№ 183
гр. Кюстендил, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500028 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
4950/16.12.2021 г. от „В и К – Дупница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „***“ № 9, ЕИК *** чрез процесуалния представител по пълномощие
юрисконсулт Д.М., насочена против решение № 216 от 07.12.2021 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1583/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил „Водоснабдяване и
Канализация Дупница“ ЕООД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „***“ № 5, ЕИК *** сумата от 444.60 лева
представляваща изплатено обезщетение по Застрахователна полица „Булстрад бонус Дом“
№ 22142102200000084, във връзка с щета № **********/759-21, причинена вследствие
авария на водопреносната мрежа, станала на 09.03.2021г. в гр. Дупница, на ул. „***“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
7.41 лева, начислено за периода от 24.04.2018г. до 22.07.2021г. и съдебно-деловодни
разноски в размер на 610.00 лева.
Въззивникът обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение като
релевира доводи за неговата неправилност в смисъл на необоснованост,
незаконосъобразност и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че при постановяване на решението си съдът е допуснал съществени
1
нарушения на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като в мотивите си не е обсъдил факти и
доказателства от значение за съществуването на спорното вземане по регресния иск и не се
бил произнесъл по основните доводи и възражения относно недопустимост и
неоснователност на иска.
Възразява като противоречащ на материалния закон срещу извода на съда, че
решението на РС – Дупница, с което дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на В и К системите и съоръженията на Община Дупница са възложени на „В и
К – Дупница“, в съответствие със Закона за водите е правнорелевантният юридически факт,
който легитимирал “В и К - Дупница“ като надлежен ответник по иска. Подчертава, че този
извод противоречи на разпоредбата на чл. 198п от Закона за водите, според която
възлагането на тези дейности се извършва с договор по реда на Закона за водите или Закона
за концесиите, който се сключвал между кмета на общината и В и К оператора, като в
същата разпоредба се определяло минималното съдържание на този договор. Твърди, че
застрахователят следвало да се суброгира в правата на застрахования срещу собственика на
В и К мрежите, който е Община Дупница, тъй като тя не била възложила другиму тяхното
поддържане и стопанисване /в този смисъл сочи Постановление № 7/1977 г., Решение №
152/02.02.2011 г. на ВКС – ТК/.
Смята, че първоинстанционният съд не бил обсъдил поотделно и в съвкупност
всички доказателства по делото, а делото било останало неизяснено от фактическа страна.
Оспорва изводите на съда за доказана причинна връзка между авариралия уличен
водопровод и имуществените вреди в жилището на застрахования, които се основавали на
заключението на вещото лице. Твърди, че от съда е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 197 ГПК при назначаване на вещото лице по експертизата, като е назначил
експерт с образование и професионална квалификация, некореспондиращи с предмета на
делото. Твърди, че изготвеното заключение е некомпетентно и в двете си части – наличие на
причинно следствена връзка между застрахователното събитие и размер на вредата, и
представлява негодно доказателствено средство, а в решението не се съдържали мотиви,
обосноваващи преценката за годност на експертизата и защо се възприема експертното
заключение. Счита, че не бил изследван в пълнота механизма на настъпване на вредата и не
били изяснени релевантни за делото въпроси, касаещи други причини за причинените вреди.
Сочи като пропуск, че имотът на застрахования /допълнително изградената В и К
инсталация, санитарния възел и баня в мазето/ не бил обследван нито от комисията на
ищеца, нито от в.л.
Възразява и срещу изводите на съда за доказаност на вредите и техния размер, с
твърдение, че ищецът не бил ангажирал доказателства за установяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – настъпили вреди и тяхната стойност.
Подчертава, че ищецът бил представил като писмени доказателства частни свидетелстващи
документи – констативен протокол и стойностна сметка, като удостоверените в тях факти
следвало да бъдат доказани по общия ред, което не направил. Констативният протокол
съдържал описание на увредените вещи, без да са налице други доказателства, че
2
удостовереното в него отговаря на фактическата обстановка; същевременно застрахователят
не бил извършил предвиденото в глава 8 от Правилата му за уреждане на претенции по
застрахователни договори проучване и снабдяване с относими за претенцията доказателства
с цел отхвърляне вероятността претенцията за вреди да прикрива застрахователна измама.
Експертното заключение в частта относно вида на вредите и тяхната стойност преповтаряло
описаното в стойностната сметка на ищеца. Навежда аргументи за некомпетентност на в.л.
Трайкова за изготвяне на стойностни сметки в строителството и счита, че съдът следвало да
назначи комплексна съдебна експертиза, включваща вещо лице с компетентност в областта
на строителството за изготвяне на компетентна, пълна и вярна експертиза в частта относно
стойността на вредите. Сочи като неизяснено обстоятелство по делото остойностяването на
подов ПВЦ перваз, който не бил описан като увреден в констативния протокол, нито
фигурирал в обстоятелствената част на и.м. и кое налагало подмяната му.
Твърди, че съдът е кредитирал показанията на св. З. без да съобрази явната му
заинтересованост от изхода на делото и сочи противоречия в показанията му с останалите
събрани доказателства. Като допуснат пропуск отчита и непредставянето на доказателства
за въвеждане в експлоатация на преустроените избени помещения съобразно ЗУТ и
изграждане на водопроводната мрежа в сградата според строителните норми.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново
решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.
Претендират се разноски по водене на делото за двете инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД
„Булстрад Виена Иншърунс груп“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„***“ № 5, ЕИК ***чрез АД „Павлова и Йовчева“, представлявано от пълномощника адв.
Р.И..
С отговора се изразява становище за неоснователност и недоказаност на твърденията
в подадената въззивна жалба. Възразява се като неоснователни срещу твърденията на
въззивното дружество, че не е надлежен ответник и се аргументира в тази насока,
позовавайки се на писмо с изх. № 26-00-2340/1/14.10.2021 г. на Община Дупница,
разпоредбите на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи. Твърди, че отговорността на ответника, която е гаранционно-
обезпечителна, произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД поради противоправно поведение
на негови служители, като относно вината била налице презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
останала необорена от ответника.
Възразява се срещу доводите на въззивника за недоказаност на причинно
следствената връзка на щетите с настъпилата авария като неподкрепени от събрания по
делото доказателствен материал. Относно твърденията от въззивната жалба за извършена
застрахователна измама подчертава, че описаните разпоредби от Правилата му за уреждане
на претенции по застрахователни договори не вменяват задължение за извършване, а само
дават право на застрахователя да извърши такава проверка на обстоятелствата. Определят се
3
като недоказани и голословни твърденията от въззивната жалба за съпричиняване на
наводнението от изградените санитарен възел и баня.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна в
първоинстанционното производство, подадена е в законоустановения срок и насочени
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо, включително като постановено по допустим иск, при надлежно
упражнено право на иск.
Възраженията на въззивника за недопустимост на решението са неоснователни.
Както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба се поддържа
възражение за недопустимост на иска, поради това, че е насочен срещу ненадлежна страна –
ответник. Възражението е обосновано с това, че ответникът е ненадлежна страна, поради
това, че авариралият водопровод е общинска собственост, респективно не бил включен в
капитала на ответното ТД, както и че на последното като В и К оператор не му били
възложени по реда нормиран в чл. 109п от ЗВ, дейностите по стопанисването, поддържането
и експлоатация на В и К системите и съоръженията. Искът следвало да бъде насочен срещу
Община Дупница като техен собственик, който следвало да осъществява и дейностите по
правилното поддържане и експлоатиране на горепосочените системи и съоръжения.
Така изложените доводи са неправилни, като в случая не е налице ненадлежно
конституирана страна – ответник. Рамките на правния спор се очертават от изложението в
обстоятелствената част на исковата молба, с която съдът е сезиран, като в същата следва да
бъде заявено и съответно на това изложение искане – петитум на исковата молба. В случая
е предявена регресна претенция срещу ответното ТД, с изложени твърдения в исковата
молба, че ищецът като застраховател е изплатил дължимо по договор за имуществено
застраховане застрахователно обезщетение при възникнало застрахователно събитие –
наводнение в жилищна сграда, причинено от изтичаща вода от спукан водопровод, в
резултат на ненадлежно изпълнявани задължения при осъществявани от ответника като В и
К оператор дейности, като обезщетението е изплатено в полза на трето за спора лице,
претърпяло имуществени вреди в резултат на . несъмнено при така очертани рамки на
4
правния спор несъмнено ответникът е надлежна страна притежаваща пасивна процесуално
правна легитимация. Очевидно от изложеното по-горе следва извод за недопустимо
смесване на понятията относно процесуалноправната легитимация и материалноправната
легитимация на ответника. Всички изложени доводи касаят материалноправната у
легитимация, която касае спора по същество, а не допустимостта на предявения иск и по-
конкретно правото на иск у ищеца, при наличие на всички предпоставки за това, една от
които и надлежни страни по спора.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните
жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца като
застраховател иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, като се претендира заплащане
на сумата от 444, 60 лева от ответника, представляваща равностойността на изплатено на
трето за спора лице застрахователно обезщетение за претърпени от неги имуществени вреди
– увреждане от приземен етаж от жилищна сграда, находяща се на в гр. Дупница, ул.“***“
№ 5, причинени от ответника.
Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани в
първоинстанционното производство доказателства, която настоящата инстанция възприема
изцяло и доколкото във въззивното производство не са събирани доказателства, т.е. не са
установени други релевантни за спора факти и обстоятелства, не се налага да я преповтаря.
Безспорно установено е, че между ищеца в качеството на застраховател и Т. З. като
застрахован е съществувало надлежно застрахователно правоотношенине, възникнало по
силата на договор за имуществено застраховане, видно от приетата като доказателство
застрахователна полица, който договор има действие и за процесната недвижима вещ, със
срок на застраховката от 11.02.2021 г. до 23.09.2022 г., включващ и датата на възникване на
имуществените вреди в случая.
Видно от служебно писмо, издадено от ответното ТД в поза на увреденото лице и по
искане на последното, след подаден сигнал за течаща вода по платното на ул. „***“ в гр.
Дупница, екип от работници „В и К –Дупница“ ЕООД са отстранили видима авария на
водопреносната мрежа за времето от 8, 00 до 10, 00 часа на 08.03.2021 г.
От страна на увредения е подадено заявление за наводнен приземен етаж в
жилищната му сграда, в резултат на което е увредена подова настилка, стените и килим.
5
Извършен е оглед на увредения обект, за което е съставен констативен протокол от
15.03.2021 г., в която комисията извършила огледа е отразила подробно констатациите си.
по искане на застрахователя и съобразно установената от него практика е изготвена
оценителна експертиза, според която необходимата сума за отстраняване на възникналите
увреждания на имота е 444, 60 лева. Тази оценка е възприета с изготвен доклад по щетата и
видно от приетите като доказателства платежни документи е изплатена на увреденото лице
на 06.04.2021 г.
От застрахователя е изпратена регресна покана до ответника с искане да му заплати
равностойността на заплатеното застрхователно обезщетение. Не се спори, че сумата не е
заплатена , както и , че е последвал отказ от ответника обективиран в служебно писмо от
01.06.2021 г. с доводи за недължимост на сумата, поради неустановеност на точната причина
а наводняването на приземния етаж, с невъзможност поради особеностите на терена на
горепосочената улица /денивелация/ водата да протече до имота на З., както и относно това,
че ответното ТД не било отговорно за осъществяване на дейности по стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията.. Тези доводи се поддържат
и в подадения отговор по реда на чл. 131 от ГПК и в основни линии и във въззивната жалба,
в която обаче се съдържат нови твърдения, които като преклудирани не следва да се
обсъжда.
Основният спорен въпрос между страните по делото е притежава ли ответника
материалноправна легитимация по предявения иск, неправилно сочена като процесуална
такава от ответника, сега въззивник и по конкретно възложени ли са по надлежния ред
горепосочените дейности на ответното ТД като В и К оператор на територията на Община
Дупница или не.
Настоящата инстанция съобразно правомощията си по чл. 272 от ГПК изцяло споделя
правилните, подробни и ясни мотиви изложени в първоинстанционното решение
съдържащи фактически и правни изводи, че именно по надлежния ред на ответното ТД са
възложени всички описани по-горе дейности, от което произтича и задължението му като В
и К оператор да поддържа в изправност водопреносната система, да следи за състоянието й
и правилното й експлоатиране, като няма съмнение, че тези дейности са осъществявани и се
осъществяват от ответника. Този фактически извод се основава на приетите по делото
доказателства – решения на ОбС Дупница, протоколи, съдържащи данни за това, че
горепосочените дейности са възложени на ответника през 2000 г. с акта за учредяване на
ТД, което като правноорганизационна форма е ЕООД и по решение на едноличния
собственик на капитала, обстоятелство добре известно за ответника.
Гореописаните констативен протокол и експертна оценка са оспорени като частни
писмени документи от ответника.
За установяване размера на вредите е назначена съдебно оценителна експертиза,
изготвена от в.л. Елена Трайкова. От заключението на в. л. и поясненията му в о.с.з. са
установени вида, естеството на възникналите повреди на недвижимия имот и определена
равностойността на средствата възникналите щети, изяснен е произхода на настъпване на
6
щетите, като е прието от в.л. че причина за настъпването им е проникналата в приземния
етаж вода, като възникналата авария на водопровода е била в непосредствена близост до
имота и с оглед установеното при огледа местоположение и видими особености на терена,
според в.л. е възможно изтичащата вода да проникне в жилищната сграда. Според оценката
на в. л. равностойността на щетите е сумата от 444, 60 лева.
В първоинстанционното производство е разпитан св. З.. В показанията си свидетелят
сочи, че авариите на водопровода разположен в близост до жилищната сграда на свидетеля
са често явление. За процесния случай се сочи, че свидетелят е видял течаща по уличното
платно вода, съответно голямо количество течаща вода е минавала непосредствено пред
входната врата на имота. По-късно З. установил , че има вода в помещения от приземния
етаж, преустроени в жилищни. намокрени били подовата настилка и част от стените. Лично
той сигнализирал служител на ответното ТД за възникналата авария. Същата била
отстранена от работници на ответника на следващия ден сутринта. Водата била изпомпвал с
помпа от свидетеля.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като съдът е приел , че са налице
всички елементи т фактическия състав на регреса и е осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата от 444, 60 лева равняваща се на сумата изплатена от застрахователя на увреденото
лице, като по този начин е ангажирал отговорността му.
Съобразно установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка следва
извод за основателност на иска, който следва да бъде уважен в предявения размер.
Решението на ДнРС, с което е уважен е правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ, според която
разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Следователно основателността на предявения от ищеца регресен иск е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно сключен договор за
имуществено застраховане; 2/ в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил
на застрахованото лице обезщетение за настъпило застрахователно събитие, покрито от
застраховката и 3/ отговорност на ответника за причиняването на вредите, за които е
изплатено застрахователното обезщетение в размер до действителните вреди.
Изложената фактическа обстановка обуславя извод за наличие на всяка една
от горепосочените предпоставки, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По делото не е имало спор, а и от представената застрахователна полица се
установява наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и увреденото лице, като предмет на застрахователния договор е и процесната
недвижима вещ. Установено е безспорно и това, че от застрахователя в изпълнение на
задължение по процесния договор е изплатено обезщетение в полза на застрахованото лице
7
за настъпило застрахователно събитие – увреждане на част от жилищната сграда, - част от
застрахованото имущество, вследствие проникнала вода, изтекла вследствие възникналата
повреда на водопровода. Фактът, че на процесната дата – 08.03.2021 г. е имало повреда на
водопровода е установен и издадения по искане на увреденото лице документ.Установено е
и, че изтичащата при тази авария вода по пътното платно е проникнала в приземния етаж от
жилищната сграда на застрахования З., в резултат на което са възникнали увреди на стени,
подова настилка, килими, тъй като две от помещенията са били наводнени.
Неоснователни са изложените доводи от въззивника за допуснати процесуални
нарушения при постановяване на решението, необоснованост и незаконосъобразност на
същото.
Показанията на св. З., който е и застрахованото лице преценени при условията на чл.
172 от ГПК следва да бъдат кредитирани. същите са последователни, логични и конкретни,
свидетелстващи за случилото се при преки впечатления на свидетеля, който е установил
наличието на течаща по улицата в непосредствена близост до входа на имота му вода,
която е проникнала в жилищната сграда, респективно той е уведомил служители на
ответника за наличието на тази вода, причината за която е описана в документ издаден от
ответника авария. Показанията му съпоставени с останалите доказателства – посочения
документ и заключението на в.л. не дават основания за изключването им от
доказателствения материал.
Неоснователни са и доводите изложени във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения свързани с назначаване на експертизата и кредитиране на
изготвеното от тази експертиза заключение на в. л. Експертизата е назначена по искане на
ищеца и са й възложени само поставените в исковата молба от тази страна в процеса задачи.
Неоснователни са доводите за некомпетентност на вещото лице. Експертизата е назначена с
определение по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК и е определено вещото лице, което да я
изпълни. Възражения от страна на ответника относно вещото лице с оглед притежаваната от
него компетентност не е направено. Експертизата е оценителна и изпълнена от вещото лице
притежаващо необходимата компетентност за оценяване на недвижими имоти. Вещото лице
е отговорило и на въпросите относно причинна връзка между установените щети и
причината за възникването им. По тези въпроси вещото лице е отговорило на база данни по
делото и извършения оглед. Отговорило е, че възникналите повреди в помещенията са в
резултат на проникналата вода. На зададени въпроси в с. з. е уточнило изрично при по-
голяма част от задавани от ответника въпроси, че не е имало конкретна задача и не е давало
отговори относно факти и обстоятелства, на които да е основана установената по делото
фактическа обстановка и по-конкретно предвид спецификата на терена по какъв точно
начин е проникнала вода в жилищната сграда. Предвид установените при огледа на в. л.
специфики – наличие на заравнен терен и то точно непосредствено до процесната сграда в.л.
е отговорило принципно, че е възможно при изтичане на вода под налягане да проникне в
жилищната сграда. Отговорът е даден при изричното пояснение, че вещото лице не е
разполагало с конкретни данни за точното място и вид на повредата, както и че не е
8
работило по задача относно спецификата на терен, денивелация и т.н., тъй като не е имало
такава задача.
Освен това твърденията за невъзможност поради наличието на денивелация / наклон
на улицата/ течащата по пътното платно вода да проникне в имота на застрахования е
изложено от ответника, като това възражение изключващо причинна връзка е подлежало на
доказване, тъй като на него се основава защитната теза на ответника за изключване на
отговорността му по чл. 49 от ЗЗД и в негова тежест е било установяване на сочените
обстоятелства, както е посочил и в доклада си първоинстанционният съд. Това не е сторено
в първоинстанционното производство. Единственото възражение при приемане на
експертизата е неконкретизираното възражение за некомпетентност на вещото лице. както
бе посочено и по-горе обаче това възражение е неоснователно с оглед поставените на
експертизата конкретни задачи. За некомпетентност по задачи, които не са надлежно
поставени и не е изготвяно заключение, подобно възражение е илеревантно.
За яснота следва да се посочи и това, че твърденията на страните за релевантни за
спора факти следва да бъдат ясни и конкретни и същите подлежат на доказване. В случая
обаче твърденията на ответника в голямата си част са неконкретизирани, а част от тях са
изложени като неопределени предположения. В случая в отговора ответникът твърди, че
вероятна причина за проникване на вода в помещенията можело да бъде и повреда в
съоръжения разположени в самия имот на застрахования. Твърди се, че конкретните
претендирани вреди не били настъпили или се дължали на друга причина. Конкретно
твърдение обаче не е изложено и най-вече за установяване на тези си твърдения ответникът
не е посочил и не е поискал събирането на доказателства. за прецизност следва да се посочи,
че в отговора са излагани твърдения за непредприети и неизвършени действия от
застрахователя при установяване на вредите, при определяне равностойността на щетите,
по повод предположения, които следвало да направи и да обследва. съдът е обвързан да
обсъди тези възражения в смисъла направени от страната. Отговорът на така поставените в
отговора въпроси е, че от страна на ищеца като застраховател са предприети действия
съобразно установената процедура в практиката му и съобразно общите правила, на които
ищецът се позовава. Нарушение на императивни норми в случая не е налице. Ето защо и
възраженията на ответника основани на това, какво според неговото разбиране за действия,
които е следвало да бъдат предприети от застрахователя са неоснователни.
Недоказано е възражението на ответника за неправилно оценяване на щетите, поради
явна заинтересованост на лицето извършило експертната оценка. Размерът на щетите е
установен от заключението на оценителната експертиза, което не е оспорено като
необективно или неправилно. възражението за некомпетентност е неоснователно по
изложените по-горе съображения и притежавани от вещото лице знания и компетентност за
оценка на недвижими имоти.
Поставеният едва във въззивната жалба въпрос за недължимост на обезщетение за
вреди в помещения, относно които не било установено дали е проведена надлежна
процедура по промяна на предназначението им не подлежи на обсъждане, както поради
9
настъпила преклузия, така и поради неотносимост към спора. заплатено е застрахователно
обезщетение за вреди в помещения, които реди са обусловени не от използването на
помещенията с конкретно предназначение.
Неоснователни са и възраженията за липса на материалноправна легитимация у
ответника, както и твърденията му, че такава легитимация притежавала Община Дупница.
По делото е безспорно установено, че дейностите по смисъла на чл. 198о от ЗВ
надлежно възложени на ответника и отговорност за правилното им осъществяване носи В и
К оператора. За ответникът като В и К оператор на територията на община Дупница следва
да е известно, че тези дейности са включени в предмета му на дейност още при учредяване
на ТД като ЕООД от едноличния собственик на капитала. това е станало през 2000 г. в
съответствие с тогава действащата нормативна уредба. Неправилни са доводите на
ответника, че липсата на изрично сключен договор, съгласно изискването на чл.198п от ЗВ
изключва отговорността му в случая, както и твърдението, че същият отговарял само за
отстраняването на възникнали аварии. За ответното ТД е добре известно какъв е предмета
му на дейност, както и че съобразно същият е осъществявал и горепосочените дейности.
Както многократно бе посочено възлагането им е станало с учредителния акт, към който
момент не са били налице изискванията за сключване на договор. Необходимо е изрично да
бъде посочено, че разпоредбите, на които ответникът се позовава са в сила от 24.09.2009 г.
и са включени в Раздел IV от Глава единадесета“а“ от ЗД създадени като нови с
допълнението на ЗВ/ДВ, бр. 47/2009 г./, т.е далеч след като процесните дейности са му били
възложени съобразно действащата тогава нормативна уредба.
Предвид изложеното следва извод за това, че в случая именно ответникът съобразно
чл. 49 ЗЗД се явява причинител на имуществените вреди, за които е изплатено
застрахователно обезщетение и дължи заплащане на регресно обезщетение на основание чл.
410, ал.1, т. 1 от КЗ.
Искът по чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ. е основателен и правилно уважен с обжалваното
решение. Решението на ДнРС като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид неоснователността на иска и на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски по водене на делото в първоинстанционното и въззивното производство.
На въззиваемата страна се следват претендираните в настоящото производство
разноски. С отговора въззиваемото ТД е претендирало разноски сторени пред въззивната
инстанция. Видно от представените доказателства – фактура и преводно нареждане
сторените за въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
са в размер на 300 лева, поради което сумата от 300 лева следва да бъде заплатена от
въззивника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното , КнОС
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 216 от 07.12.2021 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1583/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „В и К – Дупница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „***“ № 9, ЕИК *** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „***“ № 5, ЕИК *** сумата от 300 лева
разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11