеждане: 29.18 лева, начислена на
14.10.2014г. и на 14.11.2014г. на основание т.2.4 във връзка с т.2.5 от договор
за кредит с № **********; наказателна лихва за забава: 330.40 лева,
начислена както
следва: от 21.03.2015г. до 05.09.2016г., на основание т.13.3 от договора за
кредит с № **********; такса по уведомяване на длъжника - 20.00 лева,
начислена на
две равни части както следва: на 21.12.2014г. и на 05.01.2015г. на основание
т.13.5 от договора за кредит с № **********. Иска да му бъде присъдена и
законната лихва от датата на подаване Заявлението в съда, до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски, извършени както
по заповедното производство, така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор от ответника.
Ответницата
по иска И.Д., редовно уведомена за висящността на производството и насроченото
по делото съдебно заседание /съобщението до ответницата, с което й се дава
право на отговор е било връчено на 09.02.2017г. лично на ответницата, а за
насроченото заседание на 10.05.2017г., ответницата лично е получила призовката
на 31.03.2017г./, не е подала писмен отговор в предоставения й срок, не се
явява и представлява в първото и последвалите по делото съдебни заседание, и не
е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото
на ответника съобщение на 09.02.2017г.,
ведно с препис от Определение № 99/31.01.2017г. и с връчване на призовка за
насрочено открито съдебно заседание от 10.05.2017г. на 31.03.2017г. ведно с определение № 265/27.03.2017г., са й
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Договор за кредит №
**********/ 14.10.2014г.; Договор за кредит № **********/ 14.11.2014г.; Договор
за кредит № **********/ 14.11.2014г.; Общи условия на договора за кредит-
13стр.; Уведомително писмо до И.П.Д. от 21.12.2014г.; Уведомително писмо до И.П.Д.
от 05.01.2015г.; Допълнително споразумение за изготвяне на погасителен план от
13.01.2015г.; Прекратено допълнително споразумение по кредит
**********/14.10.2014г.; Преводно нареждане за кредитен превод от
14.10.2014г./13:49ч.; Преводно нареждане за кредитен превод от 14.10.2014г./
15:54ч.; Диск с надписано име на И.Д., съдържащ телефонни разговори); ЧГД №
944/2016г. по описа на РС Провадия. Процесуалният
представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 10.05.2017г., направи
искане за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и
следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.
С оглед направеното от ищеца искане
следва да му бъдат присъдени направените
по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Според списъка и доказателствата за сторените от
ищеца разноски, те са следните: 25,00 лева за държавна такса в исковото
производство, 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25,00 лева – държавна такса в заповедното производство, 300,00
лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК съществуването на вземането на “4ФИНАНС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Николай Габровски“ № 79, ет.2, представлявано от З. С. Р. - управител и Л.
Евангелие Н. - управител срещу И.П.Д., ЕГН **********, с пост.
адрес: ***,
за което е издадена Заповед № 532/14.10.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 944/2016г. по описа на ПРС, за дължимост на следните парични
вземания: 787.64 лева от
които: главница - 400.00 лева;
договорна лихва: 8.06 лева, начислена от 14.10.2014г. до
13.11.2014г. на основание т.6.1 от договор за кредит с № **********; такса
експресно разглеждане: 29.18 лева, начислена на 14.10.2014г. и на
14.11.2014г. на основание т.2.4 във връзка с т.2.5 от договор за кредит с № **********;
наказателна лихва за забава: 330.40 лева, начислена както следва: от
21.03.2015г. до 05.09.2016г., на основание т.13.3 от договора за кредит с №
**********; такса по уведомяване на длъжника - 20.00 лева, начислена на две равни части
както следва: на 21.12.2014г. и на 05.01.2015г. на основание т.13.5 от договора
за кредит с № **********. и
законната лихва от датата на подаване Заявлението в съда – 02.09.2016г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.П.Д., ЕГН **********,
с пост. адрес: *** да заплати на “4ФИНАНС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Николай Габровски“ № 79, ет.2, представлявано от З. С. Р. - управител и Л.
Евангелие Н. - управител сумата от
325.00 лева - представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и сума в размер на 325.00 лева представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 944/2016г. на ПРС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
……………………