№ 1
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас С. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Иван Г. Киримов
като разгледа докладваното от Иван Г. Киримов Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603350 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод подадена от Б. Н. Ц. въззивна жалба срещу
разпореждане от 03.06.2020 г., с което е прекратено наказателното производство по
н.ч.х.д. № 4219/2020 г. по описа на СРС, НО, 96 състав.
В жалбата за наведени доводи за неправилност на пъвоинтанционния съдебен
акт. Изложени са съображения, че след като на частния тъжител били дадени указания
за отстраняване на нередовности на подадената частна тъжба, същите били изпълнени.
Сочи, че ако се приеме, че не е изпълнил указанията да посочи в какво се изразява
осуетяването изпълнението на съдебното решение, то би следвало наказателното
производство да продължи в частта – неизпълнение на съдебно нарушение – чл. 182,
ал. 1, пр. 1 от НК. По тези съображения е направено искане за отмяна на атакуваното
разпореждане и за продължаване на съдопроизводствените действия по повод
сезиращата районния съд частна тъжба.
Съдът, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и направеното
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, при извършване на цялостна проверка
относно правилността на първоинстанционното разпореждане и въз основа на закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
По повод тъжба с вх. № 1015416 от 11.03.202020 г., подадена от Б. Н. Ц., срещу
Д.Н.Д. е образувано н.ч.х.д. № 4219/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 96-ти състав. В тъжбата се твърди, че с решение от 19.11.2014 г. по гр. дело
№ 204/2014 г. на СОС е постановен режим на лични контакти между частния тъжител
Ц. и сина му Л.Б. Ц. както следва: всеки първи и трети петък и събота от месеца от 09
часа до 19 часа, до 19 часа в събота и от 09 часа на 18 октомври до 19 часа на 25
1
октомври; от 09 часа на 16 декември до 19 часа на 26 декември; от 09 часа на 18
февруари до 19 часа на 22 февруари; от 09 часа на 29 март до 19 часа на 09 април; от 09
часа на 23 май до 19 часа на 27 май, като в изпълнение на режима майката е задължена
да води детето за предаването му в дома на тъжителя, в кв. „Драгалевци”, ул. ****.
Твърди, че в нито един от дните за предаване майката не е посетила дома му и не е
довела детето в изпълнение на съдебното решение. Поради това е направено искане за
даване ход на тъжбата и за разглеждането по същество, като подсъдимата бъде
призната за виновна и наказана за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като поради
повторността на деянието, съдът да приеме, че е налице особено тежък случай.
С разпореждане от 27.04.2020 г. е указано на тъжителя, че следва да отстрани
нередовности на тъжбата, които според съда се състоят в липсата на изрично
посочване на точните дати и часове на извършване на инкриминираното деяние/я;
точното място, на което е осъществено всеко едно от инкриминираните деяния/е;
качеството на подсъдимата Д., спрямо детето – майка или друг негов сродник; формата
на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК –
неизпълнение на съдебно решение и/или осуетяване на изпълнението му; фактите,
които обуславят наличието на твърдения квалифициращ признак „особено тежък
случай”.
В указания срок е постъпила молба-уточнение от тъжителя Б. Ц., с която е
посочено, че деянието е извършено от подсъдимата Д.Н.Д. – майка на Л.Б. Ц., за
периода от 09:00 часа на 06.03.2020 г. до 19:00 часа на 07.03.2020 г., в гр. София,
кв.”Драгалевци”, ул. ****. Посочено е, че доколкото съгласно постановеното
гражданско решение подсъдимата е трябвало да води детето на посочения адрес, то
следва, че същата не е изпълнила съдебното решение по гр. дело № 477 от 19.11.2014 г.
по гр. дело № 204/2014 г. на СОС. Посочено е също така, че доколкото подсъдимата не
е разрешила и друго лице да доведе детето, то следва да се приеме, че е осъществила и
действия по осуетяване изпълнението на съдебното решение по гр. дело № 477 от
19.11.2014 г. по гр. дело № 204/2014 г. на СОС.
С обжалваното понастоящем разпореждане от 03.06.2020 г. е прекратено
наказателното производство по н.ч.х.д. № 4219/2020 г. по описа на СРС, НО, 96 състав.
За да постанови акта си съдията-докладчик намерил, че тъжбата не отговаря на
изискванията за съдържание, посочени в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК. Приел е,
че с уточняващата моба от 27.05.2020 г. тъжителят не е отстранил посочената в т. 4 от
разпореждането от 27.04.2020 г. нередовност в тъжбата, а именно да посочи коя от
двете форми на изпълнителното деяние на твърдяното престъпление по чл. 182, ал. 2
от НК е осъществена.
Въззивният съдебен състав намира извода на районния съд за това, че тъжба не
отговаря на законовите изисквания към нейното съдържание за неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК тъжбата трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. Настоящата инстанция намира, че при
съобразяване на депозираната тъжба и последващата молба-уточнение са изпълнение
законовите изисквания относно съдържанието на този сезиращ съда документ.
Изрично са посочени данни на подателя, лицето срещу което се подава – Д.Н.Д. / в
това число и адреси за призоваване/, както и обстоятелствата на престъплението. В
молбата – уточнение от 27.05.2020 г. са посочени дата, място и време на извършване на
претендираното престъпление, като по този начин са отстранени първоначалните
2
нередовности на тъжбата. От друга страна този съдебен състав намира, че още в
първоначалната тъжба са били изложени фактически твърдения за механизма на
деянието, въз основа на които съдията-докладчик е могъл да определи правната
квалификация на претендираното престъпление. В тъжбата изрично е посочено „В
нито един от дните за предаване майката не посети дома ми у не доведе детето за
изпълнение на съдебното решение” / л. 4/, което като съдържание е достатъчно, за да се
определение коя форма на изпълнително деяние се претендира за осъществена, като
дадените впоследствие указания за отстраняване на нередовности в тази насока
единствено са довели до объркване на частния тъжител. Следва да се посочи, че съдът
не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация на твърдяното с тъжбата
престъпление, пък и последният, по аргумент на чл. 81 от НПК, не е длъжен да дава
такава. Съдът самостоятелно квалифицира същото, изхождайки от обстоятелствената
част на тъжбата, която определя фактическите рамки на обвинението и предмета на
доказване в производството по дела от частен характер. В случая, както беше посочено
по-горе, са изложени конкретни фактически твърдения, въз основа на които съдът
следва, съобразявайки разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК, да реши коя от двете
форми на изпълнителното деяние се претендира да е осъществена в конкретния случай.
От друга страна настоящата инстанция намира, че с молбата-уточнение от
27.05.2020 г. не са отстранени нередовностите посочени в т. 5 от разпореждането от
27.04.2020 г., а именно не са посочени факти, които обуславят наличието на твърдения
квалифициращ признак „особено тежък случай”, поради което производството следва
да продължи по основания състав на чл. 182, ал. 2 от НК.
По тези съображения, въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт
следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.06.2020 г. по н.ч.х.д. № 4219/2020 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 96-ми състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3